Сара Кой Лопес – да прегърнеш с доверие непознатия хоризонт

Здравей, Сара, това ли е първият ти доброволчески проект в чужбина?

Да, моят първи е. В Барселона участвах като активист в групата на Амнести Интернешънъл в моя университет. Но това е първият път, в който осъществявам доброволчество в чужда страна. Живяла съм също така в чужбина преди това, защото заминах по Еразъм в трети курс от следването ми в университета. Живеех в Нидерландия за 6 месеца и всъщност там научих за ЕДС. С няколко приятели бяхме на пътешествие и срещнахме група от хора, които се оказаха ЕДС доброволци в Полша.

Супер, а беше ли ти трудно да намериш доброволчески проект?

В началото започнах да търся сама. Прекарах часове, разглеждайки проектите на сайта на Европейски корпус на солидарността. Спомням си, че бях доста придирчива “не този, не този”. Когато най-сетне изпратих запитване до една организация посредством ЕКС платформата, те дори не ми отговориха, затова започнах да търся повече информация и видях, че всъщност трябва да имаш изпращаща организация от самото начало, която ти помага да намериш проект и всичко е много по-лесно.

След това открих Ес Си Ай Каталуния – Service Civil International Catalunya, във Фейсбук. Те имаха няколко проекта, затова реших да им пиша. Седмица по-късно имах интервю, по-скоро среща, за да видя как е всичко и какви възможности съществуват. На интервюто с тях, те споменаха, че имат проект в България. Стори ми се наистина интересно, аз и преди съм била в София, затова решихме да видим дали все още мога да кандидатствам. Нямах големи надежди, защото срокът беше минал, но няколко дни по-късно ми казаха, че мога да си изпратя биографията и мотивационното писмо. След известно време моят координатор се свърза с мен и проведохме интервюто. Всичко беше в последния момент, затова се радвах и се почувствах като късметлийка.

Имаше ли някакви колебания дали да се включиш в този проект или да потърсиш друг?

Всъщност не. Както ти казах, кандидатствах за този, бях приета, затова нямах друг проект или план като вариант. Трябва да призная, че наистина този проект ми хареса, защотото е много разнообразен – има кино, работа с бежанци, промотиране на доброволчеството и множество дейности между тях. Това, което също търсех е възможността да се включа отвътре, защото има някои доброволчески проекти, в които не можеш да взимаш толкова много решения. Исках да бъда част от процеса по взимане на решения, защото имам желание да работя в НПО сектора, социална справедливост и човешки права. Исках да видя от първо лице какво е да работиш в такава организация преди да продължа с образованието си.

Харесват ли ти дейностите, с които се занимаваш?

Да. Разбира се, има винаги изключения, но като цяло ти се включваш в нещата, които те интересуват най-много. В началото си мислех, че искам да се занимавам повече с бежанци, но след това като се запознах повече с всеки кръг, ми стана интересен и кръга с промотирането на доброволчеството. Нещо, което беше полезно за нас, е че в началото си разпределихме задачите и написахме имената си за всяка задача, която искаме да опитаме. Дейностите, които ми се сториха най-интересни бяха промотиране, писане на статии, комуникации, мениджмънт и организиране на събития. Разбира се, всички дейности са свързани със социалния сектор. Съвсем различна е комуникацията за НПО от комуникацията за компания, която продава кисело мляко, например.

И фотографията ти се отдава също много добре. Ти отговаряше за снимките на редица от събитията.

Благодаря. Да, наистина обичам много фотографията имам рефлекс камера, която е доста сходна с тази в офиса. Знаех как се работи с нея и затова в повечето от случаите аз бях тази, която се занимава със снимките. Наистина ми доставя удоволствие, рядко се изморявам от правенето на снимки. Също ми стана любопитно как се правят видеа, затова започнах да усвоявам някои умения и за това.

А как ти се струва животът в София, беше ли ти трудно да се адаптираш тук в началото?

