Тя е скромна, трудолюбива и добавя винаги щипка креативност в това, което прави. Идва от живописното селце Болшая Саснова, а впоследствие се мести в Перм, където завършва своята магистратура по Европейска политика: лидерство и технологии.
В днешното интервю ви срещаме с Даша от Русия, която е една от нашите 6 доброволки по проект “Доброволчески кръгове”за една година.
Здравей, Даша, радваме се, че си тук. Това първото ти доброволчество в чужбина ли е?
Да, дори мога да кажа, че е първото ми голямо пътуване изобщо. Когато бях на 10 отидох на летен лагер в Украйна с брат ми и миналата година бях в Турция за 5 дни. Това е целият ми опит.
Как взе решението да дойдеш в София за една година, какво те мотивира?
Точно след пътуването ми в Турция, реших да отида някъде. Това стана някъде около Нова година, може би самият период провокира нуждата към някаква промяна у мен. Така че, когато се прибрах в Перм, реших да напусна работата си и да започна да търся възможности да отида някъде. По това време приключвах и с магистратурата си и това ме накара да осъзная, че нищо не ме задържа там, освен семейството ми, разбира се, но те винаги са стояли зад мен и ме подкрепиха и в тази идея.
Как намираш работата в Си Ви Ес, можеш ли да ни споделиш повече за дейностите, с които се занимаваш?
Намирам работата в Си Ви Ес за предизвикателна и интересна, защото имаме множество разнообразни дейности, в които трябва да прилагаш различни умения и познания. Наистина ми допада такъв тип работа, защото ти помага да се развиваш и да бъдеш по-адаптивен. За сега, най-силно съм ангажирана със София Филм Фест, но преди това се включих в преподаването на деца в бежанските лагери, организирайки събития за тях и за местната общност, както и работех заедно с участниците в обучения.
Срещна ли нещо наистина предизвикателно за тези 8 месеца откакто си тук?
Не бих казала. Може би просто различният начин на мислене на хората в началото на проекта.
Ако сравниш себе си преди началото на проекта и сега към финалната му част, имаш ли чувстото, че си се променила по някакъв начин?
Да, със сигурност. Най-малкото е, че подобрих английския си, станах по-уверена, открих много неща за различни култури и разруших някои стереотипи. Мисля, че станах по-отворена. Придобих някои професионални умения, сега мога да добавя към CV-то си български език на основно ниво, мултитаскинг, защото понякога работим в различни сфери едновременно, което е чудесно между впрочем, по-добра организация и умение за разпределяне на времето. В същото време, разбрах, че понякога съм много чувствителна и обръщам внимание на малки детайли, които обикновено е по-добре да пропусна. Предпочитам да не съм такъв човек или най-малкото – поне да се науча да скривам това. В момента работя в тази посока.
Би ли препоръчала ЕДС (в момента програмата се нарича Европейски корпус на солидарността) на човек, който за пръв път чува за програмата и според теб какви са най-големите й преимущества?
Всъщност вече направих това, препоръчах я в моя университет и също бях поканена на интервю в едно училище в Перм. Най-голямото преимущество е опитът. Преживяването да си тук, да работиш в мултикултурен екип, да пътуваш, да учиш. Всичко, защото те променя много.
Ако можеш да опишеш с 3 думи твоето преживяване до момента…
Просто го направи!
Имаш ли някакви идеи или план какво би искала да предприемеш след проекта си?
О, това е труден въпрос за мен. Ще се опитам да остана в ЕС и да си намеря работа, но като руски гражданин нямам такава гъвкава мобилност като доброволците от Европа, например. Така че, ще видим, надявам се, че ще се получи.
Би ли искала да отправиш някакви съвети към бъдещите доброволци?
Бъдете независими и използвайте всеки един момент, който имате. Аз изгубих много време, защото бях притеснителна, заради нивото ми на английски, мислейки си, че хората ще ми се присмиват, но това е наистина глупаво. Ако можеш да изразиш мислите си по някакъв начин, направи го, комуникирай.
Благодарим ти Даша! От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме попътен вятър и късмет във всички твои бъдещи инициативи. 🙂
С приятели до Казанлъкна връх Бузлуджа
по пътя за фестивала “Balkan Station”
с екипа отпразнуваме моят рожден ден и този на Кат сред природата (ляво и дясно), с Гюзел по време на футволна среща между младежките отбори на България и Русия (снимка по средата)
Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси
Тя е на 23 години и идва от слънчева Барселона. Има бакалавърска степен по Психология и се отличава с око към детайла, страст към фотографията, нестихващ ентусиазъм и любопитство да пробва нови неща (или да ти зададе още някой въпрос.)
В днешното интервю ти представяме Сара, една от нашите 6 ЕКС доброволки, част от проекта “Доброволчески кръгове”.
Здравей, Сара, това ли е първият ти доброволчески проект в чужбина?
Да, моят първи е. В Барселона участвах като активист в групата на Амнести Интернешънъл в моя университет. Но това е първият път, в който осъществявам доброволчество в чужда страна. Живяла съм също така в чужбина преди това, защото заминах по Еразъм в трети курс от следването ми в университета. Живеех в Нидерландия за 6 месеца и всъщност там научих за ЕДС. С няколко приятели бяхме на пътешествие и срещнахме група от хора, които се оказаха ЕДС доброволци в Полша.
Супер, а беше ли ти трудно да намериш доброволчески проект?
В началото започнах да търся сама. Прекарах часове, разглеждайки проектите на сайта на Европейски корпус на солидарността. Спомням си, че бях доста придирчива “не този, не този”. Когато най-сетне изпратих запитване до една организация посредством ЕКС платформата, те дори не ми отговориха, затова започнах да търся повече информация и видях, че всъщност трябва да имаш изпращаща организация от самото начало, която ти помага да намериш проект и всичко е много по-лесно.
След това открих Ес Си Ай Каталуния – Service Civil International Catalunya, във Фейсбук. Те имаха няколко проекта, затова реших да им пиша. Седмица по-късно имах интервю, по-скоро среща, за да видя как е всичко и какви възможности съществуват. На интервюто с тях, те споменаха, че имат проект в България. Стори ми се наистина интересно, аз и преди съм била в София, затова решихме да видим дали все още мога да кандидатствам. Нямах големи надежди, защото срокът беше минал, но няколко дни по-късно ми казаха, че мога да си изпратя биографията и мотивационното писмо. След известно време моят координатор се свърза с мен и проведохме интервюто. Всичко беше в последния момент, затова се радвах и се почувствах като късметлийка.
Имаше ли някакви колебания дали да се включиш в този проект или да потърсиш друг?
Всъщност не. Както ти казах, кандидатствах за този, бях приета, затова нямах друг проект или план като вариант. Трябва да призная, че наистина този проект ми хареса, защотото е много разнообразен – има кино, работа с бежанци, промотиране на доброволчеството и множество дейности между тях. Това, което също търсех е възможността да се включа отвътре, защото има някои доброволчески проекти, в които не можеш да взимаш толкова много решения. Исках да бъда част от процеса по взимане на решения, защото имам желание да работя в НПО сектора, социална справедливост и човешки права. Исках да видя от първо лице какво е да работиш в такава организация преди да продължа с образованието си.
