Български
English
Първият от младежките обмени за това лято е с посока Франция, а темата е екология и използване на водите. Обменът ще се проведе в периода 6-16 юли в близост до град Лил, на границата с Белгия. В събитието ще вземат участие представители на домакините, а също така младежи от Испания и Италия. За да кандидатствате е необходимо да сте на възраст между 16 и 23 години, да имате интерес към екологичните въпроси и да владеете някакво ниво на английски език.
По време на обмена храната и настаняването са поети изцяло, а 70% от пътните ви разходи се възстановяват до няколко месеца след приключване на обмена, веднага щом Си Ви Ес – България получи превода от организацията-партньор.
Повече информация относно обмена може да открието в публикувания по-долу файл с описанието на събитието.
Ако предложението ви е заинтригувало, попълнете прикачената форма за кандидатстване и я изпратете не по-късно от 26 май 2010 г. на имейл cvs-bg@bluelink.net заедно със своя автобиография. Лицето за контакт е координаторът младежки проекти Снежина Козарева.
Одобрените кандидати ще бъдат потърсени в началото на месец юни.
CVS Bulgaria
Си Ви Ес – България обявява конкурс за графичен дизайнер на своя информационен бюлетин “Си Ви Ес – Вести”. Бюлетинът излиза на всеки три месеца и съдържа информация за всички дейности и инициативи на организацията през предходните месеци. Желанието ни е да намерим способен, мотивиран и креативен човек, който да придаде нов и свеж облик на бюлетина, като му създаде оригинален темплейт. Затова, ако имате опит в сферата на графичния дизайн и сте творчески настроени, изпратете ни ваша работа, както и автобиография на cvs-bg@bluelink.net не по-късно от 31 май.
Одобреният кандидат ще се ползва с предимство и отстъпки в дейности на Си Ви Ес – България, а работата му ще получи публичност сред многобройните членове на организацията, до които достига бюлетинът.
Ако имате допълнителни въпроси, не се колебайте да се свържете с нас.
Очакваме ви!
На 16 май от 12:00 ви каним на поредното Си Ви Ес – Уни, което този път ще се занимава с любопитната и интересна на всички ни фотография. Нашият доброволец Петър ще се постарае накратко да ви обясни как да правите по-хубави снимки.
Фотографията, макар и изкуство, е до голяма степен усвоима и има няколко прости принципа. Именно затова ви каним да поговорим как да снимате по-добре катедралата в Кьолн, малката си сестра, котката си или цветчетата по двора.
Заповядайте в неделя в офиса на Си Ви Ес – България на ул. “Хан Аспарух” № 31, партер.
В края на април тази година Си Ви Ес – България взе участие в ежегодната кампания Глобъл Ют Сървис Дей. Създадено през 1988 година, събитието бива отбелязвано в над сто страни по света. То поощрява деца и младежи да се ангажират с най-належащите световни проблеми и да подобрят общността, от която самите те са част.
Тази година Глобъл Ют Сървис Дей съвпадна с Деня на Земята (22 април). По този повод между различни организации от югоизточна Европа се проведе конкурс и Си Ви Ес – България стана един от петте победители със своя проект “Използвай въображение – светът е твое творение!” Събитието имаше за цел да акцентира върху ползата от повторното използване на материали и беше насочено към деца от дома за социални грижи “Св. Иван Рилски”. Група от девет доброволци подготви уъркшоп и заедно с децата изработи различни интересни и забавни предмети – цветя от сламки, моливници от буркани, украсени с тесто, и др. В края на инициативата доброволци и деца играха и се забавляваха зедно.
Обучението се проведе в Чиле Градище, област Трансилвания, най – добрият курорт в тази част от Румънските Карпати. За съжаление, нямаше сняг, но беше спокойно и много, много красиво. Тъй като знаехме, че отиваме в един от най-популярните курорти на Румъния, очаквахме да видим нещо като съвременно Банско – с прекалено строителство, шум и еклектична архитектура. Но ….., бяхме изненадани приятно. Нямаше и следа от нашенското разбиране за голям курорт, разбирай хиляди кръчми, хотели и реклами на всяка врата. В Чиле Градище вилите са издържани в един стил, почти напомнящ планиска хижа, усещането е за много уют и топлина.
От България бяхме 4 човека – доста шумна и мотивирана група. При все, че ей къде е Румъния, на две крачки, пристигането ни до мястото на обучение бе едно дълго, неудобно 27 часово пътуване. Но резултатът си струваше.
Обучението бе много интезивно, всеки ден имахме 2 сесии по 4 часа, общо 6 дни; много добра организиразация – последователно запознаване с проблематиката, методите, и развиването на умения, много упражнения и възможност да учиш от опита на другите.
Организаторите – една неправителствена организация от Румъния “Арт Фюжън” се бяха погрижили за малкото ни свободно време – всяка вечер имахме тематично парти, което спомагаше много за опознаването на групата и релаксирането на всеки. По средата на обучението имахме изненада – посещение в замъка на граф Дракула, намиращ се много близо до нашето място. Цялата група бе много оживена и тръпнеща за предстоящата среща. Разбира се, графът не се появи, беше прекалено слънчево за него. Но веселбата и доброто настроение ни държаха целия ден, още повече, че след Дракула не се върнахме за нова сесия, а продължихме към един прекрасен град с изключително живописна архитектура – Брашов.
Още един любопитен факт за Румъния научих по време на това обучение, румънците също имат традиция да си подаряват мартеници, но любопитното е, че ги подаряват само на жените – явно за мъжете не е важно да са румени и засмени. Последното, разбира се, в рамките на шегата.
Обобщавайки, мога да кажа, че обучението бе много полезно за мен, натрупах много нови знания, научих много нови методи и се сприятелих с доста съмишленици.
Семинарът в Ливно, Босна и Херцеговина (2009 г.), беше много интересен. Екипът, които го организира работеше изключително професионално, освен това обаче беше и много приятелски настроен. Въпреки че в началото не познавах никого, благодарение на Домогои, Бебек, Душица, Сашка, Андриа нямах възможност да се почувствам самотна или тъжна. Всичко бяха организирали така, че дори в края на семинара групата така се сближи, че само след една седмица заедно всички се чувствахме много близки и тъжни от края на престоя. Това, което ме впечатли беше факта, че екипа успя с различни игри и упражнения, да направи от напълно непознати и тотално различни хора- приятели.
Въпреки че времето беше малко – имахме само 6 дни, програмата беше много натоварена- от 9 часа сутрин до 7 часа вечер, като през цялото време работехме усърдно. Мога да кажа, че нито за миг не съм оставала без занимание, и нито за миг не съм се чувствала изолирана. За тези 6 дни успях да науча много за доброволния труд, за писането и реализирането на проекти, както и за отговорността да си лидер. За мен всичко беше изклучително ново, като разбира се имаше и хора, за които този семинар беше n- ти на брой и бяха наясно с всичко. Но от екипа успяха така да обяснят нещата, че дори и на тези, които им беше за пръв път разбраха материала, т.е. всичко се започна от самото начало, така че накрая всички участници да могат да кажат, че са наясно.
През дните минахме през всичко необходимо, поне за начало.
Още на втория ден след пристигането се разделихме на групи и се изкачихме в планината. Макар че беше студено и доста изморително, накрая на деня всички се чувствахме по-близки, пък и природата край Ливно е изключително красива.
Друго нещо, което ми направи впечатление беше, че въпреки че само аз и още едно момиче от Румъния бяхме вегетарианки, от кухнята готвеха много вкусно специално за нас. Хората, които работеха в хотела също бяха много учтиви, и въпреки че понякога не се разбирахме с думи, постоянно питаха със знаци дали всичко е наред.
В заключение мога да кажа, че този семинар дава началото, основата, върху която по- нататък може да ссе гради. Лично на мен ми беше много полезен, защото получих знания, относно доброволния труд и други различни дейности, и защото установих контакти с хора от други организации и когато решим да реализираме проект заедно ще е много по-лесно след като вече се познаваме. Освен това научих и много игри, които допринасят за сплотявене на екипа и нямам търпение да ги споделя.
