Виенско кафе с афро-азиатски аромат

Jan 162013

Мая в момента е доброволец по Европейска доброволческа служба във Виена, Австрия. Нейната служба се провежда в дом за бежанци, където тя помага за тяхната интеграция и социализация. Преди година Мая участва в проекта на Си Ви Ес – Бълагрия и Каритас София в Интеграционния център за бежанци. По-надолу може да прочетете нейните впечатления от ЕДС проекта й във Виена.

Куркума, шафран, пипер, магданоз, чили, басмати, спагети, кафе, чай, кекс, крясъци, песни, сълзи, усмивки, ориенталски ритми, африкански мелодии, пащу, фарси, дари, кюрдски, урду, арабски, немски, португалски, английски, сомали…

Така ухае и звучи един обичаен работен ден в даващия подслон на около 200 бежанци в Австрия дом на Каритас „Дария”.

Първи етаж. Седем стаи и петнадесет непридружени непълнолетни младежи на възраст между 14 и 18 години, без родители и близки, съжителстват дни, месеци, години в очакване на бежански статут.

Птици, палми, камили, пеперуди, рибки, цветя, карти, рисунки и колажи весело украсяват стени, врати, стаи и столове.

Денят започва лениво, в очакване на младежите да се приберат от училище или курс по немски език. Междувременно ми предстои обичайното ежедневно приключение – голямото пазаруване на основни хранителни продукти за 15 души. Малко сметки, каси, отчитане и време за четене – какво се е случило, докато ме е нямало – прилежно воден дневник от дежурещите по цяло денонощие социални работници и педагози.

Едно по едно децата започват да се прибират и посядват в т.нар. „офис” – иначе стая почти като техните, да споделят нещо весело от деня, да се оплачат, да се похвалят, просто да си поседим на чаша капучино или чай, да си разкажем някоя и друга история или ей така да си поприказваме… Някой си приготвя храна, друг чай, трети похапва, а понякога и заедно, някой говори по скайп, играем шах, табла и каквото друго се намери. Ала все някога идва ред и на не толкова приятното – домашното : ), и потъваме в света на езиците, географията, математиката.

Но някой се е оплакал от болки в корема или има час при лекаря/зъболекаря и се отправяме към кабинета. Понякога ‘пътешестваме’ до някое училище, когато предстои тест за определяне на нивото на владеене на немски или пък предстои записване за курс. А когато дойде ново дете, отскачаме и до регистрационната служба. Ходим на покупки с поверените ни за сезона бонове за облекло и обувки. И от време на време посещаваме отдела за издирване на роднини в Червения кръст. Да, понякога оттам идват и не толкова радостни новини.

Но точно в този момент, докато пиша тези редове, из стаите се носят пищните звуци на местна сомалийска песен. Тече трескава подготовка за парти. Само след два часа ще празнуваме рожденния ден на едно от момчетата и докато аз удобно съм се настанила на канапето в коридора, Кати (практикантка от Германия) е запретнала ръкави, въоръжена с миксер, яйца, брашно и шоколад, Паул (заменил военната служба с година социална работа) приготвя салата, а Антония (една от младите госпожици) готви апетитно месо с ориз. Предвидливо сме се снабдили със 17 свещички за тортата. На връх рождения си ден момчето получи най-прекрасния подарък, който трудно може да се сравни с домашно приготвената храна и грижливо подбраната празнична картичка – бежански статут. От много време не бях виждала по-щастлива усмивка на нечие лице.