Под моста или ЕДС проект в Швейцария с деца бежанци

Jan 202014

Потопете се в разказа на Далила и Ивайло – двама млади хора, които прекараха няколко седмици в Швейцария, където твориха театър и танци заедно с деца бежанци. Проектът е по Европейска доброволчески служба.

От София кацнахме в Цюрих, мислейки си, че можем да разгледаме града, но за съжаление тежестта на куфарите надделя над желанието ни за разходка. След над шест часовия престой на гарата, хванахме влака и пристигнахме в Берн. Там се срещнахме с нашите в началото непознати съквартиранти, а по-късно истински приятели, от различни точки на света. Още първата вечер се усети една особена магия и стана ясно, че ще бъдем един страхотен тийм. Времето беше прекрасно, прекарахме първата вечер край реката Ааре, която е с кристално чиста планинска вода и където хората плуват или просто лудуват. Мястото, където спяхме, беше изключително приятно, макар че когато споделяхме на други хора, че “живеем под моста”, те се смееха. След обучението при пристигане (On-Аrrival training), което беше петък и събота, в неделя (28.07) посетихме Тун, красиво типично швейцарско градче, порадвахме се на природата му, а с останалите доброволци си станахме още по-близки.

През първата седмица имахме не само различни лекции и уъркшопове, а и излети. Те всички бяха свързани с бежанците, както конкретно в Берн, така и в Швейцария. Имахме възможността да посетим лагер за бежанци, училище за езда, което днес се е превърнало в културно средище за Берн, различни забележителности в града. Всеки ден прекарвахме известно време около реката, някои скачаха от моста, други просто обменяха мисли. Това бяха наистина релаксиращи следобеди.

Сутрините се занимавахме заедно с двама театрални и един танцов педагози, които ни подготвяха за срещата с децата – бежанци (от цял свят), децата от Швейцария и нашия театрален пърформанс, които ни предстояха през втората седмица. На вечеря както и на обяд се наслаждавахме на изключителни швейцарски или пък типично национални за държавата на някой от нашите приятели (Украйна, Молдова, Германия, Испания, Турция) ястия. А понякога имахме и удоволствието да ни готви професионален швейцарски готвач.

Празнувахме деня на Швейцария, наехме си две коли и опознахме и други кътчета от страната. Някои следобеди бяха тежки. Искахме само да спим. И това не само защото бяхме уморени, а защото посещения като тези в Шоколадовия музей не само бе увеличило теглото ни с няколко килограма, а и просто не бяхме способни на друго, защото бяхме преяли с шоколад. Друг път, когато всички музеи бяха безплатни, решихме да обиколим абсолютно всички. А в горещината това не бе най-добрата идея.

И така след един приятен уикенд край Женевското езеро, неочаквано бързо дойде и втората седмица, когато започваше истинската ни задача, а именно да сътворим театрална постановка за децата. Уплашени, но все пак добре подготвени, прекарахме първата сутрин с тях и оттам всичко си дойде на място. Постепенно си научихме имената, а след шестия ден вече бяхме приятели. Имахме възможността да се срещнем с деца от Перу, Колумбия, Босна и Херцеговина, Афганистан, Сирия, Чечня, Швейцария, Еритрея, Етиопия и други.

Всичко мина изключително бързо и неусетно, та когато в събота (03.08 – последният ден от ЕДС проекта) бе нашето представление, не можехме да повярваме, че сме постигнали това, заради което публиката от близо 100 души с усмивка на лице ни поздравяваше и прегръщаше. Децата, родителите им, а и самите ние бяхме изключително доволни и щастливи. Накрая, когато се сбогувахме с децата, падна и някоя сълзичка. А когато трябваше да вземем сбогом от семейството, с което почти 3 седмици живяхме, да се задържат сълзите бе напълно невъзможно. Всичко свърши там, където се бяхме срещнали. На гарата, пред огромната табела с разписанията.

Далила и Ивайло