Лидия Павлова
Впечатления на Христина Христова от София, участник в доброволческия лагер
Предпочетох този лагер пред останалите предложения, защото отдавна исках да посетя тази далечна страна, най-вече заради северните чудеса, за които сме учили само в учебника по география, но имах само бегла представа как изглеждат в действителност. Най-красноречив пример е Северното сияние, което на живо е толкова невероятно видение, че и най-красивите картички с него не могат да се доближат до тази бушуваща в небето зелена вихрушка. Който го е виждал, а и аз имах това щастие, неминуемо започва да си мисли за „близки срещи от третия вид”. А може би това там горе са ТЕ??
Пътуването до Рейкявик може да стане с прекачване в Лондон, или Амстердам, или Виена, има много варианти, общо полетът е около 6 и половина часа, без чакането за трансфер. Летището в Кефлавик е на около 45 мин. от Рейкявик, след всеки пристигнал самолет отвън чака “fly bus”, билетът е 17 лв еднопосочно и 30 лв двупосочен. Времето е много меко, едва на 10-тия ден след пристигането ни заваля сняг, за да е красиво в Новогодишната нощ. Иначе климатът в Рейкявик е изключително мек, заради топлото морско течение Гълфстрийм, което обгръща югозападната част на страната. Откривателите на Исландия – норвежки викинги, са били особено далновидни и са оценили колко благоприятни са условията за живот в този район, затова са се заселили там през около 890 г.
Приемащата организация е Worldwidefriends, която е създадена 2001 г и вече има сериозен опит с множество проведени лагери с различна насоченост. В сегашния лагер имаше участници и от предишни лагери към същата организация, които са били в Исландия през лятото и сега участваха и в този лагер, за да усетят очарованието на исландската зима. И естествено – заради страхотните купони по Коледа и Нова Година.
Групата беше огромна – 40 доброволци от цял свят. Мулти-култи отвсякъде: ентусиасти от 21 националности!!! Ще ги изброя всичките, защото наистина е впечатляващо как хора от толкова различни култури се събраха заедно в три къщи с общ вътрешен двор и живяха заедно 2 седмици, създавайки едно малко, но изключително сплотено, весело и добре организирано общество.
Ето и държавите на участниците: Австрия, Германия, САЩ, Канада, Холандия, Исландия, Финландия, Италия, Франция, Испания, Русия, България, Словения, Хърватска, Румъния, Сърбия, Япония, Тайланд, Корея, Либерия, Украйна.
Всеки ден имахме 2 групи по 5 човека, които пазаруваха, готвеха и чистеха. Храната беше изключително разнообразна – имахме истинска международна кухня. Аз бях доброволен главен готвач на Коледа, защото тогава имам имен ден и сготвих обяд за цялата група: бобена яхния, мусака и салата „Снежанка”. Много им хареса нашата кухня, излапаха всичко!
Условията на настаняване бяха като в старопланинска хижа – стаи с 6, 10, 12, 15 легла, всичките двуетажни. Разполагахме само с матрак и възглавница, носехме си спални чували. В трите къщи имаше много добре оборудвани кухни, в които всеки ден падаше голямо готвене. Само санитарните възли бяха недостатъчни – общо три, заради което не си позволявахме заседяване в банята.
Много бързо намерихме разрешение на този битов проблем – бяха ни осигурили карти за безплатен достъп по седемте минерални басейни в града. Единият от тях беше на съседната улица, така че съчетавахме плуването със сауната и къпането и така станахме активни спортисти.
Първата седмица имахме две благотворителни акции за исландския Червен кръст и раздавахме горещ шоколад (който сами приготвяхме!) по главната улица на Рейкявик.
Хората се отнасят много позитивно към подобни инициативи, щедри са, и най-вече: уважават труда на доброволците, поощряват ги и са убедени, че даренията, които ще направят, ще отидат наистина за благотворителна кауза.
Акциите имаха голям успех – събрахме над 4000 евро за Червения кръст и получихме от тяхна страна горещи благодарности. Много скоро след завръщането си от Исландия се убедих, че организацията на исландския Червен кръст действително работи много активно, ползва се с огромно уважение в обществото и тези хора наистина помагат на други, изпаднали в беда, та дори и на обратната страна на земното кълбо. След разрушителното земетресение в Хаити на 13.01.2010, един от първите кораби с хуманитарни помощи, беше исландски!