Харесват ли ти дейностите, с които се занимаваш?
Да. Разбира се, има винаги изключения, но като цяло ти се включваш в нещата, които те интересуват най-много. В началото си мислех, че искам да се занимавам повече с бежанци, но след това като се запознах повече с всеки кръг, ми стана интересен и кръга с промотирането на доброволчеството. Нещо, което беше полезно за нас, е че в началото си разпределихме задачите и написахме имената си за всяка задача, която искаме да опитаме. Дейностите, които ми се сториха най-интересни бяха промотиране, писане на статии, комуникации, мениджмънт и организиране на събития. Разбира се, всички дейности са свързани със социалния сектор. Съвсем различна е комуникацията за НПО от комуникацията за компания, която продава кисело мляко, например.
И фотографията ти се отдава също много добре. Ти отговаряше за снимките на редица от събитията.
Благодаря. Да, наистина обичам много фотографията имам рефлекс камера, която е доста сходна с тази в офиса. Знаех как се работи с нея и затова в повечето от случаите аз бях тази, която се занимава със снимките. Наистина ми доставя удоволствие, рядко се изморявам от правенето на снимки. Също ми стана любопитно как се правят видеа, затова започнах да усвоявам някои умения и за това.
А как ти се струва животът в София, беше ли ти трудно да се адаптираш тук в началото?
Не толкова..с Бианка (доброволка в същия проект) пристигнахме в средата на юли. Беше много топло и не познавахме много хора. Доста хора като цяло в града бяха във ваканция, така че беше празно. Впоследствие, когато започнаха да пристигат останалите доброволци, всичко започна да става по-хубаво, защото се запознаваш с повече хора, пътуваш, посещаваш други градове. Отидохме до Варна и срещнахме други доброволци из страната. Колкото до града, била съм в София и преди и градът наистина ми беше допаднал. Не знам защо точно, просто е различен и това го прави интересен.
Имаше ли нещо предизвикателно в работата, живота ти тук?
В средата на проекта имах някои семейни проблеми, не можех да се върна обратно в страната ми, нямаше никакъв смисъл от днес за утре да купувам билет, затова останах тук. Беше тежко, защото когато си в чужбина имаш чувството, че си в паралелен свят, мислиш че когато се върнеш обратно вкъщи времето не минава, но работата е там, че то минава и когато осъзнаеш, ти е малко странно. Беше тежък личен момент за мен, но заминах да ги видя няколко седмици по-късно и всичко беше наред.
Имаш ли чувството, че си се променила за тези няколко месеца?
Да, определено. Предполагам, че не го забелелчзваш толкова на себе си, но когато се върнах вкъщи няколко души ми казаха, че има нещо различно в мен. Предполагам, че това е нещо, което винаги се случва, когато пътуваш и излизаш от зоната си на комфорт. Развиваш в себе си нещо, променяш се. Предполагам, ставаш по-зрял и допбиваш повече професионален опит. Също, когато срещаш хора от цял свят от различна среда, винаги става така, че откриваш нови начини към нещата. Мисля, че това те прави по-отворен като цяло.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да пробвам нови неща, спомням си, че опитах йога няколко пъти, но не бях много успешна (смее се). Опитах също керамика, защото никога преди не бях опитвала и бях любопитна. Открих място близко до вкъщи, студио, управлявано от жена. Тя ми показа как да използвам колелото и всичко останало. Много е готино да експериментираш с ръцете си. Надявам се, че ще мога да опитам още веднъж.
Опита ли нещо типично българско?
Храната със сигурност: шопска салата, пърленка, сирене, лютеница, таратор….Какво още….На обучението на идване трябваше да танцуваме хоро, но не знам дали се брои не танцувам толкова добре, но поне се опитах. Пътувахме доста из България и предполагам, че когато разговаряш с местните хора и прекарваш време с тях, също се докосваш до културата. Също посещавахме класове по български език в Едно училище. Преподаваха ни езика, също ни обясняваха културни факти например за кукерите, символите за защита, Баба Марта.
Кое е най-интересното нещо, което научи за България?
Може би хората. Българите, които срешнах са много готини. Не знам как да го опиша. Като цяло младите хора, които срещнах имат страхотно чувство за хумор, те са дружелюбни, не знам, наистина ги харесвам.
Кои са твоите любими места в София?
Чакай да си помисля…има един вегетариански ресторант, който открихме и който обичам, Dream house. Само няколко пъти съм била там, но ми харесва колко уютен е. Също парковете, имам купища страхотни моменти от Борисовата градина, лежайки на тревата с моите приятели. Сигурна съм, че имам още любими места…най-вероятно – такива с добра храна или бира (смее се).
Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?
От това, което самата аз преживях и също чух от другите организации, бих казала – кандидатствайте, направете го, но първо се информирайте добре за организацията. Опитайте се да се свържете с бивши доброволци от проекта преди да кандидатствате. Всяка организация има свой собствен начин на мениджмънт и работа. Настрана от преживяването и работата, трябва да сте наясно какво точно ще ви предоставят, защото знам, че някои доброволци имаха неприятни преживявания с настаняването, например. Затова, за да избегнете всичко това, се опитайте да се запознаете предварително. Но ако оставим всичко това настрана – направете го, направете го (усмихва се).
С Даша и Гюзел (също доброволки в проекта)
Отиваме да гледаме “Цар Лъв” с Бианка (друга доброволка в проекта)
Хелоуийн парти в OPEN SPACE
пътешествие до Македония с още доброволци
с участниците от “Human library” в Пловдив
промотиране на ДОБРОФЕСТ
Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси
Потопи се в атмосфера на спокойствие, споделеност и творчески дух, прекарвайки от 6 месеца до година в страната на шоколада, кристалните езера и величествените Алпи.
снимка: Thomas Young
Laebesschuel / School of life, Стекборн
Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.08.2020 г.
За мястото:Lаеbesschuel / School of life е проект в рамките на общността на Schloss Glarisegg, който се провежда от август 2016 и към 2019 включва 37 деца и тийнейджъри. Общността разполага с училищна сграда, в която има кухня, работилница, библиотека, техническа стая и основна стая. Най-малките деца прекарват повече време в гората. Един ден в седмицата отиват в Mammern (съседно село) с велосипед, за да спортуват в салона на местното училище. Идеята за посрещане на дългосрочни доброволци в проекта произтича от желанието на децата и екипа да отворят проекта към различни култури, за да ги накарат да опознаят хора от цяла Европа.
Настаняване: Доброволецът ще бъде настанен в апартамент с останалите 2 доброволци от Schloss Glarisegg и ще има осигурена храна.
Отговорности и възможности за доброволеца:
тъй като в общността използват алтернативни методи на преподаване, като доброволец ще имаш възможност да научиш повече за неформалното образование, работата с емоции и езика на тялото. Екипът на училището ще ти помогне да откриеш своите компетенции и силни страни;
ще можеш свободно да избираш и да предлагаш дейности, които искаш да реализираш с децата;
ще можеш да научиш повече за техническите инструменти от педагогиката на Монтесори, Френе и Валдорф. В този контекст ще научиш много за себе си и другите в рамките на образованието, но и в областта на екипната работа и взаимоотношенията;
във времето, когато децата не са на училище, ще можеш да работиш върху свой собствен проект, а екипът на организацията ще бъде на твое съдействие, за да можеш да го реализираш;
Ценни качества на кандидата:
Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да е на възраст между 18-30 години. Да е мотивиран/а да живее и работи на по-отдалечено място, изградено като общност от учители, чуждестранни студенсти и доброволци. За работата с деца е важно кандидатът да има основни познания по немски език.
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
снимка: Ecole d’Humanitе
Ecole d’Humanitе, Хаселберг
Търси се 1 доброволец за 11 месеца от 01.09.2020 г.
За мястото:Ecole d’Humanitе е прогресивно международно училище-интернат в сърцето на швейцарските Алпи (в зимната ски зона Meiringen-Hasliberg), което подпомага откриването и развитието на индивидуалните таланти в среда, която насърчава иновациите и толерантността. 120 ученици и 50 учители от над 20 различни държави живеят заедно в динамична общност, преливаща от академични, артистични, практически, спортни и социални възможности. Независимо дали се възхищават на красотата на стихотворение, движението в класа по физика или на гледката от 4000 метра, учениците от Ecole биват окуражавани да откриват и следват своите страсти и да ги споделят с другите.
Какво предлга проектът: Като доброволец ще имаш позицията „Артист в резиденция“, тоест ще имаш пряката възможност да работиш като артист в Ecole d’Humanit и същевременно да си част от Ecole-общността и да участваш в обществения живот на така наречените “Ecole семейства”, включващи 2-3 учители и 4-10 ученици, които живеят и си взаимодействат под един покрив.
Отговорности и възможности за доброволеца:
В зависимост от твоето желание и компетенции, можеш да избереш:
работа като артист (студия за метал и дърво, сценични и практикуващи студия, графично студио);
педагогическа работа: даване на следобедни часове по определена тема, в зависимост от твоите таланти или да работиш в така наречените “интензивни седмици” заедно с малки групи ученици;
изграждане на мрежи: сред мрежата от бивши студенти на Ecole има много артисти, работещи в различни области, които често са готови да си взаимосътрудничат за проекти;
комуникации: работа в дейностите по връзки с обществеността на Ecole;
ръчна работа (работа в градината, грижа за домашните любимци, домакинска работа);
Настаняване: Стаите са двойни и са просто и целенасочено обзаведени. Съвместното съществуване от една страна, може да се превърне в топла подкрепа, а от друга може да доведе до неочаквани предизвикателства. Понякога се формират приятелства за цял живот, понякога просто се намира начин за мирно съжителство. Когато възникнат конфликти, учителите (които са част от Ecole Families) са там, ще са насреща, за да помогнат за разрешаването им. Ежедневното хранене става в обща трапезария. Ученици, учители и доброволци споделят задълженията, като например почистването в училището. Красивата околност на Ecole предлага великолепни възможности за отдих (туризъм, ски, катерене, колоездене).
Ценни качества на кандидата:
За доброволеца е важно да не се притеснява да живее в обща стая и да е готов/а да се интегрира в структурите на общността, да е мотивиран/а да живее и работи в отдалечено място в съществуваща общност, състояща се от учители, чуждестранни ученици и други доброволци. Проектът е с възрастово ограничение 18-30 години.
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
снимка: Carol Jerg
SCI Switzerland, Берн
Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.09.2020 г.
За мястото:Ес Си Ай Швейцария е клон на международната мрежа на Service Civil International (SCI) (към която и Си Ви Ес – България е част), посветена на промотирането на идеята за мир, солидарност и толерантност чрез организирането на доброволчески проекти за хора от всякакви възрасти и от всякакъв произход. Движението започва след Първата Световна Война, когато през 1920 г. група доброволци се събират, за да подпомогнат възстановяването на разрушено от войната село на френско-германската граница.
Настаняване: Самостоятелна стая в кампус (на 10 минути пеша от центъра). Ще имаш отделно от джобните пари по програмата (250 Швейцарски франка на месец) и средства за храна, а през делничните дни обикновено храната ще си я приготвяте заедно в офиса с останалите членове на екипа.
Отговорности и възможности за доброволеца:
организиране, промотиране и реализиране на публични събития, трейнинги, семинари и др;
подкрепа в набирането на нови партньори от Швейцария, Русия и Украйна;
координиране на регулярните събития като “Жива библиотека”, която се провежда 3 пъти в годината;
ще имаш възможност да натрупаш практически умения като координатор на доброволчески лагер, както и да реализираш свой собствен проект;
Ценни качества на кандидата:
Идеалният кандидат е на възраст между 18-29 години, с мотивация и желание да се включи във всички дейности в рамките на проекта. Човек, който припознава себе си в ценностите на Ес Си Ай движението и има желание и интерес да работи в мултикултурна среда (както и в офис).
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
снимка: Karina Peters
Verein Naturkultur, Природен парк “Гантриш”
Търси се 1 доброволец за 6 месеца от началото на септември/октомври
За мястото:Verein Naturkultur е организация за международни младежки обмени, които включват не само социо-културен елемент, но и природен, давайки възможност на участниците да обогатят своите знания за Природата и нейните богатства. Мястото, на което ще се проведе проекта се намира в Швейцарските Алпи, областта Гантриш, известна с живописните си гледки и многобройните възможности за туризъм, отдих и спорт.
Настаняване: Доброволецът ще бъде настаен в приемно семейство или в жилище под наем в околността. Ще има осигурени месечни джобни пари и отделно средства за храна. Приемащата организация ще се погрижи за купуването на самолетните билети.
Отговорности и възможности за доброволеца:
еко активности в парка;
съдействие в провеждането на училищни и фирмени проекти заедно с екипа на парка;
през зимата оказване на помощ по ски пистите;
доброволците ще имат възможност да прекарат 1 месец в планинската област Solothurn Jura, където заедно с професионалисти ще реновират стена от културно значение;
Ценни качества на кандидата:
Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да бъде на възраст между 18-30 години и да е на разположение за цялата продължителност на проекта. Да има добри познания по английски и при идеални условия и немски. Да е мотивиран/а да работи на открито в различни метереологични условия и да има желание да опознае Швейцарските Алпи.
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
снимка: Heitere Fahne
Heitere Fahne, Ваберн
Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.09.2020 г.
За мястото:Heitere Fahne е алтернативно интеркултурно пространство изградено в духа на утопията, в което живеят близо 40 души, които създават заедно атмосфера на споделеност и творчество, организирайки съвмествно концерти, тържества, театрални постановки и спектакли, адресирайки социално значими теми.
Настаняване: Доброволецът ще бъде настанен в самостоятелна стая в споделен апартамент. Обикновено храната ще се приготвя в културния център, но доброволецът ще разполага със средства за храна и ще има възможност да си готви в жилището, където е настанен/а.
Отговорности и възможности за доброволеца:
съдействие в организирането на културни и гастрономически събития;
в зависимост от неговите/нейните умения и интереси доброволецът ще може да се включи в приготовлението на ястията, да работи в офиса, да развие своя собствена идея за проект;
богатата интеркултурна среда ще му/й помогне да задълбочи своите умения за комуникация, работа в екип и справяне в непредвидени ситуации;
Ценни качества на кандидата:
Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да е на възраст между 18-30 години и да е готов да бъде част от проекта за пълния му период от 1 година. Да има добри познания по английски и/или немски. Да има интерес към кулинарията, културата, колективната дейност. Да бъде отворен/а към работата с различчни културни и социални групи.
Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език
За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email: longterm@cvs-bg.org
Краен срок за кандидатстване:текущ, колкото се може по-скоро
Кати (Екатерина) е една от нашите доброволки, които към този момент осъществяват своето дългосрочно доброволчество, като част от програмата Европейски корпус на солидарността, иницирана от Европейския съюз. С неподправена откровеност и топла сърдечност тя се съгласи да сподели от първо лице своите впечатления и емоции от живота й във Франция, бивайки част от екипа на Младежкия-културен център на Елбуф (MJC Region D’Elbeuf)
снимка: Личен архив
На първо място идва културният шок. Прегазва те без да му мигне окото. Колкото и авантюристично настроен и отворен да си, смяната на страната не е лесна работа. Като се почне от начина на поздравяване, мине се през цените и стоките в магазина и се стигне до всекидневното главоболие, докато мозъчето ти се пренастрои и свикне, че всичко живо наоколо говори на френски. Но няма страшно! В някакъв момент вдигаш левъла и започваш да плямпаш и ти като заобикалящите те люде.
снимка: Личен архив
Второ – съжителстването с останалите доброволци. Изпълнено е с много положителни страни и моменти, както и с постоянни предизвикателства. В началото всеки има различно виждане как ще се случват нещата вкъщи и трябва да намерите компромисно решение – от домашните задължения до това на какъв език ще говорите помежду си. Важно е да кажеш, ако нещо те кара да се чувстваш некомфортно. Свикнах да живея с хора, които чат-пат решават, че в един през нощта ще свирят на пиано/пеят под душа/зареждат миялна/правят упражнения. Или пък ще искат да научат български. И ще ти казват “бльагодаря” и ще те научат да псуваш на техния език. Ще си споделяте традиционни гозби (баницата винаги печели всички сърца) и ще си говорите за живота и ще се смеете, докато ви заболят коремите и ви потекат сълзи.
снимка: Личен архив?
Карантината беше много странен период. Доста често все едно бяхме в “Биг Брадър” – шушукахме си в нечия стая за “другите съквартиранти”.
снимка: Личен архив?
Мисията ми в асоциацията:
Първоначално отидох да работя с мигранти. И това ми беше първостепенната мисия – да помагам на френските доброволци учители с преподаването на френски. Има различни нива и различни часове (дневни и вечерни). Помагах в три-четири групи, в които винаги е имало много смях и топлота, както и все се намираше повод някой да сготви някоя вкусотийка.
снимка: Личен архив
Второстепенната ми мисия бяха децата. Четири дни в седмицата помагаме на деца – между 7 и 14 годишни с домашните. Много забавни и мили моменти имах с тях. Деца, които ме уважат, защото мога да си говоря за “Наруто” с тях, други, които чуват, че имам акцент и се чудят дали съм от южна Франция и такива, които просто се радват да ме видят, защото знаят, че ще играят на “Scat” с Кат.
снимка: Личен архив?
Срещнах десетки прекрасни хора и завързах множество приятелства. Скъсвам се от смях с хора, които могат да са ми родители. Посетих доста красиви места и се сдобих с множество топли спомени. Научих много неща, които не знаех, че не знам. Светът ми стана в пъти по-голям. И като цяло – напълно си заслужава, че дойдох тук.
Тя е позитивна, решителна и смела, закалена в сърцето на Сибир. Семейството й се мести от Урай в Уфа, столицата на Република Башкортостан през 1999, когато тя е на 9. По-късно там завършва и образованието си, специализирайки в Приложни компютърни науки и икономика.
В днешното интервю ви срещаме с Гюзел, една от шестте ЕКС доброволки в екипа ни, част от проекта „Доброволчески кръгове“.
Здравей, Гюзел, радваме се, че си тук. Да започнем от самото начало – как реши да станеш част от проекa?
Занимавам се с доброволчество от 5 години вече. След първото ми доброволчество през 2015, така се пристрастих, че оттогава винаги се оглеждам за възможности да бъда доброволец в Русия или в чужбина. Участвала съм в множество международни спортни мероприятия, сред които и Световната купа по футбол. След това се включих като доброволец в лагер във Финландия, чрез който се запознах повече с Европейска доброволческа служба (бел.ред. сегашното название е Европейски корпус на солидарността), тъй като нямах голяма представа за нея преди това. Така започнах да търся проекти свързани с бежанци. Преживяването, което имах във Финландия наистина ми хареса, затова отново исках да работя с бежанци. Така попаднах на този проект и на още един в Турция. Бях приета и в двата, но предпочетох България пред Турция, защото проекта трябваше да се проведе в град, който се намира на границата между Турция и Сирия и се страхувах да бъда там.
Харесва ли ти проекта, от който си част в момента?
Да, наистина ми харесва да ходя в бежанските лагери, да организирам екскурзии за бежанците, както и да помагам в организирането на Месеца на бежанците (бел. ред. ноември месец)
А какво най-много обичаш да правиш от всичките си доброволчески занимания?
Да общувам с децата.
Имаше ли възможност да намериш нови приятели там?
Не, не още. (усмихва се)
А научи ли нещо за тяхната култура например?
Да, особено за жестовете. Например, когато искаш да повикаш някого да дойде до теб, правиш с ръката нещо като „вълна“ с пръстите, но при тях е наобратно.
Наистина ли?
Да, да. Те го правят с пръстите надолу, защото ако пръстите са нагоре, това за тях означава, че искаш да се скараш на човека и за тях е грубо.
Интересно. А как намираш живота в София – лесно или не чак толкова лесно е да се живее тук?
В началото ми беше трудно, защото преди това живеех с
родителите ми и не ми се налагаше да се сблъсквам с ежедневните неща като
пазаруване, чистене, но сега съм отговорна изцяло за себе си и трябва да мисля
за всичко, започвайки от храната, почистването, също свободното ми време и
всичко останало. Затова мисля, че тук станах по-независима.
А какво беше най-голямото предизвикателство за теб – в живота, работата ти, адаптирайки се?
Нямах проблеми с езика, така че може би валутата, защото в
началото трябваше да конвертирам всичко в руски рубли, тъй като не знаех
стойността на лева. Знаех на колко се равняват руските рубли, затова всеки път,
когато отивах някъде, да кажем ако избера 10 неща, преобразувах стойността им в
ума си. Но след това осъзнах, че трябва да мисля в лева, не в рубли.
