Младежки обмен “Открито пространство за човешки права”

Какво означава понятието „права на човека“, защо е важно да го разбираме, защо трябва да знаем правата си и на още куп други въпроси дадоха отговор 27 млади хора от България, Италия, Словения, Унгария и Франция високо в планината. За тях местността Узана беше не просто прекрасна слънчева планинска област, но и „Открито пространство за човешки права“. Младежкият обмен се проведе между 19 и 29 август и е финансиран по програма “Младежта в действие” на Европейската комисия.

Чрез игри, дискусии, уъркшопи и много интерактивни занимания групата младежи се запозна с основните документи, организации и хора, работещи в сферата на човешките права не само на европейско ниво, но и в световен мащаб.

Освен документите, групата разгледа и обясни термините, които използваме най-често, когато говорим за човешки права. Заедно с това младежите научиха повече за стереотипите, предразсъдъците и дискриминацията. Една от задачите беше всяка национална група да представи стереотипи за своята държава чрез театър, като така младежите успяха да опознаят още една частичка от културата на другия. Сериозното и забавното вървяха ръка за ръка.

Сериозно внимание в програмата на обмена беше обърнато на нарушаването  на правата на човека на национално и личностно ниво. Темата за конфликтите също не беше пропусната. Фокусът падна върху междуличностните конфликти и начините да се справим с тях. Младежите успяха да научат и използват техниката на форум театъра – да наблюдават една ситуация отстрани, да се включат в нея и да я променят.

Особено интересна беше и играта „търсене на съкровище“. Препятствията бяха свързани не само с правата на човека, но и с работата в екип. По време на играта участниците откриха, че с общи усилия и подкрепа могат да постигнат много повече за кратко време, научиха се да разчитат не само на своите умения, но и на уменията на другите. Усещането им за екип беше подсилено от игри за доверие.

Последните два дни младите хора прекараха в Габрово. Тяхната задача беше да оформят информационна шатра в центъра на града, където показваха снимки и материали от обмена. Разговаряха с минувачите и им разясняваха правата им по много атрактивни начини.

Макар и на моменти езикът да затрудняваше младежите, чрез много упоритост и търпение те успяха да надскочат бариерата и успешно да общуват помежду си. Всеки от тях сподели, че обменът е разширил кръгозора му и го е мотивирал да развива различни свои умения.

Снежина Козарева, координатор на обмена

Разказите на участниците

Участвайки в този невероятен обмен, свързан с човешките права, се научих на много неща. Всеки ден откриваш нещо ново, създаваш вечни приятелства. Уча се да бъда по-толерантна и по-търпелива. Била съм на два обмена, единият от които беше в Словения. Темата беше посветена на мира. Там открих много нови приятели и прекарах невероятно. Направих открития за самата себе си – за възможностите и способностите ми.

Благодарение на Си Ви Ес – България успях да бъда между тези невероятни хора и да преживея истински вълшебни моменти. Именно заради това реших да се включа в обмен и тази година, но предпочетох да бъде в България.

Харесвам темата на обмена – човешки права – страшно е интересна, увличаща, харесвам хората – разкошни са, мястото – вълшебно е! Не усещам как минава времето. Уча нови неща, осъзнавам грешки и обмислям решения.

Общуването не е проблем – макар и част от участниците да не говорят английски, успяваме да си говорим. Понякога с помощта на лидерите, а друг път с ръце и крака :).

Всяка вечер се събираме край лагерния огън, поглеждам небето и звездите и благодаря на Бог, че съм тук.

Стели, В. Търново, 18 г.

За младежкия обмен научих от доброволческия клуб в училище в родния ми град. В началото не бях съвсем сигурен дали да участвам, но когато видях програмата на обмена и се запознах с лидерите си, бях сигурен, че обменът ще бъде страхотен! И наистина се оказа така!

Пътуването беше дълго – влак от родния ми град до Любляна, а от там 15-часово пътешествие с автобус към София, след това към Габрово и най-накрая към Узана.

Когато пристигнахме, бях малко притеснен, защото не мислех, че мястото предоставя достатъчно удобства, но още същата вечер разбрах, че греша.

Всеки ден хапваме по нещо типично българско – храната е изключително вкусна.

Заниманията са разнообразни – уъркшопи и игри, посветени на човешките права и работата в екип, които винаги се оказват интересни. Графикът ни е доста натоварен, затова и въобще не може да ни стане скучно. Но имаме и достатъчно свободно време.

Много ми допада начинът, по който темата на обмена – права на човека – е представена. Лидерите ни са подбрали добри похвати, за да ни запознаят с темата и да задържат вниманието – да, сигурно е трудно да работиш с толкова много хора едновременно. Съчетават работата в залата със занимания на открито. Учим по коренно различен начин в сравнение с училище. Трябва всички да учат така! Освен това търсихме съкровище, покорихме връх Исполин…

Тук сме заобиколени от природа. Природата е много красива. Останах очарован от разходката ни до връх Исполин – най-високият връх в този район. Пътят ни се стори труден, но когато се изкачихме, осъзнахме, че си е струвало всичките усилия! Гледката ни спря дъха – видяхме Габрово, връх Шипка и язовир Копринка. Искаше ми се да мога да остана там с часове!

