Лятото на 2009 година беше най-хубавото, което съм имала досега – цветно, оживено и динамично. За това най-вече допринесе участието ми като координатор на работнически лагер в село Гарван, Силистренско. Заедно с пъстра група от доброволци живяхме, работихме и се забавлявахме на това прекрасно място, намиращо се само на 4 км от Дунава и заобиколено от големи слънчогледови полета.
Проектът ни беше свързан с изграждането на беседка в двора на Добруджанската къща – местна забележителност и гордост на гарванци, която временно се превърна и в наш дом. Всеки един от групата даде своя принос за успешното приключване на задачата – нашият холандски архитект Мено, испано-италианската ни двойка Ксави и Бенедета, тихата и работлива Кристина от Чехия, бъбривата и очарователна Наоми от Швейцария, всеобщият любимец на баби и дядовци – испанецът Рикардо, и не на последно място – моята вярна и силна подкрепа – дългосрочната доброволка на CVS Натали от Франция, съкоординатор на проекта.
В резултат на нашите усилия и с неизменната помощ на местните хора, успяхме не само да построим беседка, но също така издигнахме наново падналата каменна ограда и почистихме отпадъците в двора на детската градина.
А в промеждутъците успяхме да се насладим на красивата природа, посетихме биорезервата “Сребърна”, возихме се на лодка по Дунава, пяхме и танцувахме с хората от селото. На раздяла пък си спретнахме чудно събиране в двора на Добруджанската къща. Доброволците приготвиха за гостите чудни гозби, а гарванци ни подариха музикални изпълнения, и най-важното – тяхното признание и приятелство.
Ласка