През юни Люси и Маргарита, участваха в обучение за координатори на доброволчески лагер в Украйна. Ето какво разказва Люси за самото обучение:
“Обучението за координатори на доброволчески лагери започна още по пътя- с Меги си бяхме избрали наземен транспорт до Кримския полуостров и това не само ни отне доста време, но тества организационните ни умения – в страна, където най-разбираемият език е руски, всички са забързани и угрижени, и правилата за „движение“ в социума не са много ясни… Пристигнахме вече потопени в един друг свят на езика на тялото и „Сори!Сори!“
Обучението се проведе в Бахчисарай, туристическо градче, разположено край рекичка, с прекрасни скали, опасващи района и прохладен полупланински климат. Нашето хотелче беше в ориенталски стил и това ни дойде много добре, имайки предвид дългите сесии на трейнинга и пушилката от брейнсторминги, която вдигахме!
Нашите трейнъри – Юлия от Украйна и Мауро от Италия, се показаха като абсолютни професионалисти. Използваха визуализации за представянето на темите си, изхождаха от конкретното към общото и ни даваха много свобода в планирането и решаването на множество ситуации. Това много ми хареса, защото беше всъщност пряко свързано с нашите умения като бъдещи координатори на доброволчески лагери.
Групата участници беше пъстра – имаше участници от България, Украйна, Русия, Испания, Италия, Румъния, Сърбия, Грузия, Армения и Унгария. За първи път ми се случва да се заформи такава сплотена група- въпреки че имаше рускоговорящо мнозинство и четирима от участниците дойдоха по-късно, малкото свободно време прекарвахме заедно и неведнъж темите за разговор бяха продължение на темите, които трейнърите поставяха през деня.
Трейнингът накратко – започнахме с традиционните игри за опознаване, преминахме през очакванията ни, опита, който сме натрупали досега и нуждата от нови знания, която ни е довела на това обучение. Разговаряхме за отговорностите, които координаторите имат при провеждането на доброволчески лагер. Обсъдихме видовете лидерство – демократично, автократично и либерално и правихме интересни уъркшопи и дискусии на тази тема. Това беше всъщност една от любимите ми сесии. Първият ден – обсъдихме как да се справим със стреса и необичайните ситуации, така че да не стресираме доброволците при пристигането им в лагера. Разиграхме форум театър, в който видяхме всички гледни точки на всички страни. След това разгледахме различните типове характери, които се проявяват в групата и как те реагират в дадена ситуация или при взимането на някакво решение.
Другата ми любима част беше с игрите. Не толкова самите игри, колкото предназначението им и ясното им класифициране. Запознахме се с етапите, през които трябва да премине една група от доброволци и определящата роля, която има координаторът, за да се случи всеки един от тези етапи. На последно място, но много важна тема беше темата за конфликтите и тяхното разрешаване. Въпреки че бяхме повечето „обиграни“ участници, ние самите бяхме група и сякаш по поръчка, избухна конфликт точно по време на този уъркшоп. Така че Юлия и Мауро ни демонстрираха как на практика се постъпва в такива случаи. Една от участничките в трейнинга организира интересен театрален уъркшоп и всички разбрахме, че това е една дълбока и неизчерпаема тема, която живо ни засяга и интересува.
Разбира се, освен сериозните части имаше и веселяшки моменти, като интернационалната вечер, която се случи на два етапа- първо направихме игра за стереотипите- трябваше да познаваме кой стереотип с коя държава се свързва, след това малко представяне на интересни факти за кратко време и накрая- естествено – софрата. С гордост мога да кажа, че нашето сирене с лют червен пипер и шарена сол обра овациите. Защо сирене с подправки – ами – някой беше похапнал доматите и краставиците за шопската салата и сега половин Европа си мисли, че българската шопска салата е сирене на кубчета с пипер!”
Sorry, the comment form is closed at this time.