Часът е 8:15, а денят е събота. На храм-паметника Александър Невски се събира малка група от хора, който се питат “Вие за Перник ли сте?”. Почти всеки първо се е насочил към двата големи туристически автобуса, но бързо става ясно, че доброволците за Перник сме само 8 души. В Перник към нас се присъединяват още пет местни доброволци и четирима специализирани такива (ура!). Бройката не е обаче от значение за каузата…
И така идеята е доброволци да помогнат на пострадали от земетресението в Пернишка област през май при възстановяването на къщите им. Инициативата е по идея на Министерството на еврофондовете, а партньори са организации от неправителствения сектор.
Доброволците се разпределят на малки групи от по двама или трима души на няколко обекта в Перник, с. Мещица, с. Дивотино, с. Боснек. Тяхната работа е да помагат при разчистването на терените, укрепването на къщите и каквото друго се наложи и е в компетенциите на средностатистическия мъж или жена. Свършената работа естествено е от особено значение за пострадалите, но това не е вай-важното. От по-голямо значение за всички, които вече няколко месеца живеят във фургони или чиито къщи ще бъдат разрушени, е
солидарността и желанието за помощ от страна на едни абсолютно непознати хора!
В общественото пространство се срещат какви ли не мнения и въпроси като: Защо хората не са се застраховали? Защо не са се поддържали за къщите си, когато трябва? Защо да има нужда от доброволци, нали държавата помага? И така нататък….
Поставените теми са много и уместни за дискусия. Въпросът е “Не е ли наш морален дълг да помогнем на хората, изпаднали в беда?”
А бедата в случая беше природна и засегна не малко хора. Жертви на земетресението нямаше, но редица пострадаха – къщите им трябват да бъдат разрушени и изградени наново, да се укрепят или поне ремонтират. Представете си какво е да живеете няколко месеца в метален фургон пред дома си или при роднини, покъщината ви да е разпръсната при съседи и приятели, да работите и в същото време да се занимавате с документацията и администрацията…
Разбира се, всичко може и да е по-зле, но трябва ли да е така, за да се мотивираме и да помогнем? Тук става дума да покажем своята съпричастност и да отделим няколко часа от свободното си време, за да помогнем, за да се опитаме да разберем или просто за да си общуваме с хората, преживяващи всичко това.
На 6 октомври, първата събота, в която се събраха доброволци, имаше 9 души от София и Перник. Тази бяхме общо 15. Както казах вече, броят няма значение, защото и работа все пак не е достатъчна за големи групи, но важно е да разберем защо има НУЖДА И ТРЯБВА ДА ИМА ДОБРОВОЛЦИ!
Поздрави, Мирослава ПоповаАко искате да с информирате за кампанията вижте ТУК.
Ако тази събота (20 октомври) имате време и желание да се включите, пишете на cvs.mira@gmail.com до 18 октомври!
Sorry, the comment form is closed at this time.