Какво означава понятието „права на човека“, защо е важно да го разбираме, защо трябва да знаем правата си и на още куп други въпроси дадоха отговор 27 млади хора от България, Италия, Словения, Унгария и Франция високо в планината. За тях местността Узана беше не просто прекрасна слънчева планинска област, но и „Открито пространство за човешки права“. Младежкият обмен се проведе между 19 и 29 август и е финансиран по програма “Младежта в действие” на Европейската комисия.

Чрез игри, дискусии, уъркшопи и много интерактивни занимания групата младежи се запозна с основните документи, организации и хора, работещи в сферата на човешките права не само на европейско ниво, но и в световен мащаб.

Освен документите, групата разгледа и обясни термините, които използваме най-често, когато говорим за човешки права. Заедно с това младежите научиха повече за стереотипите, предразсъдъците и дискриминацията. Една от задачите беше всяка национална група да представи стереотипи за своята държава чрез театър, като така младежите успяха да опознаят още една частичка от културата на другия. Сериозното и забавното вървяха ръка за ръка.

Сериозно внимание в програмата на обмена беше обърнато на нарушаването  на правата на човека на национално и личностно ниво. Темата за конфликтите също не беше пропусната. Фокусът падна върху междуличностните конфликти и начините да се справим с тях. Младежите успяха да научат и използват техниката на форум театъра – да наблюдават една ситуация отстрани, да се включат в нея и да я променят.

Особено интересна беше и играта „търсене на съкровище“. Препятствията бяха свързани не само с правата на човека, но и с работата в екип. По време на играта участниците откриха, че с общи усилия и подкрепа могат да постигнат много повече за кратко време, научиха се да разчитат не само на своите умения, но и на уменията на другите. Усещането им за екип беше подсилено от игри за доверие.

Последните два дни младите хора прекараха в Габрово. Тяхната задача беше да оформят информационна шатра в центъра на града, където показваха снимки и материали от обмена. Разговаряха с минувачите и им разясняваха правата им по много атрактивни начини.

Макар и на моменти езикът да затрудняваше младежите, чрез много упоритост и търпение те успяха да надскочат бариерата и успешно да общуват помежду си. Всеки от тях сподели, че обменът е разширил кръгозора му и го е мотивирал да развива различни свои умения.

Снежина Козарева, координатор на обмена

Разказите на участниците

Участвайки в този невероятен обмен, свързан с човешките права, се научих на много неща. Всеки ден откриваш нещо ново, създаваш вечни приятелства. Уча се да бъда по-толерантна и по-търпелива. Била съм на два обмена, единият от които беше в Словения. Темата беше посветена на мира. Там открих много нови приятели и прекарах невероятно. Направих открития за самата себе си – за възможностите и способностите ми.

Благодарение на Си Ви Ес – България успях да бъда между тези невероятни хора и да преживея истински вълшебни моменти. Именно заради това реших да се включа в обмен и тази година, но предпочетох да бъде в България.

Харесвам темата на обмена – човешки права – страшно е интересна, увличаща, харесвам хората – разкошни са, мястото – вълшебно е! Не усещам как минава времето. Уча нови неща, осъзнавам грешки и обмислям решения.

Общуването не е проблем – макар и част от участниците да не говорят английски, успяваме да си говорим. Понякога с помощта на лидерите, а друг път с ръце и крака :).

Всяка вечер се събираме край лагерния огън, поглеждам небето и звездите и благодаря на Бог, че съм тук.

Стели, В. Търново, 18 г.

За младежкия обмен научих от доброволческия клуб в училище в родния ми град. В началото не бях съвсем сигурен дали да участвам, но когато видях програмата на обмена и се запознах с лидерите си, бях сигурен, че обменът ще бъде страхотен! И наистина се оказа така!

Пътуването беше дълго – влак от родния ми град до Любляна, а от там 15-часово пътешествие с автобус към София, след това към Габрово и най-накрая към Узана.

Когато пристигнахме, бях малко притеснен, защото не мислех, че мястото предоставя достатъчно удобства, но още същата вечер разбрах, че греша.

Всеки ден хапваме по нещо типично българско – храната е изключително вкусна.

Заниманията са разнообразни – уъркшопи и игри, посветени на човешките права и работата в екип, които винаги се оказват интересни. Графикът ни е доста натоварен, затова и въобще не може да ни стане скучно. Но имаме и достатъчно свободно време.

Много ми допада начинът, по който темата на обмена – права на човека – е представена. Лидерите ни са подбрали добри похвати, за да ни запознаят с темата и да задържат вниманието – да, сигурно е трудно да работиш с толкова много хора едновременно. Съчетават работата в залата със занимания на открито. Учим по коренно различен начин в сравнение с училище. Трябва всички да учат така! Освен това търсихме съкровище, покорихме връх Исполин…

Тук сме заобиколени от природа. Природата е много красива. Останах очарован от разходката ни до връх Исполин – най-високият връх в този район. Пътят ни се стори труден, но когато се изкачихме, осъзнахме, че си е струвало всичките усилия! Гледката ни спря дъха – видяхме Габрово, връх Шипка и язовир Копринка. Искаше ми се да мога да остана там с часове!

Мисля, че съм на най-прекрасното място на света!

Томаш, Словения, 17 г.

Дните ни са пълни с разнообразни занимания – семинари и игри, които разширяват познанията ни по темата за правата на човека. Всичко това насърчава обмена между различните култури. Не винаги говорим на английски, но не е и нужно, за да се разбираме. Успяваме да общуваме с всички участници благодарение на игрите, които са интересни и ни зареждат с много енергия. Освен това всяка една игра е свързана с темата на обмена – човешки права.

Намираме се на едно невероятно място – Узана. Заобиколени сме от планини и красива природа. Вечер е особено красиво – огъня, звездите, птиците.

Нещо друго, което страшно много харесвам в обмена, са националните вечери. Чрез тях наистина успяваш да докоснеш културата и начина на живот на другия. А времето край огъня ни помага да се опознаем по-добре. Само не мога да разбера защо българите обичат толкова тази студена супа (таратора, б.пр.) – супата трябва да е гореща.

Понякога много ме е яд, че съм забравила познанията си по английски и не мога да говоря за много неща с останалите. Със сигурност, когато се прибера обратно в Италия, ще поработя по въпроса. Така много по-лесно ще опознавам чуждите култури.

Федерика, Италия, 22 г.

По време на обмена срещнах много приятели от различни държави. Носим различни култури, но можем да работим заедно, да се справяме с езиковите проблеми – ако не знаем дума, показваме я.

Наред с дейностите, свързани с човешки права, имаме и много игри за сплотяване на групата – учим се да работим заедно, да си помагаме и да се подкрепяме. Мисля, че търсенето на съкровище беше най-показателната игра за това какво сме научили – не просто заради работата в екип, но и защото част от препятствията бяха свързани с нещата, които бяхме обсъждали за човешките права.

Харесва ми, че всички сме различни, но успяваме да се приспособим към нова среда. Вечер край лагерния огън говорим, пеем, танцуваме и сме заедно – езикът няма значение.

Новият ден идва твърде бързо. Толкова много ми харесва да съм тук – не искам да си тръгвам!

Юдит, Унгария, 26 г.

Лятото започна като всяко друго – излизания, басейни и всичко типично за една ваканция. Усещахме, че се очертават три съвсем еднообразни месеца, но възможността за участие в обмена предложи нещо съвсем различно в лятното ежедневие. Срещата с хора от различни държави, нови култури и непознати за нас езици бе ключовият момент във вземането на решението ни да се включим в проекта на Си Ви Ес – България.

Да се почувстваме част от групата отне известно време, но благодарение на лидерите ни бързо се приспособихме и открихме много и интересни личности. Доказателство за развитието на нашите отношения беше игра, в която трябваше да търсим съкровище, разпределени по екипи с хора от различни държави. Трудно, преодолявайки индивидуалните ни различия, съумяхме да създадем отбор, способен на екипна работа. Във всеки отбор имаше както силни, така и слаби звена, с които всички членове трябваше да се съобразяват. Общуването помежду ни беше най-важното нещо, за успешното изпълняване на задачите по време на играта.

По време на обмена научихме повече за човешките права и за институциите и организациите, които ги защитават, като Организацията на обединените нации, Unicef, Amnesty International, Human Rights Watch и др. Знанията ни се обогатяваха чрез разнообразни игри, семинари и уъркшопи. И независимо от езиковите трудности всеки участник успя да вземе активно участие.

Този обмен ни обогати много – не само с теория по темата, но и с умения за общуване, създаване на приятелства и откриването на нови култури.

Петя, 15г. и Иван, 18 г., Габрово

Причината, поради която реших да участвам в обмена за човешките права, е че темата представлява голям интерес за мен. Участието ми в обмена е една добра подготовка за това, което ми предстои от тази есен – ще следвам социални науки в университета.

Това, което най-много ми допада в обмена, са хората, с които се запознах, нещата, които обсъждаме всеки ден. Също така харесвам и игрите, които ни изграждат като екип.

Силно впечатлена съм от лидерите на групите и координаторите. Те са много отговорни млади хора и работят с невероятно желание и успех.

Благодаря на Си Ви Ес – България за невероятното преживяване и за възможността да се срещна с толкова много амбицирани млади хора от цяла Европа. Тези десет дни със сигурност ме накараха да мисля много по-глобално и да се боря за своите и чуждите права. Знам, че станах по-толерантна и по-търпелива.

Благодаря ви за всичко!

Пламена, 17г., Силистра

Обучението се проведе в Чиле Градище, област Трансилвания, най – добрият курорт в тази част от Румънските Карпати. За съжаление, нямаше сняг, но беше спокойно и много, много красиво. Тъй като знаехме, че отиваме в един от най-популярните курорти на Румъния, очаквахме да видим нещо като съвременно Банско – с прекалено строителство, шум и еклектична архитектура. Но ….., бяхме изненадани приятно. Нямаше и следа от нашенското разбиране за голям курорт, разбирай хиляди кръчми, хотели и реклами на всяка врата. В Чиле Градище вилите са издържани в един стил, почти напомнящ планиска хижа, усещането е за много уют и топлина.

От България бяхме 4 човека – доста шумна и мотивирана група. При все, че ей къде е Румъния, на две крачки, пристигането ни до мястото на обучение бе едно дълго, неудобно 27 часово пътуване. Но резултатът си струваше.

Обучението бе много интезивно, всеки ден имахме 2 сесии по 4 часа, общо  6 дни; много добра организиразация –  последователно запознаване с проблематиката, методите, и развиването на умения, много упражнения и възможност да учиш от опита на другите.

Организаторите – една неправителствена организация от Румъния “Арт Фюжън” се бяха погрижили за малкото ни свободно време – всяка вечер имахме тематично парти, което спомагаше много за опознаването на групата и релаксирането на всеки. По средата  на обучението имахме изненада – посещение в замъка на граф Дракула, намиращ се много близо до нашето място. Цялата група бе много оживена и тръпнеща за предстоящата среща. Разбира се, графът не се появи, беше прекалено слънчево за него. Но веселбата и доброто настроение ни държаха целия ден, още повече, че след Дракула не се върнахме за нова сесия, а продължихме към един прекрасен град с изключително живописна архитектура – Брашов.

Още един любопитен факт за Румъния научих по време на това обучение, румънците също имат традиция да си подаряват мартеници, но любопитното е, че ги подаряват само на жените – явно за мъжете не е важно да са румени и засмени. Последното, разбира се, в рамките на шегата.

Обобщавайки, мога да кажа, че обучението бе много полезно за мен, натрупах много нови знания, научих много нови методи и се сприятелих с доста съмишленици.

Тази анкета на Си Ви Ес – България беше направена по случай международния ден на доброволеца – 5 декември. Идеята й е да разкаже повече за най-вълнуващите моменти на нашите доброволци, представяйки тяхната гледна точка. Надяваме се споделените чувства и преживявания да мотивират повече млади хора да участват в младежи обмени и лагери в България и чужбина.

На какъв проект беше това лято (2009 г.) и къде?

Младежки обмен – Artivismo. Основната идея беше да бъдем активни в обществото чрез различни видове изкуства. Обменът беше в Барселона, Испания, област Каталуня.

С какви хора се запозна? От кои държави?

Основните поканени държави бяха България, Франция, Италия и Испания, но в групите имаше хора, които са от различни народности. Запознах се с младежи от Африка, емигранти в Испания – от Мали, Сенегал. Също така срещнах французойка с виетнамски произход. Изключително полезно за мен бе познанството с французите, защото си говорихме основно на френски и това ми даде възможност да обогатя езика, който съм учила.

Основни дейности по време на проекта ти?
Занимавахме се с най-различни дейности с изключителна интензивност. Първо се запознахме с проекта и основните дейности на SCI- Catalunya. След това имахме среща с Том и Ана в ателието по еко-арт , където правихме полезни предмети от боклуците, които изхвърляме ежедневно. Те ни споделиха различни идеи за това как да оползотворяваме вещите, които смятаме за непотребни. Задружно направихме огромна кукла от боклуци и всеки имаше за задача да работи в отбор с другите и да измайстори различните части на тялото. Много любопитни предмети изникнаха и свободно развинтихме винтчетата на въображението си.
На следващия ден имахме различни игри за опознаване и отново среща с Том, който е бразилец и е един от най- добрите графитъри и дизайнери в Барселона. С него и с Уго започнахме уъркшоп по графити. Графити изкуството е наистина живо в Барселона, на всеки ъгъл могат да се видят “бисерите” на активните артисти. Първия ден от ателието ни запознаха с културата на графитите и на изкуството на улицата, всеки един от нас направи собствен проект за графити. След което отидохме право на улицата, из града има обособени места за рисуване на графити, а мястото, на което ние рисувахме, представлява огромна галерия на една от улиците, където художници могат свободно да творят. Там всеки нарисува предварителния си проект и така осъществихме първите си графити-опити. Том и Уго ни показваха различни начини и техники на рисуване. Това ателие продължи и на следвашия ден, когато трябваше да направим общ проект с единна идея. Така всеки един от нас излизаше и добавяше по една идея върху бялата дъска и в крайна сметка се получи едно прекрасно огромно създание, което само чакаше да бъде “втъкано” в стените на Барселонските улици. Отидохме на същото място и унищожихме, боядисвайки стената, това, което бяхме създали предишния ден. Но самото боядисване означаваше полагане на ново начало, беше много забавно, изпоцапахме се, поставихме бели знаци върху телата си! В самото рисуване се включи и трети художник от Барселонската графити сцена – Отика, или Карлос, който също ни показа пинизите в това изкуство.
Изключително забавно бе, защото осъзнавахме, че там е позволено да се рисува и никой няма да ни подгони, че сме надраскали стените на парка.
На следващия ден продължихме с еко-арт и посетихме ателието на една приложна художничка, която се занимава с изкуство от хартия и картон, т.нар. папие маше, тя прави мебели, кукли, колажи. Изключително лъчезарен човек, показа ни проектите си и ни постави за задача да направим колаж със собственото си име. Това за мен бе изключително предизвикателство и усетих свободата да изразя СЕБЕ СИ с различни образи и думи. Получи се много поетично… С Алисия, въпросната художничка, ходихме до Универсидад Аутонома де Барселона, където се запознахме с еко-съмишленици, които от 1998 г. са задействали най-различни еко-програми в университета. Може би това е един от най- зелените университети в цяла Европа. Намира се извън Барселона, в гориста местност, цялото електричество в университетските сгради е със слънчев произход. Там също така има център за рециклиране, наречен дейшарерия, където хората изхвърлят непотребни вещи. Там си намерих интересни книжки и си ги взех за България…
Също една от дейностите в проекта беше участие във Фестивал на уличните музиканти, който се провежда за поредна година на крайбрежната улица на Барселона. Там ние бяхме доброволци – участвахме в раздаване на флайери, работа с отделните музиканти, продажба на рекламни материали и пр. Аз избрах да работя с музикантите и беше изключително интересно. Също така там се запознах с интересни хора от Франция и Италия. Самата организаторка на фестивала се оказа изкуствовед като мен и си говорихме много за различни проекти.

Участвахме в театрален проект, свързан с противоположностите в нашия живот. Също така посетихме театрална постановка, в която участваше едно от момчетата от Испанската група. За хората, които не знаеха испански, сигурно е било предизвикателство да гледат нещо, което не разбират, но за мен беше много вълнуващо, тъй като играеха постановка, изградена от самите актьори върху идеята за бягството.

Не на последно място ще спомена маестро Жил, учителят ни по капоейра – вид бразилски танц-бойно изкуство. Срещата с него си остава незабравима за мен, с него 4 поредни дни работихме върху различни движения от капоейра, свирихме на типичните инструменти – биримбау, тарамбуки и дайре – и пяхме бразилски песни, танцувахме самба… Кулминацията на този уъркшоп беше Руеда де Капоейра, събрахме се на крайбрежната улица на Барселона, при откриването на Фестивала на уличните музиканти и танцувахме капоейра, като това изживяване завинаги ще остане в спомените ми. Този ритъм на музиката, ритъма на движенията, усмиките на хората се сляха в едно. Веднъж попаднал ли си в кръга на капоейрата, ще продължиш да играеш.

Най-интересна случка?
За мен като художник най- интересната случка бе, когато открихме още една окупа, където видяхме че се провежда вечерен акт – рисуване на голо тяло. Оказа се, че там живее именно един от нашите учители по графити, и през целия престой в Барселона открадвахме време да ходим да рисуваме в ателието им. Не зная дали е най- интересна случка, но определено си е плодотворна!

Най-шантава случка?
Покрай всички дейности, които ни преследваха от сутринта, ни бяха организирани обяди и вечери в един социален център, т.нар. окупа – LA OTRA CARBONERIA. Това е практика в Испания, Франция, Австрия – да се окупират сгради, които са необитаеми. Там се организират различни социални дейности, курсове по танци, китара, музика, поезия, рисуване, водят се дебати, правят се концерти. Дори има и курсове по шивачество и са си направили магазин за дрехи. Шантавото бе, че в малкото дворно място, което имаше тази сграда, имаше басейнче, в което задружно се потопихме и се разхладихме в лятната жега. После бяхме на концерт и рисувахме графити на покрива по залез слънце. Там се запознах с различни хора, които живеят в окупата – с бразилец, който рисува мандали, с колумбиец – сапатист и музикант, с Найра – музикален педагог и събирач на приспивни песнички от цял свят…

Най-ярко впечатление?
Върна ли се там в мислите си, най- ярко впечатление ми направиха хората от окупите, с които се запознахме. Те са млади, свободни, необременени от тежестта на отговорностите. Сякаш живеят в някаква утопия. Всички се обичат, забавляват, отговорни са и се грижат един за друг. Като живот в комуна е, всички са обединени от желанието да съградят нещо истинско, но различно от системата, която се е наложила в живота ни. Предлагат ни един алтернативен начин на живот, такъв, в който ако ти се рисува, не е нужно да плащаш за курсове. Просто човек, който го може, ще ти помогне, ще ти предаде познание, а ти, който можеш да танцуваш, ще преподадеш уменията си на някой друг. Не знам дали има почва за това у нас, но самата идея за промяна в мисленето остави у мен ярко впечатление. В една от окупите, които посетихме (те не са една-две в Барселона) организират свободен университет, където има библиотека и различни професори и преподаватели от други университети идват да преподават. Хората от квартала подпомагат тези млади хора, донасят книги и посещават социалния център. Естествено, не всички са съгласни с подобен начин на живот, тъй като тези хора живеят на гърба на обществото, те не плащат сметки и наеми. Тези сгради са изоставени, водят се дела за тях или вече нямат собственици и има закон в испанската правна система, че могат там да се настанят хора и да облагородят мястото, така че то да не запада. Не всички собсвеници са съгласни с това и се водят спорове, преследват се окупаторите, но за да спечелят собствениците, трябва да имат идея за развитие на това място – то не трябва да стои запустяло.

По какъв начин летният ти проект те обогати?
Обогати ме познанството с много хора от различни държави, изградих приятелство с всеки един от тях, все още си пишем писма и си споделяме интересни неща от живота ни.
Благодарна съм, че това ми се случи, бях мечтала да отида в Барселона, да говоря езика, който толкова време съм учила. Беше любопитен факта, че хората там ме мислеха за част от испанската група, мисля че трябва да благодаря на учителите си по испански!

Веднага след като се върнах открих една стена край Варна, точно срещу плажа, където, штттт, не казвайте на никого, рисувах графити! Ако минавате край станция Писател, там е… Това е нещо, което също катов Капоейрата те заразява с енергията си.

Какво от този проект ще събужда усмивка на лицето ти, когато след 10 години погледнеш назад към него?
Този проект изразява това, за което се боря в живота си – да бъда активна чрез изкуството си. Според мен всеки един от участниците остана заразен с тази идея и ще я пренася в обществото, в което живее. Радвам се, че се запознах с хора, които споделят моите интереси, сродни души. Вече имам приятели в различни кътчета на Европа. А усмивката се поражда при всеки спомен за Испания. Два месеца след проекта се върнах в Барселона и минах по същите места, по които вървяхме с моите приятели, видях се с приятелите ми от Испания и се запознах с много нови неща, успях да посетя няколко музея и се надявам следващата ми среща да е също толкова обогатяваща. Скоро предстои рисуване на графити в двора на училището, където бяхме настанени… Ще разказвам….

Ина Христова