През юли се проведоха дейностите по проект “Три действия в подкрепа на Истанбулската конвенция“, финансиран от Български фонд за жените (Фондът за незабавно реагиране (Urgent Action Fund), насочена към финансиране на инициативи в подкрепа на т.нар. Истанбулска конвенция). Целта му е да повиши информираността относно структурното явление на насилието над жени и домашното насилие и спешната нужда България да ратифицира Истанбулската конвенция. Дейностите включиха:

Герила акция в Софийски градски транспорт

В деня на акцията и първите дни след нея останахме анонимни. Основно защото нестандартния подход целеше да създаде платформа за разговор в обществото, без фасилитатор или водещ. Поставихме 150 парчета бельо, с ценоразпис – историите на жертви от България. Поставихме ги само в 4 линии на градския транспорт, защото разполагахме с 4 смели доброволки, които се решиха да станат рано сутринта в понеделник и да се возят в градския транспорт с мисия. Реакцията на обществото не закъсня и няколко часа по-късно Красимира Георгиева първа реагира ангажирано към темата и сподели снимки в мрежата. На следващата сутрин имаше над 200 споделяния и повече от 800 коментара. Големият брой споделяние, позитивните (а и негативните) коментари ни показаха, че от една страна българското общество има нужда да говори по темата, а от друга показаха, нещо което е важно за самата кауза – необходимостта от това повече организации да бъдат въвлечени в промотирането на правата на жените, тъй като проблемът с тяхното нарушaване не е изолиран, а е общочовешки и валиден за всички сектори на обществения живот.

IMG-20180709-WA0001 IMG-20180709-WA0004 IMG-20180709-WA0006

 

Видео – материал

По време на този социален експеримент, който направихме докато снимахме видеото на оживена улица в столицата, отново оставихме извън нашия контрол реакциите на минувачите. Провокации извън кадър нямаше. Някои хора се спираха с въпроси, други отминаваха, трети показаха солидарност с “жертвата”. Но отново по нестандартен начин се опитахме да ангажираме хората в диалог, дали безмълвно пред камерата, дали зад кадър, дали по-късно сред семейство и приятели.

Официалните данни сочат, че 29% от жените в България са жертва на домашно насилие. Но колко още са онези, които не са се осмелили да разкрият своята история? Много от жените в България мълчат, защото се чувстват незащитени и невидими пред обществото и закона. Каква е цената на мълчанието? 

Днес анонимна и далечна всяка история  може да се превръне в твоя, тази на твоя близка, приятелка или позната. 

Ето защо те попитахме: “Какво прави нашето общество, за да подкрепи българската жена? Какво ще направиш ти?”

Ние знаем, че ти пука. Подкрепи ратифицирането на Истанбулската конвенция! Защото тя засяга и теб!

Защото цената на мълчанието е твърде висока! Защото страната ни има нужда от изграждането на цялостна рамка, политика и мерки за защита и помощ на жени и деца, жертви на домашно насилие. Целта на конвенцията е да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява и премахва домашното насилие. Нека спрем насилието, дискриминацията и подкрепим равенството между половете!”

 Онлайн кампания

Тази кампания като трето действие от този проект решихме да оставим изцяло в наши ръце и модерация. Всеки понеделник на нашата страница във фейсбук ще популяризираме правата на жените. Ще споделяме мерки, за които знаем че са работещи или с потенциал, ще отбелязваме цитати, ще споделяме мнения на експерти, ще поставяме въпроси, ще сравняваме ако трябва, но ще се поставяме в ситуации, които да ни накарат да се замислим в кои моменти нормализираме или пренебрегваме проблеми, в кои моменти подхранваме стереотипи и ще се надяваме да изградим един по-критичен поглед по темата. Защото жената в България може да има равни права по Конституция, но дали те се зачитат или пренебрегват от обществото, следва да разберем.

флаер

Проектът се осъществява с подкрепата на: logo_jpeg-04

Sorry, the comment form is closed at this time.