Беатрис Синтас Кантареро – да изразяваш смело гласа си

Тя идва от слънчев Мадрид с куфар пълен с усмивки, оптимизъм, шеметни автостоп истории и нестихващ заряд, за да се включи в проекта “Доброволчески кръгове”, част от програмата Европейски корпус на солидарността, водена от желанието си да внесе положителен отпечатък в живота на бежанците. За своите 25 години Беа има зад гърба си бакалавър по Психология и магистърска степен по Международна солидарна дейност. Бивайки доброволец, подкрепящ жени, замесени в проституция, тя мечтае да работи в сферата на насилието основано на пола, подкрепяйки жени, станали жертва на трафика на хора.

В днешното интервю ви представяме Беа и нейния доброволчески опит и живот в София – такива каквито са.

Здравей Беа, ще ни разкажеш ли най-напред как се озова добровелец тук?

Имах голямо желание да работя с бежанци. Във времето, когато търсех проект, по който да замина, нямаше толкова много възможности за това. Освен проекта “Доброволчески кръгове” в София се бях спряла на още два – в Словения, в център за хора с ментални увреждания и в Стокхолм, като социален работник на бежанци, който им помага да си намерят работа. Тъй като желанието ми беше най-вече свързано с това да работя с бежанци, трябваше да избера между София и Стокхолм. Изобщо не ми се искаше да умирам от студ, така че София ме привлече повече – лесна за пътуване, не толкова структурирана, стриктна, леко хаотична, неподредена – точно като мен – аз съм разхвърляна и неподредена – така че градът и проектът бяха добра комбинация за мен.

Изпита ли някакви трудни моменти в адаптацията и работата си?

Като цяло не. Най-голямото предизвикателство за мен беше да се приспособя към работата в офис. От самото начало дойдох с много енергия и исках веднага да започна да се залавям за работа, но в хода на самия процес, всеки вижда, че нещата изискват време, за да се обмислят добре, да се планират преди да се осъществят. Така че трябваше да се науча как да бъда търпелива. Още нещо, което беше трудно за мен, беше да осъзная, че тук към 9-10 часа вечерта няма много хора по улиците, в Мадрид е точно обратното – градът е наистина оживен. Хората са също по-отворени. Тук забелязах два типа хора – студените и подозрителни и по-приветливите. Аз съм много отворен и сърдечен човек, но определено не ми e лесно да завързвам контакти, например по време на уъркшопите, които посещавам, хората предпочитат да си говорят на български, а пък аз не говоря особено много езика. Но София ми харесва, защото атмосферата й е по-свободна – шофъорът на автобус може да спре неочаквано, за да отскочи да си вземе кафе – виждала съм това и наистина ми харесва.

Наред с цялата ти доброволческа дейност в Си Ви Ес, ти си много активна и в различни други инициативи, ще ни разкажеш ли малко повече за тях?

Да, най-напред исках да подкрепя проекта на Каритас в Бусманци. Станах част от организацианния екип на феминисткия марш за 8-ми март. Част съм от неформална група, повдигаща вниманието към ситуацията с бежанците на границата. Кауза – към която искам да се присъединя също – е “Петъци за бъдеще”.

А как прекарваш свободното си време?  

Аз съм много социален човек. Обичам да съм сред хора. През свободното ми време излизам с момичетата, посещавам културни събития, барове, пътувам, танцувам – ходя на класове по салса, готвя много и се включвам в различни инициативи, свързани с равенството на половете.

Имаш ли някакви планове какво искаш да правиш след края на проекта ти?

Не искам да мисля твърде много за това. Иска ми се да продължа да пътувам и да работя в различни държави. Да си намеря проект в Латинска Америка и да опозная тази част на света, също и Индия в някакъм момент. Ще ми се да съчетая частта с пътешествията с нещо по-организирано, но не и ангажимент за цяла година.

Би ли искала да отправиш някакви съвети към бъдещите доброволци?

Да, абсолютно! Най-напред нека почувстват какво наистина искат, да се подготвят психически и да подредят приоритетите си – дали е ученето на нов език, придобиването на работен опит в определена сфера, срещите с нови хора, какво наистина искат да развият. След това да съберат възможно най-много информация преди да кандидатстват.

Често казват за доброволческия опит в чужбина, че е преживяване, което те трансформира изцяло. Какво е твоето мнение?

Лично в моя случай, нямам толкова ясно усещане за “преди” и за “след”, въпреки че се опитвам да наблюдавам. Може би това усещане ще се появи, когато съм отново вкъщи, но сега с цялата криза около корона вируса, нямам идея какво ще стане с проекта. Въпреки всичко мога да кажа, че идването ми в София радикално промени моя живот, а също и този на моите приятелки, защото се преместихме в нова страна с нов език, започнахме нов проект с нови хора, имаме нов дом и още куп други новости…

Чувстваш ли се променена по някакъв начин, намирайки се вече към средата на проекта си?

Мисля, че осъзнах, благодарение на работата в екип и съвместното съжителство в апартамента, че не съм толкова гъвкава колкото си мислех и затова сега се опитвам да развия в себе си повече търпение. Наистина е лесно да обвиняваш другите преди да погледнеш в себе си, но това не е положителна черта. Научих и много други неща за себе си, озовавайки се в цялото това ново положение да съм тук. Така че, за момента бих казала, че промените в мен са на ниво самопознание и саморефлексия. Дойдох в България, за да предизвикам себе си и да придобия самочувствие като професионалист и това е нещо, по което още работя – надявам се да имам възможността да развия своите идеи и да се чувствам горда и удовлетворена от работата и уменията си.

Сигурни сме, че ще успееш. И за финал на нашето интервю, можеш ли да дадеш своите първи асоциации на думите: доброволчество, млади хора, българи, кисело мляко?

Доброволчество – солидарност, емпатия, мултикултурност

Млади хора – бъдеще, възможности, развитие

Българи – рулетка

Кисело мляко – йогурт хаха

Благодарности за споделеността и отделеното време Беа. От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме късмет и още много пъстроцветни ДОБРОтворчества

Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KА125-048262) се реализира с подкрепата на Програма Еразъм+ на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси.