В началото на 2012 и малко повече от две седмици преди следващия краен срок има доста интересни и актуални предложения за кратко и дългосрочни проекти по Европейска доброволческа служба. Проектите са по програма “Младежта в действие”, т.е. 90 % от пътните разходи се покриват от Програмата, а доброволците имат осигурени джобни, храна, настаняване и застраховка.

Ако нещо ви привлече вниманието, бързо се свържете с Наталия Живкова, човекът, който от януари 2012 отговоря за дългосрочните проекти (ЕДС и други) на имейл longterm@cvs-bg.org. Ще забележите, че за да кандидатствате за позициите в Португалия, трябва да се регистрирате в съответниясайт и оттам да подадете CV и мотивационно писмо. Моля, свържете се преди това с Наталия. Обърнете внимание, че някои от крайните срокове са съвсем скоро!

Краткосрочен проект в Сърбия

Предложения в Португалия

Португалия

www.europeanvoluntaryservice.com

Project dates: 01.10.2012 to 24.09.2013 (12 months)

*Casa da Encosta*
(2011-PT-8)
Foster home

*ProAtl?ntico*
(2010-PT-28)
Office

*Casa Pia de Lisboa – CED Santa Clara*
(new acreditation)
foster home

*Centro de Alojamento Tempor?rio de Tercena*
(2011-PT-9)
foster home

*Casa do Parque*
(2011-PT-18)
foster home

*Casa Pia de Lisboa – CED Francisco Margiochi*
(new acreditation)
Envinmental Project

*Casa Pia de Lisboa – CED Nossa Senhora da Concei??o*
(new acreditation)
School

*Uni?o das Miseric?rdias Portuguesas – Centro Jo?o Paulo II*
(2009-PT-13)
Disabled people

Предложения в Гърция


 Posted by Mira at 18:48 Доброволчески дейности Comments Off on Предложения за ЕДС проекти в Португалия, Сърбия и Гърция
 

На 21 ноември Министерство на културата публикува проекта за Закон за доброволчеството и мотиви към него. Целта на законопроекта е да регулира правните взаимоотношения на доброволчеството, да регламентира статута на доброволец, неговите права, задължения и отговорности. Дават се определения на различните видове полагане на доброволен труд – краткосрочно, дългосрочно, корпоративно доброволчество. В работната група по изработването на проекта участваха и редица неправителствени организации, които работят с доброволци. Работата по законопроекта се възстанови през 2011 г. – Европейска година на доброволчеството.

Проектът е отворен обществено обсъждане до 5 декември 2011, като всеки заинтересован е добре дошъл да изрази становище или да направи предложение. Предложенията и становищата се приемат в Министерство на културата от г-жа Миглена Бориславова на този имейл  m.borislavova@mc.government.bg.

Проект за Закон за доброволчеството

Мотиви към проекта за Закон за доброволчеството

 

Един от проектите, по който Си Ви Ес – България работи е “Да научим! Въвеждане на принципите на обучение за развитие в българското образование” – повече за проекта тук. По проекта вече се проведоха обучения по лидерски умения за ученици от горните класове в гимназии в няколко български града. Като част от обучението учениците имаха за задача да организират различни доброволчески акции и събития, като сами дадат идеите и с подкрепата на преподаватели и Си Ви Ес – България проведат акциите.

Последните две доброволчески акции се проведоха в Благоевград на 8 и 11 ноември. Организатори бяха учениците от 7 СОУ и от Хуманитарната гимназия в Благоевград. В аудио материала по-долу може да чуете разказа на журналистката Светла Бурова и на координатора по проекта от наша страна – Мариана Панайотова повече за акцията в 7-мо СОУ. Материалът е излъчен по радио Благоевград! Приятно слушане!

Радио Благоевград – 7-мо СОУ

 

Nov 082011
 

В следващите редове може да прочетете разказа на Алис за младежкия обмен в Естония, на който тя беше лидер това лято, и да се пренесете в прекрасната естонска атмосфера.

След като се върнах от обмена в Естония разбрах само едно нещо – че съм прекарала най-красивите десет дни това лято! Няма да бъде пресилено ако кажа, че този обмен беше най-прекрасният от общо шестте, в които съм участвала.  Няма да забравя естонците, които адски много се стараха за организацията около проекта, латвийците, които винаги ни разсмиваха, унгарците – все мили, тактични и учтиви, северните ни съседи – с толкова опит в доброволческите обмени. Разбира се, номер едно обаче беше нашата група – четири усмихнати момичета и един герой, който не само издържа в тази компания, но й предаде чар, който трудно щяхме да постигнем сами.

Групата

 Заедно прекарахме първо четири дни в Пауди, местност близо до хостела ни в Абья-Палуоя, където протече и втората част от обмена.

 

 В Пауди от сутрин до вечер имахме интересни занимания– започвахме с уъркшопите за конфликт и толерантност, продължавахме със семинари по формален театър и завършвахме с игри и национална вечер.

Най-запомнящи се бяха обаче уъркшопите по оцеляване, които водеха двама естонци от армията.  Преподаваха ни ориентиране в гората, първа помощ, намиране на храна, сигнализиране при изгубване и т.н. Най-култувото беше когато се разделихме по групи и построихме сами по образец шелтери, в които спахме през следващите дни.

В Абья-Палуоя времето също минаваше твърде бързо – сигурен знак, че е си прекарвахме страхотно. Имахме разодка до Пауди – град в югозападна Естония, където посетихме и местния театър във връзка с нашата подготовка за финалното представление в центъра за млади хора.

Ако трябва да опиша обмена с три думи бих казала – Беше страшно интересно, забавно и вдъхновяващо. По всичко си личеше колко бързо се сполитхме, колко се радвахме един на друг, колко бяхме открити и добри. Пожелавам на всекиму такова изживяване!

С мн обич,

Алис

 

Ето и втората част от разказа на Катрин и Надя за техния престой в резервата за мечки в Кутерево. Те вече се завърнаха в България, но нека в тази неделна вечер минем поне четейки, през техните летни приключения…

Мечешки поздрав от Кутерево, Хърватска!

И така… вече 45 дена сме в Кутерево и изпълняваме нашия проект по Европейска доброволческа служба. Мислехме си, че юли месец е активният, но се оказа, че и август се справя достатъчно добре от гледна точка на преживявания и дейности… Ето накратко някои от по-интересните сред тях.

През изминалата седмица заедно с балканския workcamp, който се провежда на територията на нашия център, работихме върху т.нар. „Балканска улица”. В началото на седмицата Иван (ръководителят на целия проект) дойде и ни каза, че това пространство е отредено за Балканците и те могат сами да решат какво да правят с него… Когато започнахме работа, имаше много и различни идеи и концепции, но всички се съгласихме, че трябва първо да изчистим, оплевим и приведем в по-добър вид мястото и се захванахме за работа.

След това постепенно започнахме да градим пътека, която по-късно се превърна в „Балканска улица”.

Накрая резултатът беше изненадващо добър. За една седмица Балканците успяхме да изградим алея (с малки камъни по нея), да направим градина, в която засадихме билки за чай и да направим 7 пейки, на които да сядат бъдещите туристи. По този начин успяхме наистина да оставим наша собствена следа в Кутерево.

Събота вечер беше официалното откриване на Балканската улица. В 21 ч. всички доброволци, които бяха в центъра, бяха поканени да присъстват, а именно една немска група от фондацията, която финансира проекта, както и много други добороволци от къде ли не – Франция, Австралия, Белгия, Хърватска, Канада и т.н.

На всяка пейка седеше по един или двама души с ръчно изработена свещ и представяше по една страна от бивша Югославия и ние с Надето, които представяхме България. Всеки беше избрал по един стих, който да изрецитира и преведе на английски. Нашият избор беше „Земя като една човешка длан” на Георги Джагаров. За съжаление, не успяхме да обрисуваме пейките за откриването и го направихме след това. Ето и резулатът:

По същото време като балканския лагер белгийската група работеше върху изкопаването на бърлога за бъдещото ограждение за мечките. Работата никак не беше лека, но ние все пак решихме, че можем да се присъединим и към тях и да помогнем с извозването на пръстта:

Освен работа имахме осигурени и забавления. Един ден отидохме на гости на местните работни таланти – Тета Драгица, която плете най-популярните обувки в селото – „цокле” и майстора на „тамбурица”. Тета Драгица е малка симпатична баба на 78 години, която от петнайсетгодишна се занимава с плетене на „цокли”. Цоклите са подобни на нашите терлъци, но има една голяма разлика – от долната част на обувката има подметка, която е направена от вътрешна автомобилна гума, по този начин можеш да носиш цоклите навсякъде. Ние лично се уверихме в това, след като първия път когато й отидохме на гости си поръчахме цокли и на 1 август бяха готови. Оттогава не ги сваляме – работим с тях, в планината сме с тях, по улиците, вкъщи, навсякъде…. Това прозвуча малко като рекламен блок, но наистина са удобни!

Посещението при местния майстор също беше интересно. Да видиш как от обикновено парче дърво се получава нещо толкова изящно е впечатляващо. Майсторът е самоук, започнал е да се занимава с дървообработка на 18 години и всичко, което знае, е открил сам. Кутеревската тамбурица е като нашата тамбура тоест типичен струнен инструмент за Балканите и Индия.

 

Spa center Kuterevo

Здравейте на всички!

Името ми е Надя, а аз съм Катрин. Ние сме студентки в СУ, учим регионално развитие и политика и догодина завършваме.

По принцип сме от София, но в момента живеем в едно малко селце в Хърватска – Кутерево и изживяваме нашата Европейска доброволческа служба.

Пристигнахме на 2 юли 2011 след дълго двудневно пътуване (с автобус от София до Белград, после с нощния влак от Белград до Загреб, след това пак с автобус от Загреб до Оточац и накрая ни закараха с кола до Кутерево) и ще останем тук за цели два месеца. Намираме се на половината път, имаме още един месец, така че пак ще пишем…

Подготвяме изложба, посветена на проекта

Преди 10 години тук, в Кутерево, трима души решават да направят убежище за мечки. И днес на това място има 2 малки мечета на по година и половина и 6 големи мечока, за които се грижат няколко много мотивирани и ентусиазирани любители на мечоци. Центърът посреща десетки туристи всеки ден и групи доброволци всяко лято. А тъй като сега е лято – е пълно с тях – предимно скаути от Белгия, които идват за по една или две седмици, но също и много доброволци откъде ли не. Непрекъснато някоя група идва или си заминава.

Mladi Gor и Mladi Dol

Сприятеляваме се с белгийски скаути

Нашият проект се казва  „Active Summer for Kuterevo Bears“ и досега наистина се оказа много активен. Юли месец е месец на белгийските скаути в Кутерево. Именно затова нашата работа тук досега беше да планираме и подготвяме дейностите на групите, които посещават центъра, а също така и да работим по малко с посетителите. Е, вярно че нашият хърватски не е много добър, но взимаме уроци и се надяваме да го подобрим скоро,  засега още говорим българо-хърватски език, което на моменти се оказва доста забавно.

Правим плакати

Творчество...

Помагаме за различни фестивали. Тук децата сами си измислят дизайна на значките.

Тук сме благодарение на програмата “Младежта в действие” и нашата изпращаща организация Си Ви Ес – България и Снежи, (на които сме много благодарни J). Тук всички ни наричат EVS, което означава European Voluntary Service и даже често се шегуваме, че наистина е servicе, защото трябва да „слугуваме” на нашия супервайзвър Хелена. J Но всъщност е доста готино да си EVS, защото ти покриват всички разходи, а от нас се иска само да помагаме и да се забавляваме.

Volunteer! Make a difference!

Учим всички да четат кирилица

Организацията тук няма персонал, назначен на пълен работен ден, затова всички дейности са координирани и изпълнявани от доброволците. А това е именно причината всеки ден да се запознаваме и работим с нови хора от цял свят. С изключение на организираните групи има и много други хора, които идват тук сами само защото споделят една и съща любов към мечките и  природата.

Показваме презентация, посветена на България

Представяме България чрез домашно приготвени бисквитени бонбони

Благодарение на белгийските скаути успяхме да посетим Национален парк Cеверен Велебит (Premuzic Trail), крайбрежието на Senj и нашето най-любимо пътуване – до Плитвички езера, (където няма да споменаваме факта, че на връщане се возихме на пода на автобуса, но нали беше безплатен превоз, така че няма да се оплакваме). И ето, че вече можем да се похвалим, че сме посетили два от шестте национални парка в Хърватска. Предстои и още… (надяваме се). И какъв е изводът – ако си доброволец с късмет, може да си уредиш безплатни пътувания J

Хвърляме български монети в Плитвички езера и се надяваме да се върнем пак някой ден...

На разходка из национален парк Severni Velebit

Разходка с колела из Загреб

С удоволствие бихме останали повече и да ви разказваме още, но тук има една много готина пермакултурна градина, която ни зове и чака да бъде оплевена, така че чао засега … и до скоро!

Mladi Gor

 

Ако на 31-ви сте минали през  Форум “Кариери и студенти” 2011 на Нов български университет, няма как да не сте забелязали най-шарения щанд, щандът на Си Ви Ес – България. С малко подробности от „кухнята” ви представям  нашето участие.

Форумът беше официално открит в 10:00, но аз бях там още в 9:15, за да подготвя нашия щанд, а малко по-късно се появи и Мира.  Нашето местенце беше разположено почти до входа, което се оказа доста печелившо като положение. Тук искам да изтъкна приноса на ярката стрелка (вижда се на снимката по-долу), която неминуемо привлича вниманието :):):).

Студентите, които се спряха при нас все още не бяха натоварени с купища брошури и впечатления. Посрещахме ги с предупреждението,  че ние не предлагаме работа и така приковавахме вниманието на онези младежи, които са отворени към нови идеи и предизвикателства – именно тях търси Си Ви Ес – България. Предложихме им подробна информация за самата организация и доброволчеството, конкретни предложения за лагери и обяснение как да потърсят подходящия за тях лагер, брошури за ЕДС (Европейска доброволческа служба), предложения за младежки обмени, информация за работните групи и как може да се включат в тяхната работа, малки брошурки с нашия сайт, блога или фейсбук страничката ни. Идеята зад тази пъстрота от възможности бе всеки да открие подходящата програма, за да се включи в дейността на сдружението. Доста студенти искаха да получават подробна информация за текущи събития и пожелаха да се включат в инфо листата. Скептично настроените пък си тръгнаха с брошурка в ръка и няколко закачливи идеи за размисъл.  Особено приятно беше да се види  интересa на напредналите в сферата на доброволчеството и заедно с Мира се запознахме с няколко бъдещи лидери на младежки обмени и координатори на лагери.

В края на деня, когато на „бойното поле” остана само Мира на нашия шанд са се спрели и представители на Студентски съвет на НБУ и журналисти от приложението на вестник “Капитал”, “Кариери”. Какво точно е обсъдила Мира с тях ще разберем много скоро, очаквайте много приятни изненади и звезден прах около Си Ви Ес – България.

С Мира искаме да благодарим на Центъра за кариерно развитие при НБУ и на усмихнатите и любознателни студенти, които се спряха при нас и сега четат този пост. Надяваме се да се виждаме често и да продължаваме да работим заедно от сърце.

Кати, член на Комуникационната група и на Управителния съвет на Си Ви Ес – България

 

Нека да ви разкажем как мина вчерашното ни участие на Фамилатлона.

Стартът на събитието беше в 10:30, затова Мира и Зори чинно си уговориха среща в 9:00 ч., за да могат да вземат всички джиджавки от офиса и да ги пренесат до Южен парк. Естествено Мира закъсня, но все пак успяхме да пристигнем на уреченото място около 10 и нещо.

Последва нелеката борба с картата на събитието. Уж намерихме отреденото ни място, но пък другите май не са бяха ориентирали съвсем, та май стана кой, където намери подходящо местенце на поляната :).

Почнахме да подреждаме масата, да слагаме брошури, папки с информация, банери и т.н. Вятърът обаче не ни взе на сериозно и се получи следната ситуация. А, опънем единия банер на Си Ви Ес – България и започнем с другия и хоп, вятърът го съборил. След известна неравностойна борба (в този Южен парк един камък няма да подпрем банерите с него :(), се отказахме и както виждате от снимките безславно опънахме банерите на земята. Не, че пак не ни се наложи да ги гоним :).

Макар и щандът ни да беше в процес на подреждане, хората се спираха, разпитваха ни и разглеждаха какви материали сме изложили. В един момент към нас се присъедини и Юдит и стана съвсем весело. Слънцето печеше приятно, настроението беше приповдигнато, паркът беше пълен с хора, а покрай нас се представяха какви ли не спортове – американски футбол, бейзбол, карате. Фризби, федербал и волейбол се практикуваха из целия парк :). По едно време ни посвириха на барабани и въобще беше доста весело.

Дики и Тами дойдоха да ни посетят, придружени от дечковците.

Естествено поизгоряхме, някои повече от други, но такива са рисковете на първият топъл ден след 2 седмици студ… :).

И така с нетърпение очакваме следващия Фамилатлон догодина, а дотогава може да участвате в нашето парти за добре дошла на Юдит, което ще бъде на 18 май. За подробности, знаете си cvs-bg@bluelink.net или на нашите телефони.

Спокойна неделна вечер и много успешна нова седмица!

 

След като еуфорията, работата и забавлението около 15-ия София филм фест приключи, идва времето за историите, спомените, оценките. Ето какви са впечатленията от фестивала на една от доброволките тази година Мария Стойчева.


До преди няколко години и аз, както масата в България, гледах предимно амери- кански филми. Докато не научих отнякъде за София филм фест – една наистина уникална възможност да се запознаеш със страна на киното, която не може да се свали дори от интернет. Когато миналата година видях, че Си Ви Ес – България набира доброволци за феста, веднага кандидатствах. Освободих си графика максимално, за да съм сигурна, че ще ме вземат и зачаках.

Тази година вече бях „старо куче” и от Си Ви Ес – България ме одобриха с предимство. Даже обещаха да ми дадат повече задължения, което само ме зарадва. Бях установила, че на фестивала нямам много време да гледам филми, (защото съм претенциозна и не искам да гледам каквото и да е), но за сметка на това добивам добра представа какво се прави по света и какво мога да гледам по-късно (на кино или пък онлайн). Участието ми на феста като цяло не беше дълго – напрегнатата част беше буквално два дни и три нощи. Включих се в големия калабалък по посрещането и настаняването на гостите на София Мийтинг. Това е няколкодневен сборен пункт за хора с идеи и хора с пари, на който всяка година се създават много връзки и се раждат или осиновяват страхотни проекти. Работата ми първоначално беше да подготвя поканите за гостите. Работихме късно вечерта в пълен офис – сякаш организаторите на Феста нямаха нужда от сън. Въпреки напрежението и недоспиването, всички бяха весели и услужливи, което ме изненада приятно.

На следващия ден бях натоварена с отговорната задача да посрещам гости на летището и да им осигурявам транспорт до хотелите. Това беше сигурно най-забавната част, не толкова заради някакви особени емоции и събития, колкото заради онова чувство на несигурност и трескаво очакване, което е присъщо за летищата. Разпознаването на госта, посрещането му, поздравяването му, намирането на спрялата някъде там на паркинга кола, която ще го откара в хотела – този процес няма как да ти омръзне, защото всеки път е различен, всеки път се случва нещо неочаквано и проваля плановете ти, като те принуждава да мислиш и действаш бързо и ти дава възможност да прекараш малко повече време с госта и да поговориш с него.

Сигурно любимата ми част беше, когато посрещнах една от гостенките на София филм фест на летището и тя ми каза, че е само с ръчен багаж. „Вие сте щастливка!”, възкликнах аз, сещайки се колко багаж мъкнат повечето от гостите за 2-3-дневен престой в София. „Всъщност не… багажът ми просто не пристигна.” Беше лаконичният й примирен отговор. На следващия ден пътувах с нея до летището и обратно, за да вземе намерения си багаж и имахме почти час да разговаряме по най-разнообразни теми – от зимни спортове до качество на висшето образование в Норвегия.

Последните дни прекарах в компанията на един от специалните гости на СФФ. Задачата ми беше да се постарая да пристига за всичките си интервюта и конференции навреме и като цяло да бъда връзката между него и Прес отдела. Впоследствие се оказа, че нивото на владеене на английски език сред българските журналисти е плашещо ниско и бях натоварена с допълнителната отговорност да превеждам за доста от тях (включително и, за мой ужас, и за БНТ).

А, съвсем между другото изгледах няколко филма, които оттогава насам търся, но не мога да намеря никъде (включително на платени сайтове като Amazon). Като цяло прекарах страхотно, научих доста и поупражних чуждите си езици. Ако имам възможност, с удоволствие бих кандидатствала за доброволец и догодина.

През 2011, Европейската година на доброволчеството, в провеждането на 15-ия София филм фест се включиха 45 доброволци, а кандидатствалите бяха над 150 души. Си Ви Ес – България и организаторите на София филм фест изказват своите благодарности на доброволците!

 

През 2007 г. съвсем случайно научих от своя приятелка за провеждането на един археологически проект в Орадеа, Румъния. В последствие разбрах, че става въпрос за Европейска доброволческа служба, но тогава и представа си нямах какво представлява тя. Все пак аз и приятелката ми, привлечени от възможността да приложим на практика знанията си по класическа филология и предкусвайки тръпката от пътуването и запознанствата с нови и най-различни хора, решихме да кандидатстваме. След дълго и напрегнато очакване бяхме одобрени и нашето приключение започна. Всичко – от организирането на самото пътуване и установяването ни в малкото градче, до дейностите, които развивахме там и владеещите ни през цялото време емоции си остава незабравимо.

В рамките на един месец заедно с още петнадесетина доброволци от Балканите и Западна Европа участвахме в археологическите разкопки на една голяма средновековна цитадела. Наред с това приготвихме изложба на открити от предишни групи доброволци артефакти и подготвихме рекламна кампания за събитието. Дори в един от местните ежедневници публикуваха статия за нас.

Участието в този проект не само ме срещна с невероятни хора, но и ми даде възможност да опозная по-добре самата себе си. Накара ме да бъда по-активна личност и отвори сетивата ми за света и за богатствата, които той притежава. Оттогава насам доброволчеството е част от моя живот. Все още мечтая да отида на дългосрочна доброволческа служба, защото един месец съвсем не бе достатъчен .

Мила Николова