Български
English
На връх Цветница имаме огромното удоволствие да ви срещнем с един красив и също толкова вдъхновяващ човек с име на цвете. Представяме ви Ралица, която е дългогодишен и отдаден доброволец. Човек, за който ще кажем, че споделя себе си
с отворено, щедро, голямо сърце.
Един необикновен човек, който не спира да открива Любовта и Доброто в света и в другите.
Здравей Рали и честит празник, благодарим ти още веднъж, че прие нашата покана. Ще ни разкажеш за начало малко повече за теб?
Аз ви благодаря за поканата и за възможността да доброволствам при вас. Казвам се Ралица Друмева, родена съм в София, но по душа съм гражданин на света, обичам да пътувам и да чета. Имам хуманитарно и икономическо образование, много харесвам децата, вероятно, защото съм едно непоправимо (не)пораснало дете. Преди за стана доброволец към „Проект бежанци“ си позволявах да пея само под душа, а за да се осмеля да говоря руски език ми трябваха поне две малки питиета.
От колко време доброволстваш, можеш ли да ни споделиш как е започнало всичко?
През 2011 година имах щастието да започна работа във Виемуър България ЕООД. Първият ми ден в компанията беше тийм-билдинг на Боровец, по време на който ние, служителите засадихме дръвчета и направихме беседка за отдих на туристите. Бях много впечатлена, че компанията насърчава служителите си да посвещават своите умения на социални каузи, които чувстват близки до сърцето си през работно време и по този начин да бъдат активни членове на обществото. Заедно с моите забележителни колеги съм се включвала в много и разбообразни изнициативи, посветени на грижа за животните, опазване на околната среда, подобряване състоянието на градската инфраструктура и междублоковото пространство, промотиране на равенството на половете в работната среда и обществото, посланничество на LGBTQ+ общността в България, организиране на клубове по програмиране за деца в неформална среда. През зимата на 2017 година в съблекалнята на една спортна зала в Люлин, случайно чух как една от дамите, с които трeнирах, разказваше, че е доброволец към „Проект бежанци“ и преподава математика и точни науки на децата от бежанските лагери в София. Спомних си, че преди много време бях обещала на себе си, че ако някой някога има нужда и желание да живее в България, аз ще се опитам да помогна това да се случи. Помолих жената да ми даде повече информация за „Проект бежанци“ и кандидатствах. За моя изненада и радост ме поканиха на интервю. Така се срещнах с паралелната вселена на всичко, което познавах до тогава – Катерина Стоянова. Поговорихме си. Споделих с Кати, че нямам никакви артистични заложби, но мога да съм полезна с преподаване на български и английски език. При разпределението на доброволците за летния семестър ми се падна да водя група по „Music and drama for children 6 to 12 years” (“Музика и театър за деца от 6 до 12 години”), а когато отидох за първи път във Военна рампа, (слава Богу с мен имаше опитен и изключително харизматичен и отдаден доброволец в лицето на Емили Рукс), разбрах, че ще се занимаваме с мъници на по 3, 4, 5 годинки, които не говорят друг, освен родния си език. Имах едновременно „сцена“ и „публика“, както и абсолютната си увереност, че нямам никакви артистични заложби, в допълнение на факта, че не говорех дoри и кюрдски език. Няколкото чифта тъмни очи вперени в мен с обезоръжаващата смесица от интерес, любопитство и (не)доверие, ме накараха да се поразровя по-надълбоко в собствената си същност и да открия, че тайната съставка на таланта е желанието. Така започна моята „музикална“ и „актьорска“ кариера. Последва преподаване на български език на възрастни в лагера в Очва купел, след което дойде редът на сесиите по културна ориентация в лагара във „Враждебна“, предназначени да помогнат на търсещите закрила да се приспособят по-добре към новата си обкръжаваща социална, икономическа и политическа страна, да им помогне да разберат как могат да рестартират живота си от самото начало по много различен начин.
А какво е за теб доброволчеството, какво те мотивира?
Работата с деца и сесиите по културна ориентация ме предложиха един нов и много вдъхновяващ прочит на начина, по който ние можем да преминаваме през живота. Накара ме да погледна на хората, бягащи от конфликтни зони, като на посланници на различна култура, различни принципи на общуване, на преговори, на търгуване, на бизнес отношения, които биха обогатили нашата общност. Помогна ми да обгатя знанията за собствената си страна и да осъзная колко сме благословени, че имаме възможност да живеем тук и колко отговорно трябва да се отнасяме към този дар от съдбата, когато го споделяме с онези, които правят своите първи стъпки като българи и европейци, след като са преминали през травмите на военните конфликти, крайната бедност, липсата на образование и здравеопазване, загубата на домове и близки хора. Най-голямата мотивация за всяко благородно дело винаги са били любовта и обичта. Моята мoтивация е любовта с цвят на канела и вкус на кафе с кардамон. Доброволчеството за мен е начин да бъдат построени мостове между различните култури и религии, да прегърнем многообразието, да надникнем в света на историята чрез изкуството и да експериментираме с креативността, за да създадем едно по-устойчиво и балансирано бъдеще за тези след нас.
Да бъде наистина за все повече хора. Наред с всичките ти доброволчески дейности, ти помагаш също така и като ментор на ЕКС доброволци. Какво те накара да станеш ментор?
Кати, разбира се 🙂 А Гюзел и Даша са хората, които ме срещнаха отново с моето 20 и няколко годишно „аз“, но във версията, която винаги съм си мечтала то да бъде, тяхната енергия, креативност и отвореност към света е заразителна и аз съм истински благодарна на съдбата, че кръстоса пътищата ни. Искрено мога да кажа, че всъщност те са мои ментори, а не обратно. Те ми припомнят красотата на руската реч и ме учат да живея със страст, с която не съм подозирала, че мога да открия у себе си. Надявам се, че престоят им тук ще е достатъчен да създадат трайни връзки с България и че те ще се връщат отново, а аз съм насреща да помагам това да се случи, защото им се възхищавам и ги обичам.
Без съмнение и те оценяват факта, че имат до себе си човек като теб. И като финал на нашето интервю няма как да не те попитам – какво послание би отправила към нашата аудитория?
Много хора мислят, че доброволците помагат на другите. Истината обаче е, че чрез доброволчеството човек протяга ръка първо на себе си, получава възможност да се изправи срещу своята несигурност и страхове и да дава най-доброто от себе си във възможно най-безопасната емоционална среда, основаваща се на взаимно уважение, зачитане, подкрепа, изслушване, обучение. Доброволчеството е предизвикателство към предразсъдъците и пътуване към себепознанието и личностното израстване, време да демонстрираш обич към себе си, защото си я видял в очите на тези, на които помагаш със знанията си, с това, че ги изслушваш и с които си си разделил парче шоколад. Бих казала, че всеки човек би трябвало да направи този подарък на себе си и да опита да бъде доброволец.
Благодарим ти Рали. От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме още много доброволчески океани, в които да преоткриваш отново и отново даровете, които носиш в себе си, да ги споделяш с другите и на свой ред да им помагаш да откриват своите.
