Български
След като еуфорията, работата и забавлението около 15-ия София филм фест приключи, идва времето за историите, спомените, оценките. Ето какви са впечатленията от фестивала на една от доброволките тази година Мария Стойчева.
До преди няколко години и аз, както масата в България, гледах предимно амери- кански филми. Докато не научих отнякъде за София филм фест – една наистина уникална възможност да се запознаеш със страна на киното, която не може да се свали дори от интернет. Когато миналата година видях, че Си Ви Ес – България набира доброволци за феста, веднага кандидатствах. Освободих си графика максимално, за да съм сигурна, че ще ме вземат и зачаках.
Тази година вече бях „старо куче” и от Си Ви Ес – България ме одобриха с предимство. Даже обещаха да ми дадат повече задължения, което само ме зарадва. Бях установила, че на фестивала нямам много време да гледам филми, (защото съм претенциозна и не искам да гледам каквото и да е), но за сметка на това добивам добра представа какво се прави по света и какво мога да гледам по-късно (на кино или пък онлайн). Участието ми на феста като цяло не беше дълго – напрегнатата част беше буквално два дни и три нощи. Включих се в големия калабалък по посрещането и настаняването на гостите на София Мийтинг. Това е няколкодневен сборен пункт за хора с идеи и хора с пари, на който всяка година се създават много връзки и се раждат или осиновяват страхотни проекти. Работата ми първоначално беше да подготвя поканите за гостите. Работихме късно вечерта в пълен офис – сякаш организаторите на Феста нямаха нужда от сън. Въпреки напрежението и недоспиването, всички бяха весели и услужливи, което ме изненада приятно.
На следващия ден бях натоварена с отговорната задача да посрещам гости на летището и да им осигурявам транспорт до хотелите. Това беше сигурно най-забавната част, не толкова заради някакви особени емоции и събития, колкото заради онова чувство на несигурност и трескаво очакване, което е присъщо за летищата. Разпознаването на госта, посрещането му, поздравяването му, намирането на спрялата някъде там на паркинга кола, която ще го откара в хотела – този процес няма как да ти омръзне, защото всеки път е различен, всеки път се случва нещо неочаквано и проваля плановете ти, като те принуждава да мислиш и действаш бързо и ти дава възможност да прекараш малко повече време с госта и да поговориш с него.
Сигурно любимата ми част беше, когато посрещнах една от гостенките на София филм фест на летището и тя ми каза, че е само с ръчен багаж. „Вие сте щастливка!”, възкликнах аз, сещайки се колко багаж мъкнат повечето от гостите за 2-3-дневен престой в София. „Всъщност не… багажът ми просто не пристигна.” Беше лаконичният й примирен отговор. На следващия ден пътувах с нея до летището и обратно, за да вземе намерения си багаж и имахме почти час да разговаряме по най-разнообразни теми – от зимни спортове до качество на висшето образование в Норвегия.
Последните дни прекарах в компанията на един от специалните гости на СФФ. Задачата ми беше да се постарая да пристига за всичките си интервюта и конференции навреме и като цяло да бъда връзката между него и Прес отдела. Впоследствие се оказа, че нивото на владеене на английски език сред българските журналисти е плашещо ниско и бях натоварена с допълнителната отговорност да превеждам за доста от тях (включително и, за мой ужас, и за БНТ).
А, съвсем между другото изгледах няколко филма, които оттогава насам търся, но не мога да намеря никъде (включително на платени сайтове като Amazon). Като цяло прекарах страхотно, научих доста и поупражних чуждите си езици. Ако имам възможност, с удоволствие бих кандидатствала за доброволец и догодина.
През 2011, Европейската година на доброволчеството, в провеждането на 15-ия София филм фест се включиха 45 доброволци, а кандидатствалите бяха над 150 души. Си Ви Ес – България и организаторите на София филм фест изказват своите благодарности на доброволците!
facebook 
twitter 
pinterest 
email 
English