Моят ЕДС в Словения – вдъхнови се и бъди следващият доброволец там!

Jan 122016

През септември месец изпратихме Мина Денева към Словения и нейният приказен и шарен проект в Кръшко, който приключва края на месец февруари. Между временно, тя е насъбрала куп истории и впечатления, които споделя с нас и вас, които все още обмислят дали да се гмурнат в приключението ЕДС.

Сигурни сме, че нейната история ще ви вдъхнови и ако това е, което търсите, същата организация „Mladinski center” Кръшко си търси следващ доброволец за одобрен 6-месечен проект “Small steps big changes”, стартиращ на 1-ви март. Прочетете повече за изискванията и работата по проекта тук. В страницата им във фейсбук може да разгледате и различните проекти и инициативи на организацията. Краен срок за кандидатстване: възможно най-скоро или 14-ти февруари. За изпращане на кандидатури и въпроси, може да пишете на Наталия longterm@cvs-bg.org

>>>

Моят ЕДС в Словения – 6 месечен проект в Кръшко от 01.09.2015 до 29.02.2016 г.

Защо и как се озовах в Словения?

„Дългото” ми търсене на проект приключи, когато изпратих автобиографията си до Си Ви Ес – България и Наталия Живкова. Получих отговор доста бързо от нея… И решението беше взето след много мои колебания и голяма помощ от страна на Наталия:), за което съм й безкрайно благодарна и за подкрепата през цялото време. Проектът ми е в „Mladinski center” Кръшко – малко градче близо до хърватско-словенската граница, на 55 км. от Загреб. Малко, китно, зелено градче разделено от р.Сава на две части. С малък стар град и нова част. На пръв поглед пуст, но криещ своите интересни и симпатични тайни кътчета. Самата Словения – достатъчна голяма и интригуваща. Малка като параметри, но побираща голямо разнообразие от природни забележителности и архитектурни стилове. Разделена на много региони се забелязва как на всяка граница прилича архитектурно и диалектно на страната, с която граничи. Такъв пример е по крайбрежието им, което е само 41 км. Градчетата приличат на италианските, а словенският език носи звученето на съседката им.

Словенците – мили и усмихнати хора, готови да ти помогнат и отговорят, ако ги спреш дори и на улицата. Спокойни, добронамерени и отзивчиви. Навсякъде те посрещат с усмивка, топла и истинска, имайки усещането, че само теб са чакали днес да влезнеш в техния магазин. Може би защото градчето е малко, но всеки се поздравява на улицата като се разминавате. Дори бягайки се научих да казвам ‘’Добър ден’’, особено на децата, те са най-стриктни в това, никога не пропускат да те поздравят. Ще ти изкрещят едно ‘’Dobar dan”, ако не си чул случайно, за да им отговориш и ти. Забавно ми е, когато пътувам с влак за някъде, защото винаги имам честта да срещна някой интересен събеседник. Още на гарата винаги ще се намери някой, който да те попита нещо и няма да те оставят просто така да си чакаш кротко. И се започват едни странно-интересни разговори. Веднъж една възрастна дама толкова си ме хареса и въпреки, че се разбирахме на някакъв развален славянски език, накрая за довиждане толкова силно ме прегърна, че се почувствах все едно някоя от моите лели беше с мен.

Живея в хостела, който е и център на организацията на проекта, също така и работно място, така че се случва понякога с дни да забравя, че има и други интересни места в градчето. Самият център е мултифункционална сграда, която побира в себе си различни неправителствени организации, фондации, има и филмова продукция, в която работят много доброволци от различни страни. За моя изненада има дори катерачна стена на един от етажите. На първия етаж може да намерите училище, а в мазето-музикални звукозаписни студиа, а също така и сцена, на която се организират концерти и всякакви други дейности – танци, йога, аеробика и др. Всяка седмица има различни събития и стига да иска човек може да си намери доста занимания и да общува с интересни хора. Традиционно, петък и събота се организират концерти и става оживено. Както се казва – само да искаш и ще си намериш каквото ти трябва.

Относно работния процес – включвам се в каквото и където мога. Участвам в различни работилници и активности, т.нар.’’workshops’’. Ходя в две детски градини и участвам в техния работен процес. Забавно е с малките деца, защото те не разбират смисъла на езиковата бариера и фактът, че да не говориш словенски не означава, че не ги чуваш и обикновено ми повтарят въпросите си, мислейки, че като го потретят и изкрещят ще ги разбера. Всъщност задават въпроса упорито, докато ти самият не се откажеш и не отговориш с ‘’да’’ или ‘’не’’. В повечето случаи им говоря на български, а те ме поправят както възрастните поправят тях, все едно не съм се научила да произнасям думите добре – “зайчек е, не заек”. Интересно е, че покрай тях по-лесно се учи словенски език, тъй като и техният речников запас е все още опростен и повечето пъти се разбираме някак на телепатичен принцип. Много любвеобилни и свободни деца, прегръщайки те и целувайки те по няколко пъти J, понякога всички вкупом докато не паднеш на земята.

За този кратък период успях да участвам в няколко арт работилници и да направя няколко урока по рисуване, което беше в моята сфера на интереси. Имам известен опит, но уроците по рисуване на английски език с възрастни за мен беше нещо ново и предизвикателно. Не бях преподавала на по-големи от 10-годишна възраст. Няколко презентации на България пред различна аудитория, включително пред гимназиален клас (което ми е един от страховете, сърцето ми затуптява, когато трябва да говоря пред тинейджъри, които след 15 минути започват да нервничат и да тупат с крака от скука). Но уроците по рисуване са моята сбъдната мечта – да имам терен, материали и достатъчно ентусиасти, които биха искали да направят ‘’Живопис в стил Моне”.

Другите доброволци – моят проект стартира, когато другите доброволци приключваха техните. Но така е в ЕДС – срещаш много хора, понякога за много кратко и имаш малко време да ги опознаеш. Бързо да се сприятелиш, защото утре ще си е заминал. Накрая ти остава едно хубаво познанство и приятни спомени, защото връхлитат нови. Различни култури, привички и обичаи, характери, които може би другаде няма къде да срещнеш и да си поживееш с тях. И да откриеш как твоята култура и начин на живот в страната ти се отразява на поведението. Как българското изкача и понякога не се усещаш, че другите не ти разбират шегите и нравите. Срещнах и поживях с хора от Испания, Литва, Франция и др., като никога няма да забравя срещата ми с тях и колкото да ми беше трудно понякога с езиковите ми възможности, завинаги остават в сърцето ми и научих много неща както за тях, така и за себе си.

Всеки, който е минал през ЕДС или му предстои заминаване се е приготвил с очаквания и с цели и бариери, които иска да прескочи. Моите цели бяха свързани с преодоляване на някои определени страхове. До сега не ми се беше случвало да използвам и да мисля на английски език. Страхът да говоря пред хора, а и то на чужд език, за мен само по себе си е предизвикателство. Възможностите да презентирам урок или своята страна, ми дадоха шанса да използвам това време и място точно за това. Да организирам и подготвя урок по рисуване – такъв, какъвто аз искам и както си го представям без да ми се поставят условия и ограничения. Какво по хубаво от това! Да имаш време да учиш и четеш, да се разхождаш и да организираш деня си така, както би мечтал да ти се случи. Да опознаеш толкова много хора от различни страни, които да ти отворят очите и ума…Да разбереш повече за техните обичаи и култури и да откриеш различията и приликите и да осъзнаеш, че Европа не е толкова голяма. И да забавиш малко темпото на работещия човек в забързания град и просто да се насладиш на това да си в друга страна, в друг свят. Научаваш се да бъдеш по-търпелив и да не бързаш, а да се потопиш в атмосферата на приключението ЕДС. Което може би няма да се случи пак – да имаш шанса да отделиш за себе си един такъв голям период от време само за да развиваш и откриваш себе си свободно.