Български
English
През март София става град на киното благодарение на Международния София Филм Фест, а благодарение на Си Ви Ес-България този своебразен празник на киното се преверъща и в празник на доброволчеството – над 100 усмихнати лица посрещаха зрители и международни гости пред киносалоните за 15 поредна година!
За поредна година в рамките на фестивала бяха излъчени и номинираните за учредената от Европейския парламент Наградата на публика филми: “20 000 вида пчели”, “Паднали листа”, “На борда на “Адаман”, “В димна сауна” и “Учителската стая” .
LUX Audience Award се връчва всяка година от Европейския парламент и European Film Academy в партньорство с Европейската комисия и Europa Cinemas. В началото на април българската публика все още може да глeда на голям екран петте европейски филма, номинирани за наградата LUX на публиката, и да избере победител. Гласуването тази година е до 14 април, а награда ще бъде връчена на 16 април от 18 ч. (СЕТ).
Ето какво споделя за един от филмите нашата доброволка в 28-ия Международен София Филм Фест Никол Панкова:
Какво очаквах от филма „Паднали листа“?
В началото държа да подчертая, че „Паднали листа“ е първият филм на Аки Каурисмаки, който гледам, което се отразява и на предварителните очаквания. Типично за романтичен филм очаквах, че би се харесал предимно, ако не и само от жени, а на мъжете ще им доскучае още на петата минута. Мъжете не просто не си тръгнаха от салона по време на филма, но и останаха до края на дискусията след късната прожекция. Сами може да си направите изводите. Мисля си, че закачливият хумор беше кукичката, която ги примами да останат до край. Мислех и че ще е само за обвързани, а необвързаните (като мен) биха се почувствали самотно и не на мястото си. Очаквах да е сълзливо, драматично, захаросано. Изобщо очаквах да е типичната романтична драма и то без елемент на комедия. Получих наистина много повече.
Защо и вие да го гледате?
Филмът се оказа минималистичен в най-добрия смисъл на думата, като от друга епоха и време и в същото време отразяващ модерното. Като казвам от друго време, говоря за онова, в което, ако загубиш телефонен номер написан на листче, губиш контакта си с човека и единственият начин да се видите отново е да отидеш и да го чакаш на същото място, където сте се разделили за последно.
„Паднали листа“ е филм не само за човешките отношения, но и за съдбата и пороците, за лошия късмет и вредните навици, които обаче нямат шанс пред любовта. Любовта, която за фон има моралния дълг да отрази войната в Украйна и да не си затвори очите за заобикалящата реалност. Любов от друго време, която обаче се случва точно сега.
Впечатли ме бавното живеене, търпеливата любов, истинското лице на мъжа и жената, неподправеността на отношенията между тях и абсолютната липса на технологии. Впечатли ме първата среща, която някога е завършвала с целувка по бузата и ръкостискане. Срещата, която винаги може да завършва по различен начин и единствено има значение кои са хората, които стоят един срещу друг. Филмът подсеща, че дори и модерни, сами определяме правилата и поставяме границите във всяка ситуация. Пренесох се в историята им и признавам си, поисках да бъде и моята.
Гледайте го, за да видите как новосъздадените думи като “ghosting”, “gaslighting”, “situationship” биха изглеждали без Instagram да съществува, ако изобщо ги разпознаете в самия филм, разбира се. Те безспорно описват модерното ни общество и няма защо да се залъгваме, че не ги е имало винаги, но под други имена.
Филмът помага и човек да преосмисли собствената си роля във взаимоотношенията си с други хора. Ако често се лишавате от бавното темпо на живот и цветния минимализъм в киното, ако не ви е страх от изказвания като „този филм е твърде странен“, цените изкуството на детайла и искате да проверите защо филмът е толкова обсъждан, гледайте го. Със сигурност помните песента на Rihanna “We found love in a hopeless place”, която малко напомня като смисъл на филма. Преоткрийте го, себе си чрез него и взаимоотношенията си. Струва си!
