Утопия по италиански

Feb 092015

За доброволчеството, семейството на SCI, Рим и още не едно, а сто неща!

„Become a Мultitasker, be а Part of NGO“ под този надслов се проведе тренингът в Ново Место, Словения през ноември 2014-та. В продължение на седмица трябваше да научим повече за работата в неправителствения сектор, да работим по групи върху проект, а по един участник от държава (бяхме 30, от 7 държави) щеше да получи възможност да прекара месец в друга страна партньор, за да разбере как се случват нещата на терен и да придобие по-добра представа за практическата част при работата в НПО – финансиране, планиране на проекти, подбор на участници, комуникация в партньорската мрежа. От България този участник бях аз, а държавата партньор – Италия. Моята изпращаща организация бе Си Ви Ес – България, а посрещащата – SCI Italia.

Ето че вече съм на италианска земя. Денят е слънчев, топъл. Нетипичен за януари, но напълно нормален за Рим. Намирам се в La Citta dell‘Utopia, което само по себе си е невероятно място. Разположено е на хълм, на 3 спирки от Колизеума, с огромен двор, в който може да намерите лимони и мандарини, с тераса, която побира футболен отбор, с мини библиотека, оранжеви и червени класни стаички и какво ли още не. Живея заедно с двама французи, рускиня и молдовец. Обитаваме част от къщата, където са настасамо дългосрочните доброволци. Текучеството на хора в къщата през целия ден е огромно. Тук се провеждат и различни курсове, освен това има представителства на други неправителствени организации. Усилено текат уроци по чужди езици, йога класове, танци.

Моите задачи през този един месец, в който ще съм тук, ще бъдат свързани с написването на два проекта в сферата на устойчивото развитие, поддръжката на уеб страницата на SCI Italia, организиране на workcamp, работа в централния офис, където ще мога да проследя задачите на всеки един отблизо и да помогна при финализирането на някои проекти, както и при планирането на предстоящи такива. За жалост, зимният период е по-слаб, в противен случай можеше да се включа и в координирането на младежки обмени, обучения. Но и моментните ми задачи са от полза, за да науча нови неща и да придобия по-добра представа за целите и начините на работа в организацията… Вече имах няколко индивидуални срещи с хората, които са основен двигател на SCI Italia, за да ми разкажат какво точно правят и какви са главните им цели. Имам си човек, който отговаря за мен в офиса, и такъв, който ми е наставник в къщата.

През януари, когато пристигнах се проведе едно интересно събитие в къщата: Mercatinо – пазар предимно за био продукти, а освен него, едновременно се случват уъркшопи вътре в къщата. Тъй като към къщата има малък ресторант, там всички от организацията се включват в готвенето, а после местни и активисти хапват задружно. Аз се бях заела с изработването на чанти и портмонета от кожа, работилница, проведена от усмихнати, дружелюбни китайки. Падна голяма забава. Тъй като бях пристигнала предишния ден и официално нямах поставени задачи, просто реших да помогна с каквото има да се върши, а после и да се включа във всички предвидени за деня дейности.
Онова, което ми харесва най-много до момента, е приятелската атмосфера, идеята за сплотеност, която личи от всичко, което се прави в и извън организацията. Самите членове и активисти от SCI Italia

се възприемат като голямо, задружно семейство, а на това учат и доброволците си. И най-важното е, че дори задачите да са разпределени, няма строга йерархия на дейностите. Всеки помага на другия и се отнася с разбиране. Прекарвам времето си почти изцяло с тези хора. Играем игри, готвим, (учат ме на италиански рецепти) ремонтираме тук-там, каквото трябва в голямата къща, излизаме заедно и нямам усещането, че съм в друга държава, че комуникирам на няколко езика едновременно, че познавам повечето хора само отпреди дни. В моето съзнание всичко изглежда някак естествено. Може би започвам да разбирам защо мястото, на което живея, е наречено утопично…

Мария Петрова

If you like this, share it