Впечатления, доброта и един спомен

Oct 302012

Държавата (в лицето на Минестерствата на еврофондовете, транспорта, храните и земеделието), местната власт и неправителствени организации помагат за възстановяването на селата и градовете от област Перник след земетресението през май. От началото на октомври всяка събота доброволци от София, Перник и региона помагат при строителните работи по възстановяване на къщите, пострадали от земетресението, на социално слаби и инвалиди. Сега даваме думата на доброволците за техните впечатления, а ако искаш да се включиш тази събота, прочети как тук.

Кирил:

Голямо благодаря на всички за организацията на доброволческата инициатива миналата събота! Радвам се че помогнахме на хора в нужда, но също така че имах възможността да прекарам един ден в непозната за мен част от България, да направя нови приятелства, и да се забавлявам. Записвам се отсега за следващото събитие!

Кристиян:

Първото ми участие в доброволческа дейност бе предхождано от колебание относно личните ми способности да помогна на жителите на Перник и околните му села. Само след няколко часа работа обаче, установих, че помощта, оказвана от нашия малък и сплотен екип в с. Мещица прави деня на пострадалите от земетресението по-лек и приятен.
Благодаря на CVS за предоставената възможност да участвам в тази кауза като доброволец и препоръчвам на всекиго да участва според силите и възможностите си!

А ако искате да се пренесете изцяло в обстановката, прочетете разказа на Ради:

Здравейте. Казвам се Ради. Миналата събота (27 октомври) аз и една малка, но сговорна дружинка тръгнахме в посока Перник като доброволци. Вседки един от нас, грижливо застрахован и екипиран с предпазни ръкавици, маски и очила, беше решен да помогне на хора, изпаднали в нужда.

На сборния пункт в Перник към 9:30 сутринта четири коли стовариха нашата малка дружинка – 15 души. В тази тъй малка бройка бяха включени предимно млади хора, в това число и трима американци – майка със сина си и негов приятел. Аз и един приятел имахме честта да пътуваме заедно с тях. Оказа се, че тя е агент на ФБР. Вече звучи вълнуващо, нали? А, все още не сме започнали.

След като пристигнахме, ни направиха необходимия инструктаж и ни разпределиха в екипи и хайде по обектите. Тъй като бяхме толкова малко, не можехме да се разгърнем и да помогнем на много хора – бяхме назначени по четирима на обект. Дейностите, които трябваше да извършваме, ми бяха общо взето ясни още от предната вечер докато се подготвях вкъщи, но кой да ми каже, че ще бъде по-забавно от това. Когато пристигнахме на нашия обект, ни посрещна усмихната женица, която отговаряше за … багера. Да, няколко тонната машина бе стоварена в двора на нашия обект, а багеристът подгряваше хидравликата, докато се подготвяше за работа. Оказа се, че нашият екип ще помага в разрушаването на стара и оценена като опасна след земетресението, къща. Знам, и аз бях във възторг.

След като багерът започна да разрушава стария градоред и да превръща тънките стени в купчини тухли и прах, ние трябваше да събираме дървения материал изпод руините. Носещите греди, летвите и пръчките, някога изграждащи тази малка къщичка, биваха изваждани и сортирани като използваеми и за огрев на две купчини.

До обяд бяхме наполовина в къщата. С багера, разбира се. Тогава се появи и обещания ни обяд – страхотни сандвичи и по един хладък айрян. Седейки под едно ябълково дърво, в сладки приказки за бъдеще и настояще ние почивахме, наслаждавайки се на сандвичите. Там под клоните на тази ябълка бе създадено едно приятелство, което за ден бе сплотено от общата цел да помогнем на тези в нужда.

До средата на следобяда бе останала само една стена, която стоеше като мономент на доскоро съществувалата къща. Женицата, чиято къща ние повалихме, и за секунда не се дръпна от стола, на който бе седнала в двора на имота си. Тя гледаше как багерът разруваша нейния дом. Но ние всички бяхме наясно – за добро е. До края на идния месец от руините на старата постройка, ще се появи ново жилище (малка сглобяема къщичка). Приятно, удобно, избрано от самата госпожа, жилище, което след време тя ще нарече дом.

Така ние отидохме и помогнахме на един от нуждаещите се от малко помощ, от подкрепа и мъничко състрадание. Тъжен е фактът, че от цялото село нито един човек не се притече на помощ на старицата. Там бяха само неин далечен братовчед, четирима непознати и един багер.

Денят бе прекрасен. Помогнахме на жената, запознахме се с нови хора, направихме приятелства, дори видяхме агент на ФБР. Един продуктивен ден. Но нека този ден не бъде един-единствен. Кампанията продължава още няколко седмици. Има къщи, които трябва да се разрушат, за да може да се построят новите сглобяеми жилища преди лютата зима, която приближава. Има къщи, които трябва да се окрепят. Има къщи, в които трябва да се извършат довършителни работи. Нека отидем и помогнем на хората, които имат нужда, а купчините листа в нашите дворове няма да съборят домовете ни.