Кофичка с връхче или без връхче или как изкарахме една от 6-те съботи в Пернишко

Събота сутрин. Часът е точно 8.15 и се намирам на жълтите павета пред Парламента. Площадът пред Александър Невски е ограден поради предстоящия митинг. Това за мен няма значение – важното е, че на уреченото място (на пешеходната пътека на гърба на Св. Ал. Невски), в уговорения час ме чакат вече няколко доброволци – по списък те са 14. В рамките на 5 минути всички са на линия.

Тръгваме към Перник, където на паркинга на Областната администрация се присъединяват и доброволци от Перник и се провежда инструктаж за безопасност. Следва разпределение по обектите/адресите – общо 5 адреса за тази събота, 17.11.2012 г.

За първа събота всички желаещи доброволчески труд са в едно село и не само това – те са и на една улица.

За мен разпределението на доброволците по адреси  е още по-лесно, даже ми остава време и аз да се включа в тежкия физически труд. Това не ме плаши. Качвам се на един камион, който следва да бъде напълнен със строителен отпадък от къща, която се укрепва и чиито ремонтни дейности виждат своя край, и започвам да запълвам празнините с тежки кофи, напълнени с „връхче“, както казваха моите другари по адрес.

Часът е 11.30, телефонът иззвънява – отсреща се чува глас „Обаждам ви се за сандвичите. На паркинга на Областната администрация съм!“. Точно след 10 минути нашата кола е натоварена със сандвичи и айран и започва обиколка по адресите, където огладнелите доброволци чакат своя обяд с нетърпение. Уверявам се, че навсякъде всичко е наред, няма пострадали и действат съгласно направения сутринта инструктаж.

Телефонът прозвънява отново, часът е някъде около 12.45 – „Здравей, ние сме тук на площада, вие къде сте?“. Мой приятел минава в близост до Перник и решава да се отбие в с. Дивотино, където сме ние. Каква е моята изненада, когато той изважда една хартиена торба от колата и казва: “Нося малко сладичко за доброволците!“ Веднага решавам, че това ще бъде десертът, който ще бъде раздаден на път за вкъщи.

Към 15.30 ние вече сме натоварили цял камион със строителни материали, изчистили сме двора и си тръгваме – собственикът на къщата е изключително доволен. За пореден път в неговата къща има доброволци и за пореден път, свършената работа е повече от очакваното.

Натоварваме се в буса и тръгваме към следващия адрес да видим докъде са стигнали другите. Оказва се, че всички са вече са на крайната права, вече доста изтощени и готови за тръгване.

Прибираме се в София, а навън е вече сумрак. И така до следващата събота, когато отново ще се съберем, за да помогнем и на други нуждаещи се.

If you like this, share it

facebook   twitter   pinterest   email