Отново е събота сутрин и групата доброволци е в Перник. Днес сме осем души и броят ни не стига да покрием пълноценно всичките заявени адреси. Желанието ни да помогнем е достатъчно и решаваме да работим на най-належащите обектите за деня. И през тази събота те се намират в село Дивотино.
Разделени на две групи, се впуснахме в преместването на изкопани пръст и камъни, а така също и в почистване на използваеми греди от стари пирони. Хората, на които помагаме, ни се радват и благодарят за това, че надеждата за доброто в хората се е върнала…
Времето е благосклонно и макар да е хладно и да не виждаме слънцето през облаците, обстановката е някак ведра. Зимата изчаква и дава още малко време ремонтите да продължат активно.
Неусетно половината от деня премина и въпреки проявяващата се вече умора, ентусиазмът не намалява. Докато почиваме за обяд си казваме колко е важно хората да се почувстват сигурни в поправените си домове. А краят вече се вижда – на едното място външните колони са почти готови, остава да се вържат с покривната конструкция, а на другата къща трескаво се довърша новия покрив. Точно там следобеда се събра цялата ни група. С жива верига започна преместването на новите керемиди до майсторите, които неуморно ги редяха, а пък купчината с почистени от пирони греди надхвърли тази с непочистените такива. Със закачки и шеги някак неусетно палетите с керемиди се преполовиха, но и съботният ден измина.
Разделихме се с хората с много усмивки и пожелания да се справят, преди да завали първият сняг.
Умората е с нас, но тя не ни плаши, защото сме помогнали на още хора да забравят по-бързо страха от майското земетресение.
Sorry, the comment form is closed at this time.