или

НА ЛАГЕРА „КОШЕР НА ПРИЯТЕЛСТВОТО“ В СЪРБИЯ

Diki-Doti-Deyo (6)

Доброволчеството е важна част от моя живот и някак няма как децата да останат без допирни точки с него. Така по естествен път и тази година се стигна до включването на международен доброволчески лагер в нашата лятна програма – не беше лесно, защото всъщност проектите, в които се приемат доброволци с деца, не са много. Миналогодишният ни опит можете да си припомните тук.
Вече дори се бях примирила, че няма да имаме възможност да доброволстваме заедно, когато попаднах на този чудесен проект в Сърбия – международен доброволчески лагер в помощ на летния детски лагер „Кошер на приятелството“, накратко Kosnica, в природен парк Бегечка яма край Нови Сад. Условието беше, че международните доброволци помагат в подготовката, провеждането и разчистването на терена за/след един едноседмичен детски лагер за деца, а придружаващите ги деца следва да се включат като участници в лагерната програма. Препоръчителната възраст бе между 7 и 12 г. и след кратък семеен съвет Доротея (почти на 12 г.) и Деян (8 г.) с ентусиазъм прегърнаха идеята, а аз подготвих мотивационното си писмо. Бяхме одобрени за участие, а съпружето с готовност прие да ни откара до Нови Сад, защото не ни се рискуваше отново с така ненадеждния влак София-Белград (справка: миналогодишната ни епопея по пътя към Кутерево).
Така в първите дни на август се озовахме в един голям палатков лагер, където група от около 20 местни и чуждестранни доброволци вече бяха издигнали част от палатките, в които щяхме да живеем и работим в следващите две седмици. Малко закъсняхме заради леки перипетии по пътя, основно поради натоварения трафик и дългото висене на границата, което за късмет не беше фатално за груповата динамика или за атмосферата в лагера.
Работата ни като доброволци беше разделена на три основни етапа: преди да дойдат децата, работа с децата и след отпътуването им. На първи и трети етап от нас се очакваше да помагаме както и колкото можем в разпъването и подреждането на палатките, почистване, оборудване, подреждане и други подобни задачи, където и за децата се намираха приятни и интересни занимания – например този батут трябваше да бъде тестван преди да дойдат останалите лагеруващи деца.
Podogotvka-lager

Още в тази фаза местните активисти от Kosnica ме впечатлиха с доброто разпределение и организация на работата – имаха отлично оборудване и всякакви (и достатъчни) материали – но това не е учудващо, лагерът се случва за 14-ти път и много от първите доброволци-инициатори на първия лагер продължават да вземат активно участие. Едновременно с това привличат и нови попълнения и в групата имаше и съвсем млади доброволци, както от Сърбия, така и чужденци, дошли по линия на SCI.
Някак неусетно наближи денят за пристигане на лагерниците и стана време да се подготвим за този етап от работата. Очаквахме около 80 деца, които трябваше да бъдат настанени в общо 10 големи палатки (шатри на сръбски) и за всяка палатка имаше по двама отговорници, от които поне един местен доброволец. Аз бях разпределена за палатка № 10 заедно с един от опитните мъже в групата. Задачите на отговорниците бяха свързани със спазването на дневния режим – например събуждане на децата и подканване да си лягат, но също и с известна засилена грижа към тях в битов план – например мазане със слънцезащитен крем и други подобни. Извън това доброволците, основно местните, имаха график на това кой коя обща дейност за децата ще води, така че цялата пограма да бъде доволно запълнена. Останалите се включваха като помощници или асистираха с допълнителни дейности – например носене на вода по време на заниманията и други такива. Испанките направиха и група за учене на испански в следобедната програма, когато на децата бяха предложени по-кротки занимания по време на най-голямата жега.
Негласно припознах забърсването на масите като една от задачите си и имам чувството, че и един Октоберфест не би ми се опрял, толкова много пъти сякаш минах масите (понякога и пейките) след хранене/рисуване с боички/изрязване на хартийки и т.н. Включих се също и в ежедневните занимания по рециклиране, където бяха разпределени и Доротея и Деян. А имаше и хип-хоп, народни танци, барабани, фотография…

Рециклаж - макет на лагера от подръчни материали

Рециклаж – макет на лагера от подръчни материали

По време на спортните дейности в предиобедните часове наблюдавах с интерес и разнасях вода на площадките. Тук мога с възхищение да споделя колко добре подготвени бяха включените в програмата на децата дейности: децата бяха разпределени на четири големи групи и в периода от 9:30 до 11:30 имаха по четири половинчасови занимания на ротационен принцип – футбол, волейбол (на сръбски одбойка), баскетбол (кошарка) и плуване. Групите бяха сравнително балансирани по възраст, така че да не се налага на много малки деца да играят срещу много по-големи от тях деца, и провеждаха много добре структурирани тренировки – с упражнения на отделни елементи в различните спортове, навързването им в последователност, понякога със състезателен елемент или демонстрационен мач в зависимост от конкретния спорт. При плуването съм искрено впечатлена – по време на тренировките, водени от Мичко, децата правеха показваните от него упражнения в съвсем плитка вода, а той и поне още един доброволец успяваха да минат дете по дете и да кажат по една насърчителна дума за това кой как се справя с всяко упражнение.
В свободното време на децата също се предлагаше влизане във водата, а лишаването от това плуване/плацикане в свободното време бе и най-тежкото „наказание“, предвидено за децата в случаите на сериозни нарушения на дисциплината. Тук доброволците също бяха страхотно подготвени и старателни – във водата се влизаше организирано на малки групи, поставяше се въже с шамандури и голям брой от нас влизаха да вардят децата, за да не излизат извън безопасната оградена зона, както и да ги забавляват – имаше подхвърляне за артистични водни „скокове“, скокове от съб-дъска, а в последните дни дори и чудесна импровизирана водна пързалка…
Всичко това през цялото време бе в ръцете и под контрола на доброволците – благодарение на добрата организация и достатъчния брой хора всеки от нас имаше възможност и за оттегляне и кратка почивка, когато му бе необходимо, стига само да се увереше, че никой не го търси и не разчита на него за нещо конкретно и спешно. В лагера бе обособена малка зона за доброволците, където бе и единственото място за пушене (пред децата не се пуши), там се провеждаха и вечерните срещи за разбор, споделяне и планиране на следващия ден. В началото за Деян и Доротея бе много трудно да приемат, че след пристигането на децата на тях вече не им е позволено да влизат в тази зона, но успяха да схванат, че сега са участници в лагера като всички други деца и вече не се числят към групата доброволци. Това беше най-сериозното предизвикателство пред тях, заедно с приемането на някои от сервираните ястия („Палачинки с шоколад за вечеря! Ужас“), но като цяло съм много доволна от дисциплината, която проявиха моите деца в тази все пак доста различна ситуация.

Та ето как изглеждат над 450 палачинки, вече намазани с шоколад или сладко и готови да бъдат сервирани...

Та ето как изглеждат над 450 палачинки, вече намазани с шоколад или сладко и готови да бъдат сервирани…

Тук се включих в приготвянето на храната и намазах има-няма стотина от палачинките, лафейки си с една от сръбските доброволки, която отговаряше за кухнята, и с една от придружителките на македонските деца. За учудване на Доти, Деян и мен, тук сладките палачинки бяха сервирани за вечеря и всъщност всички деца бяха изключително щастливи от това.

Тук се включих в приготвянето на храната и намазах има-няма стотина от палачинките, лафейки си с една от сръбските доброволки, която отговаряше за кухнята, и с една от придружителките на македонските деца. За учудване на Доти, Деян и мен, тук сладките палачинки бяха сервирани за вечеря и всъщност всички деца бяха изключително щастливи от това.

Заради близостта на езика Деян най-много си общуваше с македонските момчета, докато Доротея се поотпусна и през българо-сърбо-английски успяваше да говори с повече деца. В първите дни и двамата повече се навъртаха около мен, но след аклиматизацията все по-малко и по-малко. Даже започнаха да идват с мен да будим 10-та палатка и въобще бяха активни и ентусиазирани участници.
Няма да се отнасям в повече подробности – за да не досадя, а и няма нужда да разказвам чак пък всичко, нали така ? Бяха едни чудесни две седмици, много интензивни покрай обгрижването на децата, много приключенски покрай това, че живяхме на палатка (най-дългото пребиваване на палатка и за мен самата), много интересни покрай новата среда, няколкото чужди езика и разнообразието от дейности и занимания.

Поглед към работата ми като отговорник на палатка:

За да бъда по-дискретна, все пак в палатката имаше 7 момчета на вече чувствителната възраст между 10 и 13 години, повечето проверки правех най-напред от малкото задно прозорче на палатката. След като е на висок глас се уверях, че няма голи мъже в палатката, което обикновено предизвикваше поне усмивки, ако не смях, си позволявах да надникна и през отварящата се предна част на палатката.

Момчетата(4 от Македония и 3 от Сърбия) бяха чудесни и макар всеки ден да имаше по нещо – сръдня или спречкване –бяха преобладаващо усмихнати и останаха доволни.
Заключителната част от лагера малко я съкратихме, за да си дадем възможност и да посетим Нови Сад и да икономисам един ден отпуск, но донякъде се радвам, че го направихме, защото и за трима ни сбогуването с децата беше емоционално и промяната ни се отрази добре.

 

И малко туризъм – децата с Иво на една от улиците в Нови Сад, за която една от доброволките от лагера ни беше разказала, че е най-високата точка на града.

И малко туризъм – децата с Иво на една от улиците в Нови Сад, за която една от доброволките от лагера ни беше разказала, че е най-високата точка на града.

Мостът над Дунава на излизане от Нови Сад, а отзад е известната крепост

Мостът над Дунава на излизане от Нови Сад, а отзад е известната крепост


Ходила съм на доста доброволчески лагери и с чиста съвест мога да кажа, че този е един от най-смислените проекти, които съм подкрепяла – в лагера цареше чудесна атмосфера, организацията беше на ниво, а децата, ех, децата, бяха наистина щастливи и добре обгрижени!
Не зная дали ще успеем и догодина да се присъединим (защото вече се чуват и такива реплики), но съм истински доволна, че инвестирах част от отпуската си тук, а за Доротея и Деян това беше едно чудесно училище и същевременно едно забавно приключение!
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

Лагер в еко-център Влахи

От 4 до 17 юли 2011 г. ще се проведе поредния за последните десетина година лагер в еко-център в село Влахи. В лагера ще има участници от Русия, Германия и Чехия. Всеки, който желае да се включи в лагера, нека да пише на офисния мейл на Си Ви Ес – България cvs-bg@bluelink.net. Доброволците сами организират пътуването си до и от село Влахи, като ще се организира транспорт от Кресна до селото. Освен това се заплаща и застраховка за участниците в размер на 20 лв.  Възможно е и евентуално включване само за някои от дните на лагера, като това трябва предварително да се координира с организаторите от Си Ви Ес – България. А ето и малко повече инфо за лагера от търсачката на Ес Си Ай – www.workcamps.info. Там може да намерите още много други предложения за лагери по цял свят!

BG-CVS 6.3 NATURE SCHOOL – VLAHI 3

Country: Bulgaria
Start Date (yyyy-mm-dd): 2011-07-04
End Date (yyyy-mm-dd): 2011-07-17
Topic: 6: Environment
Number of volunteers: 10

Description: The project’s aim is to develop further the environmental demonstration and education center – “Nature School – Vlahi” “Nature School – Vlahi” aims to serve as:

• Centre for environmental education for children, pupils, students, organized tourist groups and individual tourists as a form of eco-tourism;

• Information and demonstration center for the sustainable use of natural resources for the local community and tourists;

• Centre for trainings, debate and seminars on topics related to eco-tourism, environment, biodiversity, sustainable development, and renewable energy for NGOs and CBOs

The Eco-center Vlahi project is very well known and during the camp there could be visitors that would like to join our group for a few days.

Type of Work: The main goal for the workcamp is to build a wooden fence for our garden from local materials.This will take most of the camp to complete.

Finally, a smaller task will be the marking of walking paths between Vlahi village and the villages of Stara Kresna and Oshtava in order to promote rural and eco-tourism, as well as to connect us to the mineral baths in Oshtava and Stara Kresna! The work is expected to be hard physical work and will be 6 hours a day

Study Theme: Leisure activities: There will be possibility to visit the hot mineral springs nearby. In the weekend an excursion could be planned – to the nearby mountain peak of Sinanitza or to Rozhen monastery and Melnik, where a wine tasting could be organized for the “connoisseurs”. Another possibility is to make an excursion to Rila Monastery, a UNESCO World Heritage Site. At the workcamp the participants will decide which excursion we will do. The expenses for the excursion should be covered by the participants.

Accommodation: The accommodation will be in tents in the yard or on the wooden floor inside the eco-center. Please bring a tent if you have one. In either case, you will need to bring a sleeping bag and sleeping mat. The participants will rotate cooking for the group (please take some ideas or recipes from your national cuisine). Food will primarily be vegetarian. There is a shower available outside in the garden, the water is heated by solar collectors. It is also possible to take a bath in the river nearby. We use composting toilets which are outdoors. In the kitchen we have a working sink, but this is the only indoor plumbing. Please be prepared for these conditions. They are part of the sustainability of the Eco-center

Language: English

Qualifications: -

Terminal Location: : The village of Vlahi, municipality of Kresna, southwestern Bulgaria, in the foothills of the Pirin mountains ( The Pirin Mountains are declared as a National Park and the park is a UNESCO World Heritage Site). Vlahi village is very small and rural. Only 7 people are living permanently there, however many families have summer homes there.

Extra Costs: 0.00

Minimum international age: 18
Maximum international age: 99
Minimum national age: 16
Maximum national age: 99

 

 

В прикачения файл може да разгледате предложенията на седмицата за лагери в Европа, които нашият екип подбра. Бързаме да кажем, че има още много предложения, които ви очакват на сайта на търсачката за лагери на Ес Си Ай www.workcamps.info.  Летни лагери има, както всяка година, на изключително разнообразни места по света!

Ако си харесате нещо от нашите предложения или търсачката, бързо попълвайте формуляра за кандидатстване (прикачен) и го изпратете на cvs-bg@bluelink.net. Напомняме ви, че за участие в летните лагери се плаща административна такса към Си Ви Ес – България и доброволците сами поемат пътните си разходи. Повече за условията може да прочетете в прикачения файл.

Няма крайни срокове, но колкото по-бързо изпратите формуляра си, толкова по-голям е шансът да ви изберат за доброволец към съответния лагер!

Ако имате въпроси, не се колебайте да се обръщате към Вера на cvs-bg@bluelink.net.

Предложение на седмицата – списък с летни лагери

Формуляр за кандидатстване за лагери 2011

Условия за участие в лагери 2011