Не толкова..с Бианка (доброволка в същия проект) пристигнахме в средата на юли. Беше много топло и не познавахме много хора. Доста хора като цяло в града бяха във ваканция, така че беше празно. Впоследствие, когато започнаха да пристигат останалите доброволци, всичко започна да става по-хубаво, защото се запознаваш с повече хора, пътуваш, посещаваш други градове. Отидохме до Варна и срещнахме други доброволци из страната. Колкото до града, била съм в София и преди и градът наистина ми беше допаднал. Не знам защо точно, просто е различен и това го прави интересен.

Имаше ли нещо предизвикателно в работата, живота ти тук?

В средата на проекта имах някои семейни проблеми, не можех да се върна обратно в страната ми, нямаше никакъв смисъл от днес за утре да купувам билет, затова останах тук. Беше тежко, защото когато си в чужбина имаш чувството, че си в паралелен свят, мислиш че когато се върнеш обратно вкъщи времето не минава, но работата е там, че то минава и когато осъзнаеш, ти е малко странно. Беше тежък личен момент за мен, но заминах да ги видя няколко седмици по-късно и всичко беше наред.

Имаш ли чувството, че си се променила за тези няколко месеца?

Да, определено. Предполагам, че не го забелелчзваш толкова на себе си, но когато се върнах вкъщи няколко души ми казаха, че има нещо различно в мен. Предполагам, че това е нещо, което винаги се случва, когато пътуваш и излизаш от зоната си на комфорт. Развиваш в себе си нещо, променяш се. Предполагам, ставаш по-зрял и допбиваш повече професионален опит. Също, когато срещаш хора от цял свят от различна среда, винаги става така, че откриваш нови начини към нещата. Мисля, че това те прави по-отворен като цяло.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Обичам да пробвам нови неща, спомням си, че опитах йога няколко пъти, но не бях много успешна (смее се). Опитах също керамика, защото никога преди не бях опитвала и бях любопитна. Открих място близко до вкъщи, студио, управлявано от жена. Тя ми показа как да използвам колелото и всичко останало. Много е готино да експериментираш с ръцете си. Надявам се, че ще мога да опитам още веднъж.

Опита ли нещо типично българско?

Храната със сигурност: шопска салата, пърленка, сирене, лютеница, таратор….Какво още….На обучението на идване трябваше да танцуваме хоро, но не знам дали се брои не танцувам толкова добре, но поне се опитах. Пътувахме доста из България и предполагам, че когато разговаряш с местните хора и прекарваш време с тях, също се докосваш до културата. Също посещавахме класове по български език в Едно училище. Преподаваха ни езика, също ни обясняваха културни факти например за кукерите, символите за защита, Баба Марта.

Кое е най-интересното нещо, което научи за България?

Може би хората. Българите, които срешнах са много готини. Не знам как да го опиша. Като цяло младите хора, които срещнах имат страхотно чувство за хумор, те са дружелюбни, не знам, наистина ги харесвам.

Кои са твоите любими места в София?

Чакай да си помисля…има един вегетариански ресторант, който открихме и който обичам, Dream house. Само няколко пъти съм била там, но ми харесва колко уютен е. Също парковете, имам купища страхотни моменти от Борисовата градина, лежайки на тревата с моите приятели. Сигурна съм, че имам още любими места…най-вероятно – такива с добра храна или бира (смее се).

Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?

От това, което самата аз преживях и също чух от другите организации, бих казала – кандидатствайте, направете го, но първо се информирайте добре за организацията. Опитайте се да се свържете с бивши доброволци от проекта преди да кандидатствате. Всяка организация има свой собствен начин на мениджмънт и работа. Настрана от преживяването и работата, трябва да сте наясно какво точно ще ви предоставят, защото знам, че някои доброволци имаха неприятни преживявания с настаняването, например. Затова, за да избегнете всичко това, се опитайте да се запознаете предварително. Но ако оставим всичко това настрана – направете го, направете го (усмихва се).

Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси