Доброволчество без граници или историята на Мария

Брошура, стр. 1

Брошура, стр. 2

Пиша това малко повече от месец след като се върнах в България. Бих искала да напиша „след като моята приказ­ка свърши”, но няма. Тъй като не вярвам, че изживяната магия е мимолетна. Не. Тя е трайна, такава, която по­пива във всяка клетка. Магия, която променя завинаги.

Моят живот се промени. Промених се аз, начина ми на мислене, желанията ми. Поглеждате ме учудено. Отгово­рът на вашия въпросителен поглед е лесен – Европейска доброволческа служба.

Може би това е моментът, в който ще се засмеете, може би ще опулите очи невярващо. А аз ще се опитам, макар и с всички нахлуващи емоции в мене, да ви разкажа.

Какво беше ЕДС за мене?

Най-краткото описание, което бих могла да дам е година, изпълнена с любов. Любов, заради хората, които срещнах, любов заради всички неща, които правех, любов заради всички нови неща, които изживях и места, на които бях.

Отворих сърцето си за напълно нов свят, хора, език, кул­тура, работа и емоции. И ми е трудно да приема, че тази година всъщност мина толкова бързо. Все едно вчера съм влязла в най-шарения офис на организация на света, с най-натрупаните рисунки и цветни снимки по стените. Все едно току-що съм осъществила първото си събиране с доброволците. Все едно току-що за първи път срещам децата-слънца, все едно преди малко е било обучението за лидери на лагери. Все едно сега е първият ден от лагера, на който сама бях лидер, все едно току-що са ми казали, че са одобрили обмена, който написахме, все едно сега идват неговите участници… И все така все едно в градация…

Ако ме питате какво правех, то мога да ви кажа само, че аз „Обичах”.

Обичах невероятните и различни хора от офиса, обичах децата от социалния дом, в който работех, обичах до­броволците на организацията, обичах да се срещам с тях и да говоря на странния им език, обичах най-шантавата украинка-колежка, обичах летните лагери, пътуванията… света около себе си. „Обич” има различни форми и начи­ни на изразяване. Моята обич беше красотата, която се създаваше около мене и която и аз можех да създавам. Моята обич беше да помагам и да се чувствам ценна и полезна. Моята обич беше да уча непрестанно, да бъда любопитна, да изследвам света около себе си. Да опоз­навам хората с тяхната толкова различна, макар и сла­вянска култура.

И за да не звучи чак безоблачно, ще ви кажа, че имаше и трудни моменти. Моменти, в които не знаеш как да из­разиш себе си така, че да те разберат. Моменти, в които се чудиш къде си, защо си там и какво правиш. А след това се окопитваш, оглеждаш се и продължаваш напред. И идва някой, подава

се и продължаваш напред. И идва някой, подава ти ръка и тръгвате заедно. А това е най-хубавото.

„А къде си била?”

Една година бях доброволец в една малка-голяма страна. Страна, която ме омагьоса със спокойствието си, с еже­дневието си, с хората, които макар и понякога сдържани, когато се отворят, забравят, че произношението ти на „Добър ден” не е идеално. Страна, в която бях приета та­кава, каквато съм и обикната заради това, което правя. Словакия не е вашата най-популярна дестинация за почив­ка, но се превърна в моя втори (дали е втори?) дом.

Какво следва след края?

Това май е най-трудният въпрос. Макар и вече да наме­рих своя път, най-смахнатото нещо е да се върнеш там, откъдето си дошъл. Познаваш всяка една уличка на род­ния си град, познаваш всяка една мимика на хората около тебе, разбираш всяка една дума, изречена на твоя език до най-абстрактния й смисъл. В първия момент си празен. И след това разбираш, че трябва да продължиш напред, защото онова, което си изживял в тази бурна една година трябва да се запази. Че то е било със смисъл и единстве­ният път е да го развиеш. Краят не е край, той е просто началото на един напълно различен живот.

Мария

“Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”.

If you like this, share it

facebook   twitter   pinterest   email