Здравейте на всички!
Името ми е Надя, а аз съм Катрин. Ние сме студентки в СУ, учим регионално развитие и политика и догодина завършваме.
По принцип сме от София, но в момента живеем в едно малко селце в Хърватска – Кутерево и изживяваме нашата Европейска доброволческа служба.
Пристигнахме на 2 юли 2011 след дълго двудневно пътуване (с автобус от София до Белград, после с нощния влак от Белград до Загреб, след това пак с автобус от Загреб до Оточац и накрая ни закараха с кола до Кутерево) и ще останем тук за цели два месеца. Намираме се на половината път, имаме още един месец, така че пак ще пишем…
Преди 10 години тук, в Кутерево, трима души решават да направят убежище за мечки. И днес на това място има 2 малки мечета на по година и половина и 6 големи мечока, за които се грижат няколко много мотивирани и ентусиазирани любители на мечоци. Центърът посреща десетки туристи всеки ден и групи доброволци всяко лято. А тъй като сега е лято – е пълно с тях – предимно скаути от Белгия, които идват за по една или две седмици, но също и много доброволци откъде ли не. Непрекъснато някоя група идва или си заминава.
Нашият проект се казва „Active Summer for Kuterevo Bears“ и досега наистина се оказа много активен. Юли месец е месец на белгийските скаути в Кутерево. Именно затова нашата работа тук досега беше да планираме и подготвяме дейностите на групите, които посещават центъра, а също така и да работим по малко с посетителите. Е, вярно че нашият хърватски не е много добър, но взимаме уроци и се надяваме да го подобрим скоро, засега още говорим българо-хърватски език, което на моменти се оказва доста забавно.
Тук сме благодарение на програмата “Младежта в действие” и нашата изпращаща организация Си Ви Ес – България и Снежи, (на които сме много благодарни J). Тук всички ни наричат EVS, което означава European Voluntary Service и даже често се шегуваме, че наистина е servicе, защото трябва да „слугуваме” на нашия супервайзвър Хелена. J Но всъщност е доста готино да си EVS, защото ти покриват всички разходи, а от нас се иска само да помагаме и да се забавляваме.
Организацията тук няма персонал, назначен на пълен работен ден, затова всички дейности са координирани и изпълнявани от доброволците. А това е именно причината всеки ден да се запознаваме и работим с нови хора от цял свят. С изключение на организираните групи има и много други хора, които идват тук сами само защото споделят една и съща любов към мечките и природата.
Благодарение на белгийските скаути успяхме да посетим Национален парк Cеверен Велебит (Premuzic Trail), крайбрежието на Senj и нашето най-любимо пътуване – до Плитвички езера, (където няма да споменаваме факта, че на връщане се возихме на пода на автобуса, но нали беше безплатен превоз, така че няма да се оплакваме). И ето, че вече можем да се похвалим, че сме посетили два от шестте национални парка в Хърватска. Предстои и още… (надяваме се). И какъв е изводът – ако си доброволец с късмет, може да си уредиш безплатни пътувания J
С удоволствие бихме останали повече и да ви разказваме още, но тук има една много готина пермакултурна градина, която ни зове и чака да бъде оплевена, така че чао засега … и до скоро!