Да, да, да, ето Кавказ!

Теодора Станкова, София, България

Когато пристигнахме за пръв път в Карачаево-Черкезката Република в северен Кавказ, бях малко притеснена – по пътя натам бяхме претърсени от отряд за борба с тероризма, законно “ограбени” от местната полиция за притежание на пластмасова бутилка домашна българска ракия, разпитвани от въоръжени полицаи в автобуса… В края на краищата всичко може да се случи по дългия път от Сочи, на брега на Черно море, до Теберда, малък град в планинския район на карачаевците.

Мокри и уморени, ние пристигнахме на мястото на лагера един ден по-рано – но това не беше проблем за нашите домакини, Валя и Юра Саркисян. Юра, по произход от Абхазия, на границата между Русия и Грузия, беше директор на природния резерват Тебердинский Заповедник, където щяхме да работим в следващите две седмици. След като прекарахме една нощ в къщата на Валя и Юра, отидохме на мястото, където щяхме да живеем по време на лагера – една хижа на около 4 км от градчето и от цетралата на резервата. Там срещнахме нашия готвач (обикновено на лагерите няма готвачи, така че ние бяхме щастливци!) – това беше Надя, която беше някъде от Сибир, но беше омъжена за местен мъж. Надя беше удивителен човек – вдовица с пет деца и шампион по спортна стрелба, която рядко има възможност да се вижда със семейството си в Сибир, защото е прекалено скъпо да се пътува до там. Тя ни разказваше истории как някои хора в Москва се отдръпвали от нея и децата ?, когато ги чували да говорят на карачаевски език (който е част от групата на тюркските езици и следователно е много близък до турския).

Приятна разходка в планината, съчетана с почистване на туристическата пътека

След като помогнахме на Надя да разчисти мястото и да го подготви за нашия престой, най-сетне пристигнаха и останалите доброволци. Те бяха пътували заедно от Москва до столицата Черкезк, а след това бяха взели автобус до Теберда. Ние пък бяхме използвали всякакъв вид транспорт (автобус, ферибот, влак), за да стигнем до там през Турция. Групата ни включваше Ирка от Екоцентър Заповедникс, посрещащата организация от Ес Си Ай. Тя беше координатор на лагера, а Катя беше нейна помощничка. Също така имахме Еди от Латвия, Мартин и Юлия от Германия, Фалко, също от Германия, но дългосрочен доброволец в Русия, Мартина и Юри от Чехия, Андреас от Швейцария и Сабина от Словения. И разбира се Любо, моят приятел.

Всички бързо се опознахме и се разбирахме доста добре. Разбира се, имахме и някои трудни моменти, защото не всички имахме една и съща мотивация за работата, но мисля, че в крайна сметка успяхме да разрешим проблемите в мирния дух на Ес Си Ай. А може би руската баня, която Юра организира за нас в свободния ни ден, също ни помогна да се отпуснем и да преодолеем проблемите.

Известните планини на Северен Кавказ са невероятна гледка

По време на лагера организирахме няколко акции за почистване на туристически пътеки в планината – чудесен начин да комбинираш разходка в планината с полезна работа! Една от акциите беше широко рекламирана в местните медии, така че в нея се включиха и много местни доброволци. Дори ни показаха по местната телевизия! По време на тези акции се запознахме с Игор – един от водачите в резервата, който беше удивително дружелюбен и топъл човек. Работата ни включваше също боядисване на оградата на местна детска градина и работа в градината на посетителския център в резервата. Аз имах честта да пребоядисам статуята на един зубър (европейски бизон) на входа на резервата! Зубърът е може би животното, с което хората от резервата най-много се гоордеят.

Районът на Теберда е известен с планините си и затова е любимо място за посещаване от скиори и сноубордисти през зимата. Но е чудесно да се посети и през септември – човек може да види всичките есенни цветове на фона на белите ледници. По време на лагера имахме нещо като химн – местен хит, който възхвалява природата и народа на Кавказ. Песента се казваше „Това е Кавказ“ (Ето Кавказ на руски) и всеки път, когато я пуснеха по радиото, всички се включвахме в припева – Да, да, да, това е Кавказ, да, да, да, слънчев край, да, да, да, планински пейзаж, да, да, да, тук е същински рай! Все още си пускам тази песен понякога и си припомням хубавите моменти, прекарани в Карачаево-Черкезия.

Изключително съм благодарна за този опит и за възможността да се срещна с такива прекрасни хора като Валя, Юра, Надя, Игор и останалите доброволци от лагера. Ние все още поддържаме контакт с тях и със сигурност ще посетим Теберда отново някой ден!