Моят ЕДС „проект“ в Берн, Швейцария

May 042017

Моят ЕДС „проект“ в Берн, Швейцария

Виктория Цветкова, ЕДС доброволец

Януари – Декември 2016 г.

Трудно ми е да определя годината си в Швейцария като поредния ЕДС „проект“, защото като че ли не се вписва в класическия смисъл на понятието. Трудно ми е и да събера в текст всички толкова лични и разнообразни емоции, преживявания, срещи и уроци, които тази година ми донесе. Но ще опитам, защото вярвам, че програмата предоставя на първо място невероятна възможност за младите хора по пътя им на личностно израстване и себеопознаване – препоръчителна стъпка за онези, които отказват да се примирят с широко възприетата по нашите географски ширини житейска схема <<университет, после веднага работа, че трябва да се спестява за сватба>>.

Защо и как така Швейцария?

Така и нямам точен отговор на този въпрос – не беше моя цел или желана дестинация, последното място, на което си представях, че ще се озова и извън спектъра на търсените от мен ЕДС проекти. Даже бих казала, че става дума за класическа история от типа „по-скоро ме избра тя, отколкото аз нея“. В търсене на своя проект с времето тежестта на определени критерии (конкретна страна, даден момент, определен мотив) се измести в полза на съдържанието. За мен значително по-важно от къде стана какво и в изключително кратък период на осъзната решителност за промяна на статуквото моят проект ме последва (буквално) и намери на най-малко очакваното място – в Борисовата градина. Не ми отне много време да взема решението и ето че вратата, която смятах за затворена всъщност бе намерила точния момент да се отвори отново за мен.

Организацията и проектът

Бях базирана в Берн, където се намира офисът на швейцарския клон на SCI – SCI Switzerland. На по-запознатите от вас с международното движение от организации на SCI и неговата история вероятно е известно, че неговият основател всъщност е швейцарец. В този дух SCI Швейцария е един от най-старите, активни и опитни клонове в мрежата, което разбира се си беше чест. Освен това, както разбрах в последствие, е направила много за развитието и изграждането на нашия български клон СиВиЕс България, което загатваше за по-специална връзка между двете организации. Също толкова специална, колкото и самото преживяване да си част от SCI Switzerland и от отдадения и свеж екип, който я поддържа жива. В просторния и уютен офис на последния покривен етаж от красива сграда в центъра на Берн всеки, дошъл на общ обяд там (традиция, която не ми звучеше особено убедителна преди стана част от нея) неминуемо се чувства като у дома си. Ролята ми в организацията беше на т.нар. на SCI-ски език placement officer – отговарях за селекцията, приемането и обработването на форми за кандидатстване на доброволци, желаещи да участват в международен лагер, като им оказвах подкрепа по време на апликационния процес (предоставяне на информация, технически съпорт с онлайн системата за кандидатстване, съдействие с визи, провеждане на интервюта за проверка на езикови умения). Отговарях едновременно за изходящите швейцарски доброволци, кандидатстващи за лагери в чужбина и за входящите международни доброволци, желаещи да бъдат част от лагерите, които организирахме в Швейцария. В тази връзка бях в пряк и непряк контакт със страшно много и различни хора откъде ли не, помагах за организирането на подготвителни семинари и семинари за оценка, за подготовката на 19 лагера на разнообразни теми, които се състояха в различни части на страната, имах възможност да се срещна с някои от нашите местни партньори, да посетя и участвам в различни доброволчески лагери и инициативи, да се включвам като помощник и участник в други местни проекти на организацията (международно обучение за работа с бежанци и хора, търсещи убежище, Жива библиотека, информационни и промотиращи събития и т.н.). Доброволчеството и ЕДС в частност е задвижвано преди всичко от лична инициатива и проактивно поведение, но организацията, от която имах и все още имам възможност да бъда част, предлага множество поводи за реализиране на този потенциал и идеи, за което бях страшно благодарна. Работата ми там като доброволец беше истинско удоволствие!

Страната и хората

В процеса на изключително динамичната иинтересна работа в организацията имах възможност да се докосна за по-дълго време до една междукултурна среда, която ме обогати в най-различни аспекти – работех на английски и немски език, можех да използвам дори ограничените си познания по френски, сприятелих се и съжителствах освен с доста швейцарци, още с хора от Финландия, Италия, Косово, Испания, Германия, Армения и много други страни. Този международен елемент и културно разнообразие е нещо, което винаги търся в заниманията си и неразделна част от едно ЕДС приключение. А в страна като Швейцария е просто неизбежно. Да, това е една меко казано особена и любопитна в много отношения държава. Езиковото разнообразие се пренася и върху пейзажа и дори хората, населяващи различните езикови райони на страната. Невероятно е как на такава малка територия времето, релефът и идентичността на хората може да варира до такава степен. Известно е, че в страната има 4 официални езика: немски, френски, италиански и реторомански (или романш), а английски се говори от мнозина, дори и по-възрастни хора. По-малко известно е, че немският им съвсем не е немски и е широко възприеман като чужд за тях език, който всеки разбира, но никой не желае да използва в ежедневието си. Да чуеш как звучи този така безобидно наричан от нас диалект е първият шок за всеки себеуважаващ се възпитаник на родна немска гимназия, подслушващ околните на съседната седалка във влака от Цюрих до Берн, докато се сбогува с намерението, че ще може да упражни познанията си по немски там. Добре де, истината е някъде по средата и естествено, че опира до постоянство. Още по-малко известно ми беше как много швейцарци предпочитат всъщност да говорят с чужденци на английски, а често дори и помежду си, ако идват от различни езикови райони, за да е равностойно на неутрална територия, нали, макар едните да учат задължително езика на другите в училище. И все пак значително по-често на немскоговорящите швейцарци се налага да превключват на френски, отколкото обратното. Да не говорим за втрещяващите диалекти само в немските кантони, които успяват да се различават помежду си и варират от село на село! Тези и още много други неща в Швейцария ме впечатлиха, като започнем от политическата им система и това колко много хората (включително и младите) живо се интересуват от това какво се случва с политическия живот на страната им (дори и да е само на кантонално ниво) и стигнем до изумителната природа (една година не стига да се наситиш на планините, реките и езерата, покриващи тази всъщност не толкова голяма площ в сърцето на Европа). А Берн ще остане завинаги в сърцето ми – градче (все пак макар и столица, той е с население от 140 хил. души), което винаги ще чувствам като свой дом с красивия си стар град със знаменитите фонтанчета, който прекосявах всеки ден на път за работа, богатия си културен живот с многобройните фестивали и прекрасната река Ааре с изненадващите си нюанси на синьото. Невероятно е как през лятото берничани напускат работното си място в обедната почивка, грабват всеизвестната водоустойчива чанта с банския си и отиват да плуват (няма по-освежаващо нещо от това, повярвайте ми). И да, изумително е как колегите ми можеха да познаят дали реката днес ще е приятна за плуване само по цвета й!

В заключение

ЕДС е възможност, която препоръчвам на всеки млад човек, независимо от проекта, неговата продължителност или страната, в която се случва той. Подобни програми за младежка мобилност отварят съзнанието и разширяват кръгозора в личен и професионален план, както никое туристическо пътуване или обикновен стаж в чужбина. Възползвайте се от едно от безспорните предимства, които ЕС предоставя на своите младежи и се убедете сами в това. А, и преди да сте навършили 30 години. 😉

За повече идеи и вдъхновение следете страницата с новини на Си Ви Ес – България! Вярвам, че ще откриете своя проект!.