Старт на проекта: 15-30 януари 2019

Край на проекта: 15 септември 2019

Обща информация:

MJC е организация с нестопанска цел, насърчаваща неформалнoто образование. Основната цел е развитието на активно гражданство на младите хора и възрастните чрез осъществяване на социални и културни дейности, включително в областта на отдиха, развлеченията и спорта, образование и превенция.

Имат много проекти за работа с различни хора от обществото: деца, млади хора и възрастни. Имат различни дейности с образователни, културни или социални цели. Имат няколко образователни дейности за мигранти (уроци по френски език, насърчаване на социалното и професионално приобщаване). Целта е да се работи за включване в обществения живот. Работят със училища, за да помогнат  учениците в официалната им образователна работа и да свържат учителите и семейството. Организират културни дейности за семейства с по-малко възможности. Също така работят с млади хора, организират се много действия за подкрепа на техните проекти и валоризация на инициативите. Подкрепя се ангажираността на младите хора в местните дейности. Имат значителен опит в областта на младежката работа и подпомагане към много млади хора в много различни проекти: социални, културни, образователни и професионални. Повечето от дейностите засягат ангажираността на младите хора и ги подкрепят в процеса на автономия.

Работата включва следните дейности:

ЕДС доброволецът може да участват в много проекти в MJC, включително социални, образователни и културни дейности.

• Програма за мигранти: френски класове, културни семинари и посещения, социално придружаване
• Развлекателни дейности за деца и юноши по време на почивка след училище
• Събития: “Village des Sciences” (събитие, насърчаващо откриването на науката), междукултурна седмица, “Village des Associations” (събитие, популяризиращо местното гражданско общество), седмица за устойчиво развитие, седмица на инициативата и гражданството
• Мултимедийна лаборатория: достъп до интернет, офис и видео стаж, семинар за игри, мобилни компютри, уеб телевизия
• Научни, технологични и екологични дейности за деца и младежи: “малък научен” клуб, научни или екологични анимации в училищни или младежки групи, организация на младежки семинари
• Подкрепа за местното гражданско общество и развитие на инициатива сред младите хора: помощ и съвети за организация, обучение
• Училищно обучение: за деца от първата година на детската градина през началното и средното училище: помощ с домашна работа, културни и педагогически семинари, запознаване с английски, образователни излети и посещения. Обучителни срещи и размяна на дни за училищните треньори в района. За семейства: връзки с училищните заведения и семейни излети
• Семинари за уеб телевизия и видео
• Административни задачи като комуникация (листовки, реклами и др.)
• Доброволците ще могат да посешават уроци по френски език до 4 часа на седмица през цялото времетраене на проекта

Ценни качества на кандидата:

• Желание да работи по темата на миграцията и с младежи
• Желание да се интегрира активно в проекта и в общността
• Лична мотивация и позитивен дух
• Личен принос към проекта – идеи и предложения за дейности и обогатяване на проекта
• Гъвкавост, готовност за работа като част от екипа / групата
• Желание да научи нови неща
• Лесно приспособяващ се, общителен
• Основни познания по френски език са препоръчителни, но не и задължителни

Настаняване:

Elbeuf е малък град, близо до Руан, центърът на регион Нормандия. Младежкият и културен център на  MJC работи в област, където живеят около 50 000 души.

Настаняването ще бъде в апартамент заедно с другите доброволци, като доброволецът ще има самостоятелна стая. Апартаментът има общи помещения за живеене и кухня. Доброволците ще могат да си приготвят храна, като се осигуряват по 7 евро на ден за храна. Стажанти от MJC също ще бъдaт настанени в апратмента, което ще насърчи контактите с френската младеж. Настаняването ще бъде на разумно разстояние от центъра на MJC, осигурена ще е месечна карта за пътуване в цялата метрополия на «Rouen Normandy», както ще имат достъп до забавление, пазаруване, съоръжения за отдих или спорт. Допълнително доброволецът ще получава джобни пари от 180 € на месец.

Срок за кандидатстване: възможно най-скоро, и преди 7 януари 2019г.

Контакти:

Може да разгледате уеб страницата на организацията: http://www.mjc-elbeuf.fr/

Изпратете автoбиография и мотивацонно писмо на английски език до Наталия на longterm@cvs-bg.org. Ако имате въпроси или необходимост от допълнителна информация, може да пишете на същия мейл адрес.

Тук може да намерите детайлната информация на английски език.

Успех!

