или

НА ЛАГЕРА „КОШЕР НА ПРИЯТЕЛСТВОТО“ В СЪРБИЯ

Diki-Doti-Deyo (6)

Доброволчеството е важна част от моя живот и някак няма как децата да останат без допирни точки с него. Така по естествен път и тази година се стигна до включването на международен доброволчески лагер в нашата лятна програма – не беше лесно, защото всъщност проектите, в които се приемат доброволци с деца, не са много. Миналогодишният ни опит можете да си припомните тук.
Вече дори се бях примирила, че няма да имаме възможност да доброволстваме заедно, когато попаднах на този чудесен проект в Сърбия – международен доброволчески лагер в помощ на летния детски лагер „Кошер на приятелството“, накратко Kosnica, в природен парк Бегечка яма край Нови Сад. Условието беше, че международните доброволци помагат в подготовката, провеждането и разчистването на терена за/след един едноседмичен детски лагер за деца, а придружаващите ги деца следва да се включат като участници в лагерната програма. Препоръчителната възраст бе между 7 и 12 г. и след кратък семеен съвет Доротея (почти на 12 г.) и Деян (8 г.) с ентусиазъм прегърнаха идеята, а аз подготвих мотивационното си писмо. Бяхме одобрени за участие, а съпружето с готовност прие да ни откара до Нови Сад, защото не ни се рискуваше отново с така ненадеждния влак София-Белград (справка: миналогодишната ни епопея по пътя към Кутерево).
Така в първите дни на август се озовахме в един голям палатков лагер, където група от около 20 местни и чуждестранни доброволци вече бяха издигнали част от палатките, в които щяхме да живеем и работим в следващите две седмици. Малко закъсняхме заради леки перипетии по пътя, основно поради натоварения трафик и дългото висене на границата, което за късмет не беше фатално за груповата динамика или за атмосферата в лагера.
Работата ни като доброволци беше разделена на три основни етапа: преди да дойдат децата, работа с децата и след отпътуването им. На първи и трети етап от нас се очакваше да помагаме както и колкото можем в разпъването и подреждането на палатките, почистване, оборудване, подреждане и други подобни задачи, където и за децата се намираха приятни и интересни занимания – например този батут трябваше да бъде тестван преди да дойдат останалите лагеруващи деца.
Podogotvka-lager

Още в тази фаза местните активисти от Kosnica ме впечатлиха с доброто разпределение и организация на работата – имаха отлично оборудване и всякакви (и достатъчни) материали – но това не е учудващо, лагерът се случва за 14-ти път и много от първите доброволци-инициатори на първия лагер продължават да вземат активно участие. Едновременно с това привличат и нови попълнения и в групата имаше и съвсем млади доброволци, както от Сърбия, така и чужденци, дошли по линия на SCI.
Някак неусетно наближи денят за пристигане на лагерниците и стана време да се подготвим за този етап от работата. Очаквахме около 80 деца, които трябваше да бъдат настанени в общо 10 големи палатки (шатри на сръбски) и за всяка палатка имаше по двама отговорници, от които поне един местен доброволец. Аз бях разпределена за палатка № 10 заедно с един от опитните мъже в групата. Задачите на отговорниците бяха свързани със спазването на дневния режим – например събуждане на децата и подканване да си лягат, но също и с известна засилена грижа към тях в битов план – например мазане със слънцезащитен крем и други подобни. Извън това доброволците, основно местните, имаха график на това кой коя обща дейност за децата ще води, така че цялата пограма да бъде доволно запълнена. Останалите се включваха като помощници или асистираха с допълнителни дейности – например носене на вода по време на заниманията и други такива. Испанките направиха и група за учене на испански в следобедната програма, когато на децата бяха предложени по-кротки занимания по време на най-голямата жега.
Негласно припознах забърсването на масите като една от задачите си и имам чувството, че и един Октоберфест не би ми се опрял, толкова много пъти сякаш минах масите (понякога и пейките) след хранене/рисуване с боички/изрязване на хартийки и т.н. Включих се също и в ежедневните занимания по рециклиране, където бяха разпределени и Доротея и Деян. А имаше и хип-хоп, народни танци, барабани, фотография…

Рециклаж - макет на лагера от подръчни материали

Рециклаж – макет на лагера от подръчни материали

По време на спортните дейности в предиобедните часове наблюдавах с интерес и разнасях вода на площадките. Тук мога с възхищение да споделя колко добре подготвени бяха включените в програмата на децата дейности: децата бяха разпределени на четири големи групи и в периода от 9:30 до 11:30 имаха по четири половинчасови занимания на ротационен принцип – футбол, волейбол (на сръбски одбойка), баскетбол (кошарка) и плуване. Групите бяха сравнително балансирани по възраст, така че да не се налага на много малки деца да играят срещу много по-големи от тях деца, и провеждаха много добре структурирани тренировки – с упражнения на отделни елементи в различните спортове, навързването им в последователност, понякога със състезателен елемент или демонстрационен мач в зависимост от конкретния спорт. При плуването съм искрено впечатлена – по време на тренировките, водени от Мичко, децата правеха показваните от него упражнения в съвсем плитка вода, а той и поне още един доброволец успяваха да минат дете по дете и да кажат по една насърчителна дума за това кой как се справя с всяко упражнение.
В свободното време на децата също се предлагаше влизане във водата, а лишаването от това плуване/плацикане в свободното време бе и най-тежкото „наказание“, предвидено за децата в случаите на сериозни нарушения на дисциплината. Тук доброволците също бяха страхотно подготвени и старателни – във водата се влизаше организирано на малки групи, поставяше се въже с шамандури и голям брой от нас влизаха да вардят децата, за да не излизат извън безопасната оградена зона, както и да ги забавляват – имаше подхвърляне за артистични водни „скокове“, скокове от съб-дъска, а в последните дни дори и чудесна импровизирана водна пързалка…
Всичко това през цялото време бе в ръцете и под контрола на доброволците – благодарение на добрата организация и достатъчния брой хора всеки от нас имаше възможност и за оттегляне и кратка почивка, когато му бе необходимо, стига само да се увереше, че никой не го търси и не разчита на него за нещо конкретно и спешно. В лагера бе обособена малка зона за доброволците, където бе и единственото място за пушене (пред децата не се пуши), там се провеждаха и вечерните срещи за разбор, споделяне и планиране на следващия ден. В началото за Деян и Доротея бе много трудно да приемат, че след пристигането на децата на тях вече не им е позволено да влизат в тази зона, но успяха да схванат, че сега са участници в лагера като всички други деца и вече не се числят към групата доброволци. Това беше най-сериозното предизвикателство пред тях, заедно с приемането на някои от сервираните ястия („Палачинки с шоколад за вечеря! Ужас“), но като цяло съм много доволна от дисциплината, която проявиха моите деца в тази все пак доста различна ситуация.

Та ето как изглеждат над 450 палачинки, вече намазани с шоколад или сладко и готови да бъдат сервирани...

Та ето как изглеждат над 450 палачинки, вече намазани с шоколад или сладко и готови да бъдат сервирани…

Тук се включих в приготвянето на храната и намазах има-няма стотина от палачинките, лафейки си с една от сръбските доброволки, която отговаряше за кухнята, и с една от придружителките на македонските деца. За учудване на Доти, Деян и мен, тук сладките палачинки бяха сервирани за вечеря и всъщност всички деца бяха изключително щастливи от това.

Тук се включих в приготвянето на храната и намазах има-няма стотина от палачинките, лафейки си с една от сръбските доброволки, която отговаряше за кухнята, и с една от придружителките на македонските деца. За учудване на Доти, Деян и мен, тук сладките палачинки бяха сервирани за вечеря и всъщност всички деца бяха изключително щастливи от това.

Заради близостта на езика Деян най-много си общуваше с македонските момчета, докато Доротея се поотпусна и през българо-сърбо-английски успяваше да говори с повече деца. В първите дни и двамата повече се навъртаха около мен, но след аклиматизацията все по-малко и по-малко. Даже започнаха да идват с мен да будим 10-та палатка и въобще бяха активни и ентусиазирани участници.
Няма да се отнасям в повече подробности – за да не досадя, а и няма нужда да разказвам чак пък всичко, нали така ? Бяха едни чудесни две седмици, много интензивни покрай обгрижването на децата, много приключенски покрай това, че живяхме на палатка (най-дългото пребиваване на палатка и за мен самата), много интересни покрай новата среда, няколкото чужди езика и разнообразието от дейности и занимания.

Поглед към работата ми като отговорник на палатка:

За да бъда по-дискретна, все пак в палатката имаше 7 момчета на вече чувствителната възраст между 10 и 13 години, повечето проверки правех най-напред от малкото задно прозорче на палатката. След като е на висок глас се уверях, че няма голи мъже в палатката, което обикновено предизвикваше поне усмивки, ако не смях, си позволявах да надникна и през отварящата се предна част на палатката.

Момчетата(4 от Македония и 3 от Сърбия) бяха чудесни и макар всеки ден да имаше по нещо – сръдня или спречкване –бяха преобладаващо усмихнати и останаха доволни.
Заключителната част от лагера малко я съкратихме, за да си дадем възможност и да посетим Нови Сад и да икономисам един ден отпуск, но донякъде се радвам, че го направихме, защото и за трима ни сбогуването с децата беше емоционално и промяната ни се отрази добре.

 

И малко туризъм – децата с Иво на една от улиците в Нови Сад, за която една от доброволките от лагера ни беше разказала, че е най-високата точка на града.

И малко туризъм – децата с Иво на една от улиците в Нови Сад, за която една от доброволките от лагера ни беше разказала, че е най-високата точка на града.

Мостът над Дунава на излизане от Нови Сад, а отзад е известната крепост

Мостът над Дунава на излизане от Нови Сад, а отзад е известната крепост


Ходила съм на доста доброволчески лагери и с чиста съвест мога да кажа, че този е един от най-смислените проекти, които съм подкрепяла – в лагера цареше чудесна атмосфера, организацията беше на ниво, а децата, ех, децата, бяха наистина щастливи и добре обгрижени!
Не зная дали ще успеем и догодина да се присъединим (защото вече се чуват и такива реплики), но съм истински доволна, че инвестирах част от отпуската си тук, а за Доротея и Деян това беше едно чудесно училище и същевременно едно забавно приключение!
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Sorry, the comment form is closed at this time.