Успоредно с акциите „Hot chocolate”, имахме уроци по перкусии (разяснявам за музикалните дилетанти – ударни инструменти) и много часове хорово пеене. Тъй като по програма през втората седмица бяха предвидени посещения в домове за стари хора, решихме да подготвим Коледен концерт, съставен от песни на 7 езика. За да сглобим цялата програма, трябваше да направим доста репетиции, с текстове в ръка на различни езици. Имахме цял оркестър – киборд, китара и всякакви барабани. Научихме се да пеем песни на английски, немски, испански, корейски, японски, италиански и исландски! Беше много весело, някои песни толкова много ни допаднаха, че започнахме да си ги тананикаме по всяко време.
През единия уикенд организирахме 3-дневна екскурзия и посетихме най-интересните исландски природни забележителности. Видяхме гейзери, глетчери, фиорди, северното сияние, ледена пустиня, синята лагуна, 60-метрови вулканични скали, огромни водопади, моржове сред ледени блокове и черен плаж, посипан с вулканична пепел (последното изригване на вулкан е през 2000 година!). Беше незабравимо пътешествие!
Втората седмица от лагера премина в посещения в домове за стари хора, където изнесохме нашата коледна програма и си поговорихме с домакините. Голяма част от тях говореха много добре английски и бяха хора с достойнство и самочувствие, което се вижда и от приложената снимка.
Какво вече споменах – групата ни беше страхотна – никакви глезотии, капризи и скатаване. Освен това всички бяха жадни за нови преживявания, така се избистри идеята за не „rent-a-car”, ами „rent-a-ship”!!! Наехме си корабче и направихме още едно кратко, но символично пътешествие – до малък остров в залива на Рейкявик, където през 2007 г. е построен внушителен монумент по идея на Йоко Оно. Всички знаем коя е – жената на Джон Ленън. Тя е почетен гражданин на Рейкявик именно заради идеите си за мир, които напълно се вписват в имиджа на Рейкявик като градът, от който започна краят на студената война, след паметната среща там на Рейгън и Горбачов през 1986 г. Между другото, мястото за Срещата на върха съвсем не е избрано случайно. Преговорите са за контрола върху въоръженията, затова е решено конференцията да се проведе в столицата на Исландия – страна, която дори няма собствена армия! Освен това Исландия не е участвала във Втората световна война, с което жителите й се гордеят особено много и обясняват с този факт странното си влечение към фойерверките.
Йоко лично избира мястото за внушителния си проект, наречен „Imagine Peace Tower” (Кулата „Представи си мир”) – малкият остров Videy, на който има само църква и малка сграда в стил рококо от средата на 17-ти век. Скромната постройка обаче е много важна за исландката архитектурна история – това е първата каменна сграда в страната. Островчето се вижда отвсякъде и идеално се съчетава с идеята на художничката. Паметникът е във вид на каменен многостен, на който на 24 езика е изписано посланието „Imagine peace”, като напомняне за легендарната песен на Джон Ленън „Imagine all the people living life in peace”. От платформата в небето се издигат 15 гигантски светлинни стълбове, рефлектиращи в система от огледални призми. В каменната основа има урна с около 5 милиона послания за мир от цял свят, които Йоко Оно е събирала в продължение на няколко години. Ефектът на цялата инсталация е поразяващ и изключително въздействащ. Ние съвсем спонтанно се хванахме за ръце в огромен кръг около Кулата на мира и изпяхме песента на Джон Ленън „So this is Christmas (War is over)”. Бяхме перфектни в изпълнението й, тъй като бяхме репетирали тази песен за Коледните концерти, които изнесохме в домовете за стари хора.
После си направихме снимка за спомен, на която сме съвсем в хипи-бийтълс-стил.
Новогодишното тържество беше много весело. Разменихме си новогодишни подаръци (имаше условие – да бъдат направени по възможност от самите нас). Така се родиха много оригинални идеи – например да събереш пословици от 21 народности, да ги преведеш на английски и да подариш тази малка книжка. След празничната вечеря отидохме на големия площад пред катедралата и повече от цял час гледахме страхотно шоу с фойерверки. Както вече споменах – исландците обожават канонадата от залпове, изригващи в небето невероятни букети, съзвездия и спирали, защото не били наплашени от военни залпове! Сякаш целият град се беше събрал в центъра, хората бяха много весели, някои – дори маскирани, пиеха шампанско, но нямаше ексцесии и купища счупени бутилки, както се случва след Новогодишната нощ на площад Батенберг в София. Даже не видях полицейска охрана.
На 01.01.2010 имахме прощално парти и започнахме да стягаме куфарите. Разменихме адреси и телефони и познайте вече колко нови приятели имам във Facebook!
Надявам се с някои от тях да се видим отново – ако си гостуваме, или ако отидем на нов доброволчески лагер. Създадоха се чудесни приятелства, а впечатленията от Исландия ще ни вълнуват още дълго, поне до следващото пътешествие.
Екскурзия до Южното крайбрежие
Екскурзия до Golden circle
Ледена епоха 4
Огромният водопад Gullfoss
Офисът на приемащата организация Worldwidefriends. Трите къщи с двор са в самия център на града, до главната улица. Перфектна локация!
Урок по перкусии. Нашите барабани са нови пластмасови кофи, а палките – дървени дръжки с гумена глава, но като се удрят в ритъм от 40 души, звучи страхотно!
Посещение в един от домовете за стари хора, където изнесохме Коледни концерти
Благотворителна акция „Горещ шоколад” по главната улица на Рейкявик.
С тези касички събрахме 4000 евро за 2 дни!
Доброволки от Канада и Германия
Плуване в минерален басейн, преди да излезем в открито море, прочутата Blue lagoon
Пред Кулата „Представи си мир” по проект на Йоко Оно. Паметникът е открит на 9 октомври 2007 г, когато се навършват 67 години от рождението на Джон Ленън.
Снимките са от личен архив на Христина Христова, участник от София
Тази анкета на Си Ви Ес – България беше направена по случай международния ден на доброволеца – 5 декември. Идеята й е да разкаже повече за най-вълнуващите моменти на нашите доброволци, представяйки тяхната гледна точка. Надяваме се споделените чувства и преживявания да мотивират повече млади хора да участват в младежи обмени и лагери в България и чужбина.
На какъв проект беше това лято (2009 г.) и къде?
Това лято бях на младежки обмен European ways of nature във Франция за 10 дни.
С какви хора се запозна? От кои държави?
Хората бяха много топли. Всеки един от тях беше уникален. Петима испанеца, петима италианеца и петима французи, като само един беше истински французин. Кординаторката ни беше полякиня, едното момче беше от Алжир, другото от Африка, а четвъртият беше наполовина от Виетнам.
Основни дейности по време на проекта ти?
Основната дейност, за която бяхме там, беше да “работим” в една еко-градина. Бяхме разпределени на малки групи. Едни чистиха и пребоядисваха две каравани, други трябваше да направят малки огради от клони на дървета, а трети трябваше да окосят определено място и след това да го прекопаят и очистят. Работата не беше трудна, но това беше само за 3 дена от проекта. Имахме екскурзии, а през деня и вечер имахме различни програми.
Най-интересна случка?
Всичко беше много интересно, но на мен лично най-много ми харесаха националните вечери – начина, по който всяка държава представяше културата си. Също така много ми хареса и CAF?-THATER. Беше доста забавно.
Най-шантава случка?
Шантавите случки при нас бяха ежедневие, но мисля, че най-ярко си спомням тогава, когато се позагубихме в метрото в Париж и тогва за първи път в живота си наистина осъзнах какво е да бързаш за някъде. Трябваше бързо да се оправим, иначе щяхме да си изпуснем влака. Всичко беше добре. Пристигнахме с около 30 минути по-рано. Също тогава, когато ни водиха да караме каяци и катамарани в едно голямо езеро. Тогава всички много се забавлявахме.
Най-ярко впечатление?
Удивително е как хора, събрани от различни места от света и всеки един от тях с различни интереси, могат да се сработят толкова добре и то само от идеята за един общ проект. Как събрани за десет дена заедно ние успяхме да се опознаем толкова добре и да станем много добри приятели и все още да поддържаме връзка. Бяхме 20 човека, като някои от нас не знаеха английски и не винаги можехме да комуникираме, но въпреки това се разбирахме. С поглед или с мимики. Как езиковата бариера не ни беше проблем. Много ми харесаха испанците. Четирима от тях не можеха да говорят английски, а аз не съм толкова добра с испанския, но въпреки това играехме игри заедно, играехме различни сцени на кафе театъра и те бяха наистина много лъчезарни. Винаги бяха засмени и раздаваха много прегръдки.
По какъв начин летният ти проект те обогати?
Подобрих комуникацията си на чужд език и работата в екип. Научих нови неща за културата на другите държави и интересни неща за хората. Научих се да управлявам катамаран и да боядисвам доста добре. За мен като човек – станала съм доста по-търпелива с хората и разбрах, че какъвто и да ти изглежда един човек на пръв поглед, докато не му дадеш шанс той да ти покаже какъв е, не трябва да си изпълнен с предубеждения.
Какво от този проект ще събужда усмивка на лицето ти, когато след 10 години погледнеш назад към него?
Всички забавни моменти и най-вече всички хора, с които се запознах. Много бих се радвала, ако някой ден ги срещна отново.
Тони Гешкова
Тази анкета на Си Ви Ес – България беше направена по случай международния ден на доброволеца – 5 декември. Идеята й е да разкаже повече за най-вълнуващите моменти на нашите доброволци, представяйки тяхната гледна точка. Надяваме се споделените чувства и преживявания да мотивират повече млади хора да участват в младежи обмени и лагери в България и чужбина.
На какъв проект беше това лято (2009 г.) и къде?
Младежки обмен – Artivismo. Основната идея беше да бъдем активни в обществото чрез различни видове изкуства. Обменът беше в Барселона, Испания, област Каталуня.
С какви хора се запозна? От кои държави?
Основните поканени държави бяха България, Франция, Италия и Испания, но в групите имаше хора, които са от различни народности. Запознах се с младежи от Африка, емигранти в Испания – от Мали, Сенегал. Също така срещнах французойка с виетнамски произход. Изключително полезно за мен бе познанството с французите, защото си говорихме основно на френски и това ми даде възможност да обогатя езика, който съм учила.
Основни дейности по време на проекта ти?
Занимавахме се с най-различни дейности с изключителна интензивност. Първо се запознахме с проекта и основните дейности на SCI- Catalunya. След това имахме среща с Том и Ана в ателието по еко-арт , където правихме полезни предмети от боклуците, които изхвърляме ежедневно. Те ни споделиха различни идеи за това как да оползотворяваме вещите, които смятаме за непотребни. Задружно направихме огромна кукла от боклуци и всеки имаше за задача да работи в отбор с другите и да измайстори различните части на тялото. Много любопитни предмети изникнаха и свободно развинтихме винтчетата на въображението си.
На следващия ден имахме различни игри за опознаване и отново среща с Том, който е бразилец и е един от най- добрите графитъри и дизайнери в Барселона. С него и с Уго започнахме уъркшоп по графити. Графити изкуството е наистина живо в Барселона, на всеки ъгъл могат да се видят “бисерите” на активните артисти. Първия ден от ателието ни запознаха с културата на графитите и на изкуството на улицата, всеки един от нас направи собствен проект за графити. След което отидохме право на улицата, из града има обособени места за рисуване на графити, а мястото, на което ние рисувахме, представлява огромна галерия на една от улиците, където художници могат свободно да творят. Там всеки нарисува предварителния си проект и така осъществихме първите си графити-опити. Том и Уго ни показваха различни начини и техники на рисуване. Това ателие продължи и на следвашия ден, когато трябваше да направим общ проект с единна идея. Така всеки един от нас излизаше и добавяше по една идея върху бялата дъска и в крайна сметка се получи едно прекрасно огромно създание, което само чакаше да бъде “втъкано” в стените на Барселонските улици. Отидохме на същото място и унищожихме, боядисвайки стената, това, което бяхме създали предишния ден. Но самото боядисване означаваше полагане на ново начало, беше много забавно, изпоцапахме се, поставихме бели знаци върху телата си! В самото рисуване се включи и трети художник от Барселонската графити сцена – Отика, или Карлос, който също ни показа пинизите в това изкуство.
Изключително забавно бе, защото осъзнавахме, че там е позволено да се рисува и никой няма да ни подгони, че сме надраскали стените на парка.
