Спомнили си позабравеното детство, пораснахме значително

Aug 152018

Споделяме историята на Лора Керанкова, която беше краткосрочен ЕДС доброволец в Хърватия тази пролет по проект “Green Fingers” на партньорската ни организация Udruga O.A.ZA. – Odr?iva Alternativa ZAjednici. Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия.

**********************************************************************************************************************

Часът е 2:30 сутринта. Пътувала съм общо 18 часа в последните 2 денонощия. Слизам на Autobusni kolodvor и приключението ми започва. Стремях се да нямам очаквания за моето EVS изживяване и съм изключително доволна, защото тези 2 месеца надминаха всяко очакване, което можех да имам.

EVS е едно неподправено преживяване. Няма лъжа в силните чувства, които изпитваш към хората там. Живеете заедно, храните се заедно, гледате филми заедно, смеете се, плачете, танцувате, лудувате пак заедно. Няма ги родителите и приятелите, само вие сте и сте постоянно заедно. Това ви прави близки, това ни направи близки… Понякога изпадаш в кофти настроения или не се чувстваш добре, някой страх ти се осъществи или мечта, за която не си подозирал, че имаш, или пък осъзнаеш какво искаш да правиш с живота си. На всеки от нас му се случи нещо такова. Някои си преминаха през всички страхове и задръжки, други откриха истини за себе си, трети се учеха и преминаваха през неща за първи път. През всичко това, ние знаехме, че има поне един, ако не и 10-на човека, които са до нас. Това бяха и хората от организациите ни – както OAZA отбора,чиято подкрепа усещахме през цялото време, така и Си Ви Ес – България и всички други изпращащи организации от различните държави.

Ние прекарвахме повечето от времето си в хостела ни, излязохме само веднъж вечерно време като отидохме в „Медика“. За всеки предпочитащ алтернативни „клубове“ – с бира, странна музика и изкуство, пред дискотеки – това е мястото за вас. Но въпреки че имахме само една нощ купонясванеизвън мястото, на което живеехме, аз и за минута не съжалявам за нощите в Мали Мрак. Това е най-готиният хостел някога. Място с характер – къща на 3 етажа с градинка. Изпълнен с картини изрисувани по всяка стена и свободно кътче, Мали Мрак се отличаваше и с чувството за уют. Това казаваше всеки гост, преспал там в онези 2 месеца, това казваме и всички ние -доброволците. Няма думи, с които точно да опиша този „хостел“ освен втори дом.

Самият Загреб силно ме очарова с интересния си архитектурен стил, със свежата си атмосфера, придавана от многото млади хора, които живеят в града. Заобиколени бяхме от природа и обучавахме по нетрадиционни начини деца в училища – значението на това да сме едно с природата. Бих описала това като мотивиращо и вдъхващо надежда за новите поколения, за бъдещето.

Запретнали ръкави, скачайки върху лопати/не е лошо изразяване, наистина скачахме върху лопатите/, пръскайки се с вода – кални, уморени, но много доволни от добре свършената работа, се завръщахме „удома“ всеки ден – щастливи. И да ви споделя тези хранения след работа в градината са най-вкусните някога!

Ние изживяхме много красиви моменти и накрая нямаше човек останал недоволен от това, че е прекарал два месеца по този начин. Беше приключение, лудост преплетена с моменти на истина, изгреви, курабиики в торбичка, седнали в калта, пиейки-компот?, гонейки се из хостела, докато собственика го няма, за да се пръскаме с вода, пеещи по улиците и в трамвая с цяло гърло, танцувайки рок & рол, блус и макарена в гаража, залези, вино, разговори, хора, влюбвания, разлюбвания, мечтаене, пътешестване. Това са моментите, които най-ярко ще продължават да светят в спомените ми, това и непознатите, с които си бяхме семейство. Група от 12 младежи още не възрастни, вече не деца, отново се сближихме с онези нас, които сме били на 10 години. Без задръжките на възрастните, без нужда от нещо повече от настоящия момент. Спомнили си позабравеното детство, пораснахме значително.