ЕДС като едно от най-големите приключения в живота

Jun 092015

Имаме удоволствието да споделим историята на Боян Йотов, който е доброволец по Европейската доброволческа служба за една година от септември 2014 в Syncro – Synergy Croatia, Загреб, Хърватска. Приятно четене ви пожелаваме! 🙂

Повече за приключенията на Боян и другите доброволци по проекта може да прочетете и в техния блог EVS Times.

*****************************************************************************

Когато преди почти година се качих на нощния влак за Белград, за да потегля от там за Загреб, не бях много сигурен дали не правя грешка изоставяйки за една година работата и живота си в София. Не знаех много къде отивам, какво да очаквам, с какви хора ще се срещна. Е, ето ме вече след 10 щастливи месеца, изпълнени с много запознанства, пътувания и емоции и в началото на едно още по-вълнуващо лято из невероятната Хърватска.

Заедно с другите четирима доброволци от Украйна, Румъния, Латвия и Испания си делим една бяла спретната къщурка в историческия център на Загреб, където всичко е тихо и спокойно. Единствените неща, които вкарват смут от време на време, са лудите камбани на катедралите, които бият постоянно и редовните партита в гореспоменатата къщурка, превърнала се в популярна парти дестинация за Загребчани, и не само. Другото нещо, което я прави така популярна, е известният диван, подслоняващ непрестанно знайни и незнайни каучсърфъри, приятели и „познати на познати на познати“.

Организацията, в която доброволствам, се нарича Syncro – Synergy Croatia, част от международната Synergy мрежа. В офиса, понякога по-спокойно, понякога по-напечено, се занимаваме с координирането и организирането на различни младежки обмени и тренинг курсове за личностно развитие, коучинг и други местни и международни проекти, обединени около визията на Syncro: “To create the world that works for everyone out of love, care and cooperation”. Написано така звучи доста общо, но работим по един проект около 6-7 месеца, а дори и повече, и ако навляза в детайли ще има да попиша доста. Работата е доста динамична и разнообразна, среща те с млади активни хора и ти дава невероятни възможности за развитие в сферата на неформалното образование.

За първи път имам възможност да работя в НПО, което е напълно различно от работната среда, която съм имал преди това. Приятелската атмосфера, подкрепата от другите и възможностите за личностно развитие, които виждам всеки ден, промениха напълно виждането ми за работа и сферата, в която искам да се развивам вбъдеще. Разбрах,че онзи дразнещ цитат, постван от време на време във фейсбук, приканващ те да си намериш работата, която харесваш за да не работиш и ден през живота си, всъщност не е мисия невъзможна.

Знаех, че ЕДС ще е едно от най-големите ми приключения, но преди десет месеца дори и не подозирах, че то ще се простре от Португалия до Грузия, че ще ме срещне с вдъхновяващи хора и истории, и ще ме накара да погледна живота от друга страна и да преосмисля изцяло насоката, в която искам да се развивам. И да, заради всички тези неща и много, много други, определено си заслужаваше да сложа живота в София на пауза за една година 🙂