ЕДС история или от леглото до Загреб

Mar 142016

Днешната ни доза вдъхновение идва от Мартин Маринов, който беше доброволец по 3-месечен ЕДС проект ARTichokEVS (от началото на септември до края на ноември 2015 година), в организацията Synergy Croatia. Прочетете повече за преживяванията му в Хърватска, фестивалните емоции, пътуванията и всички онези малки неща, които превръщат един ЕДС проект в твоето “голямо нещо.” Ако пък сте се вдъхновили достатъчно и си търсите краткосрочен ЕДС проект, може да разгледате последното ни предложение в Загреб със срок за кандидатстване 20-ти март.

От леглото до Загреб

След многомесечно търсене, в началото на годината, успях да открия своя ЕДС проект – цяла година в източната частна северната ни съседка, в града, който наричат културна столица на Румъния. Щях да организирам аутдор събития, тренинги за личностно развитие и фестивали със спортна насоченост. Румъния беше далеч от първия ми избор, но проектът си беше мой.

Ден подир ден, месец след месец наближи краят на лятото. Вече завършил бакалавърска степен, напуснах общежитието си, което беше сцена на много сладки и горчиви спомени от 4-те ми години в Студентски град. Довършвах и последните си дни на работа, която всъщност харесвах. Бях готов след месец да хвана влака за Букурещ.

Тогава получих мейл, в който пишеше, че румънската Национална агенция по Еразъм+ не е одобрила проекта ми, поради някакви бюрократични нередности. Д‘еба.

Реших, че така или иначе вече бях захвърлил всичко, за да замина, ще продължа да търся проект. Краят на август наближи. Един познат ми написа, че в Synergy Croatia се е освободило място в един тримесечен проект за организиране на фестивал. Единственото, което знаех за Загреб, беше от филма Загреб капучино. Защо не? Във филма все пак имаше хубави пейзажни кадри на града.

Беше последната сряда на месеца. Кандидатствах за проекта и проведох скайп интервю, което завърши с думите „Можеш ли в понеделник да си тук?“. Започнах да стягам багажа през следващите няколко дни и след един тежък концерт на S.A.R.S., хванах 23-часовия влак за Загреб.

Pivo, molim или живота в Загреб

На гарата ме посрещна мениджърът на проекта ми Боя – също българин, току-що завършил своят ЕДС проект и останал да ръководи моя. Апартаментът, който трябваше да приюти 3-мата доброволци от проекта, се намираше в спокоен квартал, на около 45 минути ходене от центъра или 20 минути със служебните велосипеди, които ни дадоха. Дори и с настъпването на зимата, те си останаха основният ни метод за транспорт. След първият ден в офиса се запознахме и останалите 5-ма доброволци, и всичките работещи в офиса.

Още първият ден започнахме да търсим къде се намира най-голямото разнообразие от сладоледи и най-добрите хамбургери, къде е хубавото капучино и бира (единствено тук мога да гарантирам, че мястото е Medvedgrad, с бира собствено производство). Не ни отне и много време да научим най-евтиният бар и най-скъпият денс клуб. Покрай тях се запознахме и с впечатляващия Народен театър; Museum of Broken relationships, Музеят на илюзиите, на мъченията, за съвременно изкуство, на изкуствата и занаятите. Сред любимите места за отдих на местните са двете езера Ярун и Бундек, около които човек може да спортува, да плува или просто да се полюбува на гледката.

Други любопитни места са Ботаническата града и огромният парк Максимир, който приютява няколко културни паметници и зоологическа градина.

Над града се извисява и планината Медведница, която със своя 1035-метров връх бледнее пред Витоша, но има свой чар и дава възможност за бягство от града. Въпреки името (medvjed = мечка), в нея отдавна не е стъпвала мечка.

Няма как да не напиша нещо и за двата централни площада, които ежеседмично са домакини на различни фестивали или пазари. Безспорно, любимият ми беше Винтидж фестивала, който ни даваше възможността да се насладим на лайв суинг музика и танци, както и удоволствието да седнем в стола на старомодна бръснарница. Фестивалът на италианската храна също беше невероятна наслада за очите и обонянието, но надценките го държаха далеч от вкусовите ми рецептори.

Адвентът в Загреб е събитие, което продължава през целия декември.Коледните пазари обхващат около 6 площада и паркове, но украсите са в цялата централна част на града. Ако трябва да го опиша, то със сигурност ще е със следните думи: хендмейд подаръци, греяно вино, ежедневни концерти и огромно количество коледно настроение. Началото на празника бележи запалването на светлините в парк Зринйевац (който е домакин и на друг важен фестивал, за който ще разберете по-долу) – събитие, което успя да събере десетки хиляди в центъра на града; което доведе до блокиране на градския транспорт. Това доведе до засядането ми в неподвижен трамвай за около 20 минути. Ах, човек да не реши да остави колелото…

Пекарните в Загреб определено бяха най-голямата слабост. Мисля, че малко са дните, които не съм влизал в пекарна, а някои дни и по три пъти, което не е трудно, имайки предвид, че те са навсякъде. Понякога може да се видят и 3-4 в непосредствена близост една до друга. И все пак, защо ги харесвам толкова много ли? Защото мога да си взема щрудел със сладко от череши и сирене за 1 евро. Дааам.

Въпреки че не успях да отида в Румъния, Румъния успя да дойде при мен. Йоана беше както моя съквартирантка и колега, така и най-добър приятел през трите месеца там. Приятелство, което може да се случи между хора, които пътуват заедно, подиграват се на „Бързи и Яростни 7“ заедно и споделят първата си бутилка хърватска ракия заедно.

ARTichoke festival

Същността на проекта ми, беше организирането на арт фестивал за младежи. Това беше второто издание на фестивала, което означава, че разполагахме с основна концепция, която да следваме, но и имахме място за нови идеи и подобрения. Ограничени откъм време и бюджет, все пак успяхме да създадем нещо, с което да се гордеем.

Фестивалът официално беше открит с изложбата ни, която включваше художници, фотографи и скулптор. В продължение на 10 дни, тя приемаше посетители в студентския център на Загреб. Организирахме два уъркшопа с артистично-терапевтични методи – рисуване на фрактали и изразяване с изкуство. За да се раздвижим, подготвихме урок по Салса и Бачата, както и поул денсинг. Разбира се, оставам най-хубавото за накрая. Най-важният ден от фестивала, беше концертният ден, където в продължение на 5 часа събрахме публика чрез музикални изпълнения и танци, във вече споменатият парк Зринйевац.

Много неща останаха не споменати: новите приятели, които няма да забравя; пътуванията ми из магическата Словения; зъболекарските премеждия, които бяха неразделна част от почти целият ми престой; що е то Basic synergy training; да работиш в Syncro; как се произнася egeszsegedre; новооткритата ми любов в кухнята и много други.

Все пак, надявам се, че с по-горе написаното съм успял да предам поне част от емоциите, които това преживяване ми донесе. Уви, не ме бива в сбогуванията, затова ще ви оставя с това видео, с което приключихме работата по нашия проект: