Представяме ви един вдъхновяващ разказ за обучението, в което участваха нашите доброволци Илиян, Борис, Роси и Боряна:

“…8-ми юни, 5 часа сутринта – нашето приключение започва!

Взимаме еко-каузата присърце и решаваме да пътуваме на стоп. Нарамваме раниците, първото метро към Люлин, изхода от София в посока Франция! Следват 2 дни изпълнени с много късмет, различни хора, залязващото слънце зад Алпите, семеен обяд в малко градче близо до Страсбург. И така, на 10-ти сутринта пристигаме в лагера.

От забързаните европейски магистрали и тесните френски улички, се озовавамe на място, от което се усеща спокойствието, винаги съпътстващо гората. Малко по малко, започват да пристигат и останалите участници. Първите 1-2 дни са малко неловки и разговорите на вечеря вървят бавно, но до 3-тия ден вече се чувстваме като едно голямо, мултикултурно семейство. Всеки ден възникват нови вътрешни шеги, песни и танци, вдъхновени от игрите през деня и всичко е съпроводено от много забавление и смях.

Изключително много ми допадна начина, по който се взимаха всички решения. Всяко нещо, независимо дали от обучителния процес или битово, се дискутира и гласува. Никой не е над другите и всяко мнение се уважава. Още на втория ден изграждаме график със задълженията и сформираме екипи за всеки ден – за готвене, за поддържане на огъня..

Обучението се състои от две части – педагогическа и техническа. Благодарение на усмихнaтия ни и отзивчив технически лидер, се научихме да строим съоръжения, които не сме и подозирали, че може да се направят само от дърво и сезал – без пирони и винтове. Изграждаме лагера с еко-техники, както за нас, така и за децата, които прекарват своите летни лагери там. Педагогическият ни лидер – Мариян, прави всеки ден различен и интересен. Обучението се изразява в различни игри, дискусии, театър, разиграване на ситуации и workshop, на който сами приготвяме необходимите неща за живота в лагера – биологично-чисти и безвредни за природата паста за зъби, прах за пране и препарат за съдове. Малкото отпадъци, които имаме се рециклират, хранителните отпадъци отиват в компоста. Храната е органична, зеленчуците ни идват от близката биоферма, а сирената от местни производители.

Сърцето на лагера е огъня в средата, който никога не угасва – 10 дни, ден и нощ. Той е сборен пункт, място за готвене, източник на топлина в студените дъждовни сутрини и мястото, което привлича всеки, останал за момента без работа. Сякаш по поръчка, всяка вечер, дъждът спира и всички се събираме около него след вечеря и оставаме там до след полунощ, залисани в шеги и истории.

Времето не е на наша страна и вали почти всеки ден, но след няколко дни спира да ни прави впечатление и заменяме гумените ботуши с боси крака, което допълнително засилва връзката ни с природата.

Имаме един свободен от занятия ден, който трябва сами да решим къде и как да прекараме. Като бъдещи лидери, трябва сами да организираме и предвидим всичко. Вечерта вземаме решенията и се разделяме на екипи, отговарящи за различните дейности. Денят, който следва, ще остане завинаги в съзнaнието ми. Всеки е свършил чудесно работата си и денят върви по план. Посещаваме стара френска винарна, където разбираме много за процесите на ферментация и традициите при производството. Естествено последвано от дегустация! Останалата част от деня прекарваме в невероятно красивия град Тур (Tours). Атмосферата е смайваща. От тесните улички, изпълнени с уютни кафенета с кръгли масички по тротоарите до огромната река, минаваща през града. Хора танцуват суинг на улицата, носи се миризма на пекарна и ароматно кафе – просто искаш да се изгубиш в града и да обикаляш с часове! Вечерта е изпълнена с музика, сангрия, танци и клубове. Тур е място, на което просто трябва да се върнеш.

Това обучение ни срещна с невероятни хора, които вече мога да нарека приятели и силно се надявам да срещна отново. Не бих заменила преживяното с нищо!”

 

Разказ: Росица Георгиева

Sorry, the comment form is closed at this time.