Тази анкета на Си Ви Ес – България беше направена по случай международния ден на доброволеца – 5 декември. Идеята й е да разкаже повече за най-вълнуващите моменти на нашите доброволци, представяйки тяхната гледна точка. Надяваме се споделените чувства и преживявания да мотивират повече млади хора да участват в младежи обмени и лагери в България и чужбина.

На какъв проект беше това лято (2009 г.) и къде?

Младежки обмен – Artivismo. Основната идея беше да бъдем активни в обществото чрез различни видове изкуства. Обменът беше в Барселона, Испания, област Каталуня.

С какви хора се запозна? От кои държави?

Основните поканени държави бяха България, Франция, Италия и Испания, но в групите имаше хора, които са от различни народности. Запознах се с младежи от Африка, емигранти в Испания – от Мали, Сенегал. Също така срещнах французойка с виетнамски произход. Изключително полезно за мен бе познанството с французите, защото си говорихме основно на френски и това ми даде възможност да обогатя езика, който съм учила.

Основни дейности по време на проекта ти?
Занимавахме се с най-различни дейности с изключителна интензивност. Първо се запознахме с проекта и основните дейности на SCI- Catalunya. След това имахме среща с Том и Ана в ателието по еко-арт , където правихме полезни предмети от боклуците, които изхвърляме ежедневно. Те ни споделиха различни идеи за това как да оползотворяваме вещите, които смятаме за непотребни. Задружно направихме огромна кукла от боклуци и всеки имаше за задача да работи в отбор с другите и да измайстори различните части на тялото. Много любопитни предмети изникнаха и свободно развинтихме винтчетата на въображението си.
На следващия ден имахме различни игри за опознаване и отново среща с Том, който е бразилец и е един от най- добрите графитъри и дизайнери в Барселона. С него и с Уго започнахме уъркшоп по графити. Графити изкуството е наистина живо в Барселона, на всеки ъгъл могат да се видят “бисерите” на активните артисти. Първия ден от ателието ни запознаха с културата на графитите и на изкуството на улицата, всеки един от нас направи собствен проект за графити. След което отидохме право на улицата, из града има обособени места за рисуване на графити, а мястото, на което ние рисувахме, представлява огромна галерия на една от улиците, където художници могат свободно да творят. Там всеки нарисува предварителния си проект и така осъществихме първите си графити-опити. Том и Уго ни показваха различни начини и техники на рисуване. Това ателие продължи и на следвашия ден, когато трябваше да направим общ проект с единна идея. Така всеки един от нас излизаше и добавяше по една идея върху бялата дъска и в крайна сметка се получи едно прекрасно огромно създание, което само чакаше да бъде “втъкано” в стените на Барселонските улици. Отидохме на същото място и унищожихме, боядисвайки стената, това, което бяхме създали предишния ден. Но самото боядисване означаваше полагане на ново начало, беше много забавно, изпоцапахме се, поставихме бели знаци върху телата си! В самото рисуване се включи и трети художник от Барселонската графити сцена – Отика, или Карлос, който също ни показа пинизите в това изкуство.
Изключително забавно бе, защото осъзнавахме, че там е позволено да се рисува и никой няма да ни подгони, че сме надраскали стените на парка.
На следващия ден продължихме с еко-арт и посетихме ателието на една приложна художничка, която се занимава с изкуство от хартия и картон, т.нар. папие маше, тя прави мебели, кукли, колажи. Изключително лъчезарен човек, показа ни проектите си и ни постави за задача да направим колаж със собственото си име. Това за мен бе изключително предизвикателство и усетих свободата да изразя СЕБЕ СИ с различни образи и думи. Получи се много поетично… С Алисия, въпросната художничка, ходихме до Универсидад Аутонома де Барселона, където се запознахме с еко-съмишленици, които от 1998 г. са задействали най-различни еко-програми в университета. Може би това е един от най- зелените университети в цяла Европа. Намира се извън Барселона, в гориста местност, цялото електричество в университетските сгради е със слънчев произход. Там също така има център за рециклиране, наречен дейшарерия, където хората изхвърлят непотребни вещи. Там си намерих интересни книжки и си ги взех за България…
Също една от дейностите в проекта беше участие във Фестивал на уличните музиканти, който се провежда за поредна година на крайбрежната улица на Барселона. Там ние бяхме доброволци – участвахме в раздаване на флайери, работа с отделните музиканти, продажба на рекламни материали и пр. Аз избрах да работя с музикантите и беше изключително интересно. Също така там се запознах с интересни хора от Франция и Италия. Самата организаторка на фестивала се оказа изкуствовед като мен и си говорихме много за различни проекти.

Участвахме в театрален проект, свързан с противоположностите в нашия живот. Също така посетихме театрална постановка, в която участваше едно от момчетата от Испанската група. За хората, които не знаеха испански, сигурно е било предизвикателство да гледат нещо, което не разбират, но за мен беше много вълнуващо, тъй като играеха постановка, изградена от самите актьори върху идеята за бягството.

Не на последно място ще спомена маестро Жил, учителят ни по капоейра – вид бразилски танц-бойно изкуство. Срещата с него си остава незабравима за мен, с него 4 поредни дни работихме върху различни движения от капоейра, свирихме на типичните инструменти – биримбау, тарамбуки и дайре – и пяхме бразилски песни, танцувахме самба… Кулминацията на този уъркшоп беше Руеда де Капоейра, събрахме се на крайбрежната улица на Барселона, при откриването на Фестивала на уличните музиканти и танцувахме капоейра, като това изживяване завинаги ще остане в спомените ми. Този ритъм на музиката, ритъма на движенията, усмиките на хората се сляха в едно. Веднъж попаднал ли си в кръга на капоейрата, ще продължиш да играеш.

Най-интересна случка?
За мен като художник най- интересната случка бе, когато открихме още една окупа, където видяхме че се провежда вечерен акт – рисуване на голо тяло. Оказа се, че там живее именно един от нашите учители по графити, и през целия престой в Барселона открадвахме време да ходим да рисуваме в ателието им. Не зная дали е най- интересна случка, но определено си е плодотворна!

Най-шантава случка?
Покрай всички дейности, които ни преследваха от сутринта, ни бяха организирани обяди и вечери в един социален център, т.нар. окупа – LA OTRA CARBONERIA. Това е практика в Испания, Франция, Австрия – да се окупират сгради, които са необитаеми. Там се организират различни социални дейности, курсове по танци, китара, музика, поезия, рисуване, водят се дебати, правят се концерти. Дори има и курсове по шивачество и са си направили магазин за дрехи. Шантавото бе, че в малкото дворно място, което имаше тази сграда, имаше басейнче, в което задружно се потопихме и се разхладихме в лятната жега. После бяхме на концерт и рисувахме графити на покрива по залез слънце. Там се запознах с различни хора, които живеят в окупата – с бразилец, който рисува мандали, с колумбиец – сапатист и музикант, с Найра – музикален педагог и събирач на приспивни песнички от цял свят…

Най-ярко впечатление?
Върна ли се там в мислите си, най- ярко впечатление ми направиха хората от окупите, с които се запознахме. Те са млади, свободни, необременени от тежестта на отговорностите. Сякаш живеят в някаква утопия. Всички се обичат, забавляват, отговорни са и се грижат един за друг. Като живот в комуна е, всички са обединени от желанието да съградят нещо истинско, но различно от системата, която се е наложила в живота ни. Предлагат ни един алтернативен начин на живот, такъв, в който ако ти се рисува, не е нужно да плащаш за курсове. Просто човек, който го може, ще ти помогне, ще ти предаде познание, а ти, който можеш да танцуваш, ще преподадеш уменията си на някой друг. Не знам дали има почва за това у нас, но самата идея за промяна в мисленето остави у мен ярко впечатление. В една от окупите, които посетихме (те не са една-две в Барселона) организират свободен университет, където има библиотека и различни професори и преподаватели от други университети идват да преподават. Хората от квартала подпомагат тези млади хора, донасят книги и посещават социалния център. Естествено, не всички са съгласни с подобен начин на живот, тъй като тези хора живеят на гърба на обществото, те не плащат сметки и наеми. Тези сгради са изоставени, водят се дела за тях или вече нямат собственици и има закон в испанската правна система, че могат там да се настанят хора и да облагородят мястото, така че то да не запада. Не всички собсвеници са съгласни с това и се водят спорове, преследват се окупаторите, но за да спечелят собствениците, трябва да имат идея за развитие на това място – то не трябва да стои запустяло.

По какъв начин летният ти проект те обогати?
Обогати ме познанството с много хора от различни държави, изградих приятелство с всеки един от тях, все още си пишем писма и си споделяме интересни неща от живота ни.
Благодарна съм, че това ми се случи, бях мечтала да отида в Барселона, да говоря езика, който толкова време съм учила. Беше любопитен факта, че хората там ме мислеха за част от испанската група, мисля че трябва да благодаря на учителите си по испански!

Веднага след като се върнах открих една стена край Варна, точно срещу плажа, където, штттт, не казвайте на никого, рисувах графити! Ако минавате край станция Писател, там е… Това е нещо, което също катов Капоейрата те заразява с енергията си.

Какво от този проект ще събужда усмивка на лицето ти, когато след 10 години погледнеш назад към него?
Този проект изразява това, за което се боря в живота си – да бъда активна чрез изкуството си. Според мен всеки един от участниците остана заразен с тази идея и ще я пренася в обществото, в което живее. Радвам се, че се запознах с хора, които споделят моите интереси, сродни души. Вече имам приятели в различни кътчета на Европа. А усмивката се поражда при всеки спомен за Испания. Два месеца след проекта се върнах в Барселона и минах по същите места, по които вървяхме с моите приятели, видях се с приятелите ми от Испания и се запознах с много нови неща, успях да посетя няколко музея и се надявам следващата ми среща да е също толкова обогатяваща. Скоро предстои рисуване на графити в двора на училището, където бяхме настанени… Ще разказвам….

Ина Христова

 Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

(required)

(required)

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.