Jun 302010
 

Първият ми доброволчески лагер! Дори не бях мечтала да отида в Исландия! Казват, че ако една идея не звучи достатъчно “откачено” като я чуеш за първи път, най-вероятно не си струва. Това беше едно от най-дръзките ми решения и определено си заслужаваше.

Две седмици в Исландия в началото на пролетта, 1 – 15 май. Задача на лагера: да развие уменията на участниците да улавят спомените си по незабравим начин. Основният акцент беше върху пейзажната фотография с идеята да се привлече внимание към красотата на природата. Всеки ден имахме урок с професионален фотограф и задача – серия от снимки на определена тема. Вечерта разглеждахме и обсъждахме фотосите. А накрая организирахме малка изложба с най-добрите ни кадри.

Лек и приятен начин да провокираш интимна среща на човека с природата. Нещо, което ни се случва все по-рядко.

Еквадор стана първата държава в света, включила правата на природата в конституцията си, така че реките и горите не са просто нечия собственост, а имат свое собствено право да процъфтяват.

Току що се върнах от една държава, която все още не е включила правата на Земята в своята конституция, но е успяла да настани любовта към природата в сърцата на всички свои жители и гости. Да, мисля, че „гости” е правилната дума, а не „посетители” или „туристи”. Чувството, което те съпътства през цялото време, е че си си получил специална покана от майката природа за пътешествие из нейното живо, кипящо и диво сърце. Сърце, което никога не е било наранявано от нейните деца. Сърце, което нито се опитва да се защити от следващата жестока обида, като се крие дълбоко в недрата на земята, нито плаче безутешно за повяхващата си красота и чезнещо разнообразие.

Сърце, което ти дава живот. Водата  е живот. Тя е кръвоносната система на нашия свят.

А там можеш да я откриеш във всичките й форми. Внимание! Красотата й води до загуба на дъх, сърцебиене, замечтаност, пристрастяване, прилив на енергия, усещане за полет. Вода във формата на гейзери, глетчери, водопади, геотрмални извори, разбиващи се океански вълни, топящи се снегове, замръзнали езера, водни пръски, пречупващи меката слънчева светлина.

Сърце, което ти дава енергия да изразиш съзидателните си импулси, да се стремиш към щастие и да се развиваш като личност без да рушиш. Всичката електрическа енергия в тази страната, с размерите на България, е от възвръщаеми източници. Основните икономически дейности са риболов, животновъдство и туризъм. Индексът за човешко развити на ООН за 2007 година я класира като най-развитата държава в света.

Сърце, което ти дава вяра … вяра, че приказките от детството ти са истински истории, че страната на чудесата съществува. Повечето от жителите на тази красива страна вярват в съществуването на елфи, модерната им литература е неразделно свързана със сказанията за приказни същества, а музиката им сякаш идва от космоса.

Една поговорка казва „Не е важно в какво вярваш, а какво правиш.”. Мисля, че много от проблемите, кото си сътворяваме се дължат на активното ни участие в лоши идеи и пасивно съзерцание на добрите. Изрази любовта си към природата. Изненадай я с цветя, подари й дърво, спести й сълзите, покани я в сърцето си, поклони се и си вземи обратно всичко грозно и мръсно което си захвърлил по нея.

Звучи като утопия, нали. Това е Исландия.

Люба

 

Национален парк Язмунд

Лагерът се състоя на най-големия остров в Германия, едно наистина живописно място с невероятна по рода си природа. Градът Засниц, в който бяхме настанени, беше изходен пункт за национален парк Язмунд.

Работно време

Групата ни се състоеше от 10 човека – аз, две момичета от Корея, две от Украйна, едно от Уелс, едно от Сърбия, едно от Словения и две германки – тийм-лидерките (по ирония на съдбата бяхме кандидатствали само момичета за този лагер). Бяхме настанени в хостел, като в същата сграда имаше и бар, който работеше през уикендите (един от двата в целия град). Първите два дена бяха доста лежерни и малко скучни. Правихме някакви игри, като идеята беше да учиш на различните езици основни думи като “здравей”, “как си”, “благодаря”, “как се казваш” и т.н. На третия ден – понеделник – започнахме същинската работа. Трябваше да украсяваме една от стените в хостела.

Част от колажа

Идеята беше всеки да измайстори, от каквито материали иска, намери или носи, традиционни за своята държава символи. Всички тези творения после ги залепихме на един доста широк и дълъг здрав бял лист, така че да се получи колаж. Последният ден дойдоха от общината да видят работата ни. В последствие много я харесаха и решиха да позиционират огромния колаж някъде из града, за да го виждат всички.

Разкриха ни, че основната идея да се организират лагери в това градче е да се борят с расизма на местните хора, тъй като това си е сериозен проблем там. Като цяло никой от лагера не е имал произшествия с расистите в града, но имаше няколко по-напрегнати ситуации.

Ето я и българската част от колажа

Времето, през което трябваше да творим беше малко разпокъсано. Сутрин от 10 до 13 часа и после от 15 до 18 часа. Вечерите организирахме национални вечери, като всеки разказваше и показваше нещо за своята държава,а след това пак имахме свободно време. Почивните ни дни бяха около Великден – петък, събота, неделя и понеделник, като тогава имахме възможност да се изявяваме в кухнята. През останалото време си имахме жени, които ни прогитвяха храната.

Замъкът на ловците

Пред почивните дни ни организираха целодневни разходки – поход из националния парк, посещение на замък в съседния град, разходка с колела до съседен град, свързана с посещение на музей и т.н. Вечерите около Великден бяха доста забавни, защото тогава имаше движение из града. Градчето беше пристанищно и точно тогава бяха акостирали няколко кораба, затова имаше и повече забавления. Дори имахме възможност една от вечерите да си направим парти на един от корабите, и то по наша собствена инициатива.

В общи линии това беше – супер яко, въпреки някои недостатъци. Хората бяха супер и мястото наистина си заслужаваше!

Кристина