Финландия…

Feb 092015

Прочетете историята на Пламен Петков, който беше ЕДС доброволец за 7 месеца (от април до октомври 2014) във Финландия по проект Work the Island в Livonsaaren yhteis?kyl?.

***********************

Дядо Коледа, Лапландия, безкрайни езера и гори, безкрайни часове сред природата, борове издържали стотици години снегове… Мога да добавя още хиляди неща, с които да опиша тази така завладяваща земя на север. Всичко онова, което съм чул преди да отида там ми изглеждаше като една приказка, която исках да изживея. Толкова силно го желаех, че в един момент, една щастлива случайност ми отвори пътя към Земята на хилядите езера.
Благодарение на CVS-България и в частност, Наталия Живкова (на която съм изключително признателен), една от най-големите ми мечти стана реалност. Да живея, макар и само за 7 месеца, във Финландия.

Приключението ми започна месец февруари 2014-та година, когато една приятелка ми изпрати линк към доброволческия проект на ЕДС-България за био земеделие в Ливонсаари, Финландия. Съвсем на шега изпратих необходимите документи и само няколко дни след това Нати се свърза с мен, и ми съобщи, че съм одобрен от българската страна на проекта. След известно време ме одобриха и от общността в Ливонсаари – най-прекрасната новина, която бях получавал последната година.

Дойде време и за пътуването. От България до Финландия нямаше директни полети този сезон, затова направих прекачване в Германия. Пътуването до Ливонсаари отне почти целия ден, но пък пейзажите на финска земя бяха невероятно красиви – за пръв път минах през толкова острови… по мостове.

Първите седмици там бяха общо взето заети със запознаването с местните хора и „свикването“ ни едни с други. Това беше много лесно, защото общността приема вече за трета година доброволци и са отворени към чужденци, лесно се сприятелихме и намерихме общ език. Мнението ми е, че колкото по-бързо се сприятелиш с общността/ колектива, толкова по-лесно ще можеш да вършиш това, за което си там. Освен нас, обаче, те приемаха доброволци от целия свят – Мексико, Бразилия, Испания… с които имахме незабравими моменти.

Дойде времето за първата обща среща на доброволците, които са пристигнали наскоро във Финландия. Там имахме късмет, че сме малка група и можехме да се запознаем и опознаем с останалите. Е, това се случи месец и половина след моето пристигане, но все пак научихме много полезни неща, как може да прекараме времето си във Финландия (и по-евтино 🙂 ). Всеки със своята история, всеки с проекта си… беше толкова интересно да разбереш какви са другите доброволци. А към края на тази среща вече имахме солиден запас от спомени и снимки, които си разменяхме из фейсбук 🙂

Лятото премина толкова бързо – неусетно след като започнахме работата в градината, с която предимно ни беше свързан проекта се изтекоха месеците. Месеци, в които освен садене, плевене и жънене се научихме на финландския начин на живот, финландските привички, природосъобразно съществуване, компостиране, спокойствие и какво ли още не… Видях красотата на Финландия, отношението на финландците към чужденците, припомних си отдавна забравени уроци за простотата на живота и това, че „колкото и да поливаме едно растение, плод ще има когато му дойде времето“.

През тези 7 месеца във Финландия се запознах с уникални хора – идващи от различни социални среди, от всяка една точка на света, с различен мироглед и светоусещане. Научих се на неща, които, ако не бях станал доброволец, нямаше да изживея и запомня. Можех да продължа работата си в София или Сливен, да стоя в „зоната си на комфорт“ и да пропусна това така ценно откъсване от всичко познато. Но не го направих. Направих избора си да бъда доброволец, да отида толкова далеч – в пряк и преносен смисъл, и да натрупам опит, приятели и емоции, които остават завинаги в живота ми.