Какво правиш обикновено в сбободното си време?
Преди карантината гледах да се включвам в колкото се може
повече дейности. Моите приятели доброволци, с които се запознах по време на
обученията, често организираха разказване на истории, културни вечери и аз се
опитвах да ги посещавам. Също имах и карта за спорт и почти всеки ден ходех на
фитнес и практикувах йога. Освен това се занимавах и с правенето на видеа за
канала ми в Ютюб.
Намираш ли доброволческия проект, от който си част, полезен за личностното ти развитие?
О, да, мисля че да. Започнах да разбирам по-добре себе си и
станах наистина по-отворена. Тъй като живея в мюсюлманска република и имаме
много ограничения, а тук можеш да правиш каквото пожелаеш, без някой да те
съди, смятам че станах по-широкомислеща и също по-търпелива.
Имаш ли някакви планове какво искаш да предприемеш след края на проекта ти?
Не. (усмихва се)
Ами по време на проекта, би ли искала да попътуваш до някъде след карантината?
Иска ми се да посетя някои места, но като гражданин на
Русия, нямам Шенгенска виза, така че може би ще пътувам само до Балканските
страни, в които не съм била до сега, като Албания, Черна гора.
Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?
Да се възползват максимално от самото начало, от деня в който пристигнат. Да бъдат инициативни, да споделят идеите си, да не чакат някой да им възложи задача, a те да проявяват инициативата.
Благодарим ти много Гюзел. От целия екип ти пожелаваме успех и още много незабравими преживявания.
С приятели на Рилските езера“Жива библиотека: Прави храна, а не война”, Дом на киното, Ноември, 2019Перкусионен кръг-работилница“Жива библиотека” в Пловдив, септември, 2019Пред Белградската крепост
Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси
Адекватното подпомагане на лицата търсещи и получили международна закрила или правилният път към тяхната интеграция в страната, която съдбата е отредила за техен втори дом е многопластов и сложен процес. Той изисква участието на много заинтересовани страни: държавни структури, неправителствени организации, бизнес сектора, местната общност, академичните среди. Ролята на последните е често пренебрегвана, но на практика – с огромен потенциал. Именно тя е движеща сила в представената по-долу менторска програма ТАНДЕМ, която цели да срещне студенти-ментори с лица, търсещи и получили закрила в България. Програмата отговаря на въпроса, който много млади хора често ни задават: “Какво мога да направя аз?”
Давам и получавам – изисквания към кандидатите и ползи от участието
Менторите, които търсим, трябва да отговарят на следните условия: – да са студенти – или ученици (11 или 12 клас) – да споделят ценностите на доброволчеството – да имат опит или желание за работа с хора от различни култури – да са готови да участ нови неща – програмата предвижда начално обучение и среща за междинна оценка – да имат възможност да провеждат срещите онлайн (при необходимост) – да са отворени към света и да виждат в предизвикатекствата възможности за растеж и промяна.
Участието в програмата ще бъде възнаградено с много положителни емоции, нови знания и приятелства, както и със сертификат за участие. Всяка менторска двойка ще бъде подбрана съобразно заявените умения и желания на участниците, а двойките ще бъдат насърчени да проведат минимум десет срещи в периода 20 май – 30 август 2020 г. по график, съобразен с индивидуалните програми на двете страни. Гъвкавостта на доброволческата програма я прави възможна и удобна, както за натоварения график на студентите, така и забързаното ежедневие на бенефициентите.
Кандидатстване
Ако описанието на програмата ти е допаднало и ако си студент или ученик в 11/12 клас и имаш интерес да бъдеш ментор и да помогнеш със своите знания, умения и добро отношение на бежанците и търсещите закрила да се почувстват у дома си в България, моля попълни апликационната форма за ментори: Апликационна форма ментори.
Програмата е насочена към лица, търсещи и получили закрила, както и мигранти, които искат да затвърдят своите знания по български език, да научат повече за страната и българската култура, както и да обменят знания за своята култура и традиции, докато се забавляват в приятелска непринудена среда. Ако това си ти и искаш да намериш ментор, с който да направиш своя тандем, моля попълни Формуляра за участие за бенефициенти.
Краен срок: 15 май 2020 г. Ще се свържем с всички кандидати, а избраните ще поканим на кратко събеседване. Ако имаш допълнителни върпоси, не се колебай да се свържеш с нас на projects@cvs-bg.org или на +359 884 766 459. Успех!
Програмата ТАНДЕМ е създадена като проект по време на студентски стаж в Български червен кръст на студент от магистърската програма “Социална работа с бежанци и мигранти” към Софийски университет “Св.Климент Охридски”, с ръководител проф. дпн. Сийка Чавдарова- Костова и ръководител на стажа г-жа Мариана Стоянова. Програмата се осъществява в сътрудничество от Си Ви Ес – България и Бежанско-мигрантската служба на БЧК, с подкрепата на ВКБООН България.
Posted by Kathy at 15:50Доброволчески дейностиComments Off on ТАНДЕМ – менторска програма набира студенти и ученици!
На връх Цветница имаме огромното удоволствие да ви срещнем с един красив и също толкова вдъхновяващ човек с име на цвете. Представяме ви Ралица, която е дългогодишен и отдаден доброволец. Човек, за който ще кажем, че споделя себе си с отворено, щедро, голямо сърце.
Един необикновен човек, който не спира да открива Любовта и Доброто в света и в другите.
Здравей Рали и честит празник, благодарим ти още веднъж, че прие нашата покана. Ще ни разкажеш за начало малко повече за теб?
Аз ви благодаря за поканата и за възможността да доброволствам при вас. Казвам се Ралица Друмева, родена съм в София, но по душа съм гражданин на света, обичам да пътувам и да чета. Имам хуманитарно и икономическо образование, много харесвам децата, вероятно, защото съм едно непоправимо (не)пораснало дете. Преди за стана доброволец към „Проект бежанци“ си позволявах да пея само под душа, а за да се осмеля да говоря руски език ми трябваха поне две малки питиета.
От колко време доброволстваш, можеш ли да ни споделиш как е започнало всичко?
През 2011 година имах щастието да започна работа във Виемуър България ЕООД. Първият ми ден в компанията беше тийм-билдинг на Боровец, по време на който ние, служителите засадихме дръвчета и направихме беседка за отдих на туристите. Бях много впечатлена, че компанията насърчава служителите си да посвещават своите умения на социални каузи, които чувстват близки до сърцето си през работно време и по този начин да бъдат активни членове на обществото. Заедно с моите забележителни колеги съм се включвала в много и разбообразни изнициативи, посветени на грижа за животните, опазване на околната среда, подобряване състоянието на градската инфраструктура и междублоковото пространство, промотиране на равенството на половете в работната среда и обществото, посланничество на LGBTQ+ общността в България, организиране на клубове по програмиране за деца в неформална среда. През зимата на 2017 година в съблекалнята на една спортна зала в Люлин, случайно чух как една от дамите, с които трeнирах, разказваше, че е доброволец към „Проект бежанци“ и преподава математика и точни науки на децата от бежанските лагери в София. Спомних си, че преди много време бях обещала на себе си, че ако някой някога има нужда и желание да живее в България, аз ще се опитам да помогна това да се случи. Помолих жената да ми даде повече информация за „Проект бежанци“ и кандидатствах. За моя изненада и радост ме поканиха на интервю. Така се срещнах с паралелната вселена на всичко, което познавах до тогава – Катерина Стоянова. Поговорихме си. Споделих с Кати, че нямам никакви артистични заложби, но мога да съм полезна с преподаване на български и английски език. При разпределението на доброволците за летния семестър ми се падна да водя група по „Music and drama for children 6 to 12 years” (“Музика и театър за деца от 6 до 12 години”), а когато отидох за първи път във Военна рампа, (слава Богу с мен имаше опитен и изключително харизматичен и отдаден доброволец в лицето на Емили Рукс), разбрах, че ще се занимаваме с мъници на по 3, 4, 5 годинки, които не говорят друг, освен родния си език. Имах едновременно „сцена“ и „публика“, както и абсолютната си увереност, че нямам никакви артистични заложби, в допълнение на факта, че не говорех дoри и кюрдски език. Няколкото чифта тъмни очи вперени в мен с обезоръжаващата смесица от интерес, любопитство и (не)доверие, ме накараха да се поразровя по-надълбоко в собствената си същност и да открия, че тайната съставка на таланта е желанието. Така започна моята „музикална“ и „актьорска“ кариера. Последва преподаване на български език на възрастни в лагера в Очва купел, след което дойде редът на сесиите по културна ориентация в лагара във „Враждебна“, предназначени да помогнат на търсещите закрила да се приспособят по-добре към новата си обкръжаваща социална, икономическа и политическа страна, да им помогне да разберат как могат да рестартират живота си от самото начало по много различен начин.
А какво е за теб доброволчеството, какво те мотивира?
Работата с деца и сесиите по културна ориентация ме предложиха един нов и много вдъхновяващ прочит на начина, по който ние можем да преминаваме през живота. Накара ме да погледна на хората, бягащи от конфликтни зони, като на посланници на различна култура, различни принципи на общуване, на преговори, на търгуване, на бизнес отношения, които биха обогатили нашата общност. Помогна ми да обгатя знанията за собствената си страна и да осъзная колко сме благословени, че имаме възможност да живеем тук и колко отговорно трябва да се отнасяме към този дар от съдбата, когато го споделяме с онези, които правят своите първи стъпки като българи и европейци, след като са преминали през травмите на военните конфликти, крайната бедност, липсата на образование и здравеопазване, загубата на домове и близки хора. Най-голямата мотивация за всяко благородно дело винаги са били любовта и обичта. Моята мoтивация е любовта с цвят на канела и вкус на кафе с кардамон. Доброволчеството за мен е начин да бъдат построени мостове между различните култури и религии, да прегърнем многообразието, да надникнем в света на историята чрез изкуството и да експериментираме с креативността, за да създадем едно по-устойчиво и балансирано бъдеще за тези след нас.
Да бъде наистина за все повече хора. Наред с всичките ти доброволчески дейности, ти помагаш също така и като ментор на ЕКС доброволци. Какво те накара да станеш ментор?
Кати, разбира се 🙂 А Гюзел и Даша са хората, които ме срещнаха отново с моето 20 и няколко годишно „аз“, но във версията, която винаги съм си мечтала то да бъде, тяхната енергия, креативност и отвореност към света е заразителна и аз съм истински благодарна на съдбата, че кръстоса пътищата ни. Искрено мога да кажа, че всъщност те са мои ментори, а не обратно. Те ми припомнят красотата на руската реч и ме учат да живея със страст, с която не съм подозирала, че мога да открия у себе си. Надявам се, че престоят им тук ще е достатъчен да създадат трайни връзки с България и че те ще се връщат отново, а аз съм насреща да помагам това да се случи, защото им се възхищавам и ги обичам.
Без съмнение и те оценяват факта, че имат до себе си човек като теб. И като финал на нашето интервю няма как да не те попитам – какво послание би отправила към нашата аудитория?
Много хора мислят, че доброволците помагат на другите. Истината обаче е, че чрез доброволчеството човек протяга ръка първо на себе си, получава възможност да се изправи срещу своята несигурност и страхове и да дава най-доброто от себе си във възможно най-безопасната емоционална среда, основаваща се на взаимно уважение, зачитане, подкрепа, изслушване, обучение. Доброволчеството е предизвикателство към предразсъдъците и пътуване към себепознанието и личностното израстване, време да демонстрираш обич към себе си, защото си я видял в очите на тези, на които помагаш със знанията си, с това, че ги изслушваш и с които си си разделил парче шоколад. Бих казала, че всеки човек би трябвало да направи този подарък на себе си и да опита да бъде доброволец.
Благодарим ти Рали. От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме още много доброволчески океани, в които да преоткриваш отново и отново даровете, които носиш в себе си, да ги споделяш с другите и на свой ред да им помагаш да откриват своите.
Тя е естествена, пряма, сърдечна и цветна – идва от историческите земи на Санта Мария да Фейра, Португалия с образование по Антропология и течащ към момента магистърски курс по Африканистика. Бианка решава да прекъсне за година следването си за да успокои бурните води на живота и да направи нещо значимо. Тя е само на 22, но трудно бихте й ги дали, защото тя вече има здраво изградени политически убеждения и е активен член на партия, заставаща зад защитата на човешките права.
В днешното интервю ви срещаме с Бианка, нейните вдъхновения и доброволчески опит в София.
Здравей Бианка, ще ни кажеш ли най-напред беше ли ти трудно да избереш проекта „Доброволчески кръгове“, имаше ли колебания между други проекти?
Да. Когато търсех своя проект имаше и други проекти пред мен, разбира се, но когато видях, „бежанци“ нещо сякаш ме повика, почувствах, че трябва да се отзова. Спомням си, че кандидатствах след крайния срок и вътрешно си казвах – „добре, може пък и да опитам, нямам какво да губя“. Беше забавно, защотот Кат (човекът оркестър и председадет на Си Ви Ес) ми отговори: „Добре, но го направи днес, нямаме време“ и ето ме тук (смее се)
Готино,
тоест ти си имала интерес да работиш с бежанци?
Да, да, може би, защото знаех, че бежанците, които имаме в България са от други държави ,не толкова от Африка, бях чела доста за ситуацията с тях покрай магистратурата и наистина ми се искаше да направя нещо по въпроса, исках да направя промяна за тях. Разбира се, малка промяна, защотото в момента не съм способна на повече, но да – когато видях проекта с бежанци си казах „добре, ще опитам“.
Беше ли ти лесно да се адаптираш към работата и
живота в София. Това първото ти идване в София ли беше?
Да, и изобщо първото ми пътуване към Балканите (смее се). Да, определено имах шокове, културни шокове, не големи, но все пак малки неща към които си винаги: „О, Боже мой…“ В началото не знаех как да се обръщам към хората по улиците, ако е същото имам предвид. Португалците са тип хора, които, как да кажа, те са супер мили, ние говорим много дори с хората, с които не се познаваме, а тук в България видях, че е по-различно, може би в София, защото извън нея, по селцата – хората са много приветливи, отворени някак си. Така че, да, в началото беше малко трудно, но имах до себе си нашите, моите приятели и всичко беше наред. Ние си помагахме – „не прави това, прави това. “ (смях)
Имаше ли
възможност да завържеш приятелства извън екипа на Си Ви Ес?
Да, направих много приятелства но не толкова много извън доброволческата атмосфера.
А какво те вдъхновява най-много от това, с което се занимаваш?
Честно да си призная – ходенето в бежанските лагери. Наистина съм благодарна и се радвам да ходя там дори и предвид наличието на езикова бариера. Оценявам силно възможността да говоря с тях, да правя дните им макар и с нещо малко по-добри (надявам се). Не знам – просто общуването, това, че се опитваш да дадеш частица от себе си и да получиш също и от тях. Естествено и останалата работа, знам че е необходима и наистина се наслаждавам на времето да подготвяме събития и да бъда част от тях. Хубаво е, когато събитие, за което сме говорили дълго и сме организирали, се превърне в реалност. Наистина е страхотно.
С голямо вдъхновение подготвяш и издаването на младежко списание като част от проекта ти тук, което да дава възможност на младите да изразяват своя глас и позиция. И си само на 22, решила си да дойдеш в напълно непозната за теб страна, с чужд език, за да помагаш на хора, които не познаваш. Със сигурност зад всичко това стои невероятна мотивация, ще ни разкриеш ли малко повече за нея?
Добре, ще се опитам да дам най-доброто от себе си (смее се). Мисля че, малко или повече, след като постъпих в университета започнах да ставам по-политически осъзната за света, особено към темата за човешките права. Така се включих в няколко колективни общности за дискутиране и дори се занимавах с малки доброволчеста, не толкова големи като Си Ви Ес или ЕДС, но малки събития за Палестина и ситуацията там, за да разговарям с хората, защото едно е да виждаш нещо от медиите, друго – да разбереш за него от самите хора, които са в тази ситуация. Наистина силно ми се искаше да правя нещо за другите. Не знам, това е всичко, което мога да кажа (смее се)
Благодаря ти. А имаш ли вече планове какво искаш да предприемеш след края на проекта?
Да, след края на този проект планувах (не е голям план), но си мислех да завърша магистратурата си, защото е нещо, което наистина искам да направя. Пиша дипломната си работа и в момента съм наистина вдъхновена. Имам своето си време, за да бъда просто добър човек и малко да си отпочина. След проекта също бих искала да доброволствам, но ще имам нужда да си разделя времето между писането на дипломния ми труд и може би работа и доброволчество. Също ми се иска да кандидатствам за други проекти, може би по- неформални, просто да отида някъде и да помагам с каквото мога. Например, наистина ми допада да работя с общности, да правя кампании за набиране на средства, както и събития, които събират хората заедно за дискусии. Мисля, че това са повече моите сфери.
Това е чудено. А ако можеш да кажеш нещо на човек, който никога не е доброволствал в чужбина. Изобщо какви са ползите от това да бъдеш доброволец за теб?
Мисля, че ползите са многобройни и понякога нямаме времето да се замислим за тях, погълнати от всички останали неща, които се случват и стреса понякога да работиш в тези области, опитвайки се да направиш промяна в света, защото не е лесно, но мисля, че в края на краищата е невероятно. Срещнахме много хора от различни реалности, култури. Невероятно е да споделяш идеи с другите – планове, амбиции, мечти – просто невероятно. Ако някой се чуди дали да стане доброволец, бих казала – да – трябва да го направят и трябва да преодолеят страха да излязат извън зоната си на комфорт, защото е прекрасно и когато свърши, ще ни липсва толкова много.
Имаше ли
нещо наистина предизвикателно за теб за тези 8 месеца от както си тук?
Може би студовете. Това беше нещо в повече за мен (смее се). Никога преди това не бях виждала сняг. Беше много забавано на първия снежен ден бяхме като деца: “Господи, това е сняг”. Но няколко дни по-късно вече се вайкахме, че не сме си подготвили дрехи (смее се). Разбира се, понякога е нужно да бъдем по-гъвкави, говоря най-вече за себе си. Мисля, че не рядко имаме различни очаквания и начини на комуникация, които може би не са най-удачния вариант да изразим в група, когато видим, че очакванията ни не срещат реалността. Като резултат можем да се натъжим, дори да изпаднем под стрес, да не сме толкова щастливи, но комуникацията е винаги ключът. Ако общуваме, ако се опитваме да бъдем вслушващи се, разбиращи – това е отговорът за всичко.
Това е
прекрасно послание. Би ли искала да дадеш още някакви съвети към бъдещите
доброволци?
Бих им казала да не се разстройват, когато видят, че нещата, които са си представяли не се случват, но от друга страна – да се опитат да направят нещо, нещо, което могат да видят – “мога да направя това”, “мога да говоря с моите приятели в организацията и мога да го случа дори да ми отнеме два, три, четири месеца”. Комуникацията е винаги отговорът да кажеш на хората над теб как се чувстваш, как би искал да правиш нещата. И също да поемеш инициативата в свои ръце – винаги е добра идея, защото ако седим и чакаме нещата да се случат на готово, никога нищо няма да се получи.
Благодарим ти Бианка за отделеното време и споделеност, беше удоволствие. Пожелаваме ти още много вдъхновения и удовлетвореност 🙂
Наслаждавайки се на Седемте Рилски езераНа партито на фондация ОPEN SPACE, събиращо всички доброволци от СофияПод лъчите на Истанбул, спонтанно автостоп пътуване с моята приятелка Беа Време за откривателства 🙂
Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси
If you’ve been inside for days on end amid the COVID-19 pandemic, you might be getting a little stir-crazy — or at the very least, feeling bored. This is why our ESC volunteer Anna decided to prepare a list of ideas to add some structure and fresh colors in your days while you are staying at home.
1) Try TikTok:
This is entertaining app of a short-form mobile video where you can dance, learn choreographies and it is also a great way to do exercises. The mission of this app is to inspire creativity and bring joy. Check it out here: https://www.tiktok.com/home/
2) Become a Master chef:
You can use your time to learn a few recipes and create a meal to be proud of.
3) Read a book:
If you are looking for things to do while you are stuck at home then reading is perfect. It is relaxing for you and easy to get yourself immersed in. Where you have some recommendations:
There is music for all moments (do sports, party, relaxing…) There are several apps that you can download and enjoy the music. Spotify, Deezer, YouTube…This is a website where you can listen to the radio from all over the world: http://radio.garden/visit/wolverhampton/hLYmBNlA
5) Do sports:
It is important to do sport during there days because you spend a lot of hours without moving your body. These days you can find a lot of Gyms and personal trainers that are doing free classes on his social media.
6) Watch movies, documentaries, and series:
A great option to entertain yourself. You can use Netflix, HBO, Amazon Premium, Youtube…
7) Phone a friend:
You can call your friends and keep in touch with them. There is several apps: Skype, Zoom, Hangouts, Houseparty…
8) Be positive:
It is very important to have a routine. Make your bed, cook healthy recipes, clean your house, wear comfortable clothes but not pajama :D…
9) Enroll in a course:
Have you wanted to learn something new? Now is a great time to make a start. There are some learning programs you can access from your computer or phone. https://www.coursera.org/https://www.edx.org
10) Take a break from the news:
It can be really overwhelming to hear all the time updates about the coronavirus. It is important to stay informed but sometimes it is good to limit our social media exposure and to have our personal space. Take a break and spend the time on another activity, such as those we have suggested here.
The project “Volunteering Circles” (2018-2-BG01-KA125-048262) is Co-funded by the Erasmus+ programme of the European Union and Human Resource Development Center (HRDC).
Тя идва от слънчев Мадрид с куфар пълен с усмивки, оптимизъм, шеметни автостоп истории и нестихващ заряд, за да се включи в проекта “Доброволчески кръгове”, част от програмата Европейски корпус на солидарността, водена от желанието си да внесе положителен отпечатък в живота на бежанците. За своите 25 години Беа има зад гърба си бакалавър по Психология и магистърска степен по Международна солидарна дейност. Бивайки доброволец, подкрепящ жени, замесени в проституция, тя мечтае да работи в сферата на насилието основано на пола, подкрепяйки жени, станали жертва на трафика на хора.
В
днешното интервю ви представяме Беа и нейния доброволчески опит и живот в София
– такива каквито са.
Здравей Беа, ще ни разкажеш ли най-напред как се озова добровелец тук?
Имах голямо желание да работя с бежанци. Във времето, когато търсех проект, по който да замина, нямаше толкова много възможности за това. Освен проекта “Доброволчески кръгове” в София се бях спряла на още два – в Словения, в център за хора с ментални увреждания и в Стокхолм, като социален работник на бежанци, който им помага да си намерят работа. Тъй като желанието ми беше най-вече свързано с това да работя с бежанци, трябваше да избера между София и Стокхолм. Изобщо не ми се искаше да умирам от студ, така че София ме привлече повече – лесна за пътуване, не толкова структурирана, стриктна, леко хаотична, неподредена – точно като мен – аз съм разхвърляна и неподредена – така че градът и проектът бяха добра комбинация за мен.
Изпита ли някакви трудни моменти в адаптацията и работата си?
Като цяло не. Най-голямото предизвикателство за мен беше да се приспособя към работата в офис. От самото начало дойдох с много енергия и исках веднага да започна да се залавям за работа, но в хода на самия процес, всеки вижда, че нещата изискват време, за да се обмислят добре, да се планират преди да се осъществят. Така че трябваше да се науча как да бъда търпелива. Още нещо, което беше трудно за мен, беше да осъзная, че тук към 9-10 часа вечерта няма много хора по улиците, в Мадрид е точно обратното – градът е наистина оживен. Хората са също по-отворени. Тук забелязах два типа хора – студените и подозрителни и по-приветливите. Аз съм много отворен и сърдечен човек, но определено не ми e лесно да завързвам контакти, например по време на уъркшопите, които посещавам, хората предпочитат да си говорят на български, а пък аз не говоря особено много езика. Но София ми харесва, защото атмосферата й е по-свободна – шофъорът на автобус може да спре неочаквано, за да отскочи да си вземе кафе – виждала съм това и наистина ми харесва.
Наред с цялата ти доброволческа дейност в Си Ви Ес, ти си много активна и в различни други инициативи, ще ни разкажеш ли малко повече за тях?
Да, най-напред исках да подкрепя проекта на Каритас в Бусманци. Станах част от организацианния екип на феминисткия марш за 8-ми март. Част съм от неформална група, повдигаща вниманието към ситуацията с бежанците на границата. Кауза – към която искам да се присъединя също – е “Петъци за бъдеще”.
А как прекарваш свободното си време?
Аз съм много социален човек. Обичам да съм сред хора. През свободното ми време излизам с момичетата, посещавам културни събития, барове, пътувам, танцувам – ходя на класове по салса, готвя много и се включвам в различни инициативи, свързани с равенството на половете.
Имаш ли някакви планове какво искаш да правиш след края на проекта ти?
Не искам да мисля твърде много за това. Иска ми се да продължа да пътувам и да работя в различни държави. Да си намеря проект в Латинска Америка и да опозная тази част на света, също и Индия в някакъм момент. Ще ми се да съчетая частта с пътешествията с нещо по-организирано, но не и ангажимент за цяла година.
Би ли искала да отправиш някакви съвети към бъдещите доброволци?
Да, абсолютно! Най-напред нека почувстват какво наистина искат, да се подготвят психически и да подредят приоритетите си – дали е ученето на нов език, придобиването на работен опит в определена сфера, срещите с нови хора, какво наистина искат да развият. След това да съберат възможно най-много информация преди да кандидатстват.
Често казват за доброволческия опит в чужбина, че е преживяване, което те трансформира изцяло. Какво е твоето мнение?
Лично в моя случай, нямам толкова ясно усещане за “преди” и за “след”, въпреки че се опитвам да наблюдавам. Може би това усещане ще се появи, когато съм отново вкъщи, но сега с цялата криза около корона вируса, нямам идея какво ще стане с проекта. Въпреки всичко мога да кажа, че идването ми в София радикално промени моя живот, а също и този на моите приятелки, защото се преместихме в нова страна с нов език, започнахме нов проект с нови хора, имаме нов дом и още куп други новости…
Чувстваш ли се променена по някакъв начин, намирайки се вече към средата на проекта си?
Мисля, че осъзнах, благодарение на работата в екип и съвместното съжителство в апартамента, че не съм толкова гъвкава колкото си мислех и затова сега се опитвам да развия в себе си повече търпение. Наистина е лесно да обвиняваш другите преди да погледнеш в себе си, но това не е положителна черта. Научих и много други неща за себе си, озовавайки се в цялото това ново положение да съм тук. Така че, за момента бих казала, че промените в мен са на ниво самопознание и саморефлексия. Дойдох в България, за да предизвикам себе си и да придобия самочувствие като професионалист и това е нещо, по което още работя – надявам се да имам възможността да развия своите идеи и да се чувствам горда и удовлетворена от работата и уменията си.
Сигурни сме, че ще успееш. И за финал на нашето интервю, можеш ли да дадеш своите първи асоциации на думите: доброволчество, млади хора, българи, кисело мляко?
Благодарности за споделеността и отделеното време Беа. От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме късмет и още много пъстроцветни ДОБРОтворчества
Автостоп история с неочаквано щастлив край“Зимен детски фест” с игри и подаръци за децата от трите бежански лагера. Human library (“Жива библиотека”) под надслов “Прави храна, а не война”В разгара на ДОБРОФЕСТ (11.12.2019)
Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KА125-048262) се реализира с подкрепата на Програма Еразъм+ на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси.
Български
English
