С радост споделяме още една чудесна доброволческа възможност към Европейски корпус за солидарност. Проектът е с продължителност 11 месеца и ще се проведе в периода 1.2.2021 – 31.12.2021, в град Братислава, Словакия. Приемащата организация са нашите партньори от INEX Slovakia.
Проектът ще срещне на едно място трима доброволци между 18 и 30 години от различни кътчета на Европа, които ще имат възможността да се включат в разнообразни дейности (обучения, международни доброволчески лагери, промотиране, административна работа, организиране на събития, творчество, комуникация, срещи с доброволци). Ще общуват с различни групи от хора (социално слаби, хора с физически затруднения, младежи, ученици, деца и възрастни). Ще организират събития, работилници, използвайки методите на неформалното образование. Доброволците ще работят по организирането на уъркшоп на тема, която представлява интерес за тях. Всички дейности по проекта ще помогнат на участниците да надградят и развият своите компетенции и умения, както в личен, така и в професионален план.
Основните активности на доброволците ще включват:
“Чаени срещи” – на тези регулярни събития доброволците ще имат възможност да представят своята страна, традиции, да презентират теми и идеи, които ги вълнуват, подготвяйки чаените срещи от концепцията им, през изработването на дизайн за поканите – до планирането на нужните материали и създаването на подходяща атмосфера.
Участие и съдействие в обученията – доброволците ще могат да влязат в ролята на лидери и координатори според техните предпочитания и интереси, да изразяват своите креативни идеи и да дават свободно предложения в процеса на подготовка и реализирането на обученията.
Участие и съдействие в международните лагери – доброволците ще могат да вземат участие поне в един от международните лагери през годината, които ще се проведат на територията на Словакия. Ще имат възможността да приложат на практика, в реален контакт с младежи от цял свят, всички свои теоретични познания и умения, натрупани до момента.
Създаване на онлайн лагер – тук доброволците ще могат да работят по своя собствена идея и да я осъществят.
Административна работа – сортиране и копиране на документи, събиране на пощата, съдействие в социалните мрежи.
Организиране на събития за деца и хора с увреждания– доброволците ще изготвят своя програма с активности и ще имат за задача да ги промотират, както и да участват в тях.
Промотиране на доброволчеството и Европейски корпус на солидарността– доброволците ще имат възможност да разкажат за своя опит пред ученици от различни възрасти, да правят презентации в местни училища и да съдействат за поддържането на социалните канали на приемащата организация.
Организиране на уъркшопи/работилници – според техните интереси доброволците ще имат възможността да реализират своите идеи в реални събития.
В рамките на проекта доброволците ще имат осигурени:
Джобни пари и допълнително средства за храна
Настаняване – доброволците ще бъдат настанени в апартамент, който се намира на 5 минути пеша от офиса на приемащата организация и е в близост до центъра на Братислава. Апартамантът ще бъде оборудван с всичко необходимо, вкл. пералня и кухня.
Уроци по словашки – за доброволците ще бъдат осигурени частни занимания или уроци в местен езиков център
Допълнителни почивни дни – доброволците ще разполагат за целия си проект с общо 22 свободни дни, които могат да използват за по-дълго пътуване, ваканция и др.
Кандидатстването за проекта се осъществява чрез попълване на тази апликационна форма: https://bit.ly/3k39E26 и изпращане на CV на: esc@inex.sk до 5-ти ноември 2020 г. 🙂
Ако имате нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се обърнете към нашия координатор Нат на: longterm@cvs-bg.org
Щастливи сме да споделим, че Си Ви Ес – България е част от проект “Project HOWs” по КД2 на програма „Еразъм+“ (реф. ном: 2020-2-LV02-KA205-003404), осъществяващ се в партньорство с организации от още 3 държави – Baltic Regional fund (Латвия), VsI “Inovatyvi karta” (Литва), Tudatos Ifjusagert Alapitvany (Унгария). Проектът стартира на 1.09.2020 г. и е с обща продължителност от 19 месеца.
Водени от амбицията и желанието да помогнем на младите хора да придобият знания и практически умения как да превръщат своите идеи в завършени успешни проекти и да бъдат граждански активни, заедно с нашите партньори замисляме в рамките на проекта “Project HOWs” разнообразни и иновативни инициативи, които ще включват и изграждането на интерактивна мобилна платформа с образователно-практическа цел, в която наред със запознаване с най-важните въпроси, възникващи в хода на работа и имплементиране на един проект, ще има и социални приложения, чрез които всеки ще може да обменя своя опит и да задава директно своите въпроси. Наред с мобилната апликация, проектът предвижда и изготвянето на джобен наръчник, даващ насока към най-често срещаните проблеми и трудности.
Проектът се предвижда да обхване директно повече от 370 души и много повече индиректно, в това число представители на различни неправителствени организации/доброволци и др.
Oчаквайте съвсем скоро повече подробности за всички възможности около проекта и как да станете част от него.
А междувременно много бихме били благодарни да научим повече за вашите потребности и впечатления от проектите за младежка активност. С тази цел подготвихме кратка анкета, която ще се радваме, ако имате възможност да попълните. Отнема не повече от 5-10 минути. Благодарим ви!
Свържи се с дивата Природа и нейните очарователни обитатели, прекарвайки 12 месеца в живописното селце Кутерево, Хърватия, където ще имаш възможността да се грижиш за мечки, да научиш повече за техния начин на живот, да създадеш нови приятелства и спомени за цял живот!