Споделяме историята на Лора Керанкова, която беше краткосрочен ЕДС доброволец в Хърватия тази пролет по проект “Green Fingers” на партньорската ни организация Udruga O.A.ZA. – Odr?iva Alternativa ZAjednici. Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия. 

**********************************************************************************************************************

Часът е 2:30 сутринта. Пътувала съм общо 18 часа в последните 2 денонощия. Слизам на Autobusni kolodvor и приключението ми започва. Стремях се да нямам очаквания за моето EVS изживяване и съм изключително доволна, защото тези 2 месеца надминаха всяко очакване, което можех да имам.

EVS е едно неподправено преживяване. Няма лъжа в силните чувства, които изпитваш към хората там. Живеете заедно, храните се заедно, гледате филми заедно, смеете се, плачете, танцувате, лудувате пак заедно. Няма ги родителите и приятелите, само вие сте и сте постоянно заедно. Това ви прави близки, това ни направи близки… Понякога изпадаш в кофти настроения или не се чувстваш добре, някой страх ти се осъществи или мечта, за която не си подозирал, че имаш, или пък осъзнаеш какво искаш да правиш с живота си. На всеки от нас му се случи нещо такова. Някои си преминаха през всички страхове и задръжки, други откриха истини за себе си, трети се учеха и преминаваха през неща за първи път. През всичко това, ние знаехме, че има поне един, ако не и 10-на човека, които са до нас. Това  бяха и хората от организациите ни – както OAZA отбора,чиято подкрепа усещахме през цялото време, така и Си Ви Ес – България и всички други изпращащи организации от различните държави.

Ние прекарвахме повечето от времето си в хостела ни, излязохме само веднъж вечерно време като отидохме в „Медика“. За всеки предпочитащ алтернативни „клубове“ – с  бира, странна музика и изкуство, пред  дискотеки – това е мястото за вас. Но въпреки че имахме само една нощ купонясванеизвън мястото, на което живеехме, аз и за минута не съжалявам за нощите в Мали Мрак. Това е най-готиният хостел някога. Място с характер – къща на 3 етажа с градинка. Изпълнен с картини изрисувани по всяка стена и свободно кътче, Мали Мрак се отличаваше и с чувството за уют. Това казаваше всеки гост, преспал там в онези 2 месеца, това казваме и всички ние -доброволците. Няма думи, с които точно да опиша този „хостел“ освен втори дом.

Самият Загреб силно ме очарова с интересния си архитектурен стил, със свежата си атмосфера, придавана от многото млади хора, които живеят в града. Заобиколени бяхме от природа и обучавахме по нетрадиционни начини деца в училища – значението на това да сме едно с природата. Бих описала това като мотивиращо и вдъхващо надежда за новите поколения, за бъдещето.

Запретнали ръкави, скачайки върху лопати/не е лошо изразяване, наистина скачахме върху лопатите/, пръскайки се с вода – кални, уморени, но много доволни от добре свършената работа, се завръщахме „удома“ всеки ден – щастливи. И да ви споделя тези хранения след работа в градината са най-вкусните някога!

Ние изживяхме много красиви моменти и накрая нямаше човек останал недоволен от това, че е прекарал два месеца по този начин. Беше приключение, лудост преплетена с  моменти на истина, изгреви, курабиики в торбичка, седнали в калта, пиейки-компот?, гонейки се из хостела, докато собственика го няма, за да се пръскаме с вода, пеещи по улиците и в трамвая с цяло гърло, танцувайки рок & рол, блус и макарена в гаража, залези, вино, разговори, хора, влюбвания, разлюбвания, мечтаене, пътешестване. Това са моментите, които най-ярко ще продължават да светят в спомените ми, това и непознатите, с които си бяхме семейство. Група от 12 младежи още не възрастни, вече не деца, отново се сближихме с онези нас, които сме били на 10 години. Без задръжките на възрастните, без нужда от нещо повече от настоящия момент. Спомнили си позабравеното детство, пораснахме значително.

                                                 

Моят ЕДС „проект“ в Берн, Швейцария

Виктория Цветкова, ЕДС доброволец

Януари – Декември 2016 г.

Трудно ми е да определя годината си в Швейцария като поредния ЕДС „проект“, защото като че ли не се вписва в класическия смисъл на понятието. Трудно ми е и да събера в текст всички толкова лични и разнообразни емоции, преживявания, срещи и уроци, които тази година ми донесе. Но ще опитам, защото вярвам, че програмата предоставя на първо място невероятна възможност за младите хора по пътя им на личностно израстване и себеопознаване – препоръчителна стъпка за онези, които отказват да се примирят с широко възприетата по нашите географски ширини житейска схема <<университет, после веднага работа, че трябва да се спестява за сватба>>.

Защо и как така Швейцария?

Така и нямам точен отговор на този въпрос – не беше моя цел или желана дестинация, последното място, на което си представях, че ще се озова и извън спектъра на търсените от мен ЕДС проекти. Даже бих казала, че става дума за класическа история от типа „по-скоро ме избра тя, отколкото аз нея“.  В търсене на своя проект с времето тежестта на определени критерии (конкретна страна, даден момент, определен мотив) се измести в полза на съдържанието. За мен значително по-важно от къде стана какво и в изключително кратък период на осъзната решителност за промяна на статуквото моят проект ме последва (буквално) и намери на най-малко очакваното място – в Борисовата градина. Не ми отне много време да взема решението и ето че вратата, която смятах за затворена всъщност бе намерила точния момент да се отвори отново за мен.

Организацията и проектът

Бях базирана в Берн, където се намира офисът на швейцарския клон на SCI – SCI Switzerland. На по-запознатите от вас с международното движение от организации на SCI и неговата история вероятно е известно,  че неговият основател всъщност е швейцарец.  В този дух SCI Швейцария е един от най-старите, активни и опитни клонове в мрежата, което разбира се си беше чест. Освен това, както разбрах в последствие, е направила много за развитието и изграждането на нашия български клон СиВиЕс България, което загатваше за по-специална връзка между двете организации. Също толкова специална, колкото и самото преживяване да си част от SCI Switzerland и от отдадения и свеж екип, който я поддържа жива. В просторния и уютен офис на последния покривен етаж от красива сграда в центъра на Берн всеки, дошъл на общ обяд там (традиция, която не ми звучеше особено убедителна преди стана част от нея) неминуемо се чувства като у дома си. Ролята ми в организацията беше на т.нар. на SCI-ски език placement officer – отговарях за селекцията, приемането и обработването на форми за кандидатстване на доброволци, желаещи да участват в международен лагер, като им оказвах подкрепа по време на апликационния процес (предоставяне на информация, технически съпорт с онлайн системата за кандидатстване, съдействие с визи, провеждане на интервюта за проверка на езикови умения). Отговарях едновременно за изходящите швейцарски доброволци, кандидатстващи за лагери в чужбина и за входящите международни доброволци, желаещи да бъдат част от лагерите, които организирахме в Швейцария. В тази връзка бях в пряк и непряк контакт със страшно много и различни  хора откъде ли не, помагах за организирането на подготвителни семинари и семинари за оценка, за подготовката на 19 лагера на разнообразни теми, които се състояха в различни части на страната, имах възможност да се срещна с някои от нашите местни партньори, да посетя и участвам в различни доброволчески лагери и инициативи, да се включвам като помощник и участник в други местни проекти на организацията (международно обучение за работа с бежанци и хора, търсещи убежище, Жива библиотека, информационни и промотиращи събития и т.н.).  Доброволчеството и ЕДС в частност е задвижвано преди всичко от лична инициатива и проактивно поведение, но организацията, от която имах и все още имам възможност да бъда част, предлага множество поводи за реализиране на този потенциал и идеи, за което бях страшно благодарна. Работата ми там като доброволец беше истинско удоволствие!

Страната и хората

В процеса на изключително динамичната иинтересна работа в организацията имах възможност да се докосна за по-дълго време до една междукултурна среда, която ме обогати в най-различни аспекти – работех на английски и немски език, можех да използвам дори ограничените си познания по френски, сприятелих се и съжителствах освен с доста швейцарци, още с хора от Финландия, Италия, Косово, Испания, Германия, Армения и много други страни. Този международен елемент и културно разнообразие е нещо, което винаги търся в заниманията си и неразделна част от едно ЕДС приключение. А в страна като Швейцария е просто неизбежно. Да, това е една меко казано особена и любопитна в много отношения държава. Езиковото разнообразие се пренася и върху пейзажа и дори хората, населяващи различните езикови райони на страната. Невероятно е как на такава малка територия времето, релефът и идентичността на хората може да варира до такава степен. Известно е, че в страната има 4 официални езика: немски, френски, италиански и реторомански (или романш), а английски се говори от мнозина, дори и по-възрастни хора. По-малко известно е, че немският им съвсем не е немски  и е широко възприеман като чужд за тях език, който всеки разбира, но никой не желае да използва в ежедневието си. Да чуеш как звучи този така безобидно наричан от нас диалект е първият шок за всеки себеуважаващ се възпитаник на родна немска гимназия, подслушващ околните на съседната седалка във влака от Цюрих до Берн, докато се сбогува с намерението, че ще може да упражни познанията си по немски там. Добре де, истината е някъде по средата и естествено, че опира до постоянство. Още по-малко известно ми беше как много швейцарци предпочитат всъщност да говорят с чужденци на английски, а често дори и помежду си, ако идват от различни езикови райони, за да е равностойно на неутрална територия, нали, макар едните да учат задължително езика на другите в училище.  И все пак значително по-често на немскоговорящите швейцарци се налага да превключват на френски, отколкото обратното. Да не говорим за втрещяващите диалекти само в немските кантони, които успяват да се различават помежду си и варират от село на село! Тези и още много други неща в Швейцария ме впечатлиха, като започнем от политическата им система и това колко много хората (включително и младите) живо се интересуват от това какво се случва с политическия живот на страната им (дори и да е само на кантонално ниво) и стигнем до изумителната природа (една година не стига да се наситиш на планините, реките и езерата, покриващи тази всъщност не толкова голяма площ в сърцето на Европа). А Берн ще остане завинаги в сърцето ми – градче (все пак макар и столица, той е с население от 140 хил. души), което винаги ще чувствам като свой дом с красивия си стар град със знаменитите фонтанчета, който прекосявах всеки ден на път за работа, богатия си културен живот с многобройните фестивали и прекрасната река Ааре с изненадващите си нюанси на синьото. Невероятно е как през лятото берничани напускат работното си място в обедната почивка, грабват всеизвестната водоустойчива чанта с банския си и отиват да плуват (няма по-освежаващо нещо от това, повярвайте ми). И да, изумително е как колегите ми можеха да познаят дали реката днес ще е приятна за плуване само по цвета й!

В заключение

ЕДС е възможност, която препоръчвам на всеки млад човек, независимо от проекта, неговата продължителност или страната, в която се случва той. Подобни програми за младежка мобилност отварят съзнанието и разширяват кръгозора в личен и професионален план, както никое туристическо пътуване или обикновен стаж в чужбина. Възползвайте се от едно от безспорните предимства, които ЕС предоставя на своите младежи и се убедете сами в това. А, и преди да сте навършили 30 години. 😉

За повече идеи и вдъхновение следете страницата с новини на Си Ви Ес – България! Вярвам, че ще откриете своя проект!.

 

За тези от вас, които мечтаят и търсят своя дългосрочен доброволчески проект, споделяме няколко ЕДС проекта в Австрия, Италия и Франция.

 

*************************************************************

Австрия – търси се 1 ЕДС доброволец за едногодишен проект стартиращ от месец октомври 2016 година, в младежки център Yunit в град Швац, провинция Тирол. Работата е планиране и организиране на дейности за младежи на възраст межу 9 и 18 години през свободното им време в центъра. Повече детайли за проекта може да намерите тук. Ако желаете да кандидатствате за проекта изпратете CV и попълнен формуляр за кандидатстване до 10 март на електронен адрес office@yunit.at с копие до longterm@cvs-bg.org.

*************************************************************

Италия – търсят се доброволци за два едногодишни проекта. В офиса на SCI Италия позицията е за координиране на доброволци и започва от началото на ноември 2016 година. Повече информация тук. Вторият проект е в социално-културния център La Citta dell’Utopia целящ подпомагане дейностите, които се организират в центъра. Проектът е от месец септември 2016 година. Повече подробности тук. Ако желаете да кандидатствате, изпратете CV и мотивационно писмо на английски език до 29 февруари на longterm@cvs-bg.org.

*************************************************************

Франция – търсят се доброволци за 5 ЕДС проекта за младежки и културни центрове в района на Ивто, Нормандия. Проектите са с продължителност от 9 месеца и започват в началото на месец октомври. Повече информацията може да намерите тук и на този линк. Ако желаете да кандидатствате, изпратете CV и мотивационно писмо на английски език до 10 март на електронен адрес rmjcn.yvetot@orange.fr  с копие до longterm@cvs-bg.org.

Успех!!!

 Здравейте, приятели,

Честит Международен ден на доброволеца! Пожелаваме ви вдъхновение и сила, да творите и да продължавате да правите света едно по-добро място!

Очакваме ви днес на събитието от 14:00 часа в Дома на Киното, където може да чуете за Проект Бежанци, както и да се включите в Доброволческите кръгове, а вечерта ще завърши с прожекция на филма “Солта на земята”.

За празника публикуваме историята на нашата доброволка Сара Божинова, която беше доброволец по Европейска доброволческа служба в OWA Полша за една година.

********************************************************

Моят ЕДС проект в Познан, Полша

Септември 2014 – Август 2015

Ние хората сме въвели една мярка за нещата, за да си мислим, че ги разбираме, че имаме контрол и че сме напълно наясно със себе си и живота си. Тазимярка е времето и като всяка мерна единица има вариации, може да се закръгля, да се раздробява, да се нагажда – минута, час, седмица, месец, година, кратко, дълго, 23, 2015, нововъведеното “проект” и т.н. Европейската доброволческа служба е хем такъв проект, хем и дългосрочен, хем може да се уточни – няколко месеца или година. Това е начинание, за което знаеш, че има начало и край. Срокът от-до е колкото успокоителен и приятен в началото, толкова и нежелан към края. Когато заминах си мислех, че имам точно една година, в която да си изясня какво да правя после (после, да се разбира живота като цяло), а междувременно да пътувам, да уча езици, да срещам хора. Когато наближи моментът на приключване, цялото ми същество се сковаваше от чувството на отлетяло време. Не мога обаче да позволя на подобна носталгия да ограби преживяното и всичко, което начуих. За това измервам моя ЕДС по различен начин. Времето е само фон, върху който се развиха всички знания, отношения и случвания, за които искам да ви споделя.

Градът и страната

Познан се намира в северната частна Полша, на почти равно като време и километри разстояние от Берлин и от Варшава. Който не е бил в Полша, не може и да си представи колко различен е северът от юга и западът от изтока. Така че, когато пристигнах имах образа на Краков, който познавам и който бързо се заличи. По германски точен и по полски хаотичен, Познан е уютен, исторически и гостоприемен. Каквото търсиш, това ще намериш. След една година там, мога да заявя, че нищо не му липсва, макар в началото да жадувах софийския прах и пришпорването на големия град. Достатъчно събития, активност, изкуство и нощен живот се намират за всеки търсещ. Важно е все пак да се отбележи, че Познан е по-скоро модерен парти център и за почитателите на алтернативна музика и култура, се налага по-усърден рисърч. Както в повечето полски градове, и Познанските квартали са структурирани около “ринек”, пазар, на който през седмицата се намират пресни сезонни плодове и зеленчуци, както и почти всичко, от което едно домакинство има нужда. Голямата верига low cost супермаркети “Биедронка” (Калинка) се разпрострира като брашляна по къщата на село, та няма как да останеш и без парацетамол/кафе/чай/възглавница току под носа ти.

Езикът

Dzie? dobry, dzi?kuj?, m?wi? po polsku, ale nie du?o. Ех, с този език как се разбрахме и колко много се влюбих! Ужасно архаични произношения, болезнена граматика и все пак толкова близо до българския речник, че няма как да устоиш. Предполагам, че съм улеснена от факта, че с полския предимно говоря и работя и нямаме тесни академично-изпитателни връзки. Оказа се и че е трудно да се води всекидневен живот на английски (купуване на билетче, в аптеката и т.н.) та това ускори процеса. Съобщение до цялото славянско-говорящо общество, запътило се към Полша: szukam, което се произнася “шукам” не е неприлично предложение, а по-скоро зов за помощ, означаващ “търся”.

Храната

Значи, да е ясно – с ЕДС проект се запознаваш не само с кухнята на страната, в която живееш, ами и с тази на всички други доброволци! Резултатът от това са много сутрини с палачинки, украйнски салати с майонеза, испански омлет с картофи, турско кафе, баница и т.н. Изобщо, който не е закусвал, да не чете надолу! В Полша почти всеки се влюбва в пирогите – тестени варени изделия с пълнеж от всичко, което въображението ви може да роди. Традиционни комбинации са месо, гъби и кисело зеле, спанак или картофи. Типично е цяло обедно меню да бъде сладко ястие – например сладки пироги с пълнеж от извара и сладко или пък палачинки от настъргани картофи поръсени със захар и сладко. На вегетарианците, между които спадам и аз, препоръчвам котлетът от просо със сос от печурки и картофи за гарнитура! Тази година открих и множеството приложения на червеното цвекло. Най-много го обичам сварено и настъргано, разбъркано с по-маслено кисело мляко – типично украинска рецепта. Споменах ли и традиционната “шарлотка”, което си е чист ябълков кейк, обаче изпълнен виртуозно и сервиран в голяма чиния със сладолед и бита сметана?

Работата

Работата в един ЕДС е различна, разнообразно, тясно свързана с конкретния проект, но преди всичко – зависи от доброволеца. Имах възможност да събера впечатления от други проекти и това е извода, до който стигнах. Незаивисмо от организацията, която може да е по-дисциплинирана, а може и да е по-свободна, доброволецът е отговорен за това как допринася и как употребява времето си. За мен тази една година беше искрено щастие – никога преди не ми се е случвало, а и не знам дали отново ще ми се случи да работя нещо толкова идеално пасващо на характера, компетенциите и желанията ми. Водих неформални обучения на тийнейджъри на теми като антидискриминация, човешки права и междукултурно общуване, преподавах английски и разказвах за страната ни на малки деца, помагах в организацията на местни събития и акции, координирах идващите в Полша доброволци за доброволчески лагери. Най-важното е, че всичко върших с онова желание да помагаш, да си полезен и да виждаш и да знаеш, че правиш света, в който живеем да иска и да бъде поне малко по-добър, по-мирен и по-споделящ.

Пътуванията

След като вече споменах, че съм влюбена в ЕДС работата си, едва ли е изненада да уточня, че тя включваше и невероятно много пътувания. Освен, че почти не остана част от Полша, в която да не съм била, имахвъзможност и да се разходя из любима Европа – все по работа, съчетана с удоволствие. Дори стигнах до Будапеща с наземен транспорт! Историите и начина, по който опознаваш себе си по време на път, няма как да се случат през друго време. Нищо не калява характера така както хващане на стоп през снежна буря, нощен влак с крадци през Словакия, намерена чанта в метрото на Будапеща, Лодз сам по себе си, а още повече по средата на нощта… Нощни влакове, автобуси, отменени полети, BlaBlaCar, стоп. Оттренирах всичко с огромно удоволствие!

Хората

По принцип с някои хора, колкото и да си пасвате, се разминавате, пътищата ви водят в различни посоки, става все по-трудно да поддържаш връзка… Така е, но въпреки непредсказуемостта на пътя и мобилността на всички нас, с някои хора просто оставаш свързан. И разбираш, че можеш да ги наричаш приятели цял живот, а не само през оня период, в който живеехте в един и същи град. Имах щастието да срещна поне няколко такива спеациални човеци по време на моя ЕДС и да ги настаня в сърцето си, както и те мен в техните. Не, не е лесно. Здравите връзки се градят с време и се поддържат с грижа. Лекотата идва от комфорта, че ти си тук за някого и той е там за теб. Поставянето в една и съща ситуация, преживяванията на проектите и културата, всичко това е предпоставка да срещнеш нови приятели, стига да си готов.

Какво научих?

Предизвиках себе си по начин, по който ЕДС ми предостави възможност и научих няколко много важни неща за мен и за всичко наоколо.

Разбрах какво ме прави щастлива като работа, оставих зад себе си фалшивата амбиция, която може би никога не е била моя. Сега съм наясно накъде искам да насоча усилията си.

Осъзнах, че енергията ми е ограничена. Бих искала да съм перфектна в работата си, перфектна с хората, да давам на всички еднакво. Това не е нито нужно, нито възможно. Започнах да приотизирам задачи и хора и да се грижа за себе си повече.

По-близо съм до баланса и до вътрешния мир. Все по-често съм в моя “Дзен” и знам, че в един момент просто няма да излизам от него.

Благодаря!

Този разказ, който е невероятно кратко обобщение на една година живеене, нямаше да бъде възможен без “Си Ви Ес – България”, без чудесният координатор Нат, Кати, Вера, Мира и всички други, които се грижат за организацията! Благодаря безкрайно!

Благодаря и на OWA-Poland за чудесната грижа и на Агниешка, която забеляза кандидатурата ми измежду десетки други.

Благодаря на SCI, защото те правят света едно по-добро място!

Ако някой има каквито и да било въпроси или коментари относно ЕДС, Полша или друго, може да ми пише на eklessia91@gmail.com. Ще се радвам да бъда полезна 🙂