Тя е позитивна, решителна и смела, закалена в сърцето на Сибир. Семейството й се мести от Урай в Уфа, столицата на Република Башкортостан през 1999, когато тя е на 9. По-късно там завършва и образованието си, специализирайки в Приложни компютърни науки и икономика.

В днешното интервю ви срещаме с Гюзел, една от шесте ЕКС доброволки в екипа ни, част от проекта „Доброволчески кръгове“.

Здравей, Гюзел, радваме се, че си тук. Да започнем от самото начало – как реши да станеш част от проекa?

Занимавам се с доброволчество от 5 години вече. След първото ми доброволчество през 2015, така се пристрастих, че оттогава винаги се оглеждам за възможности да бъда доброволец в Русия или в чужбина. Участвала съм в множество международни спортни мероприятия, сред които и Световната купа по футбол. След това се включих като доброволец в лагер във Финландия, чрез който се запознах повече с Европейска доброволческа служба (бел.ред. сегашното название е Европейски корпус на солидарността), тъй като нямах голяма представа за нея преди това. Така започнах да търся проекти свързани с бежанци. Преживяването, което имах във Финландия наистина ми хареса, затова отново исках да работя с бежанци. Така попаднах на този проект и на още един в Турция. Бях приета и в двата, но предпочетох България пред Турция, защото проекта трябваше да се проведе в град, който се намира на границата между Турция и Сирия и се страхувах да бъда там.

Харесва ли ти проекта, от който си част в момента?

Да, наистина ми харесва да ходя в бежанските лагери, да организирам екскурзии за бежанците, както и да помагам в организирането на Месеца на бежанците (бел. ред. ноември месец)

А какво най-много обичаш да правиш от всичките си доброволчески занимания?

Да общувам с децата.

Имаше ли възможност да намериш нови приятели там?

Не, не още. (усмихва се)

А научи ли нещо за тяхната култура например?

Да, особено за жестовете. Например, когато искаш да повикаш някой да дойде до теб, правиш с ръката нещо като „вълна“ с пръстите, но при тях е наобратно.

Наистина ли?

Да, да. Те го правят с пръстите надолу, защото ако пръстите са нагоре, това за тях означава, че искаш да се скараш на човека и за тях е грубо.

Интересно. А как намираш живота в София – лесно или не чак толкова лесно е да се живее тук?

В началото ми беше трудно, защото преди това живеех с родителите ми и не ми се налагаше да се сблъсквам с ежедневните неща като пазаруване, чистене, но сега съм отговорна изцяло за себе си и трябва да мисля за всичко, започвайки от храната, почистването, също свободното ми време и всичко останало. Затова мисля, че тук станах по-независима.

А какво беше най-голямото предизвикателство за теб – в живота, работата ти, адаптирайки се?

Нямах проблеми с езика, така че може би валутата, защото в началото трябваше да конвертирам всичко в руски рубли, тъй като не знаех стойността на лева. Знаех на колко се равняват руските рубли, затова всеки път, когато отивах някъде, да кажем ако избера 10 неща, преобразувах стойността им в ума си. Но след това осъзнах, че трябва да мисля в лева, не в рубли.

Какво правиш обикновено в сбободното си време?

Преди карантината гледах да се включвам в колкото се може повече дейности. Моите приятели доброволци, с които се запознах по време на обученията, често организираха разказване на истории, културни вечери и аз се опитвах да ги посещавам. Също имах и карта за спорт и почти всеки ден ходех на фитнес и практикувах йога. Освен това се занимавах и с правенето на видеа за канала ми в Ютюб.

Намираш ли доброволческия проект, от който си част, полезен за личностното ти развитие?

О, да, мисля че да. Започнах да разбирам по-добре себе си и станах наистина по-отворена. Тъй като живея в мюсюлманска република и имаме много ограничения, а тук можеш да правиш каквото пожелаеш, без някой да те съди, смятам че станах по-широкомислеща и също по-търпелива.

Имаш ли някакви планове какво искаш да предприемеш след края на проекта ти?

Не. (усмихва се)

Ами по време на проекта, би ли искала да попътуваш до някъде след карантината?

Иска ми се да посетя някои места, но като гражданин на Русия, нямам Шенгенска виза, така че може би ще пътувам само до Балканските страни, в които не съм била до сега, като Албания, Черна гора.

Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?

Да се възползват максимално от самото начало, от деня в който пристигнат. Да бъдат инициативни, да споделят идеите си, да не чакат някой да им възложи задача, a те да проявяват инициативата.

Благодарим ти много Гюзел. От целия екип ти пожелаваме успех и още много незабравими преживявания.

С приятели на Рилските езера
“Жива библиотека: Прави храна, а не война”, Дом на киното, Ноември, 2019
Перкусионен кръг-работилница
“Жива библиотека” в Пловдив, септември, 2019
Пред Белградската крепост

Sorry, the comment form is closed at this time.