Ето и втората част от разказа на Катрин и Надя за техния престой в резервата за мечки в Кутерево. Те вече се завърнаха в България, но нека в тази неделна вечер минем поне четейки, през техните летни приключения…
Мечешки поздрав от Кутерево, Хърватска!
И така… вече 45 дена сме в Кутерево и изпълняваме нашия проект по Европейска доброволческа служба. Мислехме си, че юли месец е активният, но се оказа, че и август се справя достатъчно добре от гледна точка на преживявания и дейности… Ето накратко някои от по-интересните сред тях.
През изминалата седмица заедно с балканския workcamp, който се провежда на територията на нашия център, работихме върху т.нар. „Балканска улица”. В началото на седмицата Иван (ръководителят на целия проект) дойде и ни каза, че това пространство е отредено за Балканците и те могат сами да решат какво да правят с него… Когато започнахме работа, имаше много и различни идеи и концепции, но всички се съгласихме, че трябва първо да изчистим, оплевим и приведем в по-добър вид мястото и се захванахме за работа.
След това постепенно започнахме да градим пътека, която по-късно се превърна в „Балканска улица”.
Накрая резултатът беше изненадващо добър. За една седмица Балканците успяхме да изградим алея (с малки камъни по нея), да направим градина, в която засадихме билки за чай и да направим 7 пейки, на които да сядат бъдещите туристи. По този начин успяхме наистина да оставим наша собствена следа в Кутерево.
Събота вечер беше официалното откриване на Балканската улица. В 21 ч. всички доброволци, които бяха в центъра, бяха поканени да присъстват, а именно една немска група от фондацията, която финансира проекта, както и много други добороволци от къде ли не – Франция, Австралия, Белгия, Хърватска, Канада и т.н.
На всяка пейка седеше по един или двама души с ръчно изработена свещ и представяше по една страна от бивша Югославия и ние с Надето, които представяхме България. Всеки беше избрал по един стих, който да изрецитира и преведе на английски. Нашият избор беше „Земя като една човешка длан” на Георги Джагаров. За съжаление, не успяхме да обрисуваме пейките за откриването и го направихме след това. Ето и резулатът:
По същото време като балканския лагер белгийската група работеше върху изкопаването на бърлога за бъдещото ограждение за мечките. Работата никак не беше лека, но ние все пак решихме, че можем да се присъединим и към тях и да помогнем с извозването на пръстта:
Освен работа имахме осигурени и забавления. Един ден отидохме на гости на местните работни таланти – Тета Драгица, която плете най-популярните обувки в селото – „цокле” и майстора на „тамбурица”. Тета Драгица е малка симпатична баба на 78 години, която от петнайсетгодишна се занимава с плетене на „цокли”. Цоклите са подобни на нашите терлъци, но има една голяма разлика – от долната част на обувката има подметка, която е направена от вътрешна автомобилна гума, по този начин можеш да носиш цоклите навсякъде. Ние лично се уверихме в това, след като първия път когато й отидохме на гости си поръчахме цокли и на 1 август бяха готови. Оттогава не ги сваляме – работим с тях, в планината сме с тях, по улиците, вкъщи, навсякъде…. Това прозвуча малко като рекламен блок, но наистина са удобни!
Посещението при местния майстор също беше интересно. Да видиш как от обикновено парче дърво се получава нещо толкова изящно е впечатляващо. Майсторът е самоук, започнал е да се занимава с дървообработка на 18 години и всичко, което знае, е открил сам. Кутеревската тамбурица е като нашата тамбура тоест типичен струнен инструмент за Балканите и Индия.
Български
English