На следващия ден продължихме с еко-арт и посетихме ателието на една приложна художничка, която се занимава с изкуство от хартия и картон, т.нар. папие маше, тя прави мебели, кукли, колажи. Изключително лъчезарен човек, показа ни проектите си и ни постави за задача да направим колаж със собственото си име. Това за мен бе изключително предизвикателство и усетих свободата да изразя СЕБЕ СИ с различни образи и думи. Получи се много поетично… С Алисия, въпросната художничка, ходихме до Универсидад Аутонома де Барселона, където се запознахме с еко-съмишленици, които от 1998 г. са задействали най-различни еко-програми в университета. Може би това е един от най- зелените университети в цяла Европа. Намира се извън Барселона, в гориста местност, цялото електричество в университетските сгради е със слънчев произход. Там също така има център за рециклиране, наречен дейшарерия, където хората изхвърлят непотребни вещи. Там си намерих интересни книжки и си ги взех за България…
Също една от дейностите в проекта беше участие във Фестивал на уличните музиканти, който се провежда за поредна година на крайбрежната улица на Барселона. Там ние бяхме доброволци – участвахме в раздаване на флайери, работа с отделните музиканти, продажба на рекламни материали и пр. Аз избрах да работя с музикантите и беше изключително интересно. Също така там се запознах с интересни хора от Франция и Италия. Самата организаторка на фестивала се оказа изкуствовед като мен и си говорихме много за различни проекти.
Участвахме в театрален проект, свързан с противоположностите в нашия живот. Също така посетихме театрална постановка, в която участваше едно от момчетата от Испанската група. За хората, които не знаеха испански, сигурно е било предизвикателство да гледат нещо, което не разбират, но за мен беше много вълнуващо, тъй като играеха постановка, изградена от самите актьори върху идеята за бягството.
Не на последно място ще спомена маестро Жил, учителят ни по капоейра – вид бразилски танц-бойно изкуство. Срещата с него си остава незабравима за мен, с него 4 поредни дни работихме върху различни движения от капоейра, свирихме на типичните инструменти – биримбау, тарамбуки и дайре – и пяхме бразилски песни, танцувахме самба… Кулминацията на този уъркшоп беше Руеда де Капоейра, събрахме се на крайбрежната улица на Барселона, при откриването на Фестивала на уличните музиканти и танцувахме капоейра, като това изживяване завинаги ще остане в спомените ми. Този ритъм на музиката, ритъма на движенията, усмиките на хората се сляха в едно. Веднъж попаднал ли си в кръга на капоейрата, ще продължиш да играеш.
Най-интересна случка?
За мен като художник най- интересната случка бе, когато открихме още една окупа, където видяхме че се провежда вечерен акт – рисуване на голо тяло. Оказа се, че там живее именно един от нашите учители по графити, и през целия престой в Барселона открадвахме време да ходим да рисуваме в ателието им. Не зная дали е най- интересна случка, но определено си е плодотворна!
Най-шантава случка?
Покрай всички дейности, които ни преследваха от сутринта, ни бяха организирани обяди и вечери в един социален център, т.нар. окупа – LA OTRA CARBONERIA. Това е практика в Испания, Франция, Австрия – да се окупират сгради, които са необитаеми. Там се организират различни социални дейности, курсове по танци, китара, музика, поезия, рисуване, водят се дебати, правят се концерти. Дори има и курсове по шивачество и са си направили магазин за дрехи. Шантавото бе, че в малкото дворно място, което имаше тази сграда, имаше басейнче, в което задружно се потопихме и се разхладихме в лятната жега. После бяхме на концерт и рисувахме графити на покрива по залез слънце. Там се запознах с различни хора, които живеят в окупата – с бразилец, който рисува мандали, с колумбиец – сапатист и музикант, с Найра – музикален педагог и събирач на приспивни песнички от цял свят…
Най-ярко впечатление?
