Честит Международен ден на доброволеца и историята на Сара Божинова

 Здравейте, приятели,

Честит Международен ден на доброволеца! Пожелаваме ви вдъхновение и сила, да творите и да продължавате да правите света едно по-добро място!

Очакваме ви днес на събитието от 14:00 часа в Дома на Киното, където може да чуете за Проект Бежанци, както и да се включите в Доброволческите кръгове, а вечерта ще завърши с прожекция на филма “Солта на земята”.

За празника публикуваме историята на нашата доброволка Сара Божинова, която беше доброволец по Европейска доброволческа служба в OWA Полша за една година.

********************************************************

Моят ЕДС проект в Познан, Полша

Септември 2014 – Август 2015

Ние хората сме въвели една мярка за нещата, за да си мислим, че ги разбираме, че имаме контрол и че сме напълно наясно със себе си и живота си. Тазимярка е времето и като всяка мерна единица има вариации, може да се закръгля, да се раздробява, да се нагажда – минута, час, седмица, месец, година, кратко, дълго, 23, 2015, нововъведеното “проект” и т.н. Европейската доброволческа служба е хем такъв проект, хем и дългосрочен, хем може да се уточни – няколко месеца или година. Това е начинание, за което знаеш, че има начало и край. Срокът от-до е колкото успокоителен и приятен в началото, толкова и нежелан към края. Когато заминах си мислех, че имам точно една година, в която да си изясня какво да правя после (после, да се разбира живота като цяло), а междувременно да пътувам, да уча езици, да срещам хора. Когато наближи моментът на приключване, цялото ми същество се сковаваше от чувството на отлетяло време. Не мога обаче да позволя на подобна носталгия да ограби преживяното и всичко, което начуих. За това измервам моя ЕДС по различен начин. Времето е само фон, върху който се развиха всички знания, отношения и случвания, за които искам да ви споделя.

Градът и страната

Познан се намира в северната частна Полша, на почти равно като време и километри разстояние от Берлин и от Варшава. Който не е бил в Полша, не може и да си представи колко различен е северът от юга и западът от изтока. Така че, когато пристигнах имах образа на Краков, който познавам и който бързо се заличи. По германски точен и по полски хаотичен, Познан е уютен, исторически и гостоприемен. Каквото търсиш, това ще намериш. След една година там, мога да заявя, че нищо не му липсва, макар в началото да жадувах софийския прах и пришпорването на големия град. Достатъчно събития, активност, изкуство и нощен живот се намират за всеки търсещ. Важно е все пак да се отбележи, че Познан е по-скоро модерен парти център и за почитателите на алтернативна музика и култура, се налага по-усърден рисърч. Както в повечето полски градове, и Познанските квартали са структурирани около “ринек”, пазар, на който през седмицата се намират пресни сезонни плодове и зеленчуци, както и почти всичко, от което едно домакинство има нужда. Голямата верига low cost супермаркети “Биедронка” (Калинка) се разпрострира като брашляна по къщата на село, та няма как да останеш и без парацетамол/кафе/чай/възглавница току под носа ти.

Езикът

Dzie? dobry, dzi?kuj?, m?wi? po polsku, ale nie du?o. Ех, с този език как се разбрахме и колко много се влюбих! Ужасно архаични произношения, болезнена граматика и все пак толкова близо до българския речник, че няма как да устоиш. Предполагам, че съм улеснена от факта, че с полския предимно говоря и работя и нямаме тесни академично-изпитателни връзки. Оказа се и че е трудно да се води всекидневен живот на английски (купуване на билетче, в аптеката и т.н.) та това ускори процеса. Съобщение до цялото славянско-говорящо общество, запътило се към Полша: szukam, което се произнася “шукам” не е неприлично предложение, а по-скоро зов за помощ, означаващ “търся”.

Храната

Значи, да е ясно – с ЕДС проект се запознаваш не само с кухнята на страната, в която живееш, ами и с тази на всички други доброволци! Резултатът от това са много сутрини с палачинки, украйнски салати с майонеза, испански омлет с картофи, турско кафе, баница и т.н. Изобщо, който не е закусвал, да не чете надолу! В Полша почти всеки се влюбва в пирогите – тестени варени изделия с пълнеж от всичко, което въображението ви може да роди. Традиционни комбинации са месо, гъби и кисело зеле, спанак или картофи. Типично е цяло обедно меню да бъде сладко ястие – например сладки пироги с пълнеж от извара и сладко или пък палачинки от настъргани картофи поръсени със захар и сладко. На вегетарианците, между които спадам и аз, препоръчвам котлетът от просо със сос от печурки и картофи за гарнитура! Тази година открих и множеството приложения на червеното цвекло. Най-много го обичам сварено и настъргано, разбъркано с по-маслено кисело мляко – типично украинска рецепта. Споменах ли и традиционната “шарлотка”, което си е чист ябълков кейк, обаче изпълнен виртуозно и сервиран в голяма чиния със сладолед и бита сметана?

Работата

Работата в един ЕДС е различна, разнообразно, тясно свързана с конкретния проект, но преди всичко – зависи от доброволеца. Имах възможност да събера впечатления от други проекти и това е извода, до който стигнах. Незаивисмо от организацията, която може да е по-дисциплинирана, а може и да е по-свободна, доброволецът е отговорен за това как допринася и как употребява времето си. За мен тази една година беше искрено щастие – никога преди не ми се е случвало, а и не знам дали отново ще ми се случи да работя нещо толкова идеално пасващо на характера, компетенциите и желанията ми. Водих неформални обучения на тийнейджъри на теми като антидискриминация, човешки права и междукултурно общуване, преподавах английски и разказвах за страната ни на малки деца, помагах в организацията на местни събития и акции, координирах идващите в Полша доброволци за доброволчески лагери. Най-важното е, че всичко върших с онова желание да помагаш, да си полезен и да виждаш и да знаеш, че правиш света, в който живеем да иска и да бъде поне малко по-добър, по-мирен и по-споделящ.

Пътуванията

След като вече споменах, че съм влюбена в ЕДС работата си, едва ли е изненада да уточня, че тя включваше и невероятно много пътувания. Освен, че почти не остана част от Полша, в която да не съм била, имахвъзможност и да се разходя из любима Европа – все по работа, съчетана с удоволствие. Дори стигнах до Будапеща с наземен транспорт! Историите и начина, по който опознаваш себе си по време на път, няма как да се случат през друго време. Нищо не калява характера така както хващане на стоп през снежна буря, нощен влак с крадци през Словакия, намерена чанта в метрото на Будапеща, Лодз сам по себе си, а още повече по средата на нощта… Нощни влакове, автобуси, отменени полети, BlaBlaCar, стоп. Оттренирах всичко с огромно удоволствие!

Хората

По принцип с някои хора, колкото и да си пасвате, се разминавате, пътищата ви водят в различни посоки, става все по-трудно да поддържаш връзка… Така е, но въпреки непредсказуемостта на пътя и мобилността на всички нас, с някои хора просто оставаш свързан. И разбираш, че можеш да ги наричаш приятели цял живот, а не само през оня период, в който живеехте в един и същи град. Имах щастието да срещна поне няколко такива спеациални човеци по време на моя ЕДС и да ги настаня в сърцето си, както и те мен в техните. Не, не е лесно. Здравите връзки се градят с време и се поддържат с грижа. Лекотата идва от комфорта, че ти си тук за някого и той е там за теб. Поставянето в една и съща ситуация, преживяванията на проектите и културата, всичко това е предпоставка да срещнеш нови приятели, стига да си готов.

Какво научих?

Предизвиках себе си по начин, по който ЕДС ми предостави възможност и научих няколко много важни неща за мен и за всичко наоколо.

Разбрах какво ме прави щастлива като работа, оставих зад себе си фалшивата амбиция, която може би никога не е била моя. Сега съм наясно накъде искам да насоча усилията си.

Осъзнах, че енергията ми е ограничена. Бих искала да съм перфектна в работата си, перфектна с хората, да давам на всички еднакво. Това не е нито нужно, нито възможно. Започнах да приотизирам задачи и хора и да се грижа за себе си повече.

По-близо съм до баланса и до вътрешния мир. Все по-често съм в моя “Дзен” и знам, че в един момент просто няма да излизам от него.

Благодаря!

Този разказ, който е невероятно кратко обобщение на една година живеене, нямаше да бъде възможен без “Си Ви Ес – България”, без чудесният координатор Нат, Кати, Вера, Мира и всички други, които се грижат за организацията! Благодаря безкрайно!

Благодаря и на OWA-Poland за чудесната грижа и на Агниешка, която забеляза кандидатурата ми измежду десетки други.

Благодаря на SCI, защото те правят света едно по-добро място!

Ако някой има каквито и да било въпроси или коментари относно ЕДС, Полша или друго, може да ми пише на eklessia91@gmail.com. Ще се радвам да бъда полезна 🙂

If you like this, share it

facebook   twitter   pinterest   email