ЕДС в Тур централна Франция

Започнах моята доброволческа служба за Association Nationale Compagnons B?tisseurs много скорострелно (заех мястото на одобрен, но отказал се от поста, доброволец). Бях и съм безкрайно щастлива от проекта си, но не беше като да не таях някои съмнения преди да тръгна. Ето ги и тях:

• Не съм ли „твърде възрастна” за доброволческа служба (23 г.)!? Хората, когато завършат, обикновено започват „работа”, да си изкарват прехраната и т.н.
• Не говоря френски – не си ли надцених силите с този проект!?
• Ами ако проектът не ми хареса!?

Ще започна с възрастта  – вярно е, че за много хора „обичайната” възраст за започване на доброволческа дейност е по време на или веднага след гимназията, като начин да натрупат опит и вдъхновение за развитието си по-нататък. Но повечето от нас не спират да си задават въпроси за „следващата крачка” и след като завършат, и след като започнат работа и т.н.

На обучението за ЕДС доброволци във Франция срещнах хора значително по-млади от мен, както и значително по-големи. Възрастовите разлики се претопяват в хода на работата и всичко, което има значение, е колко сме готови да дадем от себе си и колко сме отворени да получим от опита на хората около нас. ЕДС е отворена за всички до 30-годишна възраст и знанията и идеите, познанствата и приятелствата, които се създават, остават завинаги и със сигурност ще ви помогнат да се подмладите и/или да помъдреете. Моят проект ми помога да пораствам и да поемам повече отговорност, но и да се смирявам пред преживяното от други. Както се казва – никой не се е родил научен на всичко!

Това важи и за езиковите умения. Пристигнах тук без никакви знания по френски език. Знаех, че ще работим с младежи и семейства в неравностойно положение и със сериозни проблеми. Знаех и че хората в приемащата организация ще говорят съвсем малко английски и че началото няма да бъде леко. Въпреки това не бях достатъчно подготвена за трудностите (никой не може да бъде – иска се око да види и ръка да пипне) – не бях готова да говоря, когато знам, че ще е с грешки, нито да поискам помощ, когато ми е много трудно. Но неволята учи. Ходя на уроци по френски 3 пъти седмично, чета книги и следя новини на френски. С времето напредвам и обяснявам все по-рядко с жестове и пантомима. Всеки ден говоря на френски с моя наставник и семействата, с които работим.  Като се замисля за нямото ми начало, се чувствам по-силна, макар и да знам, че имам да уча безкрайно много.

Преди да пристигна тук, си представях, че в края на проекта ще говоря без акцент и ще чета френски екзистенциалисти без речник. Вече съм тук почти 6 месеца и знам, че няма да стигна до слънцето в края на службата си, но давам всичко от себе си и съм благодарна, че работата ми тук вече е като плавен полет над земята вместо ужасяващо падане без парашут. Благодарение на езиковите предизвиателства се научих да нагаждам очакванията си според обстоятелствата и може би това е най-ценният урок, който ще отнеса със себе си от службата.

Като стана дума за служба… Когато майка ми разбра, че искам да доброволствам цяла година след като завърших, първият въпрос беше – „И защо ще ходиш на тази служба, като не ти е по специалността?.” На първо мислене, въпросът на майка ми мина през едно ухо и излятя през другото. Аз знаех, че ЕДС няма за цел да дава професионален опит, а умения, почерпани от ежедневието в нова среда. И все пак, въпросът на майка ми се спотаи и изплува наново, когато пристигнах във Франция. В моменти на душевно униние и умора се питах „Абе аз набирам ли скорост на моята служба или оставам назад!?”.  Ще излъжа, ако ви кажа, че страховете ми за бъдещето са изчезнали напълно. Но по-важното е, че осъзнах колко по-продуктивно е да се сравнявам със себе си от преди и сега, отколкото с други хора.

Моята работа тук ми дава много повече, отколкото аз давам от себе си. По време на доброволческата служба, научих какво е да работиш в задружен екип, пътувах до прекрасни места, загубих се на няколко пъти, защитих се в опасни ситуации и излязох невредима, търсих, приемах и давах помощ.  Сега имам по-ясна идея какво искам да правя оттук нататък. Като допълнителен бонус, мога да говоря за вина и сирена, уча нов език, работя за благородна кауза, карам микробус и мога да поставям фаянсови плочки!  J

Ако и вие обмисляте доброволческа служба и нещото, което стои на пътя ви, е страх – загърбете го и запретнете ръкави заради себе си и нещата, в които вярвате! Си Ви Ес –  България ще ви бъдат страхотна опора. Благодаря им от сърце!

P.S. На тази страница описах какво означава моята служба за мен. За по-подробна информация за организацията и конкретните дейности, можете да проверите базата данни на европейската комисия на следния линк: http://ec.europa.eu/youth/evs/aod/hei_form_en.cfm?EID=14001122801

If you like this, share it

facebook   twitter   pinterest   email