Върна ли се там в мислите си, най- ярко впечатление ми направиха хората от окупите, с които се запознахме. Те са млади, свободни, необременени от тежестта на отговорностите. Сякаш живеят в някаква утопия. Всички се обичат, забавляват, отговорни са и се грижат един за друг. Като живот в комуна е, всички са обединени от желанието да съградят нещо истинско, но различно от системата, която се е наложила в живота ни. Предлагат ни един алтернативен начин на живот, такъв, в който ако ти се рисува, не е нужно да плащаш за курсове. Просто човек, който го може, ще ти помогне, ще ти предаде познание, а ти, който можеш да танцуваш, ще преподадеш уменията си на някой друг. Не знам дали има почва за това у нас, но самата идея за промяна в мисленето остави у мен ярко впечатление. В една от окупите, които посетихме (те не са една-две в Барселона) организират свободен университет, където има библиотека и различни професори и преподаватели от други университети идват да преподават. Хората от квартала подпомагат тези млади хора, донасят книги и посещават социалния център. Естествено, не всички са съгласни с подобен начин на живот, тъй като тези хора живеят на гърба на обществото, те не плащат сметки и наеми. Тези сгради са изоставени, водят се дела за тях или вече нямат собственици и има закон в испанската правна система, че могат там да се настанят хора и да облагородят мястото, така че то да не запада. Не всички собсвеници са съгласни с това и се водят спорове, преследват се окупаторите, но за да спечелят собствениците, трябва да имат идея за развитие на това място – то не трябва да стои запустяло.
По какъв начин летният ти проект те обогати?
Обогати ме познанството с много хора от различни държави, изградих приятелство с всеки един от тях, все още си пишем писма и си споделяме интересни неща от живота ни.
Благодарна съм, че това ми се случи, бях мечтала да отида в Барселона, да говоря езика, който толкова време съм учила. Беше любопитен факта, че хората там ме мислеха за част от испанската група, мисля че трябва да благодаря на учителите си по испански!
Веднага след като се върнах открих една стена край Варна, точно срещу плажа, където, штттт, не казвайте на никого, рисувах графити! Ако минавате край станция Писател, там е… Това е нещо, което също катов Капоейрата те заразява с енергията си.
Какво от този проект ще събужда усмивка на лицето ти, когато след 10 години погледнеш назад към него?
Този проект изразява това, за което се боря в живота си – да бъда активна чрез изкуството си. Според мен всеки един от участниците остана заразен с тази идея и ще я пренася в обществото, в което живее. Радвам се, че се запознах с хора, които споделят моите интереси, сродни души. Вече имам приятели в различни кътчета на Европа. А усмивката се поражда при всеки спомен за Испания. Два месеца след проекта се върнах в Барселона и минах по същите места, по които вървяхме с моите приятели, видях се с приятелите ми от Испания и се запознах с много нови неща, успях да посетя няколко музея и се надявам следващата ми среща да е също толкова обогатяваща. Скоро предстои рисуване на графити в двора на училището, където бяхме настанени… Ще разказвам….
Ина Христова
Лятото на 2009 година беше най-хубавото, което съм имала досега – цветно, оживено и динамично. За това най-вече допринесе участието ми като координатор на работнически лагер в село Гарван, Силистренско. Заедно с пъстра група от доброволци живяхме, работихме и се забавлявахме на това прекрасно място, намиращо се само на 4 км от Дунава и заобиколено от големи слънчогледови полета.
Проектът ни беше свързан с изграждането на беседка в двора на Добруджанската къща – местна забележителност и гордост на гарванци, която временно се превърна и в наш дом. Всеки един от групата даде своя принос за успешното приключване на задачата – нашият холандски архитект Мено, испано-италианската ни двойка Ксави и Бенедета, тихата и работлива Кристина от Чехия, бъбривата и очарователна Наоми от Швейцария, всеобщият любимец на баби и дядовци – испанецът Рикардо, и не на последно място – моята вярна и силна подкрепа – дългосрочната доброволка на CVS Натали от Франция, съкоординатор на проекта.
В резултат на нашите усилия и с неизменната помощ на местните хора, успяхме не само да построим беседка, но също така издигнахме наново падналата каменна ограда и почистихме отпадъците в двора на детската градина.
А в промеждутъците успяхме да се насладим на красивата природа, посетихме биорезервата “Сребърна”, возихме се на лодка по Дунава, пяхме и танцувахме с хората от селото. На раздяла пък си спретнахме чудно събиране в двора на Добруджанската къща. Доброволците приготвиха за гостите чудни гозби, а гарванци ни подариха музикални изпълнения, и най-важното – тяхното признание и приятелство.
Ласка
