Днес ще ви представим разказа на Славчо за неговите и на Дари преживявания по време на летен доброволчески лагер в Шри Ланка миналото лято. В най-скоро време очаквайте да чуете тяхната история, подкрепена от още снимки, наживо в офиса на Си Ви Ес – България. За подробности следете нашия сайт www.cvs-bg.org.

Идеята за доброволческо лято се роди в разгара на зимната сесия и за разлика от повечето добри идеи това не се случи в миризлива кръчма с халба в ръка, а в обикновена сладкарница, за което, разбира се, много се срамувам. Целта беше ясна – Южна Америка! След като няколко седмици заживях с образите  от Мотоциклетните дневници на Че Гевара идеята взе  да добива по-конкретни очертания. Първото посещение в офиса на Си Ви Ес – България,  както и няколкото разходки с Google Earth  свалиха Южна Америка от дневния ред – липса на опит, голямото разстояние, а освен това и „гениалният” ми план за безплатно пътуване до Новия свят като юнга на кораб си имаше своите слабости!

За наше щастие на хоризонта се появи нова идея! Една от първите лекции от новия семестър беше посветена на една далечна азиатска страна с богато културно наследство, гостоприемни хора, проточила се десетилетия гражданска война, обширни джунгли и странни плодове – Шри Ланка! Да, звучеше  достатъчно добре, за да приемем тази лекция за знак. Тъсачката на SCI също беше на наша страна – два лагера през Юли и Август! Въпреки че знаехме, че нямаме опит за лагер извън Европа, сложихме двата лагера на първо място в списъка. След няколко седмици от SCI Шри Ланка ни върнаха положителен отговор и очакваха първите си доброволци от България, страна, за която знаеха много – за китната столица Букурещ, за Великия Тито и красивия руски език.

Организирането на пътуването си беше един low cost шедьовър, който включваше пътуване на стоп до Атина, полет с най-нискотарифната авиокомпания в арабския свят с прекачване в Емирствата, след това предстояха още няколко дни стоп из острова, а стопиране от Истанбул до София завърши това приключение. А препоръчителните ваксинации… все пак са само препоръчителни! Малко чесън би бил достатъчен.

02 август С препълнени раници и празни карти памет бяхме на изхода на Владая с вдигнати палци. Подледваха два дълги дни стопиране до Атина, на което няма да се спирам подробно в този разказ. Само ще спомена част от колоритните хора, които ни повозиха – две девойки, чийто живот бе белязан от синтеза на пернишката културна традиция с тази на южните френски Алпи; солунски търговец на тениски от немски произход, чиято житейска философия се свеждаше до изречението  ‘Everywhere the same shit!’, семейство немски хипари, гръцки шофьор на цистерна, турски тираджия с ограничени езикови познания и неограничена щедрост и гостоприемство, чийто камион ни предложи екзотична кухня, малко тясна спалня и 500км безпрепятствено пътуване. Краят на това пътуване беше една сюрреалистична картина, в която космати мъже с не много дружелюбни физиономии се разхождаха покрай нас с огромна риба в ръка, говорейки на гръцки и  турски. Усещането за нереалност се подсилваше от факта, че беше 2 през нощта, а ние бяхме в огромно рибарско хале в Пирея и имаше много лед.

06 август Въпреки многото шеги свързани с арабските авиолинии включващи камикадзета, парни двигатели с въглища и молитвени килимчета, полетите минаха без усложнения и на 7 август кацнахме в Коломбо. Въпреки, че беше 18:30 часа си беше доста тъмно – бяхме пропуснали факта, че на 20⁰ от Екватора денят през лятото не е много по-голям от 12 часа.

Първият ни сблъсък с новата атмосфера беше, когато тежкият напоен със сладникави миризми влажен тропически въздух ни лъхна на изхода от летището. До началото на лагера имахме почти три дни, през които трябваше да разгледаме част от чудесата на тази малка страна, люлка на будизма. На тази част от престоя ни в Шри Ланка няма да се спирам, защото разказът драстично ще набъбне обратнопропорционално на писателските ми способности.

10 август Срещата ни в офиса на SCI в град Канди започна с опознавателни игри и общи напътствия, свързани с хранене, транспорт и общуване с местните. Не бива да пропускам и срещата с доктор, член на SCI, който накратко ни спомена за десетките начини, по които може да се разболеем. Скептичните погледи на останалите домакини ни вдъхнаха малко увереност, че все пак има надежда да оцелеем. Разгледахме Канди, която е старата столица на Цейлон и настояща културна столица, и прекарахме първата и единствена бирена вечер! За мое голямо нещастие бирата както и приборите за  ядене не са на голяма почит в тази страна, а твърдият алкохол, приготвян от гнили банани, е със статут на наркотик. Общо взето хората там са доста консервативни и сладостите на Запада още не са разяли младежта.

11 август Лагерът. Домакин ни беше будисткият манастир в едно малко селце на име Даулагала. Монахът там беше на 27 години, млад и инициативен човек, който заедно с по-възрастните си учители от съседните селца се грижеше за духовния и културен живот в селото. Мястото беше приказно, условията примитивни, атмосферата неописуема! Липсата на легла, топла вода за къпане, студена вода за пиене, прибори, нелютива храна и алкохол бе туширана с голямо количество ориз, сготвен по стотици пикантни рецепти, и чудноватите плодове, които ни предлагаха. А замяната на банята с кладенец пълен с паяци се оказа изключително освежаващо.  Основният виновник за нашето невероятно посрещане и пребиваване се оказаха хората от селото. За повечето от тях ние бяхме първите чужденци, които срещат и затова бяха много притеснени в началото. Имаше специална церемония по посрещането ни, в която участие взеха децата от селото, представители на властта и  членове на SCI.

Искам да поясня, че SCI Шри Ланка не е само младежка организация. Там наред с младите има членове, които са посветили целия си живот на доброволческата дейност и са участвали в много мирни инициативи, насочени срещу кръвопролитната гражданска война, която тъкмо беше приключила и бе оставила отпечатък върху цялата страна. Организацията е  изключително силна и популярна и работи с хора от всички прослойки, а големите разрушения от цунамито през 2004 година само са сплотили членовете, оказали огромна подкрепа на пострадалите.

Мисията на лагера беше да разчистим хълма над селото от появилите се на мястото на изсечената бамбукова гора огромни тръстики, наричани „цитронела”. Тяхната миризма ни предпазваше от комарите, заразени с цял арсенал от болести. След чистката беше предвидено да засадим около 300 бамбукови фиданки и да ги защитим от животните с огради.

Всеки ден започваше към 6:30 ч., а за ентусиасти като Дарина – в 5:00 ч. Рано пиле, рано медитира! Медитациите, съчетани с йога асани, се водеха от монаха в манастира, а безкрайните му разкази за живота на буда и неговите последователи бяха част от ежедневието.  След сутрешен черен чай с мляко и закуска с ориз започвахме работа на хълма. Имаше дежурна група, която отговаряше за храната и чая, но в повечето случаи жените от селото ни носеха домашно приготвени ястия, след което сядаха отстрани и свенливо надничаха дали храната им се котира добре сред доброволците. А това беше безспорно! След няколко обяда на принципа проба-грешка стигнахме до полезния извод  – колкото по-жълто, толкова по-люто! Работехме до 13:00 ч. заради високите температури, а след обилен обяд с ориз организаторите бяха предвидили различни занимания – разходки из местността, уроци по английски и екология за децата от селото, посещения на рамове, ферма за цветя, работилница за бронзови изделия, срещи с религиозни общности и спорт.

За разлика от местните другите доброволци от Испания, Италия, Белгия, Словения и  Япония имаха далеч по-верни и обширни познания за България – кисело мляко и Стоичков! А аз си мислех, че това е клише! Надявам се да сме внесли частична яснота в представите им след този лагер. През десетте дни се опознахме доста добре с останалите доброволци, както и с някои хора от селото и монаха, разбира се, а фактът, че будизмът не отрича facebook, ни позволява да поддържаме връзка с него и сега. Лагерът завърши с церемония, в която този път участие взехме и доброволците. Изпълнението на ръченичения ни етюд ще оставя без коментар, но с последвалото криво хоро изгря звездата и на Славка Калчева! Последва сбогуване с децата от селото, които доста се бяха привързали към нас, а след това и с монаха, който бе не по-малко развълнуван. След това, съпроводени от силен тропически дъжд, тръгнахме омотани в найлон към културното събитие на годината в Канди – фестивалът Перахера. Фестивалът представлява шествие от танцьори и слонове по улиците на града и е посветен на най-ценната реликва в страната – зъба на Буда! Празникът събира стотици хиляди посетители и беше невероятно изживяване! В деня, в който отпътувахме, посетихме древната крепост Сигирия, разположена на върха на скала с вертикални стени, извисяваща се над равнинната местност.

По време на лагера се срещнахме с коренно различен начин на живот от този в западния свят. Повечето от хората, 80% от които живеят с по-малко от долар на ден, бяха преживяли гражданска война, загубили много близки и приятели, бяха се възстановили от опустошително цунами. Животът им е в пъти по-обвързан с природата с всичките си положителни и отрицателни страни. Разказите за слонове, които се настаняват в нечие оризище и не си тръгват докато не го опустошат, ми звучаха  много колоритно, но за хората там това значи глад. Въпреки всичко казано, лицата на повечето не носеха белезите на тези нещастия. Позитивност излъчваха и младите,  и възрастните. Нямаше нищо по-лесно от това да накараш някой местен да ти изпее песен. Ако у нас народна черта е песимизмът или завистта, то това там е веселието. Дните прекарани в лагера бяха в пъти по-емоционални, зареждащи и опознавателни спрямо тези, в които обикаляхме като туристи от ступа на ступа, от град на град, от триколка на триколка. Десет дни живяхме като местните, работихме здраво наравно с тях, пяхме с тях, празнувахме с тях. Както каза един от местните членове на SCI, нашата задача като SCI Peace Messengers не беше само да засадим 300 бамбука и да разчистим малко тръстика. Важното беше, че хора от толкова държави въпреки всичките си различия можем да работим заедно, а подобен пример е изключително ценен за разделената на тамили и синхали, на будисти и мюсюлмани страна. Емоциите от този лагер дълго време ни служеха като щит срещу негативизма, ширещ се по нашите географски ширини.

Надяваме се с този разказ да  направим идеята за лагер в Азия по-популярна и да разсеем облаците на скептицизъм и несигурност.

P.S. Благодарности на всички от Си Ви Ес – България, за цялото оказано съдействие!

За повече снимки   http://picasaweb.google.com/106080415944915310704/SriLanka#

Ако разказът е събудил интереса ви към летните доброволчески лагери в рамките на международната мрежа за мир и обмен на доброволци Service Civil International (SCI), може да намерите своята дестинация за лагер в търсачката на SCI ето тук, а повече инфо за процедурата по кандидатстване тук или пишете на и-мейл cvs-bg@bluelink.net