Свободни позиции за доброволци: 1
Начало на проекта: 01.10.2020
(датата може да подлежи на обсъждане с доброволеца)
Сдружение “Велебит” Кутерево е неправителствена доброволческа организация основана през 1995, чиято цел е да подпомага грижата и опазването на околната среда, устойчивото еко равновесие, културното и природно наследство на региона. Основните дейности на организацията са свързани с грижата за кафявите мечки в Кутерево и техния естествен хабитат, чрез проект за създаването на резерват, който функционира от 2001 година насам, приемайки местни и чуждестранни доброволци, които помагат в ежедневните дейности и се включват в организирането на информационни и образователни срещи, повишаващи осведомеността за живота на кафявите обитатели и природосъобразния начин на живот в хармония с Природата и нейните естествени цикли.
2. Профил на търсения доброволец:
Възрастовото ограничение за проекта е 18 – 30 години, като е желателно доброволецът да има желание да опознае хърватския език, да се потопи в културата и традициите на местната общност и да усеща присърце природосъобразния и простичък начин на живот. Кутерево е малко селище, намиращо се в планината Велебит и по-конкретно в местността Лика. Разположено е на 15 км от град Отокач. Граничи с Национален парк Велебит и се намира в близост до Северния национален парк Велебит. Местността е защитена от ЮНЕСКО.
3. Отговорности и задачи към доброволците:
Съобразно цикъла на сезоните, през пролетта и лятото, доброволците ще помагат предимно навън, а през зимата и есента ще имат повече вътрешни задачи. Основната работа около и в резервата ще включва:
изграждане/обновяване/поддържане на съоръженията;
грижи за животните (мечки, понита, пилета, свине…);
подпомагане на доброволците, които се включват в краткосрочните проекти и лагери;
посрещане на посетителите на резервата, водене на информационни групи;
документиране на случващотот се в резервата;
творчески подобрявания, дейности по реновация, облагородяване на околната среда;
всички 4-ма ЕДС доброволци ще имат възможността да участват в няколко обучения, свързани с доброволчество, координиране на събития и грижа за околнате среда;
4. Какво включва проектът:
Джобни пари: 150 € на месец, които ще се получават в началото на всеки месец
Настаняване и храна: доброволците ще бъдат настанени при местни семейства от селището (в самостоятелни, двойни или тройни стаи), на няколко минути пеша от самия резерват. Храната ще се приготвя съвместно и ще бъде вегетарианска и сезонна.
Застраховка: програмата покрива застраховка осигурена от CIGNA. Желателно е доброволците да имат валидна Европейска здравна карта (важи за целия ЕС и се вади безплатно).
Пътни разходи: съгласно регламента на “Еразъм +” ще бъдат възстановени пътните разходи, в зависимост от дистанцията и представени пътните разписки. Организаторите окуражават най-природосъобразния начин на пътуване (автобус, влак и др.)
Начин за кандидатстванеи повече информация: можете да се свържете директно с нашия координатор Нат на: longterm@cvs-bg.org
Прекарай 12 месеца в атмосферата на Вечния град – Рим, ставайки доброволец в проекта “Умения за бъдеще”, осъществяващ се в рамките на програма “Еразъм +”, към Европейска Доброволческа Служба (ЕДС)
Servizio Civile Internazionale (SCI Italia) е италианският клон на Service Civil International network (SCI) – най-голямата международна организация за доброволчество, превърнала се в своята 100-годишна дейност в глобално движение, прокламиращо мир, защита на човешките права, международна солидарност, зачитане на културното многообразие и грижа за природата. Ес Си Ай Италия е основана през 1948 г. като неправителствена организация. Централата й се намира в Рим, но дейността на организацията е подкрепена от няколко регионални и местни групи от активисти и съмишленици, с чиято помощ заедно организират международни трейнинги, обучения и доброволчески лагери, както и различни екологични, културни и социално ангажиращи събития. Дейността на организацията е призната от Министверството на Външните работи на Италия, ЮНЕСКО и Съвета на Европа.
2. Профил на търсените доброволци:
Проектът е подходящ за хора на възраст до 30 години, които проявяват интерес към граждански активизъм и доброволчество. Имат желание да работят в сферата на неформалното образование за младежи и възрастни, активното гражданство и социалното включване. Проектът е насочен към хора, които искат да подобрят професионалната си опитност и да придобият умения, свързани с организацията и координирането на събития, писането на проекти и работата в екип. Личности, които обичат да проявяват гъвкавост, търсят разнообразие и могат лесно да се адаптират в различни ситуации. Необходимо условие е доброволците:
да бъдат граждани на България или Белгия;
да имат добри познания по английски език (който ще бъде основният работен език) и начални познания по италиански (не е задължително, а по-скоро желателно);
да могат да работят в екип;
да имат добри комуникационни и социални умения;
да бъдат мотивирани да споделят и придобиват нови знания и умения;
да имат добри компютърни умения (Ubuntu или Microsoft Office, имейл, интернет);
да бъдат отговорни, инициативни, да имат административни и организационни умения;
да бъдат широкоскроени и гъвкави по отношение на работния график, особено в периода май-юли, както и социално адаптивни, за да привикнат към новата обстановка и условия на живот;
3. Отговорности и задачи към доброволците:
Доброволците ще имат възможността да се включат както в международни, така и в местни инициативи, посветени на различни теми като: опазване на околната среда, полово равноправие, анти-фашизъм и др. Повечето от тях ще включват методите на неформалното образование. Конкретните задачи на доброолците ще бъдат:
съдействие при набирането на кандидати за международните доброволчески лагери в системата на Ес Си Ай в Италия и чужбина;
комуникация и поддържане на мрежата от местни и международни партньори;
осъществяване на комуникация с доброволците, събиране на информация и материали за тяхното преживяване;
подкрепа в организирането на обученията и публичните дейности на организацията;
съдействие в организирането и присъствие по време на местните доброволчески лагери в различни локации в Италия, включително, в рамките на проекта “La Cittа dell’Utopia”, който се провежда от 2003 г. насам в римския квартал “Сан Паоло”;
4. Какво включва проектът:
Джобни пари: 300 €
Покриване на пътните разходи: съгласно регламента на “Еразъм +” до 275 €
Настаняване: доброволците ще бъдат настанени в 3 двойни стаи, в апартамент с кухня, хол и баня. Мястото има всички необходими от първа нужда неща (също wifi и миална машина). Сградата не разполага с централна отоплителна система или климатик, затова може да се усеща в помещението по-студено и влажно през зимата, но пък прохладно през лятото. Около сградата има красива градина (което означава и комари през лятото). А самата тя е част от “Градът на Утопията” “La Cittа dell’Utopia” , в студенстска зона, в близост до метро.
Начин за кандидатстване: изпращане на мотивационно писмо и CV на английски език на адрес: evs@sci-italia.it
Мотивационното писмо трябва да съдържа отговор на въпросите:
Защо избираш SCI Italia и точно този проект?
Какво очакваш да научиш и придобиеш в рамките на проекта?
С какво смяташ, че би могъл/могла да допринесеш към работата на La Citt? dell’Utopia?
Краен срок: 20.09.2020
При нужда от допълнително съдействие, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на: longterm@cvs-bg.org
Изключително щастливи сме да споделим с вас най-новия ни проект, с който се надяваме да ви покажем човешката страна на доброволчеството и че то е за всеки, без оглед на каквито и да е било възрастови ограничения или различия, защото всеки един от нас носи Доброто в себе си и когато го споделя, то се умножава, раждайки след себе си още повече Добро. Ще ви срещаме с добротворци от България и чужбина, за да се докоснете до тяхната лична история и път, изпълнен с каузи, пъстрота, невероятни преживявания, споделеност и чистата радост да даваш безусловно от себе си. Бъдете с нас, за да покажем, че Доброто има значение и че то е навсякъде около нас, стига да бъдем с отворени сърца, за да го съзрем.
Първият вдъхновен добротворец, с който имаме удоволствието да ви срещнем е самата водеща на ДОБРОкаст. Представяме ви слънчевата Мария.
И така, Мария, ще ни кажеш ли коя си ти в твоите очи?
Мария е една луда за връзване, мечтателка, която освен че преследва залези, не спира да иска да изучава света и хората. Аз съм от онези с розовите очила, които могат да издразнят околните с желанието си все да виждат нещата от добрата им страна. Но не бих казала, че съм и съвсем наивна. Ирационална, емоционална – да. През годините сменях често адреса си с близки и далечни кътчета, вярвайки, че това е пътят към израстването и разширяването на мирогледа. Обичам да се предизвиквам, да разбивам собствените си страхове и всеобщите стереотипи, но преди всичко обичам да уча и да откривам. Старая се да помагам и ако мога с нещо да допринеса в дадена област – да го направя. Идеята да съм полезна ме радва. Ревностно защитавам каузи, които усещам близки. Обожавам планините, театъра, малките непознати села, карането на колело, книгите, писането, чуждите езици. Трогват ме малките жестове и съм благодарна за всеки ден. Вдъхновяват ме интелигентните, борбените, енергичните хора, които вършат всичко със страст, грижа за другите, замах и пламък в сърцата. Може да ме срещнето на най-неподозираните места – от затънтен язовир до Европарламента. Не си слагам граници. Мария или Маша, както ме наричат приятелите, е една вечна доброволка, която иска да вижда повече усмихнати лица, а защо не и да бъде причината за тях.
Защо Мария е водещата на ДОБРОкаст?
Всъщност, благодаря на Си Ви Ес, че ме поканиха и за пореден път ми се довериха. Но трябва да питате тях защо са взели това решение. Със Си Ви Ес съдбата ме срещна преди 7 години и взаимно се харесахме. Веднага припознах идеята за ДОБРОкаст, защото вярвам, че добрите истории трябва да получават повече гласност и за мен ще бъде чест и предизвикателство да бъда частица от пътя за разпространяването на хубавите примери. А и имаме нужда от позитивност и смисъл. Не КОВИД – 19, а доброто е онова, което ми се ще да ни се случва на ежедневна база и да ни заразява, за да бъдем една идея по-щастливи и спокойни не само като индивиди, но и като общество.
Напълно сме съгласни с теб и се радваме сърдечно, че прие поканата ни. За повече позитивност, смисъл и Добро, бъдете с нас в ДОБРОкаст.
Идеята за доброволчески подкаст нямаше да бъде осъществима без подкрепата и отзивчивостта на много хора. Искаме да изразим благодарността си към всеки един от вас за окуражаването, споделените идеи, безценните насоки и съвети. Благодарим на Дойчин Иванов, който композира от сърце музикалния фон на подкаста, както и на целия екип на Говори интернет за техния професионализъм и отношение.
ДОБРОкаст: Доброволчески му работи стартира като инициатива в рамките на кампанията на Гражданско обединение “Равни БГ” – “От нас зависи”.
Тя е скромна, трудолюбива и добавя винаги щипка креативност в това, което прави. Идва от живописното селце Болшая Саснова, а впоследствие се мести в Перм, където завършва своята магистратура по Европейска политика: лидерство и технологии.
В днешното интервю ви срещаме с Даша от Русия, която е една от нашите 6 доброволки по проект “Доброволчески кръгове”за една година.
Здравей, Даша, радваме се, че си тук. Това първото ти доброволчество в чужбина ли е?
Да, дори мога да кажа, че е първото ми голямо пътуване изобщо. Когато бях на 10 отидох на летен лагер в Украйна с брат ми и миналата година бях в Турция за 5 дни. Това е целият ми опит.
Как взе решението да дойдеш в София за една година, какво те мотивира?
Точно след пътуването ми в Турция, реших да отида някъде. Това стана някъде около Нова година, може би самият период провокира нуждата към някаква промяна у мен. Така че, когато се прибрах в Перм, реших да напусна работата си и да започна да търся възможности да отида някъде. По това време приключвах и с магистратурата си и това ме накара да осъзная, че нищо не ме задържа там, освен семейството ми, разбира се, но те винаги са стояли зад мен и ме подкрепиха и в тази идея.
Как намираш работата в Си Ви Ес, можеш ли да ни споделиш повече за дейностите, с които се занимаваш?
Намирам работата в Си Ви Ес за предизвикателна и интересна, защото имаме множество разнообразни дейности, в които трябва да прилагаш различни умения и познания. Наистина ми допада такъв тип работа, защото ти помага да се развиваш и да бъдеш по-адаптивен. За сега, най-силно съм ангажирана със София Филм Фест, но преди това се включих в преподаването на деца в бежанските лагери, организирайки събития за тях и за местната общност, както и работех заедно с участниците в обучения.
Срещна ли нещо наистина предизвикателно за тези 8 месеца откакто си тук?
Не бих казала. Може би просто различният начин на мислене на хората в началото на проекта.
Ако сравниш себе си преди началото на проекта и сега към финалната му част, имаш ли чувстото, че си се променила по някакъв начин?
Да, със сигурност. Най-малкото е, че подобрих английския си, станах по-уверена, открих много неща за различни култури и разруших някои стереотипи. Мисля, че станах по-отворена. Придобих някои професионални умения, сега мога да добавя към CV-то си български език на основно ниво, мултитаскинг, защото понякога работим в различни сфери едновременно, което е чудесно между впрочем, по-добра организация и умение за разпределяне на времето. В същото време, разбрах, че понякога съм много чувствителна и обръщам внимание на малки детайли, които обикновено е по-добре да пропусна. Предпочитам да не съм такъв човек или най-малкото – поне да се науча да скривам това. В момента работя в тази посока.
Би ли препоръчала ЕДС (в момента програмата се нарича Европейски корпус на солидарността) на човек, който за пръв път чува за програмата и според теб какви са най-големите й преимущества?
Всъщност вече направих това, препоръчах я в моя университет и също бях поканена на интервю в едно училище в Перм. Най-голямото преимущество е опитът. Преживяването да си тук, да работиш в мултикултурен екип, да пътуваш, да учиш. Всичко, защото те променя много.
Ако можеш да опишеш с 3 думи твоето преживяване до момента…
Просто го направи!
Имаш ли някакви идеи или план какво би искала да предприемеш след проекта си?
О, това е труден въпрос за мен. Ще се опитам да остана в ЕС и да си намеря работа, но като руски гражданин нямам такава гъвкава мобилност като доброволците от Европа, например. Така че, ще видим, надявам се, че ще се получи.
Би ли искала да отправиш някакви съвети към бъдещите доброволци?
Бъдете независими и използвайте всеки един момент, който имате. Аз изгубих много време, защото бях притеснителна, заради нивото ми на английски, мислейки си, че хората ще ми се присмиват, но това е наистина глупаво. Ако можеш да изразиш мислите си по някакъв начин, направи го, комуникирай.
Благодарим ти Даша! От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме попътен вятър и късмет във всички твои бъдещи инициативи. 🙂
Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси
Тя е на 23 години и идва от слънчева Барселона. Има бакалавърска степен по Психология и се отличава с око към детайла, страст към фотографията, нестихващ ентусиазъм и любопитство да пробва нови неща (или да ти зададе още някой въпрос.)
В днешното интервю ти представяме Сара, една от нашите 6 ЕКС доброволки, част от проекта “Доброволчески кръгове”.
Здравей, Сара, това ли е първият ти доброволчески проект в чужбина?
Да, моят първи е. В Барселона участвах като активист в групата на Амнести Интернешънъл в моя университет. Но това е първият път, в който осъществявам доброволчество в чужда страна. Живяла съм също така в чужбина преди това, защото заминах по Еразъм в трети курс от следването ми в университета. Живеех в Нидерландия за 6 месеца и всъщност там научих за ЕДС. С няколко приятели бяхме на пътешествие и срещнахме група от хора, които се оказаха ЕДС доброволци в Полша.
Супер, а беше ли ти трудно да намериш доброволчески проект?
В началото започнах да търся сама. Прекарах часове, разглеждайки проектите на сайта на Европейски корпус на солидарността. Спомням си, че бях доста придирчива “не този, не този”. Когато най-сетне изпратих запитване до една организация посредством ЕКС платформата, те дори не ми отговориха, затова започнах да търся повече информация и видях, че всъщност трябва да имаш изпращаща организация от самото начало, която ти помага да намериш проект и всичко е много по-лесно.
След това открих Ес Си Ай Каталуния – Service Civil International Catalunya, във Фейсбук. Те имаха няколко проекта, затова реших да им пиша. Седмица по-късно имах интервю, по-скоро среща, за да видя как е всичко и какви възможности съществуват. На интервюто с тях, те споменаха, че имат проект в България. Стори ми се наистина интересно, аз и преди съм била в София, затова решихме да видим дали все още мога да кандидатствам. Нямах големи надежди, защото срокът беше минал, но няколко дни по-късно ми казаха, че мога да си изпратя биографията и мотивационното писмо. След известно време моят координатор се свърза с мен и проведохме интервюто. Всичко беше в последния момент, затова се радвах и се почувствах като късметлийка.
Имаше ли някакви колебания дали да се включиш в този проект или да потърсиш друг?
Всъщност не. Както ти казах, кандидатствах за този, бях приета, затова нямах друг проект или план като вариант. Трябва да призная, че наистина този проект ми хареса, защотото е много разнообразен – има кино, работа с бежанци, промотиране на доброволчеството и множество дейности между тях. Това, което също търсех е възможността да се включа отвътре, защото има някои доброволчески проекти, в които не можеш да взимаш толкова много решения. Исках да бъда част от процеса по взимане на решения, защото имам желание да работя в НПО сектора, социална справедливост и човешки права. Исках да видя от първо лице какво е да работиш в такава организация преди да продължа с образованието си.
Харесват ли ти дейностите, с които се занимаваш?
Да. Разбира се, има винаги изключения, но като цяло ти се включваш в нещата, които те интересуват най-много. В началото си мислех, че искам да се занимавам повече с бежанци, но след това като се запознах повече с всеки кръг, ми стана интересен и кръга с промотирането на доброволчеството. Нещо, което беше полезно за нас, е че в началото си разпределихме задачите и написахме имената си за всяка задача, която искаме да опитаме. Дейностите, които ми се сториха най-интересни бяха промотиране, писане на статии, комуникации, мениджмънт и организиране на събития. Разбира се, всички дейности са свързани със социалния сектор. Съвсем различна е комуникацията за НПО от комуникацията за компания, която продава кисело мляко, например.
И фотографията ти се отдава също много добре. Ти отговаряше за снимките на редица от събитията.
Благодаря. Да, наистина обичам много фотографията имам рефлекс камера, която е доста сходна с тази в офиса. Знаех как се работи с нея и затова в повечето от случаите аз бях тази, която се занимава със снимките. Наистина ми доставя удоволствие, рядко се изморявам от правенето на снимки. Също ми стана любопитно как се правят видеа, затова започнах да усвоявам някои умения и за това.
А как ти се струва животът в София, беше ли ти трудно да се адаптираш тук в началото?
Не толкова..с Бианка (доброволка в същия проект) пристигнахме в средата на юли. Беше много топло и не познавахме много хора. Доста хора като цяло в града бяха във ваканция, така че беше празно. Впоследствие, когато започнаха да пристигат останалите доброволци, всичко започна да става по-хубаво, защото се запознаваш с повече хора, пътуваш, посещаваш други градове. Отидохме до Варна и срещнахме други доброволци из страната. Колкото до града, била съм в София и преди и градът наистина ми беше допаднал. Не знам защо точно, просто е различен и това го прави интересен.
Имаше ли нещо предизвикателно в работата, живота ти тук?
В средата на проекта имах някои семейни проблеми, не можех да се върна обратно в страната ми, нямаше никакъв смисъл от днес за утре да купувам билет, затова останах тук. Беше тежко, защото когато си в чужбина имаш чувството, че си в паралелен свят, мислиш че когато се върнеш обратно вкъщи времето не минава, но работата е там, че то минава и когато осъзнаеш, ти е малко странно. Беше тежък личен момент за мен, но заминах да ги видя няколко седмици по-късно и всичко беше наред.
Имаш ли чувството, че си се променила за тези няколко месеца?
Да, определено. Предполагам, че не го забелелчзваш толкова на себе си, но когато се върнах вкъщи няколко души ми казаха, че има нещо различно в мен. Предполагам, че това е нещо, което винаги се случва, когато пътуваш и излизаш от зоната си на комфорт. Развиваш в себе си нещо, променяш се. Предполагам, ставаш по-зрял и допбиваш повече професионален опит. Също, когато срещаш хора от цял свят от различна среда, винаги става така, че откриваш нови начини към нещата. Мисля, че това те прави по-отворен като цяло.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да пробвам нови неща, спомням си, че опитах йога няколко пъти, но не бях много успешна (смее се). Опитах също керамика, защото никога преди не бях опитвала и бях любопитна. Открих място близко до вкъщи, студио, управлявано от жена. Тя ми показа как да използвам колелото и всичко останало. Много е готино да експериментираш с ръцете си. Надявам се, че ще мога да опитам още веднъж.
Опита ли нещо типично българско?
Храната със сигурност: шопска салата, пърленка, сирене, лютеница, таратор….Какво още….На обучението на идване трябваше да танцуваме хоро, но не знам дали се брои не танцувам толкова добре, но поне се опитах. Пътувахме доста из България и предполагам, че когато разговаряш с местните хора и прекарваш време с тях, също се докосваш до културата. Също посещавахме класове по български език в Едно училище. Преподаваха ни езика, също ни обясняваха културни факти например за кукерите, символите за защита, Баба Марта.
Кое е най-интересното нещо, което научи за България?
Може би хората. Българите, които срешнах са много готини. Не знам как да го опиша. Като цяло младите хора, които срещнах имат страхотно чувство за хумор, те са дружелюбни, не знам, наистина ги харесвам.
Кои са твоите любими места в София?
Чакай да си помисля…има един вегетариански ресторант, който открихме и който обичам, Dream house. Само няколко пъти съм била там, но ми харесва колко уютен е. Също парковете, имам купища страхотни моменти от Борисовата градина, лежайки на тревата с моите приятели. Сигурна съм, че имам още любими места…най-вероятно – такива с добра храна или бира (смее се).
Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?
