Кой каза, че доброволчеството е безвъзмездно?

Nov 122012

Представяме ти разказа на Християн, който това лято беше на лагер в Унгария “Агашедхаза – преподаване и ремонтни дейности”. Той използва възможността да участва в доброволчески лагер не само за да участва в социални дейности, да опознае Унгария по различен от туристическия начин и доброволци от различни страни, но и за да практикува унгарски език.

Ако искаш да научиш повече, заповядай в сряда в 18:00 ч. в нашия офис да си поговориш наживо с Християн и за да получиш отговори на въпросите, които те вълнуват относно различните доброволчески програми, които предлагаме. Ето и събитието във фейсбук – https://www.facebook.com/events/214747351991161/.

За първи път в живота си бях доброволец в чужбина и определено се завърнах оттам само с положителни емоции и приятни спомени. В началото не знаех какво ме очаква, но още със запознаването с останалите доброволци разбрах, че със сигурност ще си прекарам чудесно. По принцип нямах никакви проблеми – нито с достигането на мястото, нито с езика, но това е заради факта, че уча унгарска филология и Унгария като страна ми е доста добре позната.

След пристигането на мястото, където се проведе лагера, осъзнах колко е хубаво да се организират подобни мероприятия – така човек има възможността да обмени опит и знания с хора от различни култури и разбирания. Нашите лидери бяха направо страхотни – те вложиха и сърце и душа в своята работа, като не забравяха и да ни карат да се чувстваме навсякъде добре приети и желани гости, тъй като през повечето време ни се налагаше да общуваме с местното население. Основният проблем по време на лагера се състоеше в трудността в общуването с местното население, защото доброволците не знаеха унгарски, а местните – английски. Но благодарение на лидерите ни (и отчасти на мен), успявахме да се съчетаваме така, че да се разберем и да свършим нещо полезно.

Първата седмица ни премина невероятно бързо – всяка сутрин ни откарваха в един двор извън селото, който ние трябваше да преобразуваме в място за лагер за децата от селото. Работата сама по себе си не беше трудна, тъй като много деца доброволци от селото също се включиха в тази дейност. Именно с тези деца и много бързо се сприятелихме и невероятно много ми липсват в момента, защото с тях изградихме едно много красиво приятелство. Обедите ни почти винаги бяха организирани в някое от домакинствата на селото – т.е.

местните ни каниха в домовете си, готвиха за нас и правеха всичко възможно ние да се чувстваме добре.

Така успяхме да се запознаем с основните традиции и ежедневие на местното население. Следобедите ни протичаха в детския център на селото, където си играехме и забавлявахме с децата – беше ни трудно всеки път да бъдем оригинални в игрите, но пък никога не ги оставяхме да скучаят, тъй като всяка вечер обсъждахме какво ще правим на следващия ден. В свободните ни два дена (събота и неделя) си организирахме кратки екскурзии в околността. Именно това много ни сплоти и като екип – затова през втората седмица от нашия лагер работихме дори много по-ползотворно и енергично от първата. Почти не усетихме как изтече това време. В дома, където се бяхме настанили, винаги беше пълно с усмихващи се хора, винаги се чуваха детски гласове и щастливи възгласи. Наистина невероятно изживяване. С всичко се справяхме сами, разбирахме се чудесно, вечерите винаги прекарвахме играейки някакви игри, говорейки си или правейки нещо друго. Готвихме заедно, разпределяхме по равно работата и задълженията си и всички бяхме равни и разчитахме един на друг.

Освен това организаторите бяха сърдечни и много мили хора – изпълняваха всичките ни прищявки и винаги ни оказваха подкрепа и разбиране.
Най-трудна беше раздялата и напускането на самия лагер. Бяхме толкова свикнали с мястото и с начина на живот там, бяхме се привързали силно към децата и местното население, както и един с друг, че изпращането беше наистина тежко. На тръгване много от децата ми подариха малки подаръци за спомен, което толкова силно ме трогна, че направо се просълзих. Поискаха да им обещая, че ще се върна пак догодина, както и че ще поддържаме връзка дотогава. С останалите доброволци също обменихме координати и сега отвреме-навреме си споделяме разни неща и си спомняме с носталгия тези две седмици.

Със сигурност бих кандидатствал и по други подобни доброволчески програми, и бих препоръчал на всеки да направи същото, тъй като смея да твърдя,

че това лято бе най-хубавото ми лято до сега –

именно благодарение на тези деца и хората, с които се запознах там. Това е един много добър начин човек да се развива и самоизгражда като личност – а именно чрез работа, чието изпълнение не води непременно до възнаграждение, изразено в парична стойност, а – до удовлетворението, че си направил нещо добро за друг човек без да очакваш нещо в замяна. Но всъщност ние получихме много повече от хората, на които помагахме, отколкото може би ние им дадохме – имам предвид благодарността в техните очи, топлия прием, сърдечните разговори с тях и доброто настроение са нещо безценно, което няма парично изражение. Затова мога да кажа, че този лагер ме направи много по-качествен и добър човек и затова съм изключително благодарен на Си Ви Ес – България, на партньорите от Унгария, на лидерите ни, на останалите доброволци в лагера и на местното население, разбира се.