lebus-germany

Детски и младежки център “Kindervereinigung e.V. Seelow” в гр. Лебус, Германия търси 1 български доброволец, който има възможност да замине съвсем скоро – от началото на месец август за одобрен 3-месечен ЕДС проект.

Тези, които проявяват интерес и могат да се включат в проекта, е нужно да изпратят автобиография на английски езики със снимка на longterm@cvs-bg.org. Малко владеене на немски език е препоръчително (не задължително), като е препоръчително също кандидатите да имат шофьорска книжка. Краен срок за кандидатсване: възможно най-скоро

Повече информация за проекта може да прочете по-долу на английски език както и тук

Name of the project: Experience of nature with children and youngsters

Duration of the project: 3 months from 1.08.2016 till 31.10.2016

This project is financed and confirmed by Key Action 1 of Erasmus Programme

Organisation and place: Naturerlebnisst?tte Lebus / Kindervereinigung e.V. Seelow

Volunteers: 1 Volunteer with driving licence from Bulgaria

Tasks of the volunteers:

  • organisation festivities for children and youngsters in the nature of the camp
  • workshops with artists and painting artist with children and youngsters
  • holiday activities for children
  • international cooperation with polish schools
  • experience exchange with youth leader and school teacher

Practical arrangements:

Food: You can prepare self and you became money 10 €/day for food and drinking
alternative you can eat in the camp

Accommodation: furnished bungalow rooms with bathroom and shower

Local transport: bus direction to the nearby city Frankfurt/Oder or Lebus
you became a bicycle and can self-go to the cities

Language support: Language school in the city of Frankfurt/Oder (distance 5 km)

Equipment: Internet and phone in the office of the leader

Pocket money: 110 €/month

Insurance: The volunteer will be insured by the Cigna insurance plan by the sending organization

For more information, visit our website www.oderberge-lebus.de

Profile of the volunteer:

* interest for children and youngsters and life in the nature
* boy or girl with driving licence for car
* little bit speak and understand german language (Level A)

If you would like for apply for the vacancy, please send your CV in English to Natalie Jivkova, longterm@cvs-bg.org as soon as possible

 

 Posted by Victoria at 14:25 ЕДС новини Comments Off
 

evs-austria

СиВиЕс-България в партньорство с Младежки център Yunit (Австрия) търси 1 ЕДС доброволец за едногодишен проект стартиращ от месец октомври 2016 година.

Проектът ще се осъществи в младежки център Yunit в град Швац, провинция Тирол. Работата е планиране и организиране на дейности за младежи на възраст межу 9 и 18 години през свободното им време в центъра. Доброволецът ще може да осъществи свой собствен проект в рамките на престоя му. Повече детайли за проекта може да намерите тук. Ако желаете да кандидатствате за проекта изпратете CV и попълнен формуляр за кандидатстване до 30 юли нa longterm@cvs-bg.org.

Ако пък искаш да се вдъхновиш допълнително, прочети историята на Боряна, която беше едногодишен доброволец на подобен проект в Тирол, Австрия със същата приемаща организация.

 

b89cfb4888f20af74e1f5949b38c15cb

С радост споделяме нова възможност за краткосрочен проект в Словения по Европейска доброволческа служба (ЕДС). Основна информация какво е ЕДС и какви са условията, може да прочетете тук.

Търсим двама младежи на възраст между 18-25 години, които да се включат в ЕДС проект в Словения – Младежки център Кръшко – дейностите по проекта са организиране на креативни работилници и спортни занимания с деца и младежи по повод 20 години ЕДС. Продължителността на проекта е от 24.06 до 1.08.2016 година. За повече информация разгледайте обявата за набиране на доброволци. Ако проявявате интерес изпратете автобиография и кратко мотивационно писмо на английски език до Наталия на longterm@cvs-bg.org до 5-ти юни 2016.

 

 Posted by Victoria at 11:39 ЕДС новини Comments Off
 

Днешната ни доза вдъхновение идва от Мартин Маринов, който беше доброволец по 3-месечен ЕДС проект ARTichokEVS (от началото на септември до края на ноември 2015 година), в организацията Synergy Croatia. Прочетете повече за преживяванията му в Хърватска, фестивалните емоции, пътуванията и всички онези малки неща, които превръщат един ЕДС проект в твоето “голямо нещо.” Ако пък сте се вдъхновили достатъчно и си търсите краткосрочен ЕДС проект, може да разгледате последното ни предложение в Загреб със срок за кандидатстване 20-ти март. 

От леглото до Загреб

След многомесечно търсене, в началото на годината, успях да открия своя ЕДС проект – цяла година в източната частна северната ни съседка, в града, който наричат културна столица на Румъния. Щях да организирам аутдор събития, тренинги за личностно развитие и фестивали със спортна насоченост. Румъния беше далеч от първия ми избор, но проектът си беше мой.

Ден подир ден, месец след месец наближи краят на лятото. Вече завършил бакалавърска степен, напуснах общежитието си, което беше сцена на много сладки и горчиви спомени от 4-те ми години в Студентски град. Довършвах и последните си дни на работа, която всъщност харесвах. Бях готов след месец да хвана влака за Букурещ.

Тогава получих мейл, в който пишеше, че румънската Национална агенция по Еразъм+ не е одобрила проекта ми, поради някакви бюрократични нередности. Д‘еба.

Реших, че така или иначе вече бях захвърлил всичко, за да замина, ще продължа да търся проект. Краят на август наближи. Един познат ми написа, че в Synergy Croatia се е освободило място в един тримесечен проект за организиране на фестивал. Единственото, което знаех за Загреб, беше от филма Загреб капучино. Защо не? Във филма все пак имаше хубави пейзажни кадри на града.

Беше последната сряда на месеца. Кандидатствах за проекта и проведох скайп интервю, което завърши с думите „Можеш ли в понеделник да си тук?“. Започнах да стягам багажа през следващите няколко дни и след един тежък концерт на S.A.R.S., хванах 23-часовия влак за Загреб.

1

Pivo, molim или живота в Загреб

На гарата ме посрещна мениджърът на проекта ми Боя – също българин, току-що завършил своят ЕДС проект и останал да ръководи моя. Апартаментът, който трябваше да приюти 3-мата доброволци от проекта, се намираше в спокоен квартал, на около 45 минути ходене от центъра или 20 минути със служебните велосипеди, които ни дадоха. Дори и с настъпването на зимата, те си останаха основният ни метод за транспорт. След първият ден в офиса се запознахме и останалите 5-ма доброволци,  и всичките работещи в офиса.

2

Още първият ден започнахме да търсим къде се намира най-голямото разнообразие от сладоледи и най-добрите хамбургери, къде е хубавото капучино и бира (единствено тук мога да гарантирам, че мястото е Medvedgrad, с бира собствено производство). Не ни отне и много време да научим най-евтиният бар и най-скъпият денс клуб. Покрай тях се запознахме и с впечатляващия Народен театър; Museum of Broken relationships, Музеят на илюзиите, на мъченията, за съвременно изкуство, на изкуствата и занаятите. Сред любимите места за отдих на местните са двете езера Ярун и Бундек, около които човек може да спортува, да плува или просто да се полюбува на гледката.

3

Други любопитни места са Ботаническата града и огромният парк Максимир, който приютява няколко културни паметници и зоологическа градина.

4

Над града се извисява и планината Медведница, която със своя 1035-метров връх бледнее пред Витоша, но има свой чар и дава възможност за бягство от града. Въпреки името (medvjed = мечка), в нея отдавна не е стъпвала мечка.

Няма как да не напиша нещо и за двата централни площада, които ежеседмично са домакини на различни фестивали или пазари. Безспорно, любимият ми беше Винтидж фестивала, който ни даваше възможността да се насладим на лайв суинг музика и танци, както и удоволствието да седнем в стола на старомодна бръснарница. Фестивалът на италианската храна също беше невероятна наслада за очите и обонянието, но надценките го държаха далеч от вкусовите ми рецептори.

5

Адвентът в Загреб е събитие, което продължава през целия декември.Коледните пазари обхващат около 6 площада и паркове, но украсите са в цялата централна част на града. Ако трябва да го опиша, то със сигурност ще е със следните думи: хендмейд подаръци, греяно вино, ежедневни концерти и огромно количество коледно настроение. Началото на празника бележи запалването на светлините в парк Зринйевац (който е домакин и на друг важен фестивал, за който ще разберете по-долу) – събитие, което успя да събере десетки хиляди в центъра на града; което доведе до блокиране на градския транспорт. Това доведе до засядането ми в неподвижен трамвай за около 20 минути. Ах, човек да не реши да остави колелото…

Пекарните в Загреб определено бяха най-голямата слабост. Мисля, че малко са дните, които не  съм влизал в пекарна, а някои дни и по три пъти, което не е трудно, имайки предвид, че те са навсякъде. Понякога може да се видят и 3-4 в непосредствена близост една до друга. И все пак, защо ги харесвам толкова много ли? Защото мога да си взема щрудел със сладко от череши и сирене за 1 евро. Дааам.

6

Въпреки че не успях да отида в Румъния, Румъния успя да дойде при мен. Йоана беше както моя съквартирантка и колега, така и най-добър приятел през трите месеца там. Приятелство, което може да се случи между хора, които пътуват заедно, подиграват се на „Бързи и Яростни 7“ заедно и споделят първата си бутилка хърватска ракия заедно.

ARTichoke festival

Същността на проекта ми, беше организирането на арт фестивал за младежи. Това беше второто издание на фестивала, което означава, че разполагахме с основна концепция, която да следваме, но и имахме място за нови идеи и подобрения. Ограничени откъм време и бюджет, все пак успяхме да създадем нещо, с което да се гордеем.

Фестивалът официално беше открит с изложбата ни, която включваше художници, фотографи и скулптор. В продължение на 10 дни, тя приемаше посетители в студентския център на Загреб. Организирахме два уъркшопа с артистично-терапевтични методи – рисуване на фрактали и изразяване с изкуство. За да се раздвижим, подготвихме урок по Салса и Бачата, както и поул денсинг. Разбира се, оставам най-хубавото за накрая. Най-важният ден от фестивала, беше концертният ден, където в продължение на 5 часа събрахме публика чрез музикални изпълнения и танци, във вече споменатият парк Зринйевац.

7

Много неща останаха не споменати: новите приятели, които няма да забравя; пътуванията ми из магическата Словения; зъболекарските премеждия, които бяха неразделна част от почти целият ми престой; що е то Basic synergy training; да работиш в Syncro; как се произнася egeszsegedre; новооткритата ми любов в кухнята и много други.

Все пак, надявам се, че с по-горе написаното  съм успял да предам поне част от емоциите, които това преживяване ми донесе. Уви, не ме бива в сбогуванията, затова ще ви оставя с това видео, с което приключихме работата по нашия проект:

Print

 

00010002

Сигурни сме, че този проект се появява тъкмо навреме за някои от вас. При допълнителни въпроси и всичко свързано с ЕДС програмата, може да пишеш на Нат на longterm@cvs-bg.org – нашият координатор краткосточни и дългосрочни доброволчески програми. В случай, че нямаш допълнителни въпроси, а искаш да кандидатстваш директно, ще те помолим да добавиш Нат в копие, за да държите връзка по време на процеса на селектиране. :)

 

 Posted by Victoria at 18:28 ЕДС новини Comments Off
 

Кога беше последният път, когато направихте нещо за първи път? Направете нещо за първи път, доброволствайте, открийте нови култури, приятелства, пътувайте и опознайте по-добре себе си. ЕДС приключението се случва веднъж в живота, но остава завинаги.
За тези от вас, които мечтаят за своя ЕДС проект, представяме два проекта в Словения и Португалия, които търсят спешно своите доброволци.

Словения – проект на “Mladinski center” в Кръшко

„Mladinski center” Кръшко търси следващ доброволец за одобрен 6-месечен проект “Small steps big changes”, стартиращ на 1-ви март. Прочетете повече за изискванията и работата по проекта тукВ страницата им във фейсбук може да разгледате и различните проекти и инициативи на организацията. Краен срок за кандидатстване: възможно най-скоро.

Португалия – проект на Португалския Младежки Червен Кръст в Брага

Проектът е едногодишен, започващ от 1 март 2016 година. СиВиЕс – България е партньор по проекта и търсим един доброволец, който да се включи. Подробности за дейностите по проекта може да намерите тук. Крайният срок за кандидатстване е възможно най-скоро.

Очакваме вашите кандидатури възможно най-скоро на longterm@cvs-bg.org

snappa-1454771945

 Posted by Victoria at 17:57 ЕДС новини Comments Off
 

През септември месец изпратихме Мина Денева към Словения и нейният приказен и шарен проект в Кръшко, който приключва края на месец февруари. Между временно, тя е насъбрала куп истории и впечатления, които споделя с нас и вас, които все още обмислят дали да се гмурнат в приключението ЕДС.

Сигурни сме, че нейната история ще ви вдъхнови и ако това е, което търсите, същата организация „Mladinski center” Кръшко си търси следващ доброволец за одобрен 6-месечен проект “Small steps big changes”, стартиращ на 1-ви март. Прочетете повече за изискванията и работата по проекта тук. В страницата им във фейсбук може да разгледате и различните проекти и инициативи на организацията. Краен срок за кандидатстване: възможно най-скоро или 14-ти февруари. За изпращане на кандидатури и въпроси, може да пишете на Наталия longterm@cvs-bg.org

>>>

Моят ЕДС в Словения – 6 месечен проект в Кръшко от 01.09.2015 до 29.02.2016 г.

Защо и как се озовах в Словения?

„Дългото” ми търсене на проект приключи, когато изпратих автобиографията си до Си Ви Ес – България и Наталия Живкова. Получих отговор доста бързо от нея… И решението беше взето след много мои колебания и голяма помощ от страна на Наталия:), за което съм й безкрайно благодарна и за подкрепата през цялото време. Проектът ми е в „Mladinski center” Кръшко – малко градче близо до хърватско-словенската граница, на 55 км. от Загреб. Малко, китно, зелено градче разделено от р.Сава на две части. С малък стар град и нова част. На пръв поглед пуст, но криещ своите интересни и симпатични тайни кътчета. Самата Словения – достатъчна голяма и интригуваща. Малка като параметри, но побираща голямо разнообразие от природни забележителности и архитектурни стилове. Разделена на много региони се забелязва как на всяка граница прилича архитектурно и диалектно на страната, с която граничи. Такъв пример е по крайбрежието им, което е само 41 км. Градчетата приличат на италианските, а словенският език носи звученето на съседката им.

12118642_1069361233074324_6765447063590464924_nСловенците – мили и усмихнати хора, готови да ти помогнат и отговорят, ако ги спреш дори и на улицата. Спокойни, добронамерени и отзивчиви. Навсякъде те посрещат с усмивка, топла и истинска, имайки усещането, че само теб са чакали днес да влезнеш в техния магазин. Може би защото градчето е малко, но всеки се поздравява на улицата като се разминавате. Дори бягайки се научих да казвам ‘’Добър ден’’, особено на децата, те са най-стриктни в това, никога не пропускат да те поздравят. Ще ти изкрещят едно ‘’Dobar dan”, ако не си чул случайно, за да им отговориш и ти. Забавно ми е, когато пътувам с влак за някъде, защото винаги имам честта да срещна някой интересен събеседник. Още на гарата винаги ще се намери някой, който да те попита нещо и няма да те оставят просто така да си чакаш кротко. И се започват едни странно-интересни разговори. Веднъж една възрастна дама толкова си ме хареса и въпреки, че се разбирахме на някакъв развален славянски език, накрая за довиждане толкова силно ме прегърна, че се почувствах все едно някоя от моите лели беше с мен.

Живея в хостела, който е и център на организацията на проекта, също така и работно място, така че се случва понякога с дни да забравя, че има и други интересни места в градчето. Самият център е мултифункционална сграда, която побира в себе си различни неправителствени организации, фондации, има и филмова продукция, в която работят много доброволци от различни страни. За моя изненада има дори катерачна стена на един от етажите. На първия етаж може да намерите училище, а в мазето-музикални звукозаписни студиа, а също така и сцена, на която се организират концерти и всякакви други дейности – танци, йога, аеробика и др. Всяка седмица има различни събития и стига да иска човек може да си намери доста занимания и да общува с интересни хора. Традиционно, петък и събота се организират концерти и става оживено. Както се казва – само да искаш и ще си намериш каквото ти трябва.

 

12347910_1095463423797438_2602181709171739919_n

Относно работния процес – включвам се в каквото и където мога. Участвам в различни работилници и активности, т.нар.’’workshops’’. Ходя в две детски градини и участвам в техния работен процес. Забавно е с малките деца, защото те не разбират смисъла на езиковата бариера и фактът, че да не говориш словенски не означава, че не ги чуваш и обикновено ми повтарят въпросите си, мислейки, че като го потретят и изкрещят ще ги разбера. Всъщност задават въпроса упорито, докато ти самият не се откажеш и не отговориш с ‘’да’’ или ‘’не’’. В повечето случаи им говоря на български, а те ме поправят както възрастните поправят тях, все едно не съм се научила да произнасям думите добре – “зайчек е, не заек”. Интересно е, че покрай тях по-лесно се учи словенски език, тъй като и техният речников запас е все още опростен и повечето пъти се разбираме някак на телепатичен принцип. Много любвеобилни и свободни деца, прегръщайки те и целувайки те по няколко пъти J, понякога всички вкупом докато не паднеш на земята.

12291701_1095463723797408_5763248488854630567_o

За този кратък период успях да участвам в няколко арт работилници и да направя няколко урока по рисуване, което беше в моята сфера на интереси. Имам известен опит, но уроците по рисуване на английски език с възрастни за мен беше нещо ново и предизвикателно. Не бях преподавала на по-големи от 10-годишна възраст. Няколко презентации на България пред различна аудитория, включително пред гимназиален клас (което ми е един от страховете, сърцето ми затуптява, когато трябва да говоря пред тинейджъри, които след 15 минути започват да нервничат и да тупат с крака от скука). Но уроците по рисуване са моята сбъдната мечта – да имам терен, материали и достатъчно ентусиасти, които биха искали да направят ‘’Живопис в стил Моне”.

Другите доброволци – моят проект стартира, когато другите доброволци приключваха техните. Но така е в ЕДС – срещаш много хора, понякога за много кратко и имаш малко време да ги опознаеш. Бързо да се сприятелиш, защото утре ще си е заминал. Накрая ти остава едно хубаво познанство и приятни спомени, защото връхлитат нови. Различни култури, привички и обичаи, характери, които може би другаде няма къде да срещнеш и да си поживееш с тях. И да откриеш как твоята култура и начин на живот в страната ти се отразява на поведението. Как българското изкача и понякога не се усещаш, че другите не ти разбират шегите и нравите. Срещнах и поживях с хора от Испания, Литва, Франция и др., като никога няма да забравя срещата ми с тях и колкото да ми беше трудно понякога с езиковите ми възможности, завинаги остават в сърцето ми и научих много неща както за тях, така и за себе си.

12227194_10153635764917696_4733355833255729610_n

Всеки, който е минал през ЕДС или му предстои заминаване се е приготвил с очаквания и с цели и бариери, които иска да прескочи. Моите цели бяха свързани с преодоляване на някои определени страхове. До сега не ми се беше случвало да използвам и да мисля на английски език. Страхът да говоря пред хора, а и то на чужд език, за мен само по себе си е предизвикателство. Възможностите да презентирам урок или своята страна, ми дадоха шанса да използвам това време и място точно за това. Да организирам и подготвя урок по рисуване – такъв, какъвто аз искам и както си го представям без да ми се поставят условия и ограничения. Какво по хубаво от това! Да имаш време да учиш и четеш, да се разхождаш и да организираш деня си така, както би мечтал да ти се случи. Да опознаеш толкова много хора от различни страни, които да ти отворят очите и ума…Да разбереш повече за техните обичаи и култури и да откриеш различията и приликите и да осъзнаеш, че Европа не е толкова голяма. И да забавиш малко темпото на работещия човек в забързания град и просто да се насладиш на това да си в друга страна, в друг свят. Научаваш се да бъдеш по-търпелив и да не бързаш, а да се потопиш в атмосферата на приключението ЕДС. Което може би няма да се случи пак – да имаш шанса да отделиш за себе си един такъв голям период от време само за да развиваш и откриваш себе си свободно.

Erasmus+

 

Няколко дни след Международния ден на доброволеца публикуваме ЕДС историята на Вики, която до скоро беше наш доброволец и координатор проекти. В момента тя е ЕДС доброволец в SCI International Secretariat в Антверпен, Белгия. Пре-публикуваме разказът й за първия й месец от нейния проект, който може само да ни стопли и вдъхнови за още такива щастливи доброволчески истории и преживявания. Очакваме с нетърпение следващите й ‘бирени’ истории в блога й https://beersforpeace.wordpress.com/, където може да прочетете и оригиналната статия. 

***

“Декември е вселена…”, бе написала една приятелка. Днес, първи декември става точно един месец откакто се впуснах в приключението ЕДС и откакто живея в Антверпен, Белгия. Чаша топло кафе, Бейрут от съседния компютър и достатъчно насъбрано вдъхновение са добър повод за равносметки. Или просто какво се случва с мен последния един месец.

DSCF1374

Залез над река Шелда, Антверпен. Едно от най-красивите и спокойни места в града.

 

Всичко започна преди точно година, когато реших, че или ще следвам мечтаната магистратура в Германия или ще си намеря вдъхновяващ ЕДС проект, който да осмисли идната година. От магистратура бързо се отказах, по ред причини и обстоятелства, а проектът сам ме намери през април. Беше вторият, за който кандидатствах и е по-скоро изключение, тъй като вече бях въвлечена в дейностите на организацията покрай Си Ви Ес.

Доброволствайки със Си Ви Ес и координирайки няколко проекта последната година имах възможност да стана част от българското семейство на SCI и да заобичам всяко едно нещо, което правех заедно с момичетата. Това е само малка част от причината да съм ЕДС доброволец не къде да е, ами в международния секретариат на Ес Си Ай.

Ес Си Ай (SCI International) е международна доброволческа организация, която има за цел да популяризира мира и междукултурното разбиране чрез международни доброволчески проекти в целия свят.. Си Ви Ес-България е българският партньор и на практика проектът ми е нещо като продължение на работата ми в Си Ви Ес. Предизвикателството тук е, че проектите са на международно ниво, с много повече работа, комуникация и координация. Секретариатът е онова ядро, което движи по-големите проекти, подкрепя партньорските организации, занимава се с финансите, популяризирането на самата мрежа онлайн и офлайн, участва в срещи и подпомага всички работни групи в рамките на SCI. Какво работя е един от най-честите въпроси, които срещам във връзка с проекта ми. Двете основни неща, с които се занимавам са комуникация и подкрепа на Create a Climate for Peace Campaign, покрай която ще участвам в разни срещи и семинари, свързани с кампанията. Предизвикателство за мен като не-съвсем-еко-ориентиран-човек, който пък е любопотен да научи все повече и повече и да прави все повече съзнателни избори в живота си. Поне що се отнася до опазването на околната среда и природата ни, да. Второто нещо, с което се занимавам е отново (изненада) комуникация и координиране на проекти в рамките на работната група SAVA, която пък е регионално ориентирана и се занимава с въвличане на младежи от Балканите. Въобще, все хубави неща. Покрай всичката комуникация и координация, имам и мои лични проекти, които съм ентусиазирана и мотивирана да осъществя с подкрепата на SCI. За тях по-натам.

DSCF1361

Главният площад “Гроте Маркт” и фонтана на Брабо – историческото ядро на града. Усещането е все едно си попаднал в картичка.

Вече споменах, че живея в Анверпен – последното място, за което съм си мислила, че ще попадна. Държава, която не бях помирисвала. Малкото неща, които знаех бяха свързани основно с Брюксел, бира и шоколад, което хич не е за пренебрегване, но вярвайте ми Белгия е много повече от бирите й (за които ще напиша отделен пост, факт!)

Антверпен е като декор от приказка. Бях изчела и гледала немалко неща за града преди да пристигна, но нищо не е такова, каквото очите ти го виждат на живо. Централната гара е най-приказната гара, която съм виждала. Мога да прекарам известно време само взирайки се в детайлите й. Живеем в центъра в романтична стара къща със скърцащи стълби и люлеещ се под от трамваите. Къща, която принадлежи на Оксфам. Влизайки във входа те посрещат стелаж със стари книги и няколко кашона със същите. Входът ни минава през книжарницата на Оксфан, където е толкова хубаво, че въобще не се учудваш, когато разбираш, че там работят само и единствено доброволци (основно възрастни хора). Кой не би искал да си прекарва свободното време между книгите? Три етажа по-нагоре и 55 стълби е разстоянието до таванската ми стая. Вече разбирам защо Карлсон живее на покрива. За компания на отсрещната сграда ни пази Спайдърмен. Чувствам се абсолютно на място. На работа стигаме с колела, където често се събуждаме с миризмата на шоколад, тъй като имаме привилегията (шанса) да работим до фабрика за шоколад. Точно така, Чарли и шоколадената фабрика са на няколко крачки разстояние, а едно от първите неща, които научаваш е къде да отидеш и да си поискаш кутии с безплатен шоколад, който така и така изхвърлят, защото е проба. Реших, че всеки понеделник ще започвам седмицата именно с шоколад от “лабораторията”, напук на всички, които мразят понеделници, моите са винаги сладки и доволни. Още една причина да съм щастлив доброволец. А вие да ми дойдете на гости. ;)

Колелото – казах вече за него. Домашен любимец може и да нямам, но колелото определено е най-верният ми приятел (след Марта, съквартирантката ми). Свикнах с него по-бързо отколкото съм предполагала и не мога да си представя живот без колело. Трамваи има, но нито веднъж не съм се качила откакто карам колело. Безстрашна съм, карам и бавно и много бързо. Понякога падам, но не фатално. Любов от пръв поглед.

