Дария Чернишова – от желание към действие

Здравей, Даша, радваме се, че си тук. Това първото ти доброволчество в чужбина ли е?

Да, дори мога да кажа, че е първото ми голямо пътуване изобщо. Когато бях на 10 отидох на летен лагер в Украйна с брат ми и миналата година бях в Турция за 5 дни. Това е целият ми опит.

Как взе решението да дойдеш в София за една година, какво те мотивира?

Точно след пътуването ми в Турция, реших да отида някъде. Това стана някъде около Нова година, може би самият период провокира нуждата към някаква промяна у мен. Така че, когато се прибрах в Перм, реших да напусна работата си и да започна да търся възможности да отида някъде. По това време приключвах и с магистратурата си и това ме накара да осъзная, че нищо не ме задържа там, освен семейството ми, разбира се, но те винаги са стояли зад мен и ме подкрепиха и в тази идея.

Как намираш работата в Си Ви Ес, можеш ли да ни споделиш повече за дейностите, с които се занимаваш?

Намирам работата в Си Ви Ес за предизвикателна и интересна, защото имаме множество разнообразни дейности, в които трябва да прилагаш различни умения и познания. Наистина ми допада такъв тип работа, защото ти помага да се развиваш и да бъдеш по-адаптивен. За сега, най-силно съм ангажирана със София Филм Фест, но преди това се включих в преподаването на деца в бежанските лагери, организирайки събития за тях и за местната общност, както и работех заедно с участниците в обучения.

Срещна ли нещо наистина предизвикателно за тези 8 месеца откакто си тук?

Не бих казала. Може би просто различният начин на мислене на хората в началото на проекта.

Ако сравниш себе си преди началото на проекта и сега към финалната му част, имаш ли чувстото, че си се променила по някакъв начин?

Да, със сигурност. Най-малкото е, че подобрих английския си, станах по-уверена, открих много неща за различни култури и разруших някои стереотипи. Мисля, че станах по-отворена. Придобих някои професионални умения, сега мога да добавя към CV-то си български език на основно ниво, мултитаскинг, защото понякога работим в различни сфери едновременно, което е чудесно между впрочем, по-добра организация и умение за разпределяне на времето. В същото време, разбрах, че понякога съм много чувствителна и обръщам внимание на малки детайли, които обикновено е по-добре да пропусна. Предпочитам да не съм такъв човек или най-малкото – поне да се науча да скривам това. В момента работя в тази посока.

Би ли препоръчала ЕДС (в момента програмата се нарича Европейски корпус на солидарността) на човек, който за пръв път чува за програмата и според теб какви са най-големите й преимущества?

Всъщност вече направих това, препоръчах я в моя университет и също бях поканена на интервю в едно училище в Перм. Най-голямото преимущество е опитът. Преживяването да си тук, да работиш в мултикултурен екип, да пътуваш, да учиш. Всичко, защото те променя много.

Ако можеш да опишеш с 3 думи твоето преживяване до момента…

Просто го направи!

Имаш ли някакви идеи или план какво би искала да предприемеш след проекта си?

О, това е труден въпрос за мен. Ще се опитам да остана в ЕС и да си намеря работа, но като руски гражданин нямам такава гъвкава мобилност като доброволците от Европа, например. Така че, ще видим, надявам се, че ще се получи.

Би ли искала да отправиш някакви съвети към бъдещите доброволци?

Бъдете независими и използвайте всеки един момент, който имате. Аз изгубих много време, защото бях притеснителна, заради нивото ми на английски, мислейки си, че хората ще ми се присмиват, но това е наистина глупаво. Ако можеш да изразиш мислите си по някакъв начин, направи го, комуникирай.

Благодарим ти Даша! От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме попътен вятър и късмет във всички твои бъдещи инициативи. 🙂

Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси