В началото на 2012 и малко повече от две седмици преди следващия краен срок има доста интересни и актуални предложения за кратко и дългосрочни проекти по Европейска доброволческа служба. Проектите са по програма “Младежта в действие”, т.е. 90 % от пътните разходи се покриват от Програмата, а доброволците имат осигурени джобни, храна, настаняване и застраховка.

Ако нещо ви привлече вниманието, бързо се свържете с Наталия Живкова, човекът, който от януари 2012 отговоря за дългосрочните проекти (ЕДС и други) на имейл longterm@cvs-bg.org. Ще забележите, че за да кандидатствате за позициите в Португалия, трябва да се регистрирате в съответниясайт и оттам да подадете CV и мотивационно писмо. Моля, свържете се преди това с Наталия. Обърнете внимание, че някои от крайните срокове са съвсем скоро!

Краткосрочен проект в Сърбия

Един от проектите, по който Си Ви Ес – България работи е “Да научим! Въвеждане на принципите на обучение за развитие в българското образование” – повече за проекта тук. По проекта вече се проведоха обучения по лидерски умения за ученици от горните класове в гимназии в няколко български града. Като част от обучението учениците имаха за задача да организират различни доброволчески акции и събития, като сами дадат идеите и с подкрепата на преподаватели и Си Ви Ес – България проведат акциите.

Последните две доброволчески акции се проведоха в Благоевград на 8 и 11 ноември. Организатори бяха учениците от 7 СОУ и от Хуманитарната гимназия в Благоевград. В аудио материала по-долу може да чуете разказа на журналистката Светла Бурова и на координатора по проекта от наша страна – Мариана Панайотова повече за акцията в 7-мо СОУ. Материалът е излъчен по радио Благоевград! Приятно слушане!

Радио Благоевград – 7-мо СОУ

Ето и втората част от разказа на Катрин и Надя за техния престой в резервата за мечки в Кутерево. Те вече се завърнаха в България, но нека в тази неделна вечер минем поне четейки, през техните летни приключения…

Мечешки поздрав от Кутерево, Хърватска!

И така… вече 45 дена сме в Кутерево и изпълняваме нашия проект по Европейска доброволческа служба. Мислехме си, че юли месец е активният, но се оказа, че и август се справя достатъчно добре от гледна точка на преживявания и дейности… Ето накратко някои от по-интересните сред тях.

През изминалата седмица заедно с балканския workcamp, който се провежда на територията на нашия център, работихме върху т.нар. „Балканска улица”. В началото на седмицата Иван (ръководителят на целия проект) дойде и ни каза, че това пространство е отредено за Балканците и те могат сами да решат какво да правят с него… Когато започнахме работа, имаше много и различни идеи и концепции, но всички се съгласихме, че трябва първо да изчистим, оплевим и приведем в по-добър вид мястото и се захванахме за работа.

След това постепенно започнахме да градим пътека, която по-късно се превърна в „Балканска улица”.

Накрая резултатът беше изненадващо добър. За една седмица Балканците успяхме да изградим алея (с малки камъни по нея), да направим градина, в която засадихме билки за чай и да направим 7 пейки, на които да сядат бъдещите туристи. По този начин успяхме наистина да оставим наша собствена следа в Кутерево.

Събота вечер беше официалното откриване на Балканската улица. В 21 ч. всички доброволци, които бяха в центъра, бяха поканени да присъстват, а именно една немска група от фондацията, която финансира проекта, както и много други добороволци от къде ли не – Франция, Австралия, Белгия, Хърватска, Канада и т.н.

На всяка пейка седеше по един или двама души с ръчно изработена свещ и представяше по една страна от бивша Югославия и ние с Надето, които представяхме България. Всеки беше избрал по един стих, който да изрецитира и преведе на английски. Нашият избор беше „Земя като една човешка длан” на Георги Джагаров. За съжаление, не успяхме да обрисуваме пейките за откриването и го направихме след това. Ето и резулатът:

По същото време като балканския лагер белгийската група работеше върху изкопаването на бърлога за бъдещото ограждение за мечките. Работата никак не беше лека, но ние все пак решихме, че можем да се присъединим и към тях и да помогнем с извозването на пръстта:

Освен работа имахме осигурени и забавления. Един ден отидохме на гости на местните работни таланти – Тета Драгица, която плете най-популярните обувки в селото – „цокле” и майстора на „тамбурица”. Тета Драгица е малка симпатична баба на 78 години, която от петнайсетгодишна се занимава с плетене на „цокли”. Цоклите са подобни на нашите терлъци, но има една голяма разлика – от долната част на обувката има подметка, която е направена от вътрешна автомобилна гума, по този начин можеш да носиш цоклите навсякъде. Ние лично се уверихме в това, след като първия път когато й отидохме на гости си поръчахме цокли и на 1 август бяха готови. Оттогава не ги сваляме – работим с тях, в планината сме с тях, по улиците, вкъщи, навсякъде…. Това прозвуча малко като рекламен блок, но наистина са удобни!

Посещението при местния майстор също беше интересно. Да видиш как от обикновено парче дърво се получава нещо толкова изящно е впечатляващо. Майсторът е самоук, започнал е да се занимава с дървообработка на 18 години и всичко, което знае, е открил сам. Кутеревската тамбурица е като нашата тамбура тоест типичен струнен инструмент за Балканите и Индия.

Ако на 31-ви сте минали през  Форум “Кариери и студенти” 2011 на Нов български университет, няма как да не сте забелязали най-шарения щанд, щандът на Си Ви Ес – България. С малко подробности от „кухнята” ви представям  нашето участие.

Форумът беше официално открит в 10:00, но аз бях там още в 9:15, за да подготвя нашия щанд, а малко по-късно се появи и Мира.  Нашето местенце беше разположено почти до входа, което се оказа доста печелившо като положение. Тук искам да изтъкна приноса на ярката стрелка (вижда се на снимката по-долу), която неминуемо привлича вниманието :):):).

Студентите, които се спряха при нас все още не бяха натоварени с купища брошури и впечатления. Посрещахме ги с предупреждението,  че ние не предлагаме работа и така приковавахме вниманието на онези младежи, които са отворени към нови идеи и предизвикателства – именно тях търси Си Ви Ес – България. Предложихме им подробна информация за самата организация и доброволчеството, конкретни предложения за лагери и обяснение как да потърсят подходящия за тях лагер, брошури за ЕДС (Европейска доброволческа служба), предложения за младежки обмени, информация за работните групи и как може да се включат в тяхната работа, малки брошурки с нашия сайт, блога или фейсбук страничката ни. Идеята зад тази пъстрота от възможности бе всеки да открие подходящата програма, за да се включи в дейността на сдружението. Доста студенти искаха да получават подробна информация за текущи събития и пожелаха да се включат в инфо листата. Скептично настроените пък си тръгнаха с брошурка в ръка и няколко закачливи идеи за размисъл.  Особено приятно беше да се види  интересa на напредналите в сферата на доброволчеството и заедно с Мира се запознахме с няколко бъдещи лидери на младежки обмени и координатори на лагери.

В края на деня, когато на „бойното поле” остана само Мира на нашия шанд са се спрели и представители на Студентски съвет на НБУ и журналисти от приложението на вестник “Капитал”, “Кариери”. Какво точно е обсъдила Мира с тях ще разберем много скоро, очаквайте много приятни изненади и звезден прах около Си Ви Ес – България.

С Мира искаме да благодарим на Центъра за кариерно развитие при НБУ и на усмихнатите и любознателни студенти, които се спряха при нас и сега четат този пост. Надяваме се да се виждаме често и да продължаваме да работим заедно от сърце.

Кати, член на Комуникационната група и на Управителния съвет на Си Ви Ес – България

След като еуфорията, работата и забавлението около 15-ия София филм фест приключи, идва времето за историите, спомените, оценките. Ето какви са впечатленията от фестивала на една от доброволките тази година Мария Стойчева.

До преди няколко години и аз, както масата в България, гледах предимно амери- кански филми. Докато не научих отнякъде за София филм фест – една наистина уникална възможност да се запознаеш със страна на киното, която не може да се свали дори от интернет. Когато миналата година видях, че Си Ви Ес – България набира доброволци за феста, веднага кандидатствах. Освободих си графика максимално, за да съм сигурна, че ще ме вземат и зачаках.

Тази година вече бях „старо куче” и от Си Ви Ес – България ме одобриха с предимство. Даже обещаха да ми дадат повече задължения, което само ме зарадва. Бях установила, че на фестивала нямам много време да гледам филми, (защото съм претенциозна и не искам да гледам каквото и да е), но за сметка на това добивам добра представа какво се прави по света и какво мога да гледам по-късно (на кино или пък онлайн). Участието ми на феста като цяло не беше дълго – напрегнатата част беше буквално два дни и три нощи. Включих се в големия калабалък по посрещането и настаняването на гостите на София Мийтинг. Това е няколкодневен сборен пункт за хора с идеи и хора с пари, на който всяка година се създават много връзки и се раждат или осиновяват страхотни проекти. Работата ми първоначално беше да подготвя поканите за гостите. Работихме късно вечерта в пълен офис – сякаш организаторите на Феста нямаха нужда от сън. Въпреки напрежението и недоспиването, всички бяха весели и услужливи, което ме изненада приятно.

На следващия ден бях натоварена с отговорната задача да посрещам гости на летището и да им осигурявам транспорт до хотелите. Това беше сигурно най-забавната част, не толкова заради някакви особени емоции и събития, колкото заради онова чувство на несигурност и трескаво очакване, което е присъщо за летищата. Разпознаването на госта, посрещането му, поздравяването му, намирането на спрялата някъде там на паркинга кола, която ще го откара в хотела – този процес няма как да ти омръзне, защото всеки път е различен, всеки път се случва нещо неочаквано и проваля плановете ти, като те принуждава да мислиш и действаш бързо и ти дава възможност да прекараш малко повече време с госта и да поговориш с него.

Сигурно любимата ми част беше, когато посрещнах една от гостенките на София филм фест на летището и тя ми каза, че е само с ръчен багаж. „Вие сте щастливка!”, възкликнах аз, сещайки се колко багаж мъкнат повечето от гостите за 2-3-дневен престой в София. „Всъщност не… багажът ми просто не пристигна.” Беше лаконичният й примирен отговор. На следващия ден пътувах с нея до летището и обратно, за да вземе намерения си багаж и имахме почти час да разговаряме по най-разнообразни теми – от зимни спортове до качество на висшето образование в Норвегия.

Последните дни прекарах в компанията на един от специалните гости на СФФ. Задачата ми беше да се постарая да пристига за всичките си интервюта и конференции навреме и като цяло да бъда връзката между него и Прес отдела. Впоследствие се оказа, че нивото на владеене на английски език сред българските журналисти е плашещо ниско и бях натоварена с допълнителната отговорност да превеждам за доста от тях (включително и, за мой ужас, и за БНТ).

А, съвсем между другото изгледах няколко филма, които оттогава насам търся, но не мога да намеря никъде (включително на платени сайтове като Amazon). Като цяло прекарах страхотно, научих доста и поупражних чуждите си езици. Ако имам възможност, с удоволствие бих кандидатствала за доброволец и догодина.

През 2011, Европейската година на доброволчеството, в провеждането на 15-ия София филм фест се включиха 45 доброволци, а кандидатствалите бяха над 150 души. Си Ви Ес – България и организаторите на София филм фест изказват своите благодарности на доброволците!