Година доброволческа служба в Нидерландия или колко е лека една раница

Jan 142015

Прочетете ЕДС историята на Петя Янкова, която скоро се прибра от своя едногодишен проект (януари-декември 2014г.) в Хага, в организацията Platform Spartak.

***

Мостът Еразмус в Ротердам – символ на моя ЕДС – връзка между дома и новото място

Преди година написах в едно тефтерче какво искам да преживея по време на моя ЕДС. Списъкът, на който случайно попаднах отново тези дни, изглежда ето така:

Да науча нов език и да чета книги на него
Да посетя поне три нови страни
Да се науча да вярвам на непознати
Да съм щастлива да живея сама на непознато място
Да експериментирам
Да създам нещо ново

С риск да предизвикам спомена за горчив вкус у по-възрастните от мен, с радост (и гордост) бих споделила, че преизпълних плана си. Годината започна с нетърпение и първият ми спомен е от влака от летището към новия град, когато една непозната жена ме попита нещо на холандски. Значи съм изглеждала все едно съм местна, все едно говоря холандски?!

След това продавачите на пазара, съседката отсреща и дори новата ми колежка се оказаха българоговорящи. Не бях сама, изгубена в превода. Езиците бяха първото нещо, което забелязах. Почти всеки говореше отличен английски тук – на улицата, в банката, дори в супермаркета. В офиса се използваха английски и холандски, а когато нещо заседне в принтера – и неприличен сръбски.

ЕДС-ът ми беше странна смесица от невероятни приключения, объркващи задачи и много спокойствие. Имах време да помисля, да пътувам, да откривам непознати места, време да се науча да уплътнявам прозорци, готвя за 8 души и да хриптя поздрави на холандски.

Пожелание от Адриатика

В средата на лятото вече бях сбъднала повечето си мечти, дори тези, за които не си бях позволила да мечтая съзнателно. Ако някой ми беше казал, че само няколко месеца след началото на доброволческата си служба в Хага ще съм прекосила Европа и ще ям качапури с приятели в центъра на Йереван или ще гледам нощното небе над Рим или ще плувам на португалското крайбрежие, щях да се разсмея.

Най-хубавият спомен от ЕДС-а ми е мисълта, че всичко това е плод на моите усилия и за пръв път не разчитам на никого за нищо. Дори да се загубя в Брюксел, да падне веригата на колелото или да ми останат съвсем малко джобни две седмици до края на месеца – няма значение, защото ще се оправя и защото знам, че ще намеря изход сама.

В папката ми за ЕДС-а има 28 различни папки със спомени от приключения. На сертификата Youthpass, който получих в края на службата си не се споменава нито едно от тях, въпреки че точно те са това, което винаги ще си спомням. Кога друг път ще отида с кола до остров в търсене на тюлени? Кога друг път ще празнувам рождения ден на крал като участвам в битка със сено?

Обучение за млади умиротворители – снимка от посещението на Нидерландския парламент

Въпреки, че беше много забавно, не всичко беше игра. Задълженията ми в офиса бяха нещо ново за мен. Собственият ми проект, който разписах и подадох за финансиране беше отхвърлен два пъти, но това не ме спря за търся нови предизвикателства. Освен в личностен план, службата ми помогна да намеря професионално развитие. Намерих си стаж веднага след ЕДС-а, точно заради него и сега имам същите задачи, само че в друга сфера.

Последният месец от службата ми се запознах с още една доброволка, от Словакия, и заедно разработихме кратка брошура за млади хора, които обмислят да се включат в ЕДС проект в Нидерландия. Можете да я разгледате тук.

If you like this, share it