От това, което самата аз преживях и също чух от другите организации, бих казала – кандидатствайте, направете го, но първо се информирайте добре за организацията. Опитайте се да се свържете с бивши доброволци от проекта преди да кандидатствате. Всяка организация има свой собствен начин на мениджмънт и работа. Настрана от преживяването и работата, трябва да сте наясно какво точно ще ви предоставят, защото знам, че някои доброволци имаха неприятни преживявания с настаняването, например. Затова, за да избегнете всичко това, се опитайте да се запознаете предварително. Но ако оставим всичко това настрана – направете го, направете го (усмихва се).
Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси
Потопи се в атмосфера на спокойствие, споделеност и творчески дух, прекарвайки от 6 месеца до година в страната на шоколада, кристалните езера и величествените Алпи.
Laebesschuel / School of life, Стекборн
Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.08.2020 г.
За мястото:Lаеbesschuel / School of life е проект в рамките на общността на Schloss Glarisegg, който се провежда от август 2016 и към 2019 включва 37 деца и тийнейджъри. Общността разполага с училищна сграда, в която има кухня, работилница, библиотека, техническа стая и основна стая. Най-малките деца прекарват повече време в гората. Един ден в седмицата отиват в Mammern (съседно село) с велосипед, за да спортуват в салона на местното училище. Идеята за посрещане на дългосрочни доброволци в проекта произтича от желанието на децата и екипа да отворят проекта към различни култури, за да ги накарат да опознаят хора от цяла Европа.
Настаняване: Доброволецът ще бъде настанен в апартамент с останалите 2 доброволци от Schloss Glarisegg и ще има осигурена храна.
Отговорности и възможности за доброволеца:
тъй като в общността използват алтернативни методи на преподаване, като доброволец ще имаш възможност да научиш повече за неформалното образование, работата с емоции и езика на тялото. Екипът на училището ще ти помогне да откриеш своите компетенции и силни страни;
ще можеш свободно да избираш и да предлагаш дейности, които искаш да реализираш с децата;
ще можеш да научиш повече за техническите инструменти от педагогиката на Монтесори, Френе и Валдорф. В този контекст ще научиш много за себе си и другите в рамките на образованието, но и в областта на екипната работа и взаимоотношенията;
във времето, когато децата не са на училище, ще можеш да работиш върху свой собствен проект, а екипът на организацията ще бъде на твое съдействие, за да можеш да го реализираш;
Ценни качества на кандидата:
Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да е на възраст между 18-30 години. Да е мотивиран/а да живее и работи на по-отдалечено място, изградено като общност от учители, чуждестранни студенсти и доброволци. За работата с деца е важно кандидатът да има основни познания по немски език.
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
Ecole d’Humanitе, Хаселберг
Търси се 1 доброволец за 11 месеца от 01.09.2020 г.
За мястото:Ecole d’Humanitе е прогресивно международно училище-интернат в сърцето на швейцарските Алпи (в зимната ски зона Meiringen-Hasliberg), което подпомага откриването и развитието на индивидуалните таланти в среда, която насърчава иновациите и толерантността. 120 ученици и 50 учители от над 20 различни държави живеят заедно в динамична общност, преливаща от академични, артистични, практически, спортни и социални възможности. Независимо дали се възхищават на красотата на стихотворение, движението в класа по физика или на гледката от 4000 метра, учениците от Ecole биват окуражавани да откриват и следват своите страсти и да ги споделят с другите.
Какво предлга проектът: Като доброволец ще имаш позицията „Артист в резиденция“, тоест ще имаш пряката възможност да работиш като артист в Ecole d’Humanit и същевременно да си част от Ecole-общността и да участваш в обществения живот на така наречените “Ecole семейства”, включващи 2-3 учители и 4-10 ученици, които живеят и си взаимодействат под един покрив.
Отговорности и възможности за доброволеца:
В зависимост от твоето желание и компетенции, можеш да избереш:
работа като артист (студия за метал и дърво, сценични и практикуващи студия, графично студио);
педагогическа работа: даване на следобедни часове по определена тема, в зависимост от твоите таланти или да работиш в така наречените “интензивни седмици” заедно с малки групи ученици;
изграждане на мрежи: сред мрежата от бивши студенти на Ecole има много артисти, работещи в различни области, които често са готови да си взаимосътрудничат за проекти;
комуникации: работа в дейностите по връзки с обществеността на Ecole;
ръчна работа (работа в градината, грижа за домашните любимци, домакинска работа);
Настаняване: Стаите са двойни и са просто и целенасочено обзаведени. Съвместното съществуване от една страна, може да се превърне в топла подкрепа, а от друга може да доведе до неочаквани предизвикателства. Понякога се формират приятелства за цял живот, понякога просто се намира начин за мирно съжителство. Когато възникнат конфликти, учителите (които са част от Ecole Families) са там, ще са насреща, за да помогнат за разрешаването им. Ежедневното хранене става в обща трапезария. Ученици, учители и доброволци споделят задълженията, като например почистването в училището. Красивата околност на Ecole предлага великолепни възможности за отдих (туризъм, ски, катерене, колоездене).
Ценни качества на кандидата:
За доброволеца е важно да не се притеснява да живее в обща стая и да е готов/а да се интегрира в структурите на общността, да е мотивиран/а да живее и работи в отдалечено място в съществуваща общност, състояща се от учители, чуждестранни ученици и други доброволци. Проектът е с възрастово ограничение 18-30 години.
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
SCI Switzerland, Берн
Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.09.2020 г.
За мястото:Ес Си Ай Швейцария е клон на международната мрежа на Service Civil International (SCI) (към която и Си Ви Ес – България е част), посветена на промотирането на идеята за мир, солидарност и толерантност чрез организирането на доброволчески проекти за хора от всякакви възрасти и от всякакъв произход. Движението започва след Първата Световна Война, когато през 1920 г. група доброволци се събират, за да подпомогнат възстановяването на разрушено от войната село на френско-германската граница.
Настаняване: Самостоятелна стая в кампус (на 10 минути пеша от центъра). Ще имаш отделно от джобните пари по програмата (250 Швейцарски франка на месец) и средства за храна, а през делничните дни обикновено храната ще си я приготвяте заедно в офиса с останалите членове на екипа.
Отговорности и възможности за доброволеца:
организиране, промотиране и реализиране на публични събития, трейнинги, семинари и др;
подкрепа в набирането на нови партньори от Швейцария, Русия и Украйна;
координиране на регулярните събития като “Жива библиотека”, която се провежда 3 пъти в годината;
ще имаш възможност да натрупаш практически умения като координатор на доброволчески лагер, както и да реализираш свой собствен проект;
Ценни качества на кандидата:
Идеалният кандидат е на възраст между 18-29 години, с мотивация и желание да се включи във всички дейности в рамките на проекта. Човек, който припознава себе си в ценностите на Ес Си Ай движението и има желание и интерес да работи в мултикултурна среда (както и в офис).
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
Verein Naturkultur, Природен парк “Гантриш”
Търси се 1 доброволец за 6 месеца от началото на септември/октомври
За мястото:Verein Naturkultur е организация за международни младежки обмени, които включват не само социо-културен елемент, но и природен, давайки възможност на участниците да обогатят своите знания за Природата и нейните богатства. Мястото, на което ще се проведе проекта се намира в Швейцарските Алпи, областта Гантриш, известна с живописните си гледки и многобройните възможности за туризъм, отдих и спорт.
Настаняване: Доброволецът ще бъде настаен в приемно семейство или в жилище под наем в околността. Ще има осигурени месечни джобни пари и отделно средства за храна. Приемащата организация ще се погрижи за купуването на самолетните билети.
Отговорности и възможности за доброволеца:
еко активности в парка;
съдействие в провеждането на училищни и фирмени проекти заедно с екипа на парка;
през зимата оказване на помощ по ски пистите;
доброволците ще имат възможност да прекарат 1 месец в планинската област Solothurn Jura, където заедно с професионалисти ще реновират стена от културно значение;
Ценни качества на кандидата:
Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да бъде на възраст между 18-30 години и да е на разположение за цялата продължителност на проекта. Да има добри познания по английски и при идеални условия и немски. Да е мотивиран/а да работи на открито в различни метереологични условия и да има желание да опознае Швейцарските Алпи.
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
Heitere Fahne, Ваберн
Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.09.2020 г.
За мястото:Heitere Fahne е алтернативно интеркултурно пространство изградено в духа на утопията, в което живеят близо 40 души, които създават заедно атмосфера на споделеност и творчество, организирайки съвмествно концерти, тържества, театрални постановки и спектакли, адресирайки социално значими теми.
Настаняване: Доброволецът ще бъде настанен в самостоятелна стая в споделен апартамент. Обикновено храната ще се приготвя в културния център, но доброволецът ще разполага със средства за храна и ще има възможност да си готви в жилището, където е настанен/а.
Отговорности и възможности за доброволеца:
съдействие в организирането на културни и гастрономически събития;
в зависимост от неговите/нейните умения и интереси доброволецът ще може да се включи в приготовлението на ястията, да работи в офиса, да развие своя собствена идея за проект;
богатата интеркултурна среда ще му/й помогне да задълбочи своите умения за комуникация, работа в екип и справяне в непредвидени ситуации;
Ценни качества на кандидата:
Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да е на възраст между 18-30 години и да е готов да бъде част от проекта за пълния му период от 1 година. Да има добри познания по английски и/или немски. Да има интерес към кулинарията, културата, колективната дейност. Да бъде отворен/а към работата с различчни културни и социални групи.
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
Кати (Екатерина) е една от нашите доброволки, които към този момент осъществяват своето дългосрочно доброволчество, като част от програмата Европейски корпус на солидарността, иницирана от Европейския съюз. С неподправена откровеност и топла сърдечност тя се съгласи да сподели от първо лице своите впечатления и емоции от живота й във Франция, бивайки част от екипа на Младежкия-културен център на Елбуф (MJC Region D’Elbeuf)
На първо място идва културният шок. Прегазва те без да му мигне окото. Колкото и авантюристично настроен и отворен да си, смяната на страната не е лесна работа. Като се почне от начина на поздравяване, мине се през цените и стоките в магазина и се стигне до всекидневното главоболие, докато мозъчето ти се пренастрои и свикне, че всичко живо наоколо говори на френски. Но няма страшно! В някакъв момент вдигаш левъла и започваш да плямпаш и ти като заобикалящите те люде.
Второ – съжителстването с останалите доброволци. Изпълнено е с много положителни страни и моменти, както и с постоянни предизвикателства. В началото всеки има различно виждане как ще се случват нещата вкъщи и трябва да намерите компромисно решение – от домашните задължения до това на какъв език ще говорите помежду си. Важно е да кажеш, ако нещо те кара да се чувстваш некомфортно. Свикнах да живея с хора, които чат-пат решават, че в един през нощта ще свирят на пиано/пеят под душа/зареждат миялна/правят упражнения. Или пък ще искат да научат български. И ще ти казват “бльагодаря” и ще те научат да псуваш на техния език. Ще си споделяте традиционни гозби (баницата винаги печели всички сърца) и ще си говорите за живота и ще се смеете, докато ви заболят коремите и ви потекат сълзи.
Карантината беше много странен период. Доста често все едно бяхме в “Биг Брадър” – шушукахме си в нечия стая за “другите съквартиранти”.
Мисията ми в асоциацията:
Първоначално отидох да работя с мигранти. И това ми беше първостепенната мисия – да помагам на френските доброволци учители с преподаването на френски. Има различни нива и различни часове (дневни и вечерни). Помагах в три-четири групи, в които винаги е имало много смях и топлота, както и все се намираше повод някой да сготви някоя вкусотийка.
Второстепенната ми мисия бяха децата. Четири дни в седмицата помагаме на деца – между 7 и 14 годишни с домашните. Много забавни и мили моменти имах с тях. Деца, които ме уважат, защото мога да си говоря за “Наруто” с тях, други, които чуват, че имам акцент и се чудят дали съм от южна Франция и такива, които просто се радват да ме видят, защото знаят, че ще играят на “Scat” с Кат.
Срещнах десетки прекрасни хора и завързах множество приятелства. Скъсвам се от смях с хора, които могат да са ми родители. Посетих доста красиви места и се сдобих с множество топли спомени. Научих много неща, които не знаех, че не знам. Светът ми стана в пъти по-голям. И като цяло – напълно си заслужава, че дойдох тук.
Тя е позитивна, решителна и смела, закалена в сърцето на Сибир. Семейството й се мести от Урай в Уфа, столицата на Република Башкортостан през 1999, когато тя е на 9. По-късно там завършва и образованието си, специализирайки в Приложни компютърни науки и икономика.
В днешното интервю ви срещаме с Гюзел, една от шестте ЕКС доброволки в екипа ни, част от проекта „Доброволчески кръгове“.
Здравей, Гюзел, радваме се, че си тук. Да започнем от самото начало – как реши да станеш част от проекa?
Занимавам се с доброволчество от 5 години вече. След първото ми доброволчество през 2015, така се пристрастих, че оттогава винаги се оглеждам за възможности да бъда доброволец в Русия или в чужбина. Участвала съм в множество международни спортни мероприятия, сред които и Световната купа по футбол. След това се включих като доброволец в лагер във Финландия, чрез който се запознах повече с Европейска доброволческа служба (бел.ред. сегашното название е Европейски корпус на солидарността), тъй като нямах голяма представа за нея преди това. Така започнах да търся проекти свързани с бежанци. Преживяването, което имах във Финландия наистина ми хареса, затова отново исках да работя с бежанци. Така попаднах на този проект и на още един в Турция. Бях приета и в двата, но предпочетох България пред Турция, защото проекта трябваше да се проведе в град, който се намира на границата между Турция и Сирия и се страхувах да бъда там.
Харесва ли ти проекта, от който си част в момента?
Да, наистина ми харесва да ходя в бежанските лагери, да организирам екскурзии за бежанците, както и да помагам в организирането на Месеца на бежанците (бел. ред. ноември месец)
А какво най-много обичаш да правиш от всичките си доброволчески занимания?
Да общувам с децата.
Имаше ли възможност да намериш нови приятели там?
Не, не още. (усмихва се)
А научи ли нещо за тяхната култура например?
Да, особено за жестовете. Например, когато искаш да повикаш някого да дойде до теб, правиш с ръката нещо като „вълна“ с пръстите, но при тях е наобратно.
Наистина ли?
Да, да. Те го правят с пръстите надолу, защото ако пръстите са нагоре, това за тях означава, че искаш да се скараш на човека и за тях е грубо.
Интересно. А как намираш живота в София – лесно или не чак толкова лесно е да се живее тук?
В началото ми беше трудно, защото преди това живеех с
родителите ми и не ми се налагаше да се сблъсквам с ежедневните неща като
пазаруване, чистене, но сега съм отговорна изцяло за себе си и трябва да мисля
за всичко, започвайки от храната, почистването, също свободното ми време и
всичко останало. Затова мисля, че тук станах по-независима.
А какво беше най-голямото предизвикателство за теб – в живота, работата ти, адаптирайки се?
Нямах проблеми с езика, така че може би валутата, защото в
началото трябваше да конвертирам всичко в руски рубли, тъй като не знаех
стойността на лева. Знаех на колко се равняват руските рубли, затова всеки път,
когато отивах някъде, да кажем ако избера 10 неща, преобразувах стойността им в
ума си. Но след това осъзнах, че трябва да мисля в лева, не в рубли.
Какво правиш обикновено в сбободното си време?
Преди карантината гледах да се включвам в колкото се може
повече дейности. Моите приятели доброволци, с които се запознах по време на
обученията, често организираха разказване на истории, културни вечери и аз се
опитвах да ги посещавам. Също имах и карта за спорт и почти всеки ден ходех на
фитнес и практикувах йога. Освен това се занимавах и с правенето на видеа за
канала ми в Ютюб.
Намираш ли доброволческия проект, от който си част, полезен за личностното ти развитие?
О, да, мисля че да. Започнах да разбирам по-добре себе си и
станах наистина по-отворена. Тъй като живея в мюсюлманска република и имаме
много ограничения, а тук можеш да правиш каквото пожелаеш, без някой да те
съди, смятам че станах по-широкомислеща и също по-търпелива.
Имаш ли някакви планове какво искаш да предприемеш след края на проекта ти?
Не. (усмихва се)
Ами по време на проекта, би ли искала да попътуваш до някъде след карантината?
Иска ми се да посетя някои места, но като гражданин на
Русия, нямам Шенгенска виза, така че може би ще пътувам само до Балканските
страни, в които не съм била до сега, като Албания, Черна гора.
Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?
Да се възползват максимално от самото начало, от деня в който пристигнат. Да бъдат инициативни, да споделят идеите си, да не чакат някой да им възложи задача, a те да проявяват инициативата.
Благодарим ти много Гюзел. От целия екип ти пожелаваме успех и още много незабравими преживявания.
Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси