Български
English
Младежките обмени често оставят следи, които трудно се описват с думи – хора, места и емоции, които те променят и остават завинаги част от теб. Точно така описват преживяванията си и трима от българските участници в младежкия обмен It always seems impossible until it’s done, който се проведе от 18 до 29 септември в Орвието, Италия. Освен домакините от Италия и българската група, изпратена от Си Ви Ес – България, в обмена взеха участие и групи младежи от Гърция, Испания и Сърбия.
По-долу Преси, Мони и Гери споделят някои незабравими за тях моменти от преживяното в Орвието заедно с някои от любимите си снимки.
Преслава, 20 г.: „Преживяването ми на младежкият обмен беше уникално. Атмосферата в къщата е топла и гостоприемна, много бързо се почувствах близка с останалите. Природата, която ни заобикаляше, също допринасяше за усещането на спокойствие и отделеност от забързаните ни ежедневия и ми даде възможност наистина да се потопя в преживяването, да се запозная и да споделя времето си със страхотни млади хора от много различни места и да опозная различните ни култури и възможности в обществото по добре. Проектът много ми отвори очите именно за различните ни трудности и начините, по които можем да сме по-толерантни към хората, които изпитват повече такива. По-сериозните части на проекта бяха преплетени със забавни по прекрасен начин. Научих много, но и се смях достатъчно, че да добавя поне пет години към живота си!“
Симона, 21 г.: „Младежкият обмен в Орвието, Италия, беше преживяване, което трудно мога да опиша с думи. Бяхме сред невероятна природа, хора и изкуство. Ходихме до старинния град Орвието, разхождахме се по реката, пеехме, танцувахме и се забавлявахме истински. Имахме и национална вечер, на която приготвихме баница и миш-маш на огъня – всички опитаха, и беше супер весело. Домакините ни посрещнаха с толкова много топлина, и бързо ги почувствахме като семейство. Създадохме групова песен, участвахме в арт уъркшопи и говорихме открито за важни теми като дискриминацията и равенството. Това беше преживяване, което ме зареди с вдъхновение, обич и усещане за общност – едно място, на което винаги бих се върнала.“
Гергана, 23 г.: „Снимката съдържа емоция, споделеност, преживяване. Тя означава общност, а не просто група от хора. Тя не е просто активност, а начин да се свържеш с останалите в едно прекрасно място, което те кара да искаш да се върнеш отново там. Само тези, които са били част от Черкузино [местната италианска организация] знаят какво означава, когато я погледнат. Младежкият обмен, в който имах възможност да взема участие, беше от огромно значение за моето развитие. Там се научих не само да създавам неща с ръцете си, но и да разширя възможностите на съзнанието си. От това как да проявявам още по-голяма емпатия към всеки по-различен от останалите до това да надграждам креативността си с всяко едно упражнение. Черкузино и хората в него бяха изпълнени с дълбока емоция и нова надежда за едно по-добро общество. Това, което е показано на снимката, не е просто едно от многото интересни упражнения, които правихме там, а цяло едно преживяване, което само хората, които са били там, знаят какво е. Черкузино и хората там са една метафора, място, което остава с теб и заради което си струва да се върнеш.“
Георги 17 г.: “По време на една от работилниците ни учеха да правим паста. Дори и ако разлеем яйцата те ни помагаха да направим тестото въпреки грешката, показвайки че не е фатална. Това е пример за работа в екип, търпение и че няма такова нещо като истински провал, а само една стъпка назад.”
И трите истории завършват по един и същи начин – с желание да се върнеш. Защото младежките обмени не са просто проекти. Те са пространства, в които младите хора растат, свързват се и откриват нови хоризонти.
Дата: 20.02.2025
Час на прожекцията: 19:00
Повече информация за филма:
