Димитър Димтров и снимки от деня тук:
В помощ на пострадалите семейства от земетресението в Пернишко отново се събрахме група доброволци. Хората от тази къща се наложило да съборят втория етаж от нея и на негово място в момента се изгражда покрив. Бързат преди да е паднал първия сняг. В дома им главната тема е прогнозата за времето…
Мурат Арслан:
Да, ние бяхме там! Ние бяхме там, за да помогнем на хората дори за момент да забравят за болката, причинена им в онази нощ. Нощта, в която някои загубиха своите домове или част от тях… Не бяхме там просто заради самото присъствие, а за да окажем подкрепа на нуждаещите се и да им покажем, че на света съществуват и други хора, които са готови при необходимост да подадат ръка. Да, ние бяхме там, за да накараме хората да се усмихнат, а не да тъжат… Да, ние бяхме там, за да изградим един дом отново!
Кадрие Алиманова:
“Доброволец? Не е ли тази дума прекалено непозната за повечето от нас? Защо хората не могат да си обяснят, че могат да се полагат усилия и да се помага на други хора, без това да бъде обвързано с получаването на някакво възнаграждение? Нима има по-голямо задоволство от това да направиш някого щастлив и да го накараш за миг да забрави своите грижи и тревоги! Именно такова задоволство изпитах при посещенията ми в Перник по повод кампанията за оказване на помощ на хората, засегнати от земетресението през месец май. Всеки разговор със стопаните, всяка пукнатина в къщите показваше само една малка част от ужаса, който беше преживян онази нощ… Именно в моменти като този човек разбира стойността на всичко, което притежава и необходимостта от показване на съпричастност. Ами ако един ден нас също ни споходи бедствие от подобен мащаб и няма кой да ни подаде ръка? Независимо от забързаното си ежедневие, личните и професионални ангажименти, вярвам, че всеки един от нас е необходимо да посвети част от времето си на хора, които са в нужда; на хора, чиито живот се е променил само за миг и никога вече няма да бъде както преди. Не е толкова трудно да бъдем истински хора!”
Ружа, Иван и Пламен – Български център за нестопанско право:
Събота сутрин, по-точно – 8 часа. Кубетата на „Ал. Невски“ – излъскани от студа. Двадедесетина души са извървели пътя от съня до будната съвест, за да помогнат на някого в беда. Качваме се в малък автобус и отиваме в пернишките села – там, където земетръсите от месец май още държат хората будни. По пътя се запознаваме – някои са чуждестранни студенти, други – дипломатически лица, има и българи. Ние тримата сме част от екипа на БЦНП – до този момент организатори, а в този съботен ден и доброволци.
След кратка почивка в Перник си разпределяме задачите – едни ще ходят в село Дивотино, за да изхвърлят пръст и леят бетон в помощ на местен човек – да укрепи къщата си. Втората група, в която сме и ние, отпътува към и самотния и полуразрушен дом на бай Борис в с. Ярджиловци – предстои отравяне от развалините и отделяне на годните от негодните тухли. Домакинът е почти ням след прекарани два инсулта. Произнася само думите „там“ и „тамо“, но има волята да построи отново своя дом и свят с помощта на дошлите доброволци. И така до 1 на обяд, когато всеки получава сандвич, дъвчи и си мисли – колко кратка е съботата, за да решиш личните си грижи в един ден и колко достатъчна може да бъде – когато няколко души решавате заедно нещо неотложно. После пак всеки по задачите до 5 следобед, когато групата се връща в София.
„Ал. Невски“ е вече мрачен, хората – прашни, студът си е същият. Прибираме се вкъщи и сме убедени, че по пътя всеки си е мислил – така се създава общество – тухла по тухла, човек по човек и добра воля между тях. Другата събота е 17-ти ноември. Тогава ще продължим отново, защото смислените неща се правят бавно и отнемат време, и с обществата – вярваме, е така.
Sorry, the comment form is closed at this time.