Общуването разрешава всички проблеми или какво научихме по време на Youth Peace Builders семинара в Македония!

Nov 192013

На четвърти ноември с куфар в ръка потеглих от Варна към София. Очертаваше ми се голямо пътуване, тъй като само няколко часа след пристигането ми в столицата, щях да се кача на автобус за Битоля, Македония. Причината поради която отивах бе обучението “Youth Peace Builders”. Малко преди 20.00ч., се срещнах и с другите две момичета от България – Ася и Сара. Заедно взехме билети и се качихме на микробусът. Вечерта се очертаваше дълга и макар да не подозирахме, пълна с интересни случки… Още на границата бе първата ми изненада, когато разбрах че е честа практика всички пътуващи да слизат, да вадят куфарите си и да показват съдържанието им. И преди бях ходила извън страната, но никога мерките за сигурност не са били така затегнати. Последва и кратък разговор, за какво отиваме, колко време ще останем, къде ще бъдем, какво ще правим. Всъщност тази част така и остана загадка за мен, дали бе разпит или любопитство от страна на граничните.

Тридесет минути по-късно отново се носехме по пътищата. С навлизането в Македония, страна в която никога преди не бях стъпвала, се почувствах изгубена във времето и пространството, сред тъмните, малки улици на населените места покрай които тихомълком минавахме, тишината и спокойствието, дойде и един интересен факт- трябваше да върнем часовниците си с един час назад. Час който при прибирането ни в България, отново щяхме да изместим, но този път напред-„губейки го“. Около 3.00ч., македонско време пристигнахме в Битоля. Шофьорът на микробуса ни, бе изключително мил да ни намери такси, с което предварително да се разберем, колко да ни вземе до хотел Сатор (Шатор), намиращ се в близкото село Тръново. Пътуването с такси бе отново малко приключение. Както по-късно разбрахме, характерна черта за македонските таксиметрови шофьори е карането бързо, спирането рязко и неспирното говорене по време на шофиране. Не след дълго пристигнахме пред хотел Шатор, а той бе излязъл като от приказка. Не много висок, но с изискан вид, бе заобиколен от хубав двор и зеленина, осветен на лунна светлина. Още при влизането, ни посрещна рецепциониста, подавайки ни ключ (който представляваше електронна карта), както и 3 папки с описание на обучението, баджове, тетрадки и брошура за Битоля. Очаровани, но и уморени, аз, Сара и Ася се отправихме към стаята си.

На другия ден към 15:00ч., започна и самото обучение. Имаше участници от: България, Македония, Италия, Испания, Хърватия, Чехия, Украйна, Унгария, Сърбия и Словакия. През следващите 7 дни след различни дискусии, проблеми, игри, опознаване, всеки един от нас научи по нещо ново. Обсъждахме проблема със сирийските бежанци в България и конфликтите породени от това. Също така корупцията, която е голям проблем навсякъде, не само в България, Италия и Македония… Засегнахме теми като дискриминация и неразбирателство породено от липса на достатъчно комуникация. Правихме театрални сценки в които показвахме ежедневните проблеми, които ни заобикалят и намирахме различни начини за справяне с тях. Изобразихме примерна страница от вестник, отразяваща нашумял конфликт в страната ни… Научихме какво означава “интелигентна група”. Както и кои са шестте шапки (типове хора) и как да разглеждаме една ситуация от шест различни гледни точки, оценявайки по-обективно чрез: емоции, негативна гледна точка, факти, положителна гледна точка, креативност и контрол. Разбрахме и как общуването до голяма степен може да разреши много проблеми, особено ако целите ни не се самоизключват, а напротив – успеят да се допълнят. Също така разбрахме, че театърът е добро средство за поставяне на проблем, особено когато успееш да включиш и зрителите в него, тъй като се въздейства емоционално на всеки участващ.

Вечерите бяха тематични – парти за добре дошли, представяне на организациите, представяне на различните страни, чрез презентации, видео, разкази, снимки и традиционни храни и напитки, филмова вечер, традиционна вечеря в Битоля, свободна вечер и прощално парти.

В един от дните имахме прекрасната възможност да посетим Битоля, но вместо това почти всички предпочетохме да отидем в Охрид. Видяхме известното охридско езеро, качихме се на корабче и прекосихме разстоянието от новата до старата част на града. Разгледахме няколко стари църкви, разходихме се по тесни, но уютни улички и бяхме зашеметени от красотата и светлините на фона на залязващото слънце. Последният ден в Битоля (12-ти ноември) бе мъглив и дъждовен, но не само навън. Участниците си заминаваха, а ние като последните тръгващи ги изпращахме. Тъй като имаше доста време до автобуса ни, едно от момчетата от Македония ни предложи гостоприемството си, и му отидохме на гости. Времето ни там премина неусетно и бързо. В 20:00ч, македонско време, тръгнахме обратно за България, изпълнение с добри впечатления и хубави емоции!