10403535_10152884187812848_445648155799560501_n

Първата ни обща снимка с Марта от Каталуния в новия ни уютен офис.

Именно с колелото и кратките разстояния започвам да опознавам все повече и повече красотите на Антверпен. Вече имах своя първи момент, който исках да си прибера в буркан, да си го взема вкъщи и да си го отварям, когато ми е скучно и имам нужда от нещо интересно. Беше по-миналата седмица в четвъртък, когато бяхме в Ecokot – еко-ориентирана организация, която се занимава с различни неща. Имат си симпатична цветна градина и от време на време правят събития, в които готвят неща от нея, за да събират средства за организацията, отделно правят домашна био бира (която никак не е лоша), имат и bike doctor (точно така го наричат), при който може да отидеш, за да ти оправи колелото безплатно, имат и бар, приказен бар с много книги, килими по земята, дзен обстановка, все едно си в нечий огромен уютен хол, имат и малка сцена, където в същата тази вечер един музикант свиреше на китара, после и други свириха, пяха, извади се и тарамбука и тромпет. Всичко беше толкова неофициално и непретенциозно, а аз бях изпълнена с умиление и приказност. Мисля че точно тогава усетих духът на Антверпен. Казват, че бил “the country’s capital of cool” и въобще не грешат. (Джаз) баровете, реката, музеят, от където може да видиш светлините на града от високо или просто звездите, симпатичните кафета, многото галерии, местата за пържени картофки и гофрети, велоалеите, колелата и многото хора носят онова усещане, което му трябва на един новодошъл, за да свикне бързо бързо с хубавия живот тук.

Имам особено много идеи, които се надявам да реализирам близките месеци. Предизвиквам себе си с малки неща, които досега не съм правила или гледала или виждала. Малки предизвикателства-подправки. Имам късмета да живея с Марта от Каталуния, с която от първия ден се разбираме сякаш винаги сме се познавали. Един от най-сърдечните и искрени хора тук. Споделяме храна, бири, клюки, понякога и стая, когато имаме гости. Тя готви тортиля, а аз таратор. Тя прави ризото, а аз миш-маш. Храната сближава, а да имаш някого с когото да я споделиш е още по-хубаво.

Един месец, а сякаш много повече. Няма да спра да повтарям, че да си доброволец (ЕДС/EVS) е едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат. Този блог е тъкмо, за да (ви) го покаже и разкаже.

 

За тези от вас, които имат желание да участват в дългосрочен доброволчески проект и са в процес на издирване на своята ЕДС възможност, публикуваме няколко интересни предложения за проекти във Франция, Хърватска и Швейцария.

Общото условието за участие в ЕДС проект е да сте на възраст между 17 и 30 години и до момента да не сте участвали в дългосрочен такъв проект (някои от проектите си имат допълнителни условия, които са описани в приложените документи), а повече подробности за ЕДС може да намерите на сайта на Европейската комисия.

MTS_20120721_2769

Хърватска

Проектът Home visit project е с продължителност от 6 месеца от 1 септември 2014 година до 28 февруари 2015 година. Дейностите по проекта са насочени към възрастни хора във Вуковар. Повече детайли за самите дейности и практически подробности може да намерите в прикачения файл EVS vacancy Home visit project Croatia“.  Моля изпращайте мотивационно писмо и автобиография на английски език на longterm@cvs-bg.org до 10 август.

Франция

Проект с продължителност от 9 месеца (от 1 октомври 2014 до 30 юни 2015) в района на Нормандия, Франция. Дейностите по проекта са свързани с култура и изкуство и насочени към младежи. Повече детайли за самите дейности и практически подробности може да намерите във файла EVS vacancy France. Моля изпращайте мотивационно писмо и автобиография на английски език на longterm@cvs-bg.org до 17 август.

Швейцария

Проектът е с продължителност от 1 година (от януари до декември 2015 г.) и е в швейцарския клон на SCI в Берн. Дейностите на доброволеца са свързани с координирането на пристигащи и заминаващи краткосрочни доброволци, помощ в подготовка на заминаващите доброволци, координиране на 1 или 2 лагера през сезона, както и дейности свързани с бежанци (по време на лагери или дейности с деца в бежански центрове). Условията са да сте на възраст между 18 и 30 години, да владеете английски език и френски или немски език, и да сте участвали в дейности на Си Ви Ес – България. Повече подробности може да намерите в прикачения файл EVS vacancy Switzerland SCI CH.

Кандидатстване – моля изпращайте мотивационно писмо и автобиография на английски език на longterm@cvs-bg.org до 17 август.

Ако имате някакви въпроси, не се колебайте да пишете на longterm@cvs-bg.org.

 Posted by Mira at 15:22 ЕДС новини Comments Off
 

Прочетете разказа на Теодора Станкова, която беше доброволец по Европейска доброволческа служба (ЕДС) във Фондация “Нуканти, Колумбия. Доброволческият проект “Овластяване на млади колумбийци чрез лидерство и участие” беше с продължителност от 1 година – от началото на месец февруари 2013 г. до края на месец януари 2014 г. – и беше финансиран по програма „Младежта в действие” на Европейската комисия.

riding a horse

Яздя кон – или поне позирам за снимката :)

Всичко започна през 2012 г., когато за пръв път отидох в Южна Америка. Аз и моята приятелка имахме само 3 месеца, за да осъществим един много амбициозен план с начало в Бразилия и край в Перу. Този път нямах възможност да посетя Колумбия, но се влюбих в една друга южноамериканска страна, Чили, и за пръв път започнах да си мечтая да прекарам малко повече време на континента.

И така, когато се прибрах вкъщи, започнах да си мисля как мога да се върна в Чили с много нисък бюджет. Вече от около 10 години бях част от една неправителствена организация, „Си Ви Ес — България”, и знаех, че има възможност за младите хора да участват в дългосрочни доброволчески проекти в чужбина, не само в Европа, но и извън нея. Тази страхотна възможнот се нарича Европейска доброволческа служба (ЕДС), част от Програма „Младежта в действие” на Европейската комисия.

last English class with the children in Quinchia

Моите дечица в Кинчия :) Петте деца от детската група по английски, които бяха най-мотивирани и идваха с желание до последно

Знаех, че в ЕДС могат да участват само млади хора до 30 години и тъй като бях на 29, това беше последната ми възможност да го направя! „Си Ви Ес — България” никога не бяха изпращали доброволци в Южна Америка, но решиха да ме подкрепят в това приключение. Така че само оставаше да си намеря организация-домакин в Чили!

Поради ограниченото време обаче търсенето се оказа неуспешно… Затова пък успях да намеря оргаизация-домакин в Колумбия и си казах „Защо не? Достатъчно близо е!”. Така че писах на Фондация „Нуканти”, които търсеха преподаватели по английски за Колумбия, и им разказах за ЕДС, по която се покриват не само настаняването и храната на дорброволците, но също така и до 90% от пътните им разходи. Заедно решихме какви дейности да включим в проекта предвид моя опит и желания, и след това имах само няколко седмици, за да подготвя проекта, с подкрепата на ЕДС координатора на „Си Ви Ес — България”.

Накратко, проектът беше подаден през юни и одобрен през октомври 2012. Сега, когато мечтата бавно се превръщаше в реалност, трябваше да се погрижа за много детайли — да организирам пътуването, визата и застраховката, с безценната помощ на Наталия Живкова, моят ЕДС координатор. И така в края на януари 2013 г. вече имах виза и билет за Перейра, град в Колумбия, за който никога не бях чувала преди. А следващите няколко месеца щях да прекарам в Кинчия, малко селце на около 3 часа от столицата на област Рисаралда.

happy birthday in Quinchia

Страхотна изненада за рождения ми ден в главния офис на Нуканти Колумбия :)

Пристигнах в Кинчия точно на рождения си ден и там ме чакаше страхотна изненада. Всички от „Нуканти” се бяха събрали в офиса на организацията с малка торта и надпис, който гласеше (или поне се опитваше!) „Честит рожден ден!” на български. През този първи ден се срешнах с Леонардо, директор на „Нуканти Колумбия”, който беше моят супервайзор по време на проекта, както и с Фернандо, който ми беше колега и ментор. Също така се запознах с Орсолия, унгарска доброволка, която беше пристигнала преди около един месец — може би най-важният човек за мен по време на престоя ми в Кинчия. През четирите месеца, през които работихме заедно, споделяхме всичко — както работата, така и  свободното време. Наистина бешеогромна подкрепа да имам друг чуждестранен доброволец с мен през първите няколко месеца! Когато отиваш на ново място, където всичко е ново — нови хора, нова среда, нова култура — помага много да имаш някого, който споделя същите страхове и очаквания, някой, който да те подкрепя и на когото ти също можеш да окажеш подкрепа.

 

С Орсолия, или Сол, както я наричахме, открихме, че имаме много общи опит и интереси, така че през по-голямата част от времето беше лесно да работим заедно. Както беше предвидено в моя ЕДС проект, работихме с младежи от Кинчия и околните по-малки села, които имат много малко възможности за оползотворяване на свободното време. Давахме уроци по английски и правихме занимания на теми като Ефективна комуникация, Работа в екип, Разрешаване на конфликти, Публично говорене, Управление на проекти и други. Също така организирахме няколко културни мероприятия в сътрудничество с местната Къща на културата (Casa de la Cultura) в Кинчия. Друга основна дейност беше посещенията в Наранхал, едно от близките села, където организирахме занимания с деца и жени. Освен това участвахме в отбелязването на 8-ми март, Световния ден на жената, и сами организирахме честване не 9-ти май, Деня на Европа — получи се едно интерактивно мероприятие с повече от 50 участници!

English classes in Quinchia

Една от групите по английски в Кинчия

В края на първите 6 месеца имах среща с моя супервайзор, на която обсъдихме проекта, постиженията и проблемите, и решихме, че би било добре за мен и за Нуканти да отида на различно място в Колумбия, където да видя дали мога да организирам същите дейности, но с малко по-различна целева група. Благодарение на предишния ми опит в НПО сферата и в работата с деца и младежи бях доста независима в дейностите по проекта ми, а и самата аз чувствах нужда от промяна в обстановката. Затова „Нуканти” ми предложиха да работя с тях в Кали, третия по големина град в Колумбия, където престъпността е на особено високи равнища поради ниско образование, висока безработица и маргинализация на голями общности, основно от чернокожи.

youth workshop in Santa Elena

Младежите от Санта Елена, селце на 1 час път с джип от Кинчия, наистина ни впечатлиха с интелигентността си и желанието си да научат нови неща – качества, които не са много характерни за местните тийнейджъри

И така в началото на август трябваше да се сбогувам с приятелите ми от Кинчия и да започна едно ново приключение в Кали. Там щях да бъда по-независима в работата си и щях да работя в тясно сътрудничество с Ниуша Рошани, изпълнителен директор на „Нуканти” на международно ниво. През първите седмици в Кали бях заедно с Ниуша, която ме представи на различни съществуващи и потенциални нови партньори, с които можех да работя в следващите няколко месеца. Времето, прекарано с новия ми супервайзор, ми помогна да опозная по-добре „Нуканти” и за да придобия полезни знания за спецификите на работата с маргинализирани младежи в градските райони на Колумбия.

martenichki in Naranjal

Работилница за правене на мартенички с една индианска общост в района на Кинчия :)

Още в началото се запознах с 2 местни неправителствени организации, с които щях да работя до края на проекта ми. Една от тях беше Фондация “Paz y bien” с техния проект „Къщи Франсиско Есперанса”, мрежа от младежки центрове, които работят в Агуабланка, една от най-опасните и маргинализирани зони в Кали. Тези центрове предлагат дейности за оползотворяване на свободното време на младежи в риск. Но още по-важно е, че те осигуряват помощ на младите в справянето с ежедневните трудни ситуации, а хората, работещи в къщите, са на линия за напътствия и свети при планиране на бъдещето. Моята роля беше да давам уроци по английски на тези младежи, както и да организирам други дейности с тях като прожекции на филми, обсъждания, арт и спортни дейности. Трябва да призная, че тази задача понякога беше голямо предизвикателство поради спецификите на целевата група. Младежите обикнвено имат трудности да се концентрират върху една дейност за по-дълго време, някои от тях имат проблеми с ученето и поведението, всички се сблъскват с агресия, насилие и семейни проблеми всеки ден. Въпреки това в края на проекта наистина имах чувството, че съм успяла по някакъв начин да създам връзка с младежите и виждах голям потенциал у някои от тях. За жалост в началото на 2014 г. центърът, в който работих аз – „Къща 6”, трябваше да бъде затворен поради липса на достатъчно финансиране.

Една от групите по английски в Кали - младежи от Къща 6 в зоната Агуабланка, която има предимно чернокожо население с много високи нива на крайна бедност, безработица и престъпност

Една от групите по английски в Кали – младежи от Къща 6 в зоната Агуабланка, която има предимно чернокожо население с много високи нива на крайна бедност, безработица и престъпност

Друга важна организация-партньор, която намерих в Кали, беше „ACCR La Red” (Asociacion Centro Cultural La Red) – комунален и младежки център в Силое, която е друга проблемна зона в Кали. Там също давах уроци по английски език и заедно с една феминистка организация, „La Ruta Pacifica de las Mujeres”, организирахме месечни занимания на тема правата на жените и тяхното овластяване. Този опит също беше много интересен, въпреки че е много трудно да се говори за равенство на половете и правата на жените в Колумбия по принцип, а още повече в маргинализираните градски зони. Това се дължи на силно патриархалното общество в Колумбия, където често дори самите жени гледат на себе си като на предмети и не считат, че имат потенциал да бъдат пълноценни личности и членове на обществото. Въпреки всичко смятам, че всеки опит е важен урок и сега чувствам, че в бъдеще ще бъда по-добре подготвена да организирам дейности по тези теми с младежи от маргинализирани зони.

1425660_10151748473112045_1722072330_n

Семейството на едно от момичетата от Къща 6. За нея и за сестрите й грижите е поела тяхната баба.

На 21 септември, Международния ден на мира, „Нуканти” и „ACCR La Red” участваха в международната кампания „Мир за един ден” (Peace One Day) с целодневно мероприятие, което включваше футболен мач, работилница за правене на детски книжни въртележки, час по зумба и концерт с презентации на различни младежки групи от Силое и на най-голямата хип-хоп група от Кали –„Zona Marginal”.

Паралелно работих под супервизията на Изпълнителния директор на „Нуканти” по различни административни задачи, включително подготвяне на проектопредложения за Колумбия, връзки с нови партньори, координиране на работни срещи на международния екип и др. В края на проекта ми отговарях за вътрешната менторска програма за деца в уязвимо положение и за набирането на нови доброволци, които да попълнят екипа.

И така, без да усетя, вече беше изминала цяла година, скоро щеше да дойде рожденият ми ден отново, а аз си бях създала втори дом в Колумбия някакси без да искам… Беше една година, изпълнена с различни преживявания, понякога добри, друг път не толкова добри, но винаги интересни и носещи важни уроци. Към края вече чувствах носталгия и исках да се върна вкъщи поне за малко, но знаех, че съм създала връзка до живот с тази тропическа страна и че винаги ще искам да се върна там… дори и само на посещение :) Бях научила, че за да опознаеш една страна истински, трябва да споделиш живота на хората и да отвориш сърцето си за техните радости и мъки. И веднъж направиш ли го, никога не ще можеш да скъсаш невидимата нишка, която те свързва с това място.

EU_flag_yia_BG-01

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия.
Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.

 Posted by Mira at 22:02 ЕДС новини Comments Off