Диана Недева: Ученето – “безкраен процес, а не дейност със срок, след който да знам списък с факти”

Да обясня какво се случи между 1-ви юни и ден днешен, тук в Потсдам, Германия, е доста трудно.Толкова трудно,колкото да се обясни какво е усещането при летене с парапланер – просто трябва да го направите, за да разберете. Все пак се надявам да успея да ви предам емоциите си и ще започна историята малко по-отдалече, защото иначе няма да е пълна.

И така – идва момент, в който взимате случайно флаер на програма „Младежта в действие“ и го тиквате на място, където ще престои в следващите 1-2 години. Горе-долу по същото време ваш приятел ви споменава, че е бил на обмен в Словакия и колко страхотно е било, а малко по-късно забравяте за доста месеци и това. И един слънчев ден (беше през юни) ви попада обява за свободно място за обмен. Защо не? По-късно заради това „защо не“ откривате очарованието на неформалното образование и огромната сила, която има то да променя хората в най-добрия възможен смисъл. (Познато ли ви е?) Възползвах се от шанса да пътувам, да попадна на място с хора от различни националности и да събера доста незабравими истории.

А след няколко изключително интересни и полезни обучения, желанието да потърся моя ЕДС проект (Европейска доброволческа служба) ставаше все по-силно. Един от хората, които ме насърчиха да продължа да вървя към това, което ме вдъхновява в онзи момент на търсене и колебание, бе Юдит (ЕДС доброволка в Си Ви Ес от Унгария), която вече познаваше магията на ЕДС и която винаги ще бъде за мен истински приятел. В момента пък Нати е координатор за дългосрочните доброволчески проекти, което ви прави големи късметлии, ако търсите своя проект. Тя се появи тъкмо в момента, когато се открихме с моя проект,  и съм й много благодарна за вниманието, търпението и помощта.

Избрах проекта си според това, което най-много ме вълнува – организирането на младежки обмени и обучения.  Т.е. да се науча как мога да дам на другите това, което аз получих. Защото такива проекти са изключително смислени и само за няколко дни са способни да променят много животa на участниците.

Пристигайки тук на 1-ви юни, разбрах какво е да изпиташ и получиш наведнъж удоволствие от ученето, да играеш игри (досущ, като че си пак на 10), чудесни изненади, пътешестване и откриване на нови красиви места. Срещнах още интересни, социално ангажирани и активни хора. Естествено, че не липсват и тревоги, но положителните емоции са несравнимо повече.

Важно за мен е и откритието, че дълбоката ми вяра как не искам да уча нови езици всъщност не е никак дълбока. А любопитството към историята и географията нараства с всеки ден. Преди години бях на нивото, на което мислех, че Германия и Франция всъщност са с разменени места. Вече не се срамувам да си го призная, защото тук отново се върнах към онова усещане, че уча нещо ново постоянно и си дадох свободата да мисля за това като безкраен процес, а не дейност със срок, след който да знам списък с факти.

Невероятно е и усещането да видя резултатите от работата си с млади хора. Безценно е да видя и грешките.  А всеки един доброволчески (иначе казано добротворчески) ден ти дава усещането, че получаваш много повече, отколкото даваш. Във връзка с моят ЕДС успях да разгледам и някои интересни места наоколо.

ЕДС за мен бe шанс да открия пространство и време за нещата, които наистина са ми интересни. Понякога е и шанс да разбереш, че трябва да се ориентираш към нещо друго. Видях интервю, в което един доброволец беше щастлив със своя проект, защото е разбрал, че няма да се занимава с това, с което е вярвал, че иска преди.

ЕДС е една от най-прекрасните идеи в действие. Не ми идва на ум друго освен да ви изпратя усмивки и добавя –

ами действайте!

If you like this, share it

facebook   twitter   pinterest   email