Разказ от първо лице: Обучение за младежки лидери в с. Лозен

Jun 102013

От 24 до 29 май 2013 Фондация “Стъпка по стъпка” организира обучение за младежки лидери “Lead a Step to Inclusion”, подкрепено финнсово от програма “Младежта в действие”. В тренинга се включиха и доброволци от 12 държави, включително и представители на Си Ви Ес – България. Ето какво споделя една от участничките, Мария:

Тренинг в Лозен = ЛЮБОВ

Слънчевите дни на май отминаваха един подир друг, а сърцето ми тръпнеше в очакване. ТОЙ не спираше да човърка любопитството ми. Чудех се какво ли ми бе приготвил? С кого ли щеше да ме срещне този път? Питате се кой е ТОЙ в моя живот? ТОЙ е тренингът за младежки лидери, който ми предстоеше в село Лозен. Дотук нищо романтично, ако не броим огъня, песните, поемите, сладките приказки в близката до базата горичка, които си спретвахме вечер с останалите участници. Там открих голяма си ЛЮБОВ. Е, не точно в гората, но там – на въпросното обучение, за което ще става дума в следващите редове.

За нея може да прочетете само в книгите на големите писатели (и в разказа ми по-долу 😉 ТЯ е онази – озаряващата, извисяващата, тази, която не спира да ти вдъхва увереност и мотивация, която те кара да се стремиш, която ти дава надежда и вяра, че дори и да паднеш, не е страшно, защото винаги има някой, който да ти помогне да се изправиш, някой, на чието рамо да се облегнеш (буквално, защото се сещам за игрите, в които всички бяхме с вързани очи и вървяхме плътно един до друг)… ТЯ – любовта – бе водещото чувство от 24-ти до 29-ти май в с. Лозен. Хъсът, страстта, удовлетворението, добротворството прозираха от очите на участниците и това зареждаше страшно много. Неминуемо резултатът дойде – усмивка на всяко лице.

А сега малко за същината на обучението: 30 участници – бъдещи лидери на младежки обмени и с потенциал за такива в живота, 12 държави – с пресечна точка интерес към младежите в неравностойно положение и успешното им социализиране, 4-ма обучители, с изявени вече лидерски качества и опит, достоен за завиждане, една тема – с много неизвестни:

Как се става лидер и кои са онези качества, които той трябва да притежава?
Как да подхождаме към деца/тийнейджъри, които имат нелека съдба, трудности от всякакъв характер?
Как да постъпваме в рискови ситуации?
Как се планира младежки обмен, каква е ролята му, целта му, какво представлява?
Как да направим така, че различията да не бъдат пречка, а напротив – обединяващо звено?
Какви ценности може да изградим у младежите, посредством различни игри, дейности, уъркшопи?
Как да подкрепяме, да мотивираме, да помагаме на групата, докато сме на обмен в чужбина и сме в ситуацията да преодоляваме заедно езикови, културни и други бариери?

Разбира се, не очаквайте, че след едно обучение, ще се превърнете в лидер мечта, който е готов да преминава през трудности от всеки тип. Съвсем НЕ. Само опитът, надграждането на знания, вътрешната мотивация и силното желание за среща с нови предизвикателства са основен гарант за успешното лидерство. Единственото, в което ви уверявам е, че на подобни места, каквото за мен бе Лозен (а за вас може да е Париж, Лондон, кой знае?) ще срещнете точните хора, истинските лидери. В моя случай тези същите успяха да разпалят наново искрицата на мотивацията, накараха ме да разровя в дълбините на собственото си аз, за да открия там неподозирани страни (силни и слаби). Всички те, по-опитните, ми доказаха, че от пададената ръка за помощ винаги има смисъл, както има смисъл и от едничката усмивка на хлапе, в чиито представи шанс за по-добър живот няма. Същите тези затвърдиха и мнението ми, че полът, расата, възрастта, езикът не са от голямо значение. По-важно е какво носим в сърцата си.

Пет дни (а как ми се искаше само да са повече) заедно с италианци, испанци, англичани, ирландци, македонци, французи и др. се учехме как да работим ефективно в екип, как да преодоляваме различията си в името на общото благо, как да правим компромиси, как да учим, докато се забавляваме и как да се забавляваме, докато учим, как да проявяваме търпение и уважение един към друг, както и към самите себе си. Потвърждавахме, че междукултурният обмен/диалог е онова, което разширява кръгозора ни, извисява духа ни, „пробужда апетита“ ни към всичко ново и непознато. Играхме множество игри, чрез които се сплотихме, имахме си тайни приятели, за които трябваше да правим мили жестове и изненади, съжителствахме с хора от различни нации и си изкарахме незабравимо.

Вярвам, че досегът с различните ни учи на търпимост, толерантност, разбиране, че отговорността и грижата за другия са гаранцията ни за успех. Включвайте се във всякакъв вид тренинги, опитвайте, защото ми се ще да виждам повече хора, които да са „на една и съща вълна“ – тази на любовта.

If you like this, share it