Мисля, че съм на най-прекрасното място на света!

Томаш, Словения, 17 г.

Дните ни са пълни с разнообразни занимания – семинари и игри, които разширяват познанията ни по темата за правата на човека. Всичко това насърчава обмена между различните култури. Не винаги говорим на английски, но не е и нужно, за да се разбираме. Успяваме да общуваме с всички участници благодарение на игрите, които са интересни и ни зареждат с много енергия. Освен това всяка една игра е свързана с темата на обмена – човешки права.

Намираме се на едно невероятно място – Узана. Заобиколени сме от планини и красива природа. Вечер е особено красиво – огъня, звездите, птиците.

Нещо друго, което страшно много харесвам в обмена, са националните вечери. Чрез тях наистина успяваш да докоснеш културата и начина на живот на другия. А времето край огъня ни помага да се опознаем по-добре. Само не мога да разбера защо българите обичат толкова тази студена супа (таратора, б.пр.) – супата трябва да е гореща.

Понякога много ме е яд, че съм забравила познанията си по английски и не мога да говоря за много неща с останалите. Със сигурност, когато се прибера обратно в Италия, ще поработя по въпроса. Така много по-лесно ще опознавам чуждите култури.

Федерика, Италия, 22 г.

По време на обмена срещнах много приятели от различни държави. Носим различни култури, но можем да работим заедно, да се справяме с езиковите проблеми – ако не знаем дума, показваме я.

Наред с дейностите, свързани с човешки права, имаме и много игри за сплотяване на групата – учим се да работим заедно, да си помагаме и да се подкрепяме. Мисля, че търсенето на съкровище беше най-показателната игра за това какво сме научили – не просто заради работата в екип, но и защото част от препятствията бяха свързани с нещата, които бяхме обсъждали за човешките права.

Харесва ми, че всички сме различни, но успяваме да се приспособим към нова среда. Вечер край лагерния огън говорим, пеем, танцуваме и сме заедно – езикът няма значение.

Новият ден идва твърде бързо. Толкова много ми харесва да съм тук – не искам да си тръгвам!

Юдит, Унгария, 26 г.

Лятото започна като всяко друго – излизания, басейни и всичко типично за една ваканция. Усещахме, че се очертават три съвсем еднообразни месеца, но възможността за участие в обмена предложи нещо съвсем различно в лятното ежедневие. Срещата с хора от различни държави, нови култури и непознати за нас езици бе ключовият момент във вземането на решението ни да се включим в проекта на Си Ви Ес – България.

Да се почувстваме част от групата отне известно време, но благодарение на лидерите ни бързо се приспособихме и открихме много и интересни личности. Доказателство за развитието на нашите отношения беше игра, в която трябваше да търсим съкровище, разпределени по екипи с хора от различни държави. Трудно, преодолявайки индивидуалните ни различия, съумяхме да създадем отбор, способен на екипна работа. Във всеки отбор имаше както силни, така и слаби звена, с които всички членове трябваше да се съобразяват. Общуването помежду ни беше най-важното нещо, за успешното изпълняване на задачите по време на играта.

По време на обмена научихме повече за човешките права и за институциите и организациите, които ги защитават, като Организацията на обединените нации, Unicef, Amnesty International, Human Rights Watch и др. Знанията ни се обогатяваха чрез разнообразни игри, семинари и уъркшопи. И независимо от езиковите трудности всеки участник успя да вземе активно участие.

Този обмен ни обогати много – не само с теория по темата, но и с умения за общуване, създаване на приятелства и откриването на нови култури.

Петя, 15г. и Иван, 18 г., Габрово

Причината, поради която реших да участвам в обмена за човешките права, е че темата представлява голям интерес за мен. Участието ми в обмена е една добра подготовка за това, което ми предстои от тази есен – ще следвам социални науки в университета.

Това, което най-много ми допада в обмена, са хората, с които се запознах, нещата, които обсъждаме всеки ден. Също така харесвам и игрите, които ни изграждат като екип.

Силно впечатлена съм от лидерите на групите и координаторите. Те са много отговорни млади хора и работят с невероятно желание и успех.

Благодаря на Си Ви Ес – България за невероятното преживяване и за възможността да се срещна с толкова много амбицирани млади хора от цяла Европа. Тези десет дни със сигурност ме накараха да мисля много по-глобално и да се боря за своите и чуждите права. Знам, че станах по-толерантна и по-търпелива.

Благодаря ви за всичко!

Пламена